Джоан Хол
Предчувствие за обич (6)

Шеста глава

Телефонът иззвъня в десет и четиридесет и пет.

По гърба на Сара полазиха нервни тръпки. Пред очите й изплува образът на Джейк — толкова реален, сякаш наистина можеше да го види, усети и докосне. В гърдите й се надигна болезнен копнеж.

Няколко мига остана замръзнала на място, коленичила на кухненския под. Току-що измит, половината под пред нея блестеше, а останалата част бе суха и прашна. Телефонът беше монтиран на стената в почистената половина на кухнята.

Опряла на пода ръцете си в гумени ръкавици, Сара вдигна поглед към телефона и прехапа долната си устна. Пръстите й силно стиснаха парцала за миене.

Разнесе се втори звън. Беше очаквала този звук цяла сутрин, бе копняла за него! Как да постъпи? Дали да вдигне слушалката, или да не обръща внимание на позвъняването? А може би да изтръгне настойчивия телефон от стената!

В нея се надигна негодувание срещу несправедливата съдба. Толкова й се искаше да види Джейк, да бъде с него, да се разтвори в неговия смях, да се отпусне в обятията му, да се разтопи под докосването на жадните му устни!

Телефонът позвъни за трети път.

А може би не беше Джейк, а друг — майка й, колега или рекламен агент, представител на компания за разпространение на списания, който да има удоволствието да й съобщи, че е спечелила голяма награда в тяхната томбола. Защо пък не?

Разнесе се четвърти звън.

Сара бе изпохапала устните си до кръв. Каква глупачка съм, каза си укорително, без да усеща болката в ръцете, опрени на пода и поели тежестта на тялото и. Защо тази сутрин не изпълни първоначалното си намерение и не пропусна да прегледа вестниците, запита се отчаяно, като се изправи. Ако го бе оставила за по-късно, нямаше да види статията, която съсипа всичките й планове! Телефонът иззвъня за пети път. Изстена тихо. Звънът на телефона, който не вдигна, бе безкрайно неприятен. А сега усещането стана дори по-мъчително, защото бе сигурна, че се обажда Джейк. Направи една крачка, след което се поколеба. После кракът й отново се повдигна съвсем бавно и нерешително. Ах, само да не беше прочела онази статия! Ала как би могла да не го направи, след като името на Джейк привлече погледа и още в мига, в който пое вестника!

Седмо позвъняване.

Сара потръпна. По дяволите! Защо, защо веднага бе усетила инстинктивна увереност в съществуването на безспорна връзка на Ендрю Холингс и приятелите му с онази история за ограбената кола? Подозрението й нямаше никакво логично основание, и все пак… Кражбата сигурно имаше нещо общо със странното поведение на тримата студенти.

Осмото позвъняване прокънтя в ушите й.

Вдигналото се в нея неудържимо желание да чуе Джейк за миг потисна страховете и съмненията й. Може би само си внушаваш, каза си, като направи още две стъпки към телефона. Всъщност не знаеше нищо с положителност. Чисто и просто бе подведена от въображението си.

Деветият звън я разтърси като токов удар.

Изгаряше от желание да забрави всички опасения и да изтича към телефона. Струваше й се, че ще умре, ако не чуе гласа на Джейк. Отчаяно желаеше да приеме неговата покана за вечеря, за кино… За всичко, което би й предложил! За Бога, как копнееше да го види, да бъде с него… Да го докосва… Както миналата вечер. Усещаше тялото си като празен съд, който очаква да бъде изпълнен от силата и енергията на Джейк. Без значение беше, че го познава само от два дни — желаеше го с цялото си сърце. Решително измина последните три крачки до телефона и посегна към слушалката.

Ами ако инстинктивните й подозрения се окажеха основателни? Ръката й застина над слушалката. В статията се казваше, че според полицията обирът е извършен в ранните сутрешни часове на вчерашния ден. Само няколко часа по-късно беше видяла Ендрю Холингс и приятелите му и се беше удивила на изнервения им вид. Нещо повече — бе чула съскащия тенор на Ендрю да произнася онази привидно невинна фраза: „Мълчанието е злато, госпожице Къмингс!“

По гърба й полазиха студени тръпки.

