Джоан Хол
Предчувствие за обич (9)

Девета глава

Сара долавяше в себе си безпогрешните признаци на любовта.

Беше прекарала по-голямата част от следобеда сякаш обгърната от еуфорична мъгла, размишлявайки над чудото, станало с нея. Как беше възможно? В ума й кръжаха куп въпроси, ала тя съзнателно избягваше да търси техните отговори. Макар никога да не бе вярвала в съществуването на любов от пръв поглед, все пак с нея се бе случило точно това. Значи тя не беше просто мит!

В момента се усещаше твърде щастлива, обичана и задоволена, за да подлага чувствата и емоциите си на подробен анализ. Джейк Улф олицетворяваше всичко, което в момента имаше значение за нея. Освен безумната си привлекателност той притежаваше още нежност, сила, честност. Безкрайно приятно беше да бъдат заедно, да разговарят и да се смеят. И, не на последно място, той бе страхотен любовник.

Последната мисъл й подейства възбуждащо и предизвика сладостна тръпка, която я разтърси от главата до петите. Нима отново го желаеше?! Като се засмя на себе си и на отмалата, която я обземаше само при мисълта за него, тя разтреби кухнята след лекия обяд от препечени филийки и пържени яйца. След това си каза, че е време да се залавя за работа.

Досега дори не беше погледнала купчината есета, които търпеливо очакваха да им обърне внимание.

След като Джейк си отиде, прекара почти час в сладостна леност, отпусната във ваната, пълна до ръба с гореща вода и благоуханна сапунена пяна. Нейната топлина успокои болезненото напрежение в мускулите на бедрата й.

Той наистина е много добър в леглото, размишляваше Сара, докато, притворила очи, лежеше отпусната във ваната, отдадена на чувствени спомени. Под водата зърната на гърдите й се бяха втвърдили под въздействието на сладостните еротични видения, които кръжаха в ума й.

Възбудената й плът пазеше спомена от докосването на ръцете му, които бяха изследвали всеки сантиметър от нейното тръпнещо тяло, и устата, която ненаситно изучаваше и най-съкровените й тайни.

Уханието на сапунената вода се носеше в банята и изпълваше ноздрите й. Тя въздъхна и се раздвижи бавно и изкусително, като несъзнателно се наслаждаваше на нежните ласки на водата, плискаща се около нея. Бедрата й се разтвориха. Задиша учестено, съзирайки въображаемия образ на Джейк, който я милваше, любеше, обладаваше с горещите си целувки, напористия език, твърдото и мощно тяло.

От разтворените й горящи устни се изтръгна тих, изпълнен с копнеж стон. Едва доловимият звук изведнъж разпръсна виденията и я накара да се опомни.

Споменът постепенно се стопи и изчезна. Усещането на горещата влага, появила се в дълбините на женствеността й, накара страните на Сара смутено да пламнат. Та тя вече беше готова за него, желаеше го така силно, че сама се изумяваше от себе си! Рязко събра краката си и се изправи във ваната. Водата се разплиска на всички страни.

Стига толкова фантазии, строго си каза Сара, като енергично се избърса и попи водата от пода.

След ваната прекара половин час в измиване, сресване и изсушаване на косата си. А после, ободрена и излъчваща здраве и чистота, отиде в кухнята, за да си направи чаша кафе. Докато чакаше ароматичната напитка да напълни чашата, се взираше с невиждащ поглед в стената. На устните й трептеше лека усмивка, извикана от спомените за Джейк.

Първата чаша кафе събуди енергичността й. Сара отиде до входната врата, за да вземе неделния вестник от пощенската кутия. Ала, макар да го постави край себе си на масичката до прозореца, дори не погледна заглавията. Усещаше се щастлива и в безопасност, обгърната от своята вълнуваща любов. Събитията в останалата част от света не я интересуваха ни най-малко.

