Розмари Роджърс
Развратни игри (60)

59

— Скъпо дете, защо ми казвате това едва сега? — губернаторът кръстосваше стаята, докато Мариса хлипаше в едно кресло. В дъното на душата си той бе човечен и болката й не го бе оставила безразличен. Но какво очакваше от него тя? Говореше припряно, за да не й даде възможност да възрази. — Да, ако ми бяхте казала! Разбирам, че сте го смятала за мъртъв и едва вчера вечерта… Винаги сте ме карала да мисля, че проявявате интерес към полковник Артеага. Между другото, трябва да ви предупредя, че обвиненията, които повдигнахте срещу него вчера вечерта, са доста сериозни. Знам, разбира се, че душевното ви състояние предразполага към преувеличения, но не бива да правите това пред хора, които навярно няма да проявят същото разбиране като мен. Пък и тези заплахи, че сте щяла да го убиете, това вече е прекалено. Скъпо дете, знатните млади дами не крият под роклите си ножове. Трябва да разберете…

Тя го прекъсна:

— Как можете да очаквате от мен да разбера така нареченото испанско правосъдие, когато всичко, което казах, е самата истина? Открих, че Доминик ме е спасил от ужасната съдба, която ме очакваше, ако доня Инес бе успяла да осъществи префинения си план. Освен това, той е дошъл в Нова Испания само заради мен, не разбирате ли? Ако онзи негодник, генерал Уилкинсън, не го бе принудил да предприеме тази експедиция, за да спечели необходимите му за моето освобождение средства…

— Скъпа моя, вие сте разстроена. Доколкото знам, тогава той е бил сгоден за богата млада жена и е имал намерение да се завърне при нея, за да се венчаят. Не мислите ли, че въображението ви си играе с вас? Генерал Уилкинсън открай време е приятел на испанците. И в крайна сметка не бива да се забравя, че този американец доброволно е подписал признание…

— Доброволно? — кипна тя. — Трябва да видите раните му! При такива мъчения и най-силният мъж би признал всичко, което поискат от него! Какво бихте сторил вие на негово място.

За пръв път губернаторът изглеждаше подразнен, макар че запази внимателния си бащински тон.

— Но аз не съм на негово място. Аз не съм шпионин. А що се отнася до физическото му състояние, полковник Артеага просто му е наложил допълнително наказание, защото е помогнал на един от пленниците да избяга. Е, може би е попрекалил, но това е несъществено. Не разбирате ли, че сега не е по силите ми да сторя каквото и да било? Тази сутрин се състоя военен съд, на който лично аз осъдих престъпниците на смърт. Мога да ви уверя, че мъжът, за когото така пламенно се застъпвате, потвърди пред съда доброволното си признание. Нито дума за опровержение. Ако тогава знаех това, което ми казвате сега, навярно би било възможно да се смекчи присъдата на доживотен затвор, но дори и то, би създало трудности. Трябва да изпълнявам дълга си, искам да кажа, че го изпълних. За мен случаят е приключен. Те ще бъдат отведени в Салтильо, а оттам в Чихуахуа, където ще се състои екзекуцията. Моля ви, не се разстройвате… — той се изплаши, че Мариса може да изгуби съзнание и неумело се опита да я успокои. — Виж, обещавам ти да изпратя при него лекар. Освен това, докато са тук, няма да бъдат излагани повече на показ. Ще накарам полковник Артеага да отмени заповедта за тръгване по изгрев-слънце и да даде възможност на пленниците да се възстановят, преди да продължат…

— Да се възстанови, за да увисне на бесилото? — горчиво рече тя. — Мислите ли, че ще ми благодари за това? Ах, няма да го понеса, ако той умре! Нищо ли не мога да направя? Няма ли някой човек, към когото бих могла да се обърна? — тя скочи и се хвърли в краката му, което накара губернатора да се почувства извънредно неловко. — Моля ви! Винаги сте бил толкова добър с мен и аз ви се отблагодарих по свой начин. Няма ли някоя инстанция, към която бих могла да се обърна? Може би кралицата на Испания?

Елкизабал я погали по главата. Не знаеше какво да прави и мислеше за това, колко топло и сърдечно му се бе отдала, когато той два или три пъти бе имал нужда от любов. О, да, той бе задължен на тази нежна, неустоима жена, която сега бе разкъсвана от безнадеждна страст. С радост би й помогнал, но не виждаше никаква възможност. Отгоре на всичко, трябваше да бъде предпазлив в думите си, тъй като в тази къща и стените имаха уши.

