Оливия Уедсли
Бадемите цъфтят (3)

Глава 3

Въпреки бакарата, коктейлите и другите приятни неща Биариц не им хареса. Тони не обичаше шумния хотелски живот, а Биариц, както винаги, беше страшно многолюден.

Всичко се въртеше сякаш във вихъра на брилянти, модни дрехи, висок смях и безкрайни обеди.

И Дора не хареса Биариц. Почти не виждаше Тони и животът й минаваше тежко. Тя с плач заяви това на испански език, после изведнъж започна да бледнее и заболя.

За пръв път, откакто я взеха, Франческа искрено, по свое желание, се зае с нея, взе я на ръце и се мъчеше да я утеши с ласкавите думи, които децата разбират на всички езици.

Тази вечер тя се върна от бала, който Диан Арундел даваше във вилата си, много изморена и искаше веднага да си легне. Тони също, както казваше, се прозяваше до уши, когато изведнъж се почука на вратата и влезе Емилия. Тя започна да обяснява с отчаяни жестикулации, че скъпото бебенце, скъпият мъничък ангел е зле, че умира и Господ знае какво може да помогне.

Франческа схвана какво трябва да се стори. Погледна обезумялото от ужас лице на Тони, наметна пеньоара си и изтича в стаята на Дора.

Взе я на ръце, залюля я и веднага си спомни за едно средство, за което много отдавна беше чела — трябваше гореща вода — това беше средството, за което си спомни и което изведнъж промени Дора. Тя се закашля малко, успокои се и се почувствува по-добре, Франческа пак я взе на ръце и когато я притисна до сърце то си, се почувствува необикновено щастлива и радостна.

Тя се разхождаше из стаята с малката на ръце, когато дойде Тони.

Той влезе тихичко, пристъпвайки на пръсти, съпроводен от дребен, страшно бъбрив лекар, който констатира само, че Франческа е постъпила много правилно.

Когато останаха двамата, Тони се приближи до Франческа, седнала на дивана със спящата Дора в ръце, и коленичи на пода. Прегърна я и за минута притисна главата й до своята.

— Ти си вълшебница, Фей — каза той с пресипнал от вълнение глас. — Доктор Гомес каза, че ако не си действала така бързо, Дора щеше да е в безнадеждно положение. Иска ми се да ти благодаря за всичко, за това, че позволи да я осиновим, за днешния ден, за всичко…

Почакаха, докато Дора заспи спокойно в креватчето си, и като я повериха на Емилия, излязоха в осветения от единствена лампа коридор. Тони взе Франческа на ръце.

— Ти си извънредно уморена — каза той.

Занесе я в стаята й, сложи я на леглото, изчезна за миг и се върна с малка спиртна лампичка и чайник в ръце. Запали лампичката, сложи чай в сребърния чайник и когато чаят беше готов, подаде чаша на Франческа.

— Прелест моя!

Отдавна не бе чувала такива думи. Само рядко, в изключителни случаи, той я наричаше така.

И в тоя миг, когато на изток се зазоряваше, Франческа разбра, че всичко наоколо — и Тони в широкия си халат, и самата тя с разпуснати коси, и тази чаша чай и, най-после, това нежно обръщение, като че ли я награждаваха за голямата жертва, която направи, като му подари Дора. Това е наградата за всичките й мъки, за всичките й терзания. Чаят беше доста силен, без захар, с малко мляко и въпреки всичко й се стори божествен.

— Сега спи, мило момиче — каза Тони с най-нежен глас, в който звучеше и майчина грижа, и любовта на съпруг.

* * *

Бавно пропътуваха страната на замъците и в ранна есен се прибраха в Гартспойнт. Животът потече както преди: гости и лов през деня, а вечер бридж и покер. Почти никой не се занимаваше с детето. Дора се появяваше и изчезваше. Тони само се повеселяваше с нея и я изпращаше. Преди обед успяваше за малко да надникне в детската стая, където обикновено намираше целия състав с мисис Билд, учителката по английски език, начело.

Дора скоро се научи да говори и постигна такъв напредък във вървежа, че една вечер скочи от стола и тръгна срещу Тони като войник, който тръгва на поход.

— Великолепно — каза Тони и в речника на Дора се прибави още, една дума.

За да изрази желанието си, обикновено избираше една или две думи от цяла фраза. Като чуваше как Тони казва: „Да идем да се поразходим малко“, тя започна да казва просто: „Малко“, с което изразяваше желанието си да иде на разходка, а Тони отлично я разбираше.