Погълната от щастието си, бродеше из апартамента, като разсеяно докосваше вещите, оправяше възглавничките по мебелите, съзерцаваше слънчевия есенен следобед през прозореца. Накрая обаче гладът я принуди да се върне в кухнята.

След като привърши с обяда, сложи съдовете в мивката и напълни отново чашата си с кафе. Като мина покрай масичката, взе вестника и се настани на дивана във всекидневната. Ала още при първото заглавие сапуненият мехур на еуфоричното й щастие се пръсна на парченца.

Във вестника се съобщаваше за поредната ограбена кола. Престъплението беше станало в събота през нощта — значи снощи, докато тя и Джейк бяха заедно. Ендрю!

Името и образът на младия студент смразиха душата й. Нима той и неговите двама приятели.

Не, в това просто нямаше логика! Нито Ендрю Холингс, нито другите момчета имаха причина да крадат каквато и да било, а най-малко части на коли!

И все пак, все пак… Потръпна при спомена за заплашителните думи и зловещия израз, разкривил чертите на неговото лице. Изпитваше необяснима, инстинктивна увереност, че съществува връзка между обирите и заговорническия вид на тримата студенти.

Ами Джейк? Тя захвърли вестника, скочи на крака и закрачи из стаята, като несъзнателно зарови пръсти в току-що сресаната си коса. Беше се съгласила да се срещнат утре на обяд, обаче… Прехапа устни. Бистрото на Дейв беше прекалено близо до колежа. Ами ако Ендрю ги видеше заедно? Той навярно знаеше, че Джейк е полицаят, който патрулира в този район.

Застина неподвижно. В ума й сякаш проблесна предупредителен сигнал. Трябваше да се свърже с Джейк и да му каже, че е невъзможно да се срещнат. Не можеше да поеме риска да го изложи на опасност!

Ала, от друга страна, той беше полицай. За него рискът бе всекидневие. Вътрешният глас на разума бързо разпръсна паническия страх, обхванал съзнанието й. Изопнатите нерви постепенно се успокоиха. Като пое дълбоко дъх, се постара да погледне на нещата трезво.

Джейк беше служител на закона — професионалист, подготвен да се справя с криминални типове от всички разновидности. Тя самата беше забелязала и оценила неговите качества. В нейните очи той беше почти герой. Опасното занятие, на което се бяха посветили четиримата братя, щеше да бъде постоянен източник на тревоги за жените, които биха ги обикнали. Ала това беше техен проблем… Неин проблем…

Джейк е напълно способен сам да се грижи за себе си, строго си каза Сара. Затова, вместо да страни от него и да го отбягва, трябваше да му разкрие подозренията си, дори с риск да се изложи на присмеха му.

Наистина, укори себе си тя, като въздъхна с облекчение, какво толкова би могъл да им направи Ендрю?

Най-после взела решение, остави вестника на дивана, отиде да вземе куфарчето си и отново седна на масичката край прозореца. Чакаше я доста работа, а денят напредваше.

Малко след седем беше прочела и поставила оценки на повечето от есетата. Остана твърде доволна от резултатите от работата на повечето студенти. Изведнъж телефонът иззвъня.

Нима беше Джейк? Обзета от радостно вълнение, Сара скочи от стола и се втурна към телефона на стената.

— Ало? — произнесе задъхана и изпълнена с надежда.

— Здравей — гласът му беше тих и сексапилен, изпълнен със спомена за тяхната интимност. — Не можах да издържа до утре — думите му я оставиха без дъх. — Исках поне да чуя гласа ти.

— Аз… Страшно се радвам — искрено призна тя.

— Как си?

— Липсваш ми.

Джейк шумно пое въздух.

— Целият горя — призна след малко с трогателна самоирония. — Това е наистина ужасно състояние за мъж, който се опитва да изпълнява служебните си задължения!

Внезапно Сара си представи образа на Джейк от тази сутрин, гол и невероятно възбуден. Прекрасно знаеше какво има предвид.