Телефонът позвъни за десети път.

Нима всичко беше само съвпадение? Страхотно й се искаше да повярва в това. Ала не можеше. Бе убедена подсъзнателно, че тримата студенти са замесени в обира на колата. Ами ако догадката й се окажеше вярна? В такъв случай не можеше да си позволи да я видят на обществено място в компанията на полицейски служител, който при това разследва тъкмо този случай!

Сара несъзнателно задържа дъха си, докато накрая се убеди, че телефонът е замлъкнал окончателно. В настъпилата внезапна тишина й се стори, че сякаш всичко живо наоколо също е притаило дъх.

„Мълчанието е злато, госпожице Къмингс!“

Злато?! Тя мислено се изсмя на думата, отекваща в ума й. Не, мълчанието приличаше по-скоро на студен тежък месинг, носещ горчивия метален привкус на страх и отчаяние.

— Джейк! — прошепна тихо и склони глава над слушалката.

 

 

Обзета от прилив на енергия и решителност, Сара прекара остатъка от сутринта в домакинска работа. Апартаментът навярно никога не беше подлаган на такова основно почистване. Накрая дори прозорците блеснаха на есенното слънце.

Ала през изминалите часове тя не преставаше да води мислен диалог със самата себе си, опитвайки се да анализира положението. От една страна, систематизира всички възможни аргументи против вероятността Ендрю Холингс и неговите приятели да са замесени в криминални деяния. Защо им трябваше да го правят? И тримата младежи бяха от заможни семейства и бяха обезпечени материално. Тогава какъв беше смисълът дори да помислят да извършват кражби? Абсолютно никакъв!

След като стигна до това заключение, Сара разгледа нещата от своята гледна точка. Беше подслушала откъслеци от техен разговор, които, макар да звучаха подозрителни сами по себе си, не представляваха неоспоримо доказателство за вината им. Освен разбира се, изреченото шепнешком предупреждение на Ендрю, отправено към нея.

Заплашителният му глас и злобно присвитите очи отново изплуваха в съзнанието й. Нямаше съмнение, че те не предвещават нищо добро за нея.

Е, до какво заключение водеха всички тези факти, запита се, докато енергично работеше с прахосмукачката. Ала не успя да намери отговор на въпроса ом. Естествено, обзета от пристъп на трескава дейност, обмисляше и други варианти на поведение, освен мълчаливото изчакване на събитията. Можеше например да изложи подозренията си пред полицията или пред ректора на колежа. Би могла дори да потърси съвет от декана на историческия факултет. И след това да потъне в земята от срам под звуците на техния дружен смях, отекващ във въображението й.

Доказателства! Ето от какво щеше да има нужда, ако се решеше да насочи обвинително пръст към тримата студенти. А тя не притежаваше такива.

Докато миеше прозорците на спалнята, Сара продължаваше да размишлява. Невероятно й се искаше да бъде с Джейк, да прекарва колкото може повече време с него. Той не само й харесваше; изпитваше към него нещо повече. И макар физическото привличане между двамата да я смущаваше, с него се чувстваше прекрасно, сякаш се намираше в компанията на стар приятел, а не на мъж, с когото се е запознала съвсем неотдавна. Това бе съвсем необичайно. Джейк беше забавен, възхитителен, вълнуващ.

Наистина ли се бяха срещнали само преди два дни? Невероятно! Ала беше тъкмо така. Оттогава обаче животът й се обърка непоправимо. Джейк беше полицай, следователно представляваше потенциална заплаха за Ендрю и неговите другари.

Накрая се почувства изтощена от противоречивите мисли, които се блъскаха в ума й, без да намерят логичен изход. След като привърши с почистването на спалнята, мрачно се отправи към гостната, за да се заеме с нейните два прозореца. Вероятно съм или твърде глупава, или ужасно страхлива, помисли Сара. Ала откъдето и да погледнеше положението, то й се струваше безизходно. Бе невъзможно да продължи да се вижда с Джейк, по-точно да допусне да бъде видяна с него, защото щеше да изложи себе си на голям риск… както и него.

