Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2012)
Издание:
Марко Ганчев. Кое как се прави
Редактор: Кръстьо Станишев
Художник: Борис Димовски
Художествен редактор: Елена Маринчева
Технически редактор: Любен Петров
Коректор: Елена Баланска
Формат 59/84/16
Тираж 10100 екз.
Печатни коли 5; издателски коли 4,15; л. г. VII/44; поръчка №121/1973 г.; изд. №3538
Дадена за набор на 6.V.1973 г.
Излязла от печат на 30.VII.1973 г.
Цена 0,55 лева.
Издателство „Български писател“ — София, 1973
ДПК „Димитър Благоев“ — София
История
- —Добавяне
Има един много стар анекдот за колумбовото яйце. Толкова стар, че службите за записване на анекдоти още не са съществували, и ще трябва да го цитирам по памет.
Завистници на Колумбовата слава обидили великия мореплавател, че е проста работа да се открие Америка. Колумб се съгласил с тях. Рекъл им, че това наистина е толкова просто, колкото да се закрепи едно варено яйце да стои право върху масата ей така:
Завистниците започнали да се опитват, но яйцето заставало все в едно от следните положения:
Тогава Колумб го взел, чукнал му дъното и яйцето застанало право:
— Е, то така всеки може — завикали противниците на Колумб.
— Ами то и Америка всеки може да открие — отвърнал Колумб.
С други думи, откритието е просто нещо, но човек трябва да се сети.
Та искам да разкажа как Панчо се сблъска с едно откритие, без което пък не би имало и колумбово яйце.
Още щом пристигнахме на село, Панчо пое грижата да събира яйцата от полозите на кокошките. Първия ден донесе доста, но на втория и третия се върна с празни ръце, ругаейки кокошките и баба си, че не ги хранела достатъчно.
Баба му се усъмни и отиде на проверка.
— Така си и знаех — тюхкаше се тя. — Панчо е прибрал оня ден всичките им яйца, без да им остави за полог.
— Какво значи това? — запита Панчо.
— Оф, оф. Градско чедо — селско добиче! — въздъхна баба му. — Това значи, че съм пропуснала да ти кажа. Вземат се останалите яйца, но едно винаги се оставя в полога. Кокошките по него се ориентирват къде да снесат новите си яйца.
— Ама че кокоши мозък — надсмиваше се Панчо. — Нали си знаят гнездата, полозите де. Защо трябва вътре да има и яйце?
— Не е толкова просто, Панчо — казвам му. — Кокошките искат да видят, че не им се отнема всичко, че остава нещо и за тях.
— Я стига сте му сеяли на корена ряпа — сопна се и на двама ни Панчовата баба. — Не зная защо е, но от памтивека е така. Иначе отиват да снасят при съседите.
Както и да е, Панчовата баба скоро оправи работата и към края на седмицата кокошките започнаха да снасят, където си беше редно.
Панчо обаче не се предаваше, а продължаваше да твърди, че това било измама спрямо кокошките. Аз пък възразявах, че не е измама, а уважение.
Изглежда, Панчо много продължаваше да мисли по тоя въпрос, защото в скицника му за рисуване видях такава картина:
Това вероятно означаваше яйце с въпросителна. Издебнах го и написах отдолу:
Яйца щом искаш да събираш, не е лошо
да уважаваш малко племето кокошо.
В противен случай, подчертай си го за памет,
кокошките наистина ще те измамят…