— Ах… Откъде се обаждаш? — попита го с надеждата да промени чувствения поток на мислите си.

— От една закусвалня край магистралата. В момента съм във вечерна почивка — тонът му вече не беше толкова възбуден. — А ти докъде стигна с твоята работа?

— Вече преполових есетата — с облекчена въздишка отвърна тя. — В по-голямата си част са доста добре написани и наистина са чудесни.

— Значи, студентите имат добра учителка! — комплиментът му явно беше двусмислен.

Не толкова добра, колкото нейният собствен учител, помисли Сара, усетила нов прилив на възбуда, като същевременно успя да промълви:

— Благодаря ти. Старая се…

— Ако не ме лъже паметта — провлечено произнесе Джейк, — старанията ти наистина заслужават най-висока оценка.

Тя почувства как я обливат горещи вълни. Пръстите й се впиха в мекия износен плат на джинсите. Унесеният поглед на овлажнелите й очи се зарея из кухнята, докато изведнъж падна на купчината вестници на дивана, които се виждаха през вратата към всекидневната. Това изведнъж я накара да се върне към реалността.

— Джейк, престани! — най-сетне успя да откъсне поглед от вестниците.

— С какво да престана? — с престорена наивност попита той.

— Много добре знаеш!

Тихият му смях беше изпълнен със съблазънта на забранените удоволствия.

— Добре. Тогава за какво искаш да си говорим?

— Ами… — Сара се поколеба. Един вътрешен глас й нашепна: „Кажи му! Веднага!“ — Хм… Прочетох във вестника за два случая на ограбени коли. Ти ли се занимаваш с разследването им?

— Не и в момента — гласът му прозвуча сухо като августовско пладне. Явно беше убеден, че тя просто се опитва да отклони темата. — Защо?

— Виждаш ли, помислих си, че два обира за толкова кратко време… — моментът на признанието все повече наближаваше.

— Три — поправи я Джейк.

— Какво?!

— Тази сутрин е станала още една кражба — обясни той. — Докато сутринта карах към къщи, чух по радиостанцията доклада на полицая, който беше дневна смяна.

В ума на Сара проблесна лъч надежда. Може би интуицията я лъжеше. Навярно… Внезапната тревога за безопасността на Джейк я накара да потръпне. И все пак, трябваше да узнае всичко.

— Мислиш ли, че това е дело на професионалисти?

— Възможно е — думите му прозвучаха почти нехайно. — Аз обаче силно се съмнявам в това.

— Защо? — попита го, разкъсвана между облекчението и подновеното безпокойство.

Джейк се засмя на настойчивостта й.

— Защото и при трите кражби има прекалено много общи неща, които издават почерка на аматьори.

— И кои са те?

— Скъпа, та те са свили само частите на колите! — търпеливо обясни той. — Истинските професионалисти просто биха задигнали целия автомобил.

— Наистина ли? А защо?

— Ами, много просто! На професионалния крадец са нужни броени секунди, за да задигне една кола, независимо дали е заключена, или не. А ако се заловиш да разглобяваш частите й, това би отнело минути — повече или по-малко, в зависимост от опитността на крадеца или бандата.

— О! — успя само да промълви Сара. В ума й упорито беше заседнала думата „аматьори“. Интуицията не я бе подвела — сега беше сигурна в това. Пое дълбоко дъх, решена най-после да стовари тревогите си на широките плещи на Джейк. Ала от устата й не излезе нито звук.

— О, скъпа, трябва да затварям — каза той. — Келнерката току-що сервира вечерята ми на бара.

— Ами… Добре — произнесе тя. Усещаше се напълно съкрушена. Джейк обаче изтълкува нейната потиснатост като знак за разочарованието й от прекратяването на разговора.

— Ще се видим утре в бистрото на Дейв.

— Да — в гласа й прозвуча облекчение. Тогава щеше да му разкаже всичко.