Той нямаше ни най-малка представа за нейните подозрения, затова заплашващата ги опасност щеше да го изненада неподготвен. Ръката на Сара застина върху стъклото на прозореца. Нима наистина биха се решили да причинят зло на Джейк? Тази мисъл я хвърли в панически ужас. Не, нямаше да посмеят. Поне не и двама от тях… Обаче Ендрю? Отново си припомни неговия заплашителен образ. Той нямаше да се поколебае да стигне до крайност, за да избегне възмездието на закона.

Тя отпусна ръце и бавно се извърна от наполовина измития прозорец. Когато Джейк позвънеше отново, ако изобщо го направеше, трябваше да му каже, че не е възможно да се видят… Нито тази вечер, нито която и да било…

Телефонът звънна точно в три и двадесет и шест. Тя много добре забеляза това, защото вече от час и половина поглеждаше към часовника през половин минута. Вдигна слушалката на второто позвъняване.

— Ало?

— Здравей — гласът на Джейк бе мек и изпълнен с чувственост. — Как си?

— Добре — излъга Сара, като наум добави: „Чувствам се ужасно!“ — А ти?

— Изгарям от нетърпение.

Знаеше, че той ще каже точно това, и все пак бе длъжна да зададе следващия въпрос:

— Какво нетърпение?

— Саара, скъпа… — името й прозвуча като милувка. — Много добре знаеш, че съм нетърпелив да чуя отговора ти.

Тя пое дълбоко дъх, решена да му откаже.

— Ще излезеш ли с мен довечера? — проговори гой със същия тих глас.

— Да — ръката й инстинктивно се притисна към предателските устни.

— Благодаря ти — в тона му прозвуча облекчение. — Обещавам ти, че няма да съжаляваш.

Тя потисна въздишката си. Всъщност вече бе късно за съжаление. Горещият му чувствен глас галеше слуха й, проникваше в душата и я омайваше.

— Може би имаш предвид нещо специално? — тя мигновено се укори заради двусмислието във въпроса си. Джейк също го усети и леко се засмя, ала дори не се опита да подхвърли някой сексуален намек.

— Какво ще кажеш да прескочим до Филаделфия, за да вечеряме и да отидем на представление?

Неговото предложение я зарадва извънредно много. Ако излезеха извън града, шансовете някой от тримата студенти да ги види заедно бяха нищожни.

— Представление ли? Имаш предвид някое кино?

— Не. Истинска програма от Бродуей! — Джейк спомена името на пътуваща трупа, която в момента гастролираше в града със страхотна постановка, предизвикала фурор в Ню Йорк.

— О, много бих искала да отидем! — възкликна Сара с искрен ентусиазъм. — Чух, че представлението е великолепно. Но не е ли вече късно да намерим билети?

— Не се безпокой — гласът му беше изпълнен със задоволство. — Позвъних в театъра и запазих последните две места. Вярно, намират се в дъното на балкона, обаче касиерът ме увери, че сцената се вижда много добре. А ще взема и бинокъла — със смях добави той.

— А аз ще си сложа специалните очила за театър — ентусиазирано заяви тя. Чувстваше се като замаяна от обзелото я облекчение и вълнение.

— Значи всичко е наред!

— В колко часа ще дойдеш? — хвърли бърз поглед към часовника на стената.

— Зависи от това дали ще предпочетеш да вечеряме преди представлението, или след него. Зная няколко ресторанта близо до театъра. След като ми кажеш предпочитанията си, ще позвъня да запазя маса.

— О, за мен няма значение — увери го Сара. — Оставям на теб да избереш.

— В такъв случай — и двете!

— И двете ли? Не разбирам.

— Много е просто — засмя се Джейк. — Ще вечеряме преди представлението, а след това ще се отбием някъде за едно питие. Какво ще кажеш?

