Джойс Тийс
Кралят на планината (9)

Осма глава

На следната сутрин Глори реши, че е огромно удоволствие да гледа как Бил спи. Претърколи се по корем и подпря глава с длани. На устните й играеше блажена усмивка. Но след като почти половин час се наслаждава на прекрасната гледка от красиво спящо лице и мускулесто тяло, тя стигна до заключението, че би могла да намери и друг, още по-приятен начин за прекарване на времето.

За съжаление, макар в тялото й да напираха горещи вълни, Бил изобщо не усещаше трескавите й движения. Тъмните тежки мигли бяха сведени над загорелите от слънцето страни, мъжът дишаше с такъв равномерен ритъм, какъвто тя не бе в състояние да поддържа през последните, както й се струваше безкрайни, минути.

Един поглед към часовника на нощното шкафче й показа, че той бе спал непробудно почти десет часа. Спомняйки си колко уморен бе снощи, тя знаеше, че спокойно може да спи още, но изкушението да го докосне бе непреодолимо. Пресегна се и прокара длан по мускулестите гърди, продължи надолу по топлата копринена кожа на слабините и плоския корем. Толкова беше приятно да го гали.

— О, Били! — прошепна тя и се наведе, за да докосне с устни широките загорели рамене. Той не помръдна и действията й станаха по-смели. Галеше с устни шията му, целуваше топлата му кожа, но дори когато нежно захапа ухото му, Бил не се събуди.

Накрая загуби надежда, че той ще участва активно. Не се поколеба обаче да се забавлява сама. Затворила очи в мечтателен екстаз, с обожание докосваше тялото му, опознаваше го така, както толкова пъти си бе представяла през всичките изминали години. С всяка ласка желанието на младата жена се усилваше. Сърцето й ускори ритъма си и тя искрено се молеше мъжът да се събуди и да оцени любовното й внимание, но очевидно нищо не бе в състояние да му въздейства.

Ала щом пъхна ръка под чаршафа, който покриваше слабините му, с изненада установи, че дори в съня му нямаше проблеми да го възбуди до същото състояние, в което се намираше самата тя. Може Бил да не усещаше желанията й, но тялото му явно бе готово да поеме нещата откъдето ги бяха оставили снощи.

Глори изпитваше странното чувство, че във вътрешността й има навита до крайност пружина. При това растящо напрежение не се поколеба да се възползва от откритието си. Пое го в ръка и нежно започна да го гали. Усети силно пулсиране и сърцето й подхвана същия учестен ритъм. И двамата бяха голи. Тя притисна тяло до неговото и погълна част от топлината му. Изумително беше, че е в състояние да предизвика толкова силна реакция.

— Какво, по дя…

Ръката му инстинктивно сграбчи нейната. Още бе толкова сънен, че не можеше да фокусира погледа си.

— Глори? — отрони прегракнало и запремига недоумяващо. — Сънувам ли?

Глори му се усмихна и многозначително размърда пръсти под ръката му.

— Може ли това да бъде сън?

Бил простена. През слабините му премина гореща тръпка на удоволствие. Той изви гръб и стисна бедра. Глори измъкна ръка изпод неговата, сведе глава и косата й нежно погали плоския корем на мъжа, докато устните й се плъзнаха между бедрата му.

Изведнъж той осъзна, че е на ръба на екстаза, без всъщност да има спомен как е стигнал дотам.

— Глори!

В гласа му прозвуча такава настойчивост, че младата жена се опита да притисне тяло към неговото, но Бил я изпревари и я повали под себе си. Ожесточено, настоятелно, жадно, устните му се впиха в нейните. Облада тялото й със същата ненаситна страст.

Глори затаи дъх от удоволствие, изумена, че усещанията, които ръцете и устните му предизвикваха, бяха все тъй прекрасни, само че малко по-различни от снощи. Тази сутрин мъжът не трябваше да се съобразява с неопитността й, нито да се притеснява, че ще й причини болка. Сега нежността даде път на стихията. Любеха се трескаво, необуздано, даваха всичко от себе си.

Глори тръпнеше, инстинктивно вкопчваше пръсти в бедрата му, когато той усилваше ритъма. Гърдите му се триеха в нейните с приятна болка, възбуждайки зърната й до такава степен, че при всяко негово вдишване, младата жена стенеше. Бедрата й обвиваха тялото му и го тласкаха все по-навътре в нея.

