Розмари Роджърс
Развратни игри (44)

43

Мариса лежеше във ваната, която Лейли бе напълнила с много мъка. Истинско щастие бе, че имаше на разположение тази малка баня, тъй като повечето къщи в околността не предлагаха комфорта, с който бе свикнала в Европа. Ваната, разбира се, не бе от мрамор с водещи към нея стъпала, но все пак позволяваше човек да се излегне удобно. Мариса си спомни за римляните, чийто любим начин на самоубийство бил да си прережат вените в гореща вана. Тя обаче не възнамеряваше да слага край на живота си. Доминик не заслужаваше тази чест.

Без съмнение, той се бе върнал при своята закръглена, симпатична Джейн, която навярно не смееше да докосне, преди да са се венчали. Какъв лицемер! Почти съжаляваше, че бе попречила на Кямил да го убие. Как бе успял да се добере дотук?

Мариса усети въздушно течение и обърна глава.

— Лейли?

Беше Инес.

— Казах на Лейли да почака отвън. Ако искаш да се подсушиш, ще ти подам кърпата. Преди това обаче, бих искала да довършим разговора си. Независимо дали ти харесва, или не, ни свързват доста неща и въпросът със завещанието на баща ти трябва да бъде изяснен веднъж завинаги.

Инес невъзмутимо взе дървеното столче от ъгъла и седна. Тя се засмя подигравателно, когато Мариса неволно се потопи по-дълбоко във ваната.

— Мислех…

— По-добре зарежи мисленето. Представяш се за светска жена, но от мен не можеш да скриеш, че в много отношения все още си едно непослушно дете. Нямам намерение да се опитвам да те променям по свой образец, а също толкова малко мога да заприличам на теб. Това обаче не е причина да не можем да се споразумеем. Или си размислила и предпочиташ да се върнеш в Европа? Тук също има манастири — Тя се засмя. — Не мога да си те представя с расо. Педро ми разказа, че преди време си избягала от някакъв манастир в Испания.

Не беше лесно да се запази достойнство, когато човек лежи гол във ваната. Мариса сви рамене.

— Нямам намерение да обръщам гръб на света. Защо всичко трябва да става така, както е най-удобно за теб и Педро? Още повече че баща ми ми е приписал всичко…

— Почти всичко — прекъсна я Инес. — На мен, разбира се, остави една подобаваща сума. Също и роби. Останалото? Да, имаш право. Всичко останало приписа на теб, но след смъртта му аз спасих плантацията от разруха и я направих това, което е днес, докато ти се мотаеше из Европа. Така че е несправедливо! Освен това, той възнамеряваше да промени завещанието си — сам ми го каза. Обаче…

— Откри, че му изневеряваш, не съм ли права?

Инес й хвърли гневен поглед, но тонът й остана непроменен.

— Не беше вече толкова млад и силен, колкото си мислеше. След дуела, за който си чула, боледува дълго. Опитах се да го придумам да напуснем плантацията, тъй като климатът в Луизиана, с всичките онези блата и комарите е нездрав, но баща ти бе твърдоглав. Въпреки грижите — моите и тези на лекарите — той почина. Без да промени завещанието си… за твое щастие!

Водата бе изстинала. Мариса излезе от ваната и взе кърпата, която й подаде Инес.

— И какво ще стане, ако с мен се случи нещо?

— Тогава, разбира се, ще наследя всичко. Но, надявам се, не ме мислиш за толкова глупава, че да организирам някой малък нещастен случай? Има прекалено много завистници, които само чакат удобен случай да ми лепнат нещо. Една млада жена, омъжила се за значително по-възрастен човек, трябва да е подготвена за подобно отношение. Не, скъпа моя, прекалено дълго съм чакала и би било истинско безумие да се откажа точно сега. Признавам, че се надявам животът в плантацията да ти се стори скучен и да станеш по-сговорчива. Бихме могли да сключим споразумение… Дотогава ще даваме вид, че се разбираме — поне на публични места. Това е в интерес и на двете ни.