— Прекрасно! — отвърна тя, като се присъедини към смеха му. — Е, кога ще дойдеш, Джейк?

— Ами, завесата се вдига в осем, затова ще запазя масата за шест — и, без да дочака отговора, продължи: — Като вземем предвид натовареното движение в събота вечер, предлагам ти да тръгнем малко след пет часа. Така ще имаме време да паркираме и да отидем до ресторанта пеша. Съгласна ли си?

— Да. Ще бъда готова — тя дори не се опита да крие нетърпението в гласа си.

Щом остави слушалката, отново погледна часовника. Стрелките сочеха четири и половина! Мигновено се втурна към банята. Имаше само час и половина, за да се приготви. А трябваше да вземе душ, да си измие косата, да лакира ноктите си… Накрая отново се спря на рокля от пясъчна коприна в преливащи оттенъци на зелено и кафяво. Тоалетът се състоеше от две части — блуза с дълбоко изрязано деколте и широки ръкави и дълга пола, която съблазнително се развяваше около глезените й.

С умели и опитни пръсти хвана косите си на тила в свободен кок, като нарочно остави няколко къдрици да паднат на тила и край слепоочията й. Единственият й накит бяха чифт златни халки на ушите.

Лицето й бе поруменяло от вълнението. Сара подчерта тена му с фон дьо тен, малко руж в керемиден оттенък, съвсем леки масленозелени сенки и матово червило. Тъкмо размахваше ръце във въздуха, за да изсуши по-бързо втория пласт бронзово златист лак на ноктите си, когато на входната врата се позвъни. Бе точно пет и десет.

Когато беше видяла Джейк, облечен в морскосин шлифер и риза на синьо-бели райета, бе помислила, че е страхотен. Ала сега, като отвори вратата, дъхът й направо секна.

Той беше издокаран в тъмнокафяв костюм, бледожълта копринена риза и вратовръзка в кафяви, жълти и златисти тонове. Изглеждаше, сякаш току-що е привършил снимките за рекламен клип на нов, изключително секси мъжки одеколон. Светлината хвърляше златисти отблясъци по току-що измитата му коса с цвят на узряла пшеница. Загорялата кожа на мъжественото лице изглеждаше изключително свежа от скорошното бръснене. А в тъмносините очи припламваше очакване.

— Здравей — тихият му глас отново предизвика гореща тръпка по тялото на Сара. Мелодичният нежен звук замая главата й като старо вино.

— Здравей — тя го огледа с неприкрито възхищение, като се мъчеше да си поеме дъх и да изглежда непринудено.

— Ти си невероятна! — промълви Джейк, като я обгърна с бавен възхитен поглед. Лазурът на очите му потъмня от надигналата се в тях гореща страст.

— Б… Благодаря ти — едва успя да отвърне Сара. Мислите й застрашително се объркваха. Преди да се опомни, изрече гласно първата от тях, изникнала в съзнанието й. — Ти също си прекрасен.

Звучният му весел смях изпълни тясното антре.

— Мъжете не могат да бъдат прекрасни — закачливо подхвърли той, когато най-сетне се успокои.

— Да, но ти си точно такъв — на свой ред измери с преценяващ поглед високото му стройно тяло. — Освен това си много красив.

Веселите искрици изчезнаха от неговите фантастични очи, изместени от истински пламък, толкова буен и горещ, че Сара се изплаши.

— Внимавай, скъпа — предупреди я той с дрезгав шепот. — Току-що открих, че не мога да устоя на твоите комплименти. Нещо повече, твърде е възможно, вместо да потеглим към Филаделфия, още тук да заситим глада си един с друг и двамата заедно да изнесем страхотно представление.

Изведнъж Сара се опомни, стресната от мисълта колко й се иска Джейк да изпълни своята закана. Божичко! Защо още продължаваше да стои, вкопчена в рамката на вратата, сякаш животът й зависи от това!

— Ах… Ами, в такъв случай… — побърза да каже, като с ужас осъзна, че заеква. — Смятам, че е по-добре да тръгваме.