— Моля те, Били!

Долови как той рязко пое въздух и ръцете му обвиха тялото й — после единственото, което го ръководеше, бе първичният инстинкт. Притисната към него, задъхана, тя следваше ритъма, докато екстазът отнесе и двамата в един друг свят.

Дълго, много дълго лежаха обезсилени и безмълвни. Накрая той събра достатъчно енергия и вдигна глава от гърдите й. Зърна усмивката й и попита гърлено:

— Доволна ли си?

Тя си спомни саркастичния тон, с който зададе същия въпрос преди време, и отвърна:

— Много доволна.

Бил се претърколи на една страна и замаяно се втренчи в нея.

— Значи си искала да те обладая така — бързо и грубо, без любовна игра?

— Ти просто проспа този етап, но аз му се насладих докрай — наперено съобщи тя и занемя, като видя как по лицето му плъзва червенина. — Боже мой, Уилям Даниъл Маккан, ти се изчервяваш!

Той я погледна колебливо, сякаш не знаеше вече как да се държи с нея.

— Не съм очаквал да се събудя и да открия как ме галиш… — гласът му секна и Глори забеляза как под наболата брада отново се прокрадна червеникаво петно.

Доволният й смях го накара да се намръщи.

— Търсиш си белята! — изръмжа той, раздразнен от детинската си реакция към нейните закачки. Досега не се бе чувствал толкова уязвим, а й беше изумен от неочакваната власт, която Глори имаше над него. Знаеше, че никога не би се възползвала от нея, но самият факт, че до такава степен може да бъде контролиран от една жена, била тя и самата Глори, го ужасяваше. — Ако си спомняш, аз би трябвало да съм агресивният. Твоята роля е на срамежливата девица.

— Освен че схващам бързо, доста ми помага богатото въображение. И след като вече знам, че реалността е безкрайно по-удовлетворяваща, най-добре ще е да забравиш срамежливостта си.

— Невероятно! — възкликна Бил.

— Съжалявам.

— Съжаляваш… за какво?

— Не ти харесва, когато жената прави първата стъпка.

Бил се разкая мигновено — притесни се от погрешното тълкуване на реакцията му. Какво като го бе изненадала? След удоволствието, което му достави тази сутрин, той й даваше право да прави каквото си поиска с него, където и да е, когато и да е.

— Зависи от жената — заяви той, но после го осени една изключително тревожна мисъл. Никога не бе изпитвал такова удоволствие в леглото, но тази сутрин двамата не бяха взели никакви предпазни мерки — пропуск, който лесно можеше да доведе до трагични резултати. Виолетовите му очи потъмняха до черно, когато си припомни колко мъка му причини единственият друг подобен случай.

— И когато тази жена съм аз? — прошепна тя.

Долови тревогата в гласа й и се върна към настоящето.

„Не, Глори не е такава“, каза си той. Още повече, че сега той е много по-опитен от времето, когато бе на двайсет и една.

— Не се притеснявай, любима. Когато е за теб, с удоволствие ще те оставям да водиш. Смятам, че току-що го демонстрирах.

— Значи ти хареса? — предпазливо попита тя.

— Хареса! Още щом почувствах да ме целуваш, тъй полудях, че не можех да издържам повече. Чак след това се сетих, че може би ти не си била готова и се притесних. Лаская се с мисълта, че съм всеотдаен любовник, и допреди няколко минути не бях поставял собственото си удоволствие пред стремежа да удовлетворя напълно партньорката си.

За Бил реакцията й при това обяснение беше все едно да гледаш как слънцето излиза от облак.

— О, аз бях готова. Повече от готова — успокои го с гърлен глас.

След миг обаче облаците се върнаха — черни, буреносни, облаци, които не би могъл да предвиди, ако не знаеше колко често си го бе представяла тя в прегръдките на друга жена. Изведнъж Глори поиска да узнае за колко партньорки става дума. Десет? Двайсет? Сто? Тъй като не й бе говорил за годините, които бе прекарал далеч от дома, тя не можеше да предположи.

— Всъщност колко си щедър в любовта?

