Оливия Уедсли
Бадемите цъфтят (21)

Глава 21

Най-после Дора получи свободата, която така жадуваше. Предаде на Кавини, че Тони отказва да й помогне. Хитрият италианец не се учуди, той беше предвидил и това. Щом узна, че предположенията му се оправдават, престана да се церемони с девойката.

— Когато Дора стане знаменитост, о, тогава е друго нещо! Но сега, когато още не такава, защо да й търся хотели, когато има пансиони?

Той намери пансион в една от крайните улици на Париж и се настани там, придружен от собствената си жена и Дора, която трябваше да прекара тук своята школа.

Да се каже, че Дора остана разочарован, е много малко. Тя беше потисната от тази обстановка и вътрешно се възмущаваше от нея. Превъзмогнала себе си, тя мечтаеше за слава, а вместо това намери мръсна, разхвърляна стая, лоша храна, непрекъсната, безкрайна работа, досадното мърморене на сеньора Кавини, която не беше много очарована от идеята на съпруга си и живееше с постоянния страх, че нищо няма да излезе от Дора.

Тя вече не беше за Кавини разглезената ученичка, на която всички се любуват, а инструмент, на който възнамеряваше да свири по пътя към славата.

— Ах, раздвижете мозъка си! — дразнеше се той. — Какво означават красотата, гласът и дори такава школа като моята, ако ще пеете погребална песен като припев на хор в някой водевил. Отворете устата си, отворете устата си, не сърбате супа.

Понякога и него го обхващаха минутни съмнения и той си отмъщаваше на Дора. Никой не й пишеше.

Случайно на улица Мюра тя срещна Шропшър. Когато я видя, лицето му просия.

— Какво щастие! Да идем да закусим някъде.

Отидоха в „Cafe Parizien“ и за пръв път след заминаването от Лондон Дора си похапна добре.

Този ден Кавини беше особено взискателен. Денят беше студен, животът изглеждаше невероятно мрачен и Дора гледаше на Дейвид много по-благосклонно отпреди. Напомняше й за Рекс. Принадлежаха към един и същи тип — и двамата бяха високи, стройни, с изящни маниери и добре облечени.

Преди смяташе Дейвид за глупав — за Рекс такова нещо разбира се, не можеше да се каже. Но след досадните жалби и одумки на Кавини разговорът с него й достави удоволствие. Докато го слушаше си, помисли дали ще й заговори отново за любовта си.

Но нищо подобно не последва. Вместо това Шропшър нае такси и на сбогуване каза:

— Надявам се, че като дойде великата вечер, ще бъда допуснат зад кулисите.

Вместо отговор Дора се разсмя. Тя ясно схвана, че в очите на Шропшър, не е вече това, което беше по-рано, и че той няма никакви намерения да се жени за нея.

За Рождество Рекс й изпрати колет с пурпурни рози и поиска разрешение да дойде в Париж, на което тя телеграфира „Не“.

Това бяха най-тежките месеци в живота й и затова искрено се зарадва, когато Кавини обяви, че след седмица заминават за Италия при родителите му. Тайно хитрият италианец възнамеряваше да представи Дора на известния импресарио Аверадо, който живееше близо до тях.

Щастието, което обикновено рядко съпътства човешкото безумие, се оказа на негова страна.

Преди Аверадо да чуе Дора, той я видя. А когато узна, че видението със зелените очи, на което тайно изпращаше въздушни целувки, притежава и прекрасен глас, той не можеше да повярва в своето щастие.

Забравил за всичко — и печалби, и предпазливост, и своето здраве — като вихър влетя в скромното жилище на Кавини. Дора беше сама в студиото. Той я целуна и благодари на Бога, че е здрава. Точно при тази сцена влезе Кавини и в миг студиото се изпълни с весел шум. Кавини се усмихваше, Аверадо сияеше, а жената на Кавини и старите му родители тихичко шушукаха.

По нареждане на Кавини трябваше да изпее една гама и когато свърши, ненадейно се озова в прегръдките на възхитения Аверадо. Това я смути и тя побърза да се освободи. Като всеки италианец импресариото изразяваше бурно не само възхищението си от музиката, а тя беше все още в плен на английското си възпитание.

Денят трябваше да се отпразнува и Дора веднага се видя окръжена от поклонници и ласкатели. Всички се надпреварваха да й изразят вниманието си.

От тоя ден тя започна да се упражнява под ръководството на Аверадо, който извика във Флоренция знаменитата Ортес, за да продължи уроците.

За по-малко от една седмица оперният свят на Флоренция и неговите околности станаха близки на Дора.

Тя също започна да нарича всяка нова позната с „Carissima“ и скоро привикна към нищо незначещите целувки. В края на краищата животът доби за нея известна прелест и тя престана да се чувствува нещастна.

Аверадо обсъждаше с Кавини бъдещето й. Нелекият му живот го беше научил да цени не само изкуството, но и облагите, които то носи.

— Испания, Мадрид! — провикна се той, като размахваше пред Кавини пухкавите си ръце, обсипани с пръстени. — Родината! Птичката се връща в гнездото си! Каква примамка за сантименталната нация. Рекламата ще възложа на малкия Фреди: англичаните имат чудесно чувство за това. Най-добре от всички народи те умеят да покажат лицето на стоката и да привлекат купувачи. Почакайте, ще видите.

Мадрид наистина оцени Дора. Много преди нейното пристигане из целия град бяха разлепени афиши в националните цветове и на тези афиши Дора фигурираше в качеството на „ново“ чудо под името Долорес, като не бе пропуснато да се спомене близостта й с английската аристокрация. Разбира се, тя трябваше да пее „Кармен“. Когато Дора запита защо „разбира се“, Аверадо се разсмя и успокоително отговори:

— Всичко в света е суета. По-добре да си популярен, отколкото придирчив. Могат да капризничат само самонадеяните или много богатите хора, първите — защото никой не се интересува от тях, а вторите — по друга, също проста причина. Но за да се харесате, вие трябва да добиете „всеобщо единение“, макар и не в този смисъл, какъвто имат предвид, нашите свещеници.

Той запозна Дора със знаменитата Рашел Дюр, с която станаха искрени приятелки.

„Несравнимата Рашел“ на четиридесет и пет години добре познаваше живота! Тя умееше да привлича всичко светло, красиво и живо около себе си. Не беше никак красива, но много привлекателна и опасна — точно това, което французите наричат „belle laide“. Мълвата й приписваше безкрайно множество любовници. Всъщност имаше само един, който умря.

Рашел запозна Дора с живота на сцената и младата певица бързо свикна със заобикалящата я атмосфера.

Минавайки през Париж, Дора отседна при Рашел. Там я намери Рекс. Рашел изведнъж се влюби в него. Харесаха й красотата и изяществото му, а умът му я очарова. Дора забеляза, че той е единственият човек, който не се отнасяше към тях като с актриси.

Спомни си, че Давид Шропшър се държа, съвсем иначе.

От Рекс тя узна, че Тони изобщо не говори за нея, затова пък Джи много често я споменава.

— Защото ти говориш с нея — досети се Дора.

Като виждаше как Рашел се отнася с Рекс, тя започна да се вглежда по-внимателно в него. Той не правеше никакви опити да заговори за любовта си. Нима някога е имало такава сцена в градината на Йън? Всичко сега й се струваше далечно и без всякакво значение.

Последната вечер преди заминаването на Дора за Мадрид Рекс я покани на вечеря. После трябваше да идат да вземат Рашел от театъра.

— Да се поразходим ли малко из града? — предложи Рекс: — Няма ли да ти е студено?

Те преминаха през Арменвил по направление за Версай. В гората Рекс заповяда на шофьора, да спре.

— Да изпушим тук по една папируса — предложи той на Дора.

Слязоха и тръгнаха по тясна криволичеща пътека. Високо над главите им сияеха звезди. Рекс запали папируса за Дора и когато тя попуши малко, я взе и сам я допуши.

Дора инстинктивно схвана накъде води това.

— Да не разваляме хубавото си настроение — с треперещ глас каза тя.

За нейно учудване той леко се засмя.

— Да го разваляме? Погледни ме, Дора — това прозвуча като призив.

Той застана пред нея и хвана двете й ръце. Бледото му лице едва се открояваше в мрака.

— И тъй, още ли не ме обичаш?

Дора му отговори със същия тон:

— Не още.

— Има ли някой друг?

— Не.

— Слава Богу. Значи мога да се надявам — изрече Рекс със същия странен, сдържан глас.

— Време е да вървим — напомни Дора.

— Не, времето ще почака. Още малко, само малко…

Той пусна едната й ръка и притисна лицето й до своето.

— Ще дойде време да ме обикнеш — прошепна Рекс усмихнат.

Дора не отговори. Не можеше да говори. Обзе я някакъв страх.

— Целуни ме — дочу гласа на Рекс.

Тя отрицателно поклати глава, но Рекс не я пущаше, обхвана с ръка шията й и внезапно я целуна.

Тя почувствува притискането на мъжественото му лице и цялата неуверена трепереща сила на неговата младост.

Той ласкаво я пусна и каза, като дишаше развълнувано, но с напълно спокоен глас:

— За спомен от мене.

Тръгнаха обратно, като разговаряха за най-обикновени неща. При входа на театъра Рекс повтори:

— Спомняй си за мен!