— Страхливка! — закачливо се усмихна Джейк. Тя мълчаливо се съгласи с него, като преглътна. След това се обърна, за да вземе вълнената си наметка с цвят на карамел и бронзово златистата чантичка, която беше оставила на шкафчето край вратата.

— Готова съм — заяви, като се наметна с дрехата, преди той да успее да й помогне и да развихри в нея същата буря от усещания както миналата вечер.

Джейк не каза нищо. Нямаше смисъл. Усмихнатите му очи ясно говореха за удоволствието, което изпита при вида на смущението и неловкостта й.

Въздухът в колата беше зареден с чувствено напрежение. Сара почти усещаше как по изпънатите й нерви сякаш тече електрически ток и кара плътта й да потръпва в очакване. С треперещи пръсти опита да се справи със закопчалката на предпазния колан, като се ядосваше на неловкостта си. Ала изведнъж нещо сякаш изгори плътта й. Ръката на Джейк отмести внимателно нейните, за да й помогне.

— Зная какво изпитваш — промълви, взрян дълбоко в разширените й зеници. Зави й се свят от лекото докосване на дългите му пръсти до тръпнещите мускули на стомаха й. — Аз също се чувствам така, сякаш всеки момент ще се взривя.

— Н… Наистина ли? — попита тя с немощен глас, загледана в него с безпомощно учудване.

— Разбира се — изкусителните му устни се извиха в кисела усмивка. — Както вече ти казах снощи, желая те извънредно силно. А тази вечер желанието ми е дори още по-силно отпреди — очите му болезнено се присвиха.

— Джейк!

Той потръпна и се наклони още по-близо към нея. След това бавно се отдръпна и поклати глава. За момент настъпи напрегната тишина.

— Какво й става на тази кола? — проговори накрая Джейк, като погледна косо към Сара. — Започвам да подозирам, че последния път, когато минах през автомивката, някой от персонала я е освежил с дезодорант, произведен от „Афродизиак Къмпани“!

Шегата му мигновено постигна целта си. Сара избухна в смях и напрежението изведнъж се разсея.

— Няма ли да тръгваме? — попита тя, когато най-сетне овладя изблика си на веселие. — Нямах време да обядвам и съм ужасно гладна! — и като присви предупредително очи, добави: — И да не си посмял да тълкуваш думите ми двусмислено!

— Как бих могъл? — промърмори той сякаш на себе си. — Всъщност не е напълно изключено — призна след кратък размисъл и запали двигателя. — Хубаво е все пак, че ме предупреди. Ще се старая да се държа колкото може по-благопристойно.

— Бих казала, че доброто ти възпитание вече започва да се изпарява — отбеляза тя, като се отпусна на седалката с въздишка.

Докато пътуваха към града, разговаряха на безопасни общи теми. Когато оставиха колата на паркинга, бяха в прекрасно настроение, също като двама тийнейджъри, тръгнали на излет.

Ресторантът, избран от Джейк, приличаше на кръчма в ирландски стил, излъчваща атмосфера на уют и спокойствие. Собственичката, хубава и приятелски настроена, непрекъснато бъбреше с тях, сякаш бяха стари и чакани приятели. Веднага ги поведе към уединено ъглово сепаре, където нямаше да бъдат смущавани от другите посетители. Кехлибареножълтите полилеи, разположени близо до тавана, излъчваха дискретна светлина. Атмосферата се допълваше от газените лампи, поставени по масите.

Менюто, връчено им от собственичката, се превърна в нов повод за веселие за Джейк, защото Сара беше принудена да търси дълго очилата си в чантичката, за да го прочете.

— Какво толкова смешно има? — попита тя, като се намръщи и зачете имената на ястията, напечатани с дребен шрифт.

— Нищо — отвърна той и продължи да се усмихва. — Просто когато те видях за първи път, седнала в бистрото на Дейв, си помислих, че с тези големи кръгли очила приличаш на сова — след това побърза да вдигне ръце, за да прекъсне нейния възмутен протест. — Исках да кажа, твърде интересна и привлекателна сова.