— Искаш да ти покажа колко всеотдаен мога да бъда в леглото?

Самоуверената му усмивка я вбеси.

— Не! Вече знам, че си голям експерт в любовта.

— Тогава за какво точно питаш?

Глори се облегна на таблата. Резките й движения подсказаха на Бил, че тя няма настроение за нови любовни преживявания, и макар да не разбра откъде идва внезапната й нужда да разговаря, той се настани до нея.

Глори придърпа чаршафа и зави и двамата. Изчерви се, като видя самоуверената усмивка, с която Бил наблюдаваше действията й.

— Питах дали си правил любов със стотици, или съм някъде по-високо в класацията на завоеванията ти.

Изумен от въпроса, той отвърна прегракнало:

— Стотици?!

Изненадата му я зарадва, но това не отговаряше на въпроса дали Бил е същият донжуан, какъвто беше някога.

— Ти си жизнен неженен мъж в разцвета на силите си и е съвсем очевидно, че обичаш жените, както и че те те обичат. В младежките си години можеше да имаш всяка, която пожелаеш, а сигурно и сега е така.

— Доколкото разбирам, Хилсбъро не е столицата на медицинския свят — иронично отговори той, недоволен от посоката, която взима разговорът. — Но дори тук трябва да сте чули, че скачането от легло в легло може да доведе до огромни здравословни проблеми — мъжът плъзна поглед по гърдите й и очите му заблестяха дяволито. — В днешно време човек трябва да е извънредно придирчив.

„Ако смята, че ще приема последното като комплимент, жестоко се лъже“, помисли си Глори. И все пак беше й унизително да поиска от него да назове броя на миналите си завоевания. Но пък нямаше да се откаже. Той призна, че е всеотдаен любовник и сега, когато вече знаеше за какъв вид щедрост говори, мисълта, че е просто една от многото, я плашеше.

Подобна възможност не само я ужасяваше, но я изпълваше и с ревност. Може да беше случайност, но тя познаваше поне две други жени, освен себе си, които се бяха възползвали от любовните му амбиции. Знаеше също, че и двете имаха нейния цвят на косата. Това пък я накара да се зачуди дали самата тя има някакво специално значение за него, или той просто преследваше определен тип.

— Добре — продължи тя напрегнато. — Като вземем предвид здравословните рискове, разбирам защо си стеснил обсега на авантюрите си. Това значи ли, че се любиш само с девствени жени? Или пък червената коса е също едно от важните изисквания?

— Моля?

— Ако си спомняш, Нел Харпър е червенокоса. Аз също, разбира се. А по външния вид на Джейми мога да предположа, че майка му не е била блондинка или брюнетка. Дотук три, и…

— По дяволите, Глори! Ако имаш малко здрав разум, ще престанеш веднага! — гневно възкликна той. — Този разговор е нелеп.

— Дори в наше време? — попита тя саркастично, все още раздразнена от подигравателния му коментар, че на Хилсбъро му липсва изисканост, що се отнася до секса. — Ако говорим от чисто медицинска гледна точка, мисля, че имам право да знам някои неща за романтичните ти авантюри.

Бил впери гневен поглед в нея. Още не можеше да приеме, че Глори, жената, която току-що го бе любила с цялата страст на прекрасното си невинно тяло, бе в състояние да му говори по този начин.

— Тогава, за твое сведение, ще ти кажа, че никога не съм се любил с Нел Харпър.

Глори изсумтя недоверчиво и това наистина го накара да се ядоса.

— Всъщност за какъв развратник ме смяташ? Един-единствен път излязох с момичето, и то само защото беше толкова настоятелна, че не можех да й откажа.

— Нейната версия обаче е различна — надменно рече Глори, но дори на самата нея думите прозвучаха по детински заядливо.

— Не ме интересува какво разправя тази глупачка — гневно отвърна той. — Нито пък ми допадат намеците ти, но за да приключим с медицинската страна на нещата, трябва да те уверя, че съм напълно здрав.

Глори усети, че го е наранила дълбоко и прибра нокти. Смути се, задето е прекалила с въпросите.

— Никога не съм се съмнявала в това.

— Каква беше причината за тази инквизиция тогава?