— Е, лека нощ, скъпа.

— Лека нощ. По-добре тръгвай, иначе вечерята ти ще изстине.

— Но не толкова, колкото изстинал се чувствам аз в момента — тонът му отново стана тих и интимно нежен. — Имам нужда да ме прегръщаш, да се любиш с мен, да ме стоплиш, да ме възпламениш!

— О, Джейк!

— По дяволите! — сърцераздирателно простена той. — Лека нощ, любов моя!

Сара чу тихото щракване, последвано от монотонен сигнал. Затвори очи, опипом постави слушалката на мястото й и унесено въздъхна.

— Лека нощ, любов моя!

Само след два часа обаче нейната решителност се беше изпарила като дим, а страховете я бяха обзели с нова сила. Току-що беше прочела есето на Ендрю. Като стил и форма то беше не просто добро, а направо блестящо. Написано с разбиране и интелигентност, то заслужаваше най-високата оценка. Всъщност онова, което така бе ужасило Сара, беше неговата тема.

Ендрю Холингс беше избрал да разсъждава върху властта — и то личната власт. С умението на майстор разказвач беше вплел този мотив в цялото си произведение. Крайният резултат би могъл да се оприличи на картина, изрисувана от думи, великолепно изобразяваща начина на живот и интригите на феодалните благородници. Те, използвайки личната си власт, така отслабили мощта на династията Зоу, че Китай се превърнал в разпокъсана мозайка от отделни държавици.

Ако есето беше написано от който и да било друг студент, Сара с радост би го похвалила. Ала, като четеше между редовете, пред нея постепенно се оформяше истинският облик на Ендрю. А той беше твърде страховит.

От страниците на писмената работа пред нея сякаш се изправяше образът на умен, самоуверен и изключително студен млад мъж. Той явно беше влюбен в игрите на интелекта и му доставяше удоволствие да изпробва мощта на ума си, като мери сили със самия живот.

След прочита на есето и последната частица надежда и съмнение на Сара сякаш бяха пометени. Сега с абсолютна увереност знаеше кой е подбудителят на тримата студенти, коя е движещата сила, направляваща и контролираща тяхната престъпна дейност.

Досега се беше допитвала до интуицията си само защото й се струваше, че липсва конкретна причина младежите да са замесени в криминални деяния. Ала сега изведнъж беше проумяла всичко. Ендрю не се нуждаеше от пари. По свой странен начин обаче бе решил да играе опасна игра със съдбата, уверен в способността си да надхитри закона.

Собственото й предположение безкрайно я изплаши. Тя вече не мислеше за потенциалната опасност, която я грозеше. Тревожеше се за Джейк.

В никакъв случай не можеше да му каже!

Постави есето на Ендрю обратно в куфарчето с треперещи пръсти, сякаш се боеше, че то изведнъж може да я нападне. След това седна на канапето. Неподвижна, със зареян поглед, отново прехвърли в ума си телефонния разговор с Джейк.

Той беше нарекъл крадците „аматьори“. Ала не толкова думите, колкото тонът му я бяха впечатлили. В него звучеше безгрижие, граничещо с пренебрежение, което ясно показваше отношението му към тях.

Сара обаче изпитваше ужасяваща увереност, че никой не бива да се отнася пренебрежително към Ендрю. Като пое дъх с усилие, си представи най-страшния възможен сценарий. Ами ако разкажеше на Джейк за своите подозрения и за прикритата заплаха на студента, а той, вместо да се надсмее над страховете й, повярва на всичко? Или реши просто да й покаже, че нейните опасения са смешни? Тя прекрасно знаеше отговора на тези въпроси. Той щеше да предприеме разследване. Ала още в самото начало пренебрежителното му отношение към престъпниците, породено от факта, че бяха само младежи, щеше да го постави в много неизгодна позиция. Щеше да си въобразява, че е по следите на палава домашна котка, докато всъщност щеше да се сблъска с опасен тигър. Можеше да бъде ранен, дори…

Не! Сара рязко поклати глава. Това никога нямаше да се случи. Тя щеше да се погрижи за това!

