Оливия Уедсли
Бадемите цъфтят (19)

Глава 19

— Но, Тони, ти не можеш да я спреш — за стотен път повтаряше Йън, седнала на края на кушетката. — Не го вземай толкова присърце.

Тони нищо не отговори. Между него и Дора се беше провел бурен разговор. Той направи неуспешен опит да я накара да се откаже от намерението си и оттогава упорито мълчеше. Дора продължаваше да живее при него, но той не я виждаше. И двамата бяха нещастни, но и двамата не искаха да отстъпят от решението си, а Йън, самата много раздразнена, им служеше като посредник.

Дора беше обмислила всичко. След една седмица заминаваше за Париж, но Тони продължаваше да вярва, че ако я остави без пари, тя ще се откаже. Пазеше намерението си в тайна и смяташе да го използва само в краен случай.

Облечена за разходка, Дора дойде вечерта при Тони, когато Йън беше в стаята му. И двете жени изглеждаха уморени. Дора се вълнуваше, съзнаваше, че трябва да съобщи на Тони за заминаването си.

Йън беше уморена от събитията, които изискваха от нея необикновено търпение.

Тя запали папируса и протегна табакерата си на Дора. През отворения прозорец слабо долиташе шумът на Пикадили. Дърветата в парка бяха покрити с дебел слой прах. Денят беше душен, а въздухът — напоен с лятна горещина.

Тъмните очи на Йън, въпросително и дори съчувствено се спряха на Дора. Лично тя смяташе, че намеренията й не са така безразсъдни. За Дора, при създадените условия, бе невъзможно да продължи предишния живот в Гартспойнт и да мисли за брак. Трябваше да търси начин да забрави преживяното и така или иначе да устрои живота си.

С тих, треперещ глас Дора започна:

— Скъпи, заминавам утре с Кавини за Париж.

Тони я погледна, а после произнесе с пресипнал глас:

— Наистина ли?

— Да, и… и, Тони, скъпи, нима не искате да разберете и да ме пуснете, така че да не се чувствам… — тя се запъна и спря.

Натъртвайки всяка, дума, Тони проговори:

— Ако заминеш, никога не се връщай вече. Запомни добре. Ако станеш певица, не си повече моя дъщеря. Това е всичко, което имам да ти кажа.

Докато той говореше, Йън несъзнателно стана от леглото му и двамата в тоя миг се оказаха срещу Дора.

— Тони — пошепна девойката.

За миг му се стори, че тя се колебае. Не знаеше, че невинаги сълзите са признак на отчаяние, и пусна в ход последния си коз.

— Ако заминеш, няма да получиш нито пени и всичко между нас е свършено.

Дора се извърна. Едва влачеща краката си отиде в стаята си.

— Ще се вразуми — късо каза Тони, като се обърна към Йън.