Младата жена виновно се изчерви. Знаеше, че една сериозна връзка трябва да се гради върху честни отношения, но не и достигаше смелост да попита открито дали е бил истински влюбен в някоя от другите жени, с които е спал особено в тази, която му бе родила дете. Откакто й каза, че не е бил женен за майката на Джейми, тя с часове се бе чудила какви са били отношенията им, но след онзи първи ден на пикника, никога вече не бе посмяла да заговори на тази тема.

— Глори? — разтревожено попита Бил. — Моля те, бъда добра да ми обясниш откъде тръгна всичко това.

Тя въздъхна отчаяно и се предаде.

— Да си призная, изпитвам ревност.

— От Нел Харпър?

— От майката на Джейми.

Бил безмълвно се взря в нея, но лицето му остана непроницаемо. Не възнамеряваше да задоволи любопитството на Глори към този тъмен период от живота му. Когато се почувстваше готов да й разкаже за Мелани Карстеърз, сам щеше да го стори, но моментът беше крайно неподходящ сега, когато двамата бяха все още в леглото. Споделените с Глори преживявания бяха твърде хубави, отношенията — прекалено честни и Бил се ненавиждаше, задето в миналото се бе задоволил с доста по-малко, обвързвайки се с жена, която не познаваше смисъла на думата „давам“.

— Повярвай, няма причина да ревнуваш — успокои я той, като избягваше да спомене името на Мелани. — Не обичах тази жена и тя не ме обичаше.

Глори впери очи в неговите и видя там тъмна непреодолима стена.

— Тази жена?! Тя ти е родила дете! А ти дори не искаш да ми кажеш името й.

— Мелани — дрезгаво промълви той. — Казваше се Мелани. Сега доволна ли си?

Тя се вгледа в сгърченото му от болка лице и сърцето й се сви. Вярваше, че не е обичал Мелани, но това не я правеше по-щастлива, нито пък облекчаваше страховете й усещаше болката зад думите му, но също и нежеланието му да я сподели, както и раздразнението му, че тя очаква от него да го стори.

— Щом това е всичко, което си готов да ми кажеш, би трябвало да съм доволна.

— Засега не мисля, че е нужно да знаеш повече — рече Бил, но със съжаление разбра, че тя не желае да прекрати разговора.

— С други думи, личният ти живот не е моя работа.

— С други думи, не бих искал точно в този момент да говорим за това — отвърна той мрачно.

Колкото и да й бе неприятно, тя трябваше да приеме решението му. Бил с удоволствие й предоставяше тялото си, но само дотук. За да схване, че не я допуска до мислите и чувствата си, не беше нужно да слага табела: „не влизай“. Самотното момче, с което се бе сприятелила преди много години, вече нямаше нужда от никого.

Тя скръсти ръце и прошепна:

— Добре, значи, това е.

— Какво имаш предвид?

Глори някак успя да произнесе със студените си безкръвни устни необходимите думи.

— Това, което изживяхме снощи и тази сутрин, нямаше нищо общо с любовта. Следователно каквото и да решиш да правиш с живота си оттук нататък, това не е моя работа.

— По дяволите, Глори! Защо постъпваш така с мен? — изруга той и хвана китката на младата жена, когато тя понечи да стане от леглото. — Откакто съм дошъл в града, това са първите ми почивни дни. Времето, с което разполагаме, е твърде ценно, за да го прекараме в спорове. Сега, след като се преоткрихме един друг, миналото няма значение — той вдигна ръката й към устните си и целуна дланта. — Само това има значение.

Тя знаеше, че Бил наистина вярва в тази истина.

— Може би за теб сексът е всичко, но аз очаквам много повече от един мъж — възкликна Глори разпалено и отдръпна ръка. — И само за информация, нека ти кажа — това студено и отчуждено държание може да е подходящо за тези, които работят при теб, Биг Бил Маккан, но аз не съм ти подчинена и не желая да ми нареждаш какво е нужно и какво не е нужно да знам.

С тези думи тя се завъртя и стъпи на пода, като повлечи чаршафа със себе си. Опита да спаси достойнството си, доколкото бе възможно при тези абсурдни обстоятелства, вдигна гордо глава и с решителни крачки се запъти към банята. Преди да затвори вратата, се обърна и каза остро, без да крие горчивината в гласа си:

— Мисля, че е най-добре да си тръгнеш веднага. Джейми сигурно се е събудил и чака баща си. Може би за него трябва да отделиш малко от ценното си време.

Бил се загледа във вратата, след като младата жена се скри в банята. Мина известно време, докато болката си пробие път през шока и объркването и излезе на повърхността. Но когато я почувства, тя го завладя изцяло. Беше склонен да признае, че е заслужил последната нападка за Джейми, но не и другите жестоки упреци.

Биг Бил Маккан. Така го нарече и така го приемаше в съзнанието си само защото не бе подготвен да излее душата си, когато Глори е наредила. Биг Бил Маккан!

Яростта беше доста добър мотиватор и тя го накара да стане от леглото, ругаейки. Беше се заблуждавал, че Глори е различна, тя го преценяваше точно като всички останали тесногръди хора в този град. За нея, както и за другите, нямаше никакво значение какво прави или казва, на него винаги гледаха като на сина на стария Маккан.

Побеснял, той закрачи из стаята, грабна дрехите си, но като не намери втората обувка, бързо загуби търпение. Тръгна си без нея като някоя разярена Пепеляшка, която, куцукайки, напуска бала. Успя да потисне гнева едва когато се качи в колата и я форсира нагоре по склона, макар все още всичко да му напомняше за приказката.

Ако не беше Джейми — единственото светло петно в бъдещето му — би предпочел да хвърли Пепеляшка в най-близката канавка. Никога не бе вярвал особено в щастливия край и Глори недвусмислено доказа, че е бил прав. Наистина в редките светли моменти бе повярвал, че някоя красива вълшебна принцеса ще му възвърне вярата в хората, но да се надява на подобни чудеса беше толкова безполезно, колкото и да гради пясъчни замъци.

Бил знаеше много за замъците. Двамата с Джейми живееха в един от най-големите в околността. Мина през тежките железни порти с пълна скорост и спря пред бялата мраморна балюстрада, която украсяваше фасадата на самоналожения му затвор.

 

 

Както обикновено, в понеделник сутрин Ида-Мей остави Джейми в детската градина преди девет. Глори се ядосваше на себе си, че изпитва любопитство, но въпреки това отдели момчето настрани от играта и го подпита за уикенда.

— Знам, че се надяваше баща ти да те заведе на риба в събота. Успяхте ли да отидете?

— Не — отвърна детето, но за нейна изненада в гласа му не се долавяше разочарование.

— А какво правихте? — попита тя, като се надяваше, че момчето охотно ще разкаже.

— Татко ме заведе до едно блато със зелена тиня.

Глори прехапа устни. Знаеше съвсем точно за кое блато говори Джейми, тъй като в детството това бе любимото скривалище на баща му. Още ли го вижда по същия начин в съзнанието си? Толкова силно ли го е засегнала, че е отишъл там да лекува раните си или по съвсем друга причина се бе оттеглил на любимото място от детството?

— Хубаво ли беше на блатото?

Джейми се замисли.

— Първото нещо, което татко ми показа, беше как да дишам през блатна тръстика. Каза ми, че се научил от едно знаменито момче на име Дейви Крокет, но още не мога да разбера защо смята, че това е толкова забавно.

— А на теб не ти ли беше забавно?

— Малко гадничко беше — призна Джейми, но после лицето му се разведри. — След това обаче се бухнахме във вирчето съвсем голи и започнахме да ловим жаби. Татко дори ми позволи да взема най-голямата с нас вкъщи. Ида-Мей щеше да припадне, като я видя.

— Обзалагам се — направи гримаса Глори.

Джейми се усмихна при спомена.

— Татко каза, че сега това е нашата къща, а не някой свещен мав… мавзео…

— Мавзолей?

— Именно — потвърди момчето и с грейнало лице добави. — Затова можем да разхвърляме, дори ако искаме, да държим жаби. И можеш ли да отгатнеш какво още?

— Какво?

— Ще получа мое собствено куче и татко казва, че ще може да спи в стаята ми. Каза, че когато бил малък, нощем се страхувал също като мен и много искал да си има куче.

— Мисля, че щом се е плашил толкова, майка му и баща му е трябвало да му вземат куче, дори ако е щяло да изцапа къщата. Не мислиш ли?