Щеше да се подчини на заповедта на Ендрю и да запази мълчание. В ума й вече се беше зародил план. Макар в нейните очи Джейк да изглеждаше почти герой, нямаше никакво намерение да го подлага на изпитание. Точно обратното! Щеше да направи всичко възможно, за да го предпази от опасност.

Тази нощ Сара спа неспокойно, като на няколко пъти се събуждаше, измъчвана от кошмари. Непрекъснато й се присънваше една и съща сцена, в която виждаше Джейк проснат на пода в някакво мрачно помещение, ранен и облян в кръв. Ала, макар да правеше отчаяни усилия да се доближи до него, нещо сякаш я задържаше и не можеше да помръдне.

Около пет часа се събуди за трети път, изстинала и обляна от пот, с ускорен пулс и отекващ в ушите й ужасен глас, който крещеше името на Джейк. Отметна встрани разхвърляните завивки и надигна изтощеното си тяло от леглото.

Изпи цяла кана с кафе, докато привърши с четенето и оценяването на останалите есета. След онова на Ендрю всички те й се струваха прекрасни. Пропусна закуската, защото беше сигурна, че ако хапне нещо, ще се задави. Изкъпа се, облече се и тръгна към колежа. В устата й горчеше от огромното количество изпито кафе, а очите я боляха от недоспиване.

През цялата сутрин тя полагаше героични усилия да не забрави предмета на лекцията, която изнасяше пред студентите, като хвърляше все по-нервни погледи към часовника си. Усещаше се отчаяна, разкъсвана от тревожни мисли. Копнееше да види Джейк, да бъде с него. Същевременно се боеше да го срещне. Страхуваше се да не би случайно от устата й да се изплъзне нещо, което да разкрие безпокойствата й.

Когато обедната почивка най-сетне настъпи, Сара беше на ръба на пълното изтощение. Когато наближи бистрото на Дейв, изведнъж видя микробуса на Ендрю, спрял пред светофара на пресечката. Вместо да пресече улицата, както първоначално възнамеряваше, спря като вкопана. На отсрещния тротоар стоеше Джейк в униформата си, облегнат на полицейската кола, и радостно й махаше. Сцената й подейства като удар от електрически ток.

Обзета от нерешителност, обхваната от желание да се обърне и да избяга, тя се поколеба, застанала на ръба на тротоара.

— Хайде, скъпа — повика я Джейк, като я подкани с нетърпелив жест. — Побързай, преди да е станало червено!

Неохотно, сякаш привличана против желанието си от непреодолима сила, Сара бавно тръгна по улицата. С крайчеца на очите си забеляза, че светлините на светофара се смениха и микробусът бавно потегли. Стомахът й се сви. Почти пробяга разстоянието, оставащо до отсрещния тротоар.

— Здравей! — усмивката на Джейк сякаш разтопи душата й. Сара отвори уста, за да му отговори, ала той мигновено я грабна в обятията си и силно целуна разтворените й от изненада устни. В същия момент микробусът бавно премина покрай тях.

Целувката подейства опустошително на разстроените й нерви. А също и фактът, че Ендрю бе станал свидетел на тяхната интимност.

Ала в момента не беше в състояние да прави догадки какво би помислил той и дали би се опитал да им навреди. Когато Джейк леко я побутна към малкия ресторант, автоматично се подчини.

— Да не би да съм засегнал гордостта ти? — попита той шеговито, като се насочиха към сепарето в ъгъла.

Благодарна на предложеното оправдание за странното й поведение, тя преглътна и кимна.

— Аз… Хм… Не съм свикнала… Ах, нали се сещаш…

— Да демонстрираш чувствата си на обществено място? — подхвърли Джейк, като се засмя на смущението й.