Изглеждаше странно, че разговарят толкова делово и спокойно. Инес, явно бе също толкова умна, колкото и практична. Ако Мариса не приемеше предложеното й примирие, щеше да се покаже незряла и недалновидна.

— А какво ще стане, ако се омъжа? — неочаквано попита тя.

Инес сви рамене.

— Знаеш, баща ти искаше да се омъжиш за Педро. Заради болестта, ние премълчавахме пред него за твоите… авантюри. Разбира се, той не знаеше за брака ти с Доминик. Няма нужда да ти казвам, че по обясними причини Андре не би одобрил тази твоя стъпка.

— Това е минало — бързо отвърна Мариса.

— Разбира се! Доминик не би се сгодил за единствената дъщеря на най-богатия плантатор в околността, ако не бе сигурен, че бракът ви е невалиден. Бедната, влюбена глупачка! Но противоположностите се привличат, нали? Той ще се сдобие не само с богата жена, но и с майка за сина си. Казват, Джейн много харесвала детето. Той, разбира се, не можеше да го скрие от нея и това бе една от причините родителите й да се обявят против тази връзка. Но сега…

Мариса стоеше като вкаменена.

— Син… Той има син?

— Да. Не знаеше ли? Момчето се казва Крисчън и е приблизително двегодишно. Има очите на баща си, така че той не би могъл да се отрече от него. За детето се грижи една стара вещица. Отначало се носеше слух, че тя му била майка, но е достатъчно човек да я погледне, за да се увери, че това е невъзможно. Старата пази малкото като дракон.

— А истинската майка на детето?

— Защо се вълнуваш толкова? Никой не знае кое е нещастното създание. Джейн, която е непоправима романтичка, ми каза, че майката на детето била починала при раждането, преди двамата с Доминик да могат да се венчаят. Изглежда е скалъпил някаква правдоподобна история. Сама знаеш колко е безскрупулен…

— Да… — прошепна Мариса. Пред очите й причерня и тя се свлече на пода в безсъзнание.

 

 

— Трябва да хапнете нещо, госпожице — рече Лейли, поднасяйки към устните на Мариса лъжицата с гъста супа, сякаш имаше насреща си болно дете. — Слънцето тук е опасно, ако човек не е свикнал с жегата и се разхожда гологлав. Моля, хапнете още малко. Господарката ще нареди да ме нашибат с камшик, ако не изядете всичко.

— Наистина, Лейли, не мога повече. Отнеси останалото. Супата беше много вкусна и доста ме подкрепи, но не мога повече.

Всеки път й прилошаваше, когато си спомнеше думите на Инес. Значи все пак жената, която бе видяла пред магазина на госпожа Андре, е била Зелма Мийкър. Ами момченцето? Коя бе майката? Приблизително двегодишно, бе казала Инес. Мариса бе стискала ръката на Зелма по време на раждането, а след това се бе почувствала толкова празна, научавайки, че детето й се е родило мъртво. Беше повярвала. Кямил се бе държал с нея дори по-мило и внимателно от обикновено. Не, невъзможно! Той й бе обещал… Изглежда, въображението й си правеше шега с нея. Трябва да е имало друга жена, навярно някоя робиня на шейха, с която Доминик бе избягал.

По-късно Инес я посети и подхвърли небрежно:

— Педро е отишъл в кръчмата под хълма, за да удави мъката си. Казах му, че ти е прималяло от слънцето. Вече си добре, нали?

Какво знаеше тя и за какво се досещаше? Тогава дойде първият удар.

— Утре вечер сме канени на вечеря у семейство Байрон. Навярно при тези обстоятелства би предпочела да си останеш вкъщи?

— Какви обстоятелства? — борбено отвърна Мариса. — Вече се чувствам чудесно. Всичко беше заради шока. Била ли си изнасилвана някога? — дръзко попита тя.

— О, не — с мек като коприна глас отвърна Инес. — Винаги грижливо подбирам любовниците си и никога не обещавам повече, отколкото съм готова да дам. Да не би сутринта…? Трябваше да те предупредя, че тукашното слънце сгорещява кръвта на мъжете. Но ти изглеждаше съвсем спокойна, когато се прибра.

— И защо не? Станалото, станало. Да се самоубия ли трябваше?

— Някои жени го правят. Но ти си по-силна, отколкото изглеждаш. Или може би си свикнала да бъдеш изнасилвана?

Инес бе показала ноктите си.

— Винаги от един и същ мъж. Допускам, при теб не е трябвало да прибягва до насилие.

— С Доминик винаги сме се разбирали добре. С него си приличаме в много отношения. Бедният ти баща никога не можа да разбере това — Инес стана, без да бърза, и се усмихна на Мариса. — Изглеждаш уморена. Довечера Лейли отново ще спи при теб. Не бих искала да си имаш неприятности, ако Педро се върне пиян. Предполагам, две изнасилвания за един ден ще ти дойдат множко дори на теб, не е ли така?

Тази нощ обаче никой не се опита да влезе в спалнята й. На следващата сутрин Мариса се събуди навреме, закуси с Инес и двете излязоха из града.

Посетиха един стар нотариус, който бе изготвил за Мариса препис от завещанието на баща й.

— Оригиналът разбира се, е в Луизиана, но доня Инес настоя да ви бъде изготвен препис, госпожице. Вероятно няма да разберете всичко, така че с удоволствие бих ви обяснил…

Той не криеше, че слага интелигентността на жените наравно с тази на децата и смръщи чело, когато Мариса троснато му обясни, че разбирала всичко чудесно, тъй като била учила латински.

По-късно Инес рече пренебрежително:

— Учудвам се, че в манастира си получила толкова добро образование.

— Исках да бъда като сестрите, които преподават в манастирските училища — отвърна Мариса.

— Като урсулинките в Ню Орлиънс? Наистина невероятно!

Примирието помежду им бе съвсем крехко и при всяка възможност избухваха словесни престрелки. Двете жени обиколиха магазините и се завърнаха вкъщи с десетки кутии и пакети.

Инес придума Мариса да продължи комедията с годежа с Педро, поне докато бяха в Начес.

— И без друго след няколко месеца той заминава за Нова Испания. Тук навсякъде ще срещаш Доминик и дори да не му позволиш повече да се приближи до теб, ще се чувстваш по-сигурна, ако си с Педро, не мислиш ли? Вече говорих с него и той е съгласен, макар — както се изрази — да си го наранила дълбоко. В моите очи той е истински глупак. Струва ми се, че още е влюбен в теб.

— Само защото не може да ме има — отвърна Мариса, но не възрази, а само наостри слух, когато Инес отново отвори дума за Доминик.

— Вярвам знаеш, че Чалънджър не е истинското му име. Трябваше да чуеш слуховете, които плъзнаха, когато изникна тук за пръв път! Публична тайна е, че официалният му баща е някакъв английски лорд от партията на торите, който преди време се завърнал в Англия, но никой не знае кой е истинският? Споменаваха се различни имена, разбира се само зад гърба му. Като президента Джеферсън! Или полковник Даниел Морган. Но най-често генерал Уилкинсън, който снабдил Доминик с документ, гарантиращ му достъп до Нова Испания. Всъщност, от него се интересувал и Джон Сервие, който уж бил потомък на стар френски род. По време на Гражданската война се сражавал на страната на Конфедерацията и сега е много важна клечка в Тенеси. Но кой знае? Майката на Доминик е мъртва, а той никога не говори за това.

— Ако наистина има толкова влиятелни покровители, би могъл да се издигне — сковано рече Мариса.

Инес направи пренебрежителен жест с ръка.

— Само че той е роден авантюрист, а подобни хора искат или да постигнат нещо сами или да умрат. Би трябвало да знаеш това. Когато му изнасяше, се впускаше в пиратски набези, а сега е превърнал кораба си в доходоносна инвестиция. Родителите на Джейн трябва да са го придумали да вложи парите си в земи, за да не бъде дъщеря им вечно сама. Ако е достатъчно умен, Доминик ще се задоволи с наследството на Джейн и ще стои далеч от Нова Испания. Някога двамата с Педро бяха добри приятели, но това е минало.

 

 

Вечерята у семейство Байрон течеше мъчително бавно. Мариса седеше като на тръни, опитвайки се да не поглежда към Доминик, който се усмихваше на красивата, русокоса Джейн с нескрито обожание.

Понеже знаеше, че Инес и Педро я наблюдават, Мариса си придаваше безгрижен вид. Тя бе вежлива с по-възрастните, кокетничеше в границите на позволеното с неженените млади мъже и се въздържаше да се намесва в разговори на интелектуални и политически теми.

След вечеря последваха неизбежните танци и също толкова неизбежно тя бе поканена на танц от Доминик. Точно този момент бе очаквала цяла вечер и бе пила съвсем малко, за да е с бистър ум.

Съвсем в тон с ролята, която възнамеряваше да изиграе, Мариса бе облякла семпла рокля от бял муселин с висока колосана яка и корсаж с избродирани маргаритки. Косите й придържаше диадема с перли.

— Перли като символ на чистота? — иронично рече Доминик, докато я водеше към дансинга. — Много симпатично. Трябва да призная, че тази вечер ти се удаде да направиш добро впечатление.

Тя се усмихна заради вперените в тях погледи, но гласът й бе остър:

— За съжаление не мога да лицемернича толкова добре, колкото теб, Доминик Чалънджър. Очевидно не си казал нищо на Джейн за нашата среща. Знае ли тя изобщо за нас? Как й обясни факта, че от две години си баща?

Усети мускулите му да се напрягат. Доминик се опита да скрие гнева си, но Мариса добре знаеше, че в този миг той изпитва желание да я удуши. Умишлено бе избрала този момент за разговора, който бе решена да проведе с него.

Той не изгуби такта, но трябва да му бе коствало голямо усилие да запази спокойствие.

— Може ли да знам какво имаш предвид?

— Няма да крия. Изглежда, си разказал на младата си годеница само онова, което ти изнася. Voila, има неща, които не бива да научава нито тя, нито родителите й. Направил си си сметката без бившата си съпруга.

Той стисна устни.

— По същество, моля!

— Работата е следната… — Мариса се запъна, след което бързо продължи, преди да бе изгубила смелост: — Бих искала да видя Крисчън. И да поговоря със Зелма Мийкър. Тя е жената, която се грижи за него, нали? Трябва… ах, да оставим това! Можеш да правиш каквото си искаш, но трябва да видя детето.

— Млъкни! — изсъска той. След това каза още по-тихо, но разпалено: — Ще ми се вчера да те бях блъснал от скалите! Ако знаех…

Тя потръпна, но направи усилие да остане хладна и делова.

— Е? Наречи го изнудване, ако искаш… няма да се поколебая да го сторя, ако ме принудиш. Имам право…

— Право! — той се засмя сухо. — Забрави ли, че сама ми призна колко мразиш мен и детето, което носеше? Да не би да се поинтересува какво е станало с него, след като го роди? Детето, което не желаеше да видиш и изостави на произвола на съдбата? Ако не беше Зелма…

— О, Боже! — простена тя.

— Хайде, стига — неочаквано рече той, сякаш не можеше повече да понася близостта й. — Не е нужно отново да имитираш припадък, Джейн няма да прояви същото разбиране както първия път. Ще се срещнем утре в три пред магазина за шапки. Можеш да доведеш Инес, ако искаш — навярно тя вече знае цялата история. За Бога, тогава поне ще играем с открити карти. Но ако с Крисчън се случи нещо, ще те убия, разбрано?

Тя имаше сили само да кимне. Невероятното разкритие, към което го бе подтикнал гневът му, й бе отнело способността да разсъждава.