Сара му отправи гневен поглед, ала не успя да сдържи смеха, напиращ в гърлото й.

Вкусната вечеря беше придружена от техните весели шеги, закачки и изблици на смях. Виното също беше прекрасно, макар Джейк да си позволи само една чаша.

— Не забравяй, че ще карам. Ти обаче можеш да пиеш колкото искаш.

Ала тя също пи малко, тъй като добре помнеше колко лесно я замая шампанското миналата вечер. Увлечени в приятен разговор, те скоро изгубиха представа за времето. Навярно щяха да пропуснат представлението, ако собственичката не им напомни любезно, че е време да тръгват.

Мюзикълът беше наистина прекрасен. Когато излязоха от театъра, все още си тананикаха мелодиите от ярките музикални номера. После отново се отбиха в приятната кръчма, за да се подкрепят. Когато седнаха, Сара се почувства изтощена. Енергичното почистване, отнело целия й ден, беше оказало своя ефект. Дори кафето не успя да прогони съня, който все повече натежаваше на клепачите й.

— Изморена ли си? — попита Джейк след третата й потисната прозявка.

— Да — призна тя с тъжна усмивка. Не й се искаше вечерта да свърши толкова скоро. — Съжалявам, ала днес станах рано и почистих целия апартамент. Едва държа очите си отворени.

— Няма защо да съжаляваш — той повика келнера, за да плати сметката. — Обаче нещо ми дойде на ум.

— Какво е то?

— Нали каза, че си станала рано?

— Да — на Сара толкова й се спеше, че не схвана веднага накъде се насочва разговорът. — Е, и какво?

— Ами, сутринта ти позвъних — сви рамене Джейк. — Помислих, че може да си излязла на пазар или по работа.

— О! — почувства се като глупачка. — Да… Искам да кажа… Не, не съм излизала. Сигурно съм почиствала банята и шумът на течащата вода ми е попречил да чуя телефона.

— Вероятно е било така — той прие безрезервно лъжата й, с което я накара да изпита ужасни угризения.

— Наистина съжалявам.

— Няма значение. Нали сега сме заедно? — неговата усмивка я накара да забрави за всичко друго, ала не успя да я изтръгне от властта на съня. Тя потисна още една прозявка. — Хайде, сънливке — подкани я Джейк, като допи втората си чаша кафе на една глътка. — Време е да тръгваме.

Отпуснала глава на облегалката в колата, Сара се унесе в дрямка още преди да излязат от града. Съзнанието й сякаш се рееше някъде, обгърнато от прекрасен благоуханен облак. Чувстваше се в пълна сигурност с Джейк, седнал зад волана до нея. В съня си виждаше образите на техните сплетени фигури, танцуващи под звуците на баладата от мюзикъла.

Когато пристигнаха пред дома на Сара, той й помогна да слезе и я придружи по стъпалата до вратата.

— О, Джейк! — прошепна тя, докато тършуваше в чантичката си за ключа. — Беше прекрасно! Благодаря ти.

— Аз също ти благодаря. За мен това беше невероятна вечер.

Вратата се отвори. Сара обаче продължаваше да стои неподвижна пред нея, сякаш омагьосана от израза в неговите сини очи. Когато той направи крачка към нея, усети силна чувствена тръпка. Изведнъж сънливостта й изчезна напълно. Всички нейни сетива се изостриха и съзнанието й застана нащрек.

— Защо не направим вечерта още по-хубава с една целувка за „лека нощ“, скъпа? — гласът му прозвуча тихо и изкусително.

В този миг тя осъзна с поразяваща яснота, че ако му позволи да я целуне, няма да може да спре дотук. И все пак не се поколеба дори за миг. Копнееше да прекара цялата нощ с него… В своето легло.

— Да — отвърна, като се отдръпна от него и влезе в антрето. — Но не тук — и като се пресегна, хвана Джейк за ръката и леко го дръпна към себе си. — Влез, скъпи!