Глори едва успя да преглътне буцата, заседнала в гърлото й, и да отвърне:

— Да, така смятам и аз.

Джейми кимна.

— Не казвай на татко, но когато ми подари куче, ще му го давам от време на време.

И като че ли издаваше тайна, която обаче смяташе, че може да довери на Глори, той се наведе към ухото й и прошепна:

— Татко сънува ужасни сънища и понякога си мисля, че и той като мен се бои.

Със замъглени от сълзи очи младата жена разроши косата на детето.

— Всички се плашим понякога и сънуваме кошмари дори големите и силни мъже.

— Татко казва, че кучето ще прогони лошите сънища, затова понякога ще го пускам да спи и при него. Освен това мисля, че той има по-голяма нужда от куче, отколкото аз.

— Защо смяташ така?

— Защото аз си намерих толкова много приятели, а той си няма никого, освен мен — рече момчето, и като видя, че е негов ред да тича в кръга, бързо се върна в играта.

Глори замислено се загледа след него, после рязко тръсна глава. Съзряла болката в очите й, Синди Потър я последва в коридора.

— Какво те притеснява, Глори? — разтревожено попита тя.

Глори не се поколеба да отговори:

— Джеймс Маккан току-що ми каза нещо, което ме кара да се замисля как ли върви работата в дъскорезницата, след като баща му се върна. Разбирам, че прави доста големи промени. Какво мисли Бен за тях?

Синди сви рамене.

— Предполагам, споделя мнението на другите. Биг Уил все обещаваше, че постепенно бизнесът ще потръгне, но никой не му вярваше, и сега надали някой има доверие в сина му. Вярно, взимаме си заплатите, но не са кой знае колко високи, а и доста хора все още са без работа.

— Но ако Бил удържи обещанието си, те ще се върнат по местата си — настоя Глори. — А Кени заяви, че са сключили два големи договора за следващата година.

— Е, още нищо добро не сме видели от това — упорито й припомни Синди. — И каква е гаранцията, че ще видим, след като пак Маккан управлява предприятието.

За Глори това бе достатъчно да разбере какви проблеми има Бил, и тъй като още го обичаше и винаги щеше да го обича, реши, че е длъжна да облекчи положението му. Преди няколко вечери той съвсем откровено бе заявил, че или ще разработи бизнеса, или ще потъне заедно с него и тя му повярва. Независимо какви бяха личните им отношения, Глори бе сигурна, че Бил и синът му имат еднакво право с другите да живеят в тази прекрасна планина. Спомни си думите на леля Офелия от Четвърти юли. Мястото на това момче е тук, винаги е било.

— Ти не разбираш — твърдо заяви Глори. — Уилям Маккан няма нищо общо с баща си.

— Може и да е тъй, ама още е като пришълец в града. Тръгна си, без да се обърне и не се върна чак докато баща му не умря. Както казва Бен, нямало го е толкова време и съвсем не се е интересувал как се справяме ние тук.

— Аз пък твърдя, че е доста загрижен за благоденствието на града — с настървение отвърна Глори. — Спокойно можеше да продаде „Маккан Лъмбър“ и да спечели много, но не го стори, нали? Ако наистина беше пришълец, за какъвто всички го смятат, предприятието вече да е закрито и всички да са без работа — завинаги.

— Сигурно е тъй — съгласи се Синди, сбърчила чело.

Щом съзря колебанието й, Глори упражни по-силен натиск.

— Чувам също, че Бил ще въведе система за разпределяне на печалбите, така че всички да имат дял в резултатите от работата си. Кажи ми сега, Синди, смяташ ли, че Биг Уил дори би помислил за подобно нещо?

Жената се ококори недоверчиво.

— Наистина ли искаш да кажеш, че тази идея ще се реализира?

Глори не знаеше със сигурност, но добре познаваше Бил.

— Да, наистина.

— Е, твоите думи винаги са имали тежест, Глория Хъбард, тъй че сигурно е така — с вълнение промълви Синди и потърси с поглед телефон. — Чакай само да видиш, като кажа на другите.

— Направи ми услуга, моля те — рече Глори, потискайки доволната си усмивка.

— Разбира се.

— Когато времето дойде, припомни на хората, че не аз първа съм дала идеята за разпределение на печалбите, а Били Маккан.