— Кралицата на Испания е прекалено далеч, гълъбче. Остава, разбира се, вицекралят, но той е в Куидад де Мексико, а пътят до там трае с месеци. Освен това, той едва ли би проявил снизхождение. Тъй като от всички страни посягат към земите ни, трябва да наказваме строго всеки, който премине незаконно границата.

— Не би ли могъл да остане тук, докато се върна от Куидад де Мексико?

Той въздъхна и отново я погали по главата.

— Скъпа моя, не мога да направя нищо! Аз съм само губернатор на тази малка провинция. А той е пленник на полковник Артеага. Присъдата вече е произнесена. Но докато е тук, ще направя всичко, което е по силите ми. Стига, стига, няма смисъл да плачете. С времето ще го преодолеете. Все пак, имате младия капитан, който пламенно ви обича, а и животът все още е пред вас. Идете и си починете. Мислете за детето си. Може би бихме могли да издействаме синът ви да бъде докаран тук, какво ще кажете? Каквото и да мислите за генерал Уилкинсън, той винаги е бил отзивчив и готов да помогне. Със сигурност и този път няма да ни откаже тази дребна услуга. Вижте, сега имате нещо, на което да се радвате. Трябва да се опитате да забравите тревогите.

Да забрави… Не, невъзможно! Губернаторът й помогна да се изправи и за кратко я притисна към себе си. Мариса разбра, че той щеше да стори всичко, което бе по силите му — лекар, храна, вода. И никакви публични унижения. Но трябваше да може да се направи още нещо! Нещо, което да предотврати тази ужасна съдба!

Безнадеждно е — бе казал губернаторът. Не, не! Преди време се бе запознала с вицекраля и той й се бе сторил много мил човек. Да можеше да поговори с него или поне да му пише! Монахините се молеха за нея, но каква полза, когато тя имаше нужда от чудо?

 

 

Когато сестра Мария Беатрис влезе в килията й, Мариса лежеше на леглото си, вперила поглед в тавана.

— Доня Мариса… дете…

— Няма нужда да ме пазите. Взеха ми ножа, така че не мога да навредя на никого. Не съм гладна и не мога да се моля. Моля ви, оставете ме сама.

— Игуменката ме изпрати. Имате посещение. Полковник Артеага настоява да говори с вас.

— Не искам да го виждам!

— Той се кълне, че не е знаел за плана на братовчедка си. Казва, че баща ви е искал да се омъжите за него и още, че сте му била обещала. Дете, не бъдете несправедлива към него. Той е много загрижен за вас.

Какво искаше от нея Педро? Дали това не бе последната й надежда?

Тя обу само сандали и наметна един шал върху измачканата си блуза. По настояване на сестра Беатрис среса косите си, но ги остави да падат свободно върху раменете. Какво искаше той? За какво бе дошъл?

Педро бе с току-що изпрана и изгладена униформа, а ботушите му блестяха. Той се поклони учтиво и поднесе безжизнената й длан към устните си.

— Трябваше да дойда — рече той. — Сърце мое, защо не ми се довери? Когато научих за случилото се днес на обяд и след като губернаторът ми разказа за посещението ти, как си се унижила и си го молила…

Тя издърпа ръката си.

— Стига преструвки, Педро. Кажи ми защо си тук?

Той я погледна с упрек, но в тъмните му очи имаше пламък, от който по гърба й полазиха тръпки.

— Сега разбирам защо се държа така, сякаш ме мразиш, но откъде можех да знам? Бях воден от желанието да ти отмъстя, разбира се, също и от ревност — достатъчно искрен съм, за да призная това. Не съм ли бил винаги честен с теб? Ако ми беше казала, че в цялата история е забъркано и дете, щях да проявя разбиране. А сега отново си бременна, вярно ли е? Нищо чудно, че си толкова раздразнителна…

— Престани, Педро! Кажи ми само защо си дошъл.

— Изглеждаш като притисната натясно кошута с големите си влажни очи — меко каза той. — Би ли плакала и за мен? Губернаторът ми каза, че си плакала. Той бе много развълнуван и нещастен. Аз обаче дойдох по собствена воля, защото сега те разбирам по-добре и защото искам да ти направя едно предложение…

Той направи изкуствена пауза, така че Мариса се принуди да попита:

— Какво предложение?