Веднъж Франческа въведе в детската стая нов гостенин. Това беше Ник, фокстериерът, който се смяташе за най-добрия мишелов, гордостта на кучетата и на господаря.

Впрочем той много скоро падна твърде ниско, като премести спалнята си в детската стая. В тоя рай го въведе сама Франческа. В един дъждовен ден той я срещна и уморен от скука, реши да прекара в нейното общество.

Отиде, беше видян и победен от Дора. Тя нищо не знаеше за храбростта му, нищо не разбираше от красотата му, но той й хареса, прегърна го и го помоли да я целуне.

Ник погледна зелените очи и разбра изкушението на Антоний и Парис и любовта на Ромео. Оттогава той я обожаваше. Като Антоний смени военния живот с топлото блаженство. Напразно господарят му го викаше — той само поклащаше опашка и отиваше при Дора. Само понякога излизаше да се поразходи с Тони, който се възползваше от случая да го стресне:

— Къде остана любовта ти към спорта? Де е професионалната ти гордост? Ти ме напусна. Опозори знамето на кучетата, урони престижа на двора.

Ник слушаше, устремил в него тъмножълтите си очи, въртеше опашка, като че искаше да каже: „Дора ме обича“, и изкалян и мокър след разходката тичаше при Дора.

— Тъй загиват силните — говореше Тони, а Ник го слушаше, вирнал едното си ухо и загледан в огъня на камината.

— Трябва да го вземем с нас в града — каза Тони на Франческа, — ако остане тук, ще залинее.

В един тих предобеден час двамата седяха в гостната. Тони се облече, а Матилда още не идваше. Франческа лежеше на дивана и следеше играта на червените пламъци в камината. Тази стая в Гартспойнт принадлежеше единствено на нея. Всичко тук й беше подарено в разни времена от Тони. По белите стени висяха техни портрети, изгледи от къщите им, бюро, на което Франческа пишеше писма, а в ъгъла — тоалетна маса с петкрилно огледало.

Тони, с лула в устата, весело тананикаше, миришеше парфюмите и приглаждаше с четка косите на Франческа.

— Добър ден ли беше днес?

— О, да. Добре мина. Снегът се топи, калта е до шия, но е така хубаво и навсякъде се чувствува мирис на земя. Колко е хубаво, мили!

— Да — продължи Тони. — Но защо ти не ни обръщаш внимание?

Франческа се разсмя. Той се извърна и я, погледна с учудване.

— Какво има? Защо се смееш?

Тя седеше, окръжена от купчина възглавници, със заплетени коси и изглеждаше много млада и весела. Тони се приближи до дивана и я загледа с усмивка:

— Имаш ли някаква особена причина?

Фей се помръдна и му направи място до себе си.

— Седни, ще ти кажа.

Той седна послушно.

— Ти, струва ми се, си била из полето до времето за чая, някъде близо до нас, а аз не съм знаел. Защо се шегуваш така?

— Имам много сериозна причина.

— Казвай по-скоро, мила.

— Тони, ти току-що каза, че ще вземем и Ник в града.

— Да, и като честен човек не се отказвам от думите си.

— Тони, а не е ли по-добре да останем тук?

— Как, да пропуснем сезона? Безразлично ми е, но не искам да изпускаш всичко, само защото аз обичам селото.

— Е, постъпи тогава като благородник от пиеса или роман. Кажи: „О, не, скъпа моя, това не може да стане“.

Тя се разсмя, но изведнъж спря и настъпи мълчание. После го привлече до себе си и допря бузата си до неговата.

— Слушай, мили, всичко е истина. Истина е това, което въпреки отчаянието ни казаха специалистите. Сър Греъм Дюк беше днес при мене и е много доволен. А ти — ти доволен ли си?

Той се отдръпна, после я взе на ръце и я задържа така, притиснал главата й до рамото си, огряна от светлината на камината.

Прозвуча гонг и Матилда почука.

Франческа стана.

— Изпрах ти ризата, мили. Иди, смени я, аз ще се облека, трябва да бързам.

— Веднага — каза Тони. Той викна на Матилда да влезе и се върна при Франческа.

— Прелест моя — каза тихо.

Останаха за миг един до друг, без да се докоснат, после той се наклони, целуна я и излезе.