— Д-да — Сара пое дълбоко дъх и си наложи да се успокои.

— Съжалявам — топлата му ласкава ръка покри нейната. — На мен обаче ми се струваше, че са изминали векове, откакто се разделихме. Трябваше да те целуна, защото иначе щях да експлодирам!

— О, Джейк! — искаше й се да го упрекне, ала вместо това устните й се извиха в усмивка. — Ти също ми липсваше.

Смехът, излъчващ се от лицето и очите му, мигновено се изпари, изместен от загрижен любящ израз. Очите на Сара се изпълниха с горещи сълзи. В душата й се надигна отчаян протест срещу жестоката съдба.

„По дяволите Ендрю и глупавите му игри на надмощие! По дяволите заплахите му! Проклет да е!“

— Хей, младежи, какво ще поръчате днес? — веселият поздрав на Дейв прекъсна гневните й мисли. Тя погледна към него, а след това към Джейк, седнал срещу нея на масата. Той се усмихна и посочи към листа с ястията. Бръчки прорязаха челото й, докато се опитваше да прочете без очила менюто, което се състоеше предимно от сандвичи. Само при мисълта за храна усети, че й се повдига. И все пак знаеше, че трябва да направи усилие и да хапне нещо, поне за да си спести въпросите на Джейк. Затова потърси нещо по-леко.

— Сара?

— Ах… — Сара преглътна горчивия вкус в устата си. — Днес наистина не съм особено гладна — успя слабо да се усмихне. — Имате ли супа?

— Да — енергично кимна Дейв. — Грах с шунка. Направих я сутринта.

— Добре, тогава за мен донесете супа.

— Само това ли? — намръщи се Джейк. — Не можеш да изкараш останалата част от деня на една супа!

— Напротив! — без да поглежда към него, Сара се усмихна на бармана. — Искам само супа. О, и малка чаша мляко — добави, като се надяваше то да неутрализира горчивия вкус на кафето, което сякаш изгаряше стомаха й.

— Да, мадам — барманът й се усмихна, след което насочи вниманието си към Джейк. — А за теб?

— Както обикновено.

— Значи два хотдога и шоколадов шейк?

— Точно така.

Сара леко потръпна и потисна желанието си да го упрекне за ужасно нехранителната порция.

— Е, прегледа ли есетата? — попита той, когато Дейв се отдалечи.

Есетата. Ендрю!

— Да — в този миг в нея се оформи твърдо решение, породено от гнева и отчаянието. Трябваше да се справи с този младеж. И то сама, без да търси помощта на Джейк!

— Е, и какво?

— Моля? — тя се намръщи и разсеяно взе да мачка салфетката между пръстите си. Взетото решение засили нервната й възбуда.

— Ами… Сполучливи ли бяха? — Джейк се намръщи, като местеше поглед от ръцете към очите й.

Сара отклони поглед встрани, за да не издаде мислите си.

— Дори много. Не съм поставяла оценка, по-ниска от петица.

— Какво има, скъпа?

Тя усети как миглите й потрепват и събра цялото си самообладание, като се постара гласът й да прозвучи безгрижно.

— Нищо, какво да има? Всъщност, защо питаш?

— Държиш се странно. Много си нервна. Изглеждаш почти като че се чувстваш неудобно в мое присъствие.

— Та това е смешно! — тя се засмя изкуствено и сви рамене. — Просто не спах добре, това е всичко. С изключение на това обаче… Чувствам се чудесно.

Макар изразът му да издаваше, че съвсем не е убеден в това, за нейно огромно облекчение Джейк изостави тази тема. Ала през цялото време на обеда между тях цареше напрежение. Сара си наложи да изгълта супата и млякото до последната капка. Дори успя да изяде един от сухарите, които Дейв беше сервирал заедно с порцията й. Междувременно не преставаше да хвърля нетърпеливи погