Оливия Уедсли
Бадемите цъфтят (18)

Глава 18

Нищо не можа да предотврати следствието. Гостилницата и малкото селце станаха прочути. Мисис Лоу, жената на собственика, неуморно разправяше на всеки случилото се. Портрети на Дора се появиха във всички булевардни вестници с подробности по делото, после се появиха опровержения и отново забележки, докато не угасна интересът към цялата тази история.

Йън страдаше, но се постара никой да не забележи. Тя остана до края на сезона както обикновено и се държеше сякаш нищо особено не се е случило. В края на юни Дора също трябваше да отиде на Бъркли скуеър, за да уреди някои свои работи.

В Гартспойнт тя прекара дните като в затвор. Тони почти не разговаряше, Джи боледуваше. Дори прислугата странеше от нея.

Никой не знаеше какво е станало през тая нощ в гостилницата, но както обикновено става в такива случаи, хората вярваха в това, което им се искаше да вярват.

Йън се държеше с Дора, доколкото можеше любезно, но преживяните вълнения влияеха и на нея. Предишната и веселост се смени с някаква скръб и Дора чувствуваше, че тя никога няма да й прости този „семеен скандал“. Това беше един от трите гряха, които обществото не прощаваше. В края на краищата Дора престана да се интересува какво мисли за нея Йън или който и да е друг. Както често се случва след изживени сътресения, тя преживя период на пълно безучастие към всичко окръжаващо я.

Понякога нощем се събуждаше, в паметта й възкръсваше преживяното и пак изпитваше острата болка, която в първата минута едва не я подлуди. Виждаше бледото лице на Пан, толкова прекрасно в ковчега, и й се струваше, че пак, както и тогава, го гледа с дълъг, прощален, последен поглед.

Йън настояваше отново да се залови за музиката.

— Трябва да правиш нещо!

Кавини, хитър като всеки новобогаташ, се заинтересува от Дора. Нейният произход го вълнуваше.

На един урок той започна да се шегува с нейната небрежност.

— Не е ли все едно? — мрачно каза Дора. — Интересува ли се някой какво правя и какво ще стане с мене дори и след сто години?

Тони почти не говореше с нея. При Йън не можеше да отиде. Грехът на Дора беше непростим.

Когато погледна Кавини, една внезапна мисъл я озари. Седмици наред тя търсеше някакъв изход и изведнъж й се стори, че го е намерила.

Кавини разглеждаше някакви ноти. Дочул думите й, той извърна глава и снизходително се усмихна.

— Кой се интересува какво ще стане след сто години? — повтори въпроса й. — Аз говоря за близките дни и за това, че пренебрегвате гласа си. О, жени, никой няма нищо против вашата сантименталност, ако тя не се отразява на вас самите. Случи ви се нещо и вие веднага сте готови да се откажете да мислите за най-прекрасното дарование, с което може да бъде надарена жената. Колко е безразсъдно! Ако не сте успели в едно, защо да не се заловите за друго? Нищо не дава такова удовлетворение в живота както изкуството. А вие имате такъв глас, който ще ви заведе, където пожелаете!

Дора бурно се разсмя.

— Тогава водете и него, и мене — с равен глас каза тя, но две червени петна пламнаха на бузите й.

Кавини сърдито каза:

— Не ви разбирам.

— Не ме карайте да мисля, че хвърляте душите си на вятъра!

— Какви думи — учуди се Кавини.

Дора се изправи до рояла.

— Вие току-що казахте, че ако не успеем в едно, трябва да се заловим за друго и че нищо не ни удовлетворява така както изкуството. Вярвате в гласа ми. Добре, вземете него и мене и ни подгответе за сцената.

За миг очите на Кавини блеснаха.

— Вие се шегувате, синьорина. А какво ще кажат роднините ви?

— Аз съм съвсем сама — бавно изрече Дора и за пръв път в живота си почувствува самота. Сълзи премрежиха погледа й — Искате ли да ми помогнете?

Кавини разпери ръце, като че ли молеше за пощада. Неговият практичен ум вече обмисляше възможните загуби и печалби от това начинание.

Дора стоеше пред него, слънчев лъч нежно докосваше косите й. Лицето й, белязано от тъгата, изглеждаше одухотворено. Кавини не издържа. Възхищението на истински артист заговори по-силно от всякакви съображения. Пред него стоеше голяма певица. Най-после ще покаже на света истинската Мими — млада, красива, влюбена, и Кармен, и Луиза… Той хвана двете й ръце.

— Да, и да, и да! — извика с влажни, блестящи очи, виждащ във въображението си бъдещия триумф.

— В такъв случай — спокойно каза Дора. — Искам веднага да напусна Англия.