— О, разбира се, почтено решение на всичките ти проблеми, какво друго? Нещо като компенсация за всичко, което ти е причинила братовчедка ми. Бедната Инес! — той поклати мрачно глава. — Винаги е била прекалено алчна. Колко пъти съм я предупреждавал! За съжаление тя прекрачи границата. Ако бях там, всичко това нямаше да се случи, но ти ме отблъсна със студенината си, знаеше ли това?

— Говори по същество! Какво имаш да ми казваш?

— О, мислех, че вече ти е ясно. Предлагам ти женитба. Губернаторът знае и вече даде съгласието си. Известил е генерал Уилкинсън и няколко наши… наши приятели в Начиочес. Пратеникът потегли преди час. След около месец синът ти, чието бъдеще, сигурен съм, не ти е безразлично, вече ще бъде на път за насам. А детето, което носиш сега — бременна си, нали? — ще се роди мой законен син. Тогава четиримата ще бъдем едно истинско семейство — той се усмихна.

Тя отстъпи крачка назад.

— Не! Да не си полудял? Снощи каза…

— Това бе снощи, съкровище. Тогава още не знаех. Мислиш ли, че бих те зарязал при толкова неблагоприятни обстоятелства? Синът ти има нужда от мъжка закрила. В тази дива страна всичко е възможно, както сама добре знаеш. Тук той постоянно е изложен на опасност. Когато приключа със службата, бихме могли да се върнем в Луизиана и да възстановим „Конграсия“. Децата ни ще израснат там…

Тя поклати глава.

— Невъзможно е да го искаш. Забрави ли каква съм? Една робиня, цветнокожа…

— Глупости! Наистина ли си повярвала на това? Старата вещица беше побъркана, Инес също. Мога да докажа, че в състоянието след раняването баща ти е бил готов да подпише всеки документ, който му тикнат в ръцете! С помощта на генерал Уилкинсън направих някои разследвания. Вярно е, баща ти е имал дете от любимата си робиня, но то е починало на път за Мартиника. Делфин те е обичала толкова силно, защото е виждала в теб заместител на детето, което е изгубила… най-малкото твърде вероятно е да е станало така.

— Откъде да знам дали това е истина? Майка ми никога не дойде да ме посети в манастира, докато Делфин идваше много често…

— Моето свидетелство ще бъде от решаващо значение, а аз мога да намеря и други свидетели. Нима преди време не повярваха безрезервно на думата на Инес? Като моя жена навсякъде ще се радваш на признание и уважение. Дори само този факт ще е достатъчен да накара хората да променят мнението си за теб. Инес бе невярна съпруга и ламтеше за наследството ти — стара история, нали? — той пристъпи към нея и я погледна с пронизващ поглед. — Предлагам ти уважение, сигурност… бъдеще. Дори ако собственото ти бъдеще ти е безразлично, помисли за това на децата си!

Разкъсвана от противоречиви чувства, Мариса не можеше да реши какво да стори, какво да отговори. Беше й напомнил за опасностите, на които щеше да бъде изложена, за скандала, заплашващ нея и децата й. А Доминик щеше да умре… Бе решена на всичко, за да го спаси. Тя извърна глава и рече тихо:

— При едно условие. То е…

— Ще се пазариш ли?

— Наричай го както искаш. Няма значение? Каквото и да кажеш и както и да ме заплашваш, ще ме имаш само ако пуснеш Доминик. Не забравяй за чичо ми, който има безрезервното доверие на вицекраля. Той ще повярва на всяка моя дума.

— Каква полза, ако вече е късно? Чуй ме, Мариса. Доминик ще бъде прегледан от лекар и ще получи храна и вода. Няма да го докосна с пръст, докато сме тук, но това ще продължи още няколко дни. Ясно ли ти е какво мога да сторя с него по дългия път до Чихуахуа? Онова, което е трябвало да понесе досега, ще му се стори детска игра, уверявам те. Няма да доживее да бъде обесен, но ще има достатъчно време да пожелае смъртта.

Тя простена от ужас и болка. Педро се засмя сухо.

— Достатъчно силна ли си да поемеш отговорността за това? Аз обаче ще отстъпя, за да ти докажа колко те желая. Нека се венчаем още днес — губернаторът може да го уреди. След това ще те заведа при Доминик и ти ще му кажеш, че сама си взела това решение. Напомни му и за детето. Не искам много, като се има предвид какво ще направя за теб. Кълна ти се, ако му кажеш, че решението е било твое, ще направя така, че да успее да избяга. Разбира се, едва след като стигнем в Мексико, където ще трябва да се оправя с тамошните индианци, но все пак ще бъде свободен и аз ще го оставя на мира. Е, не е ли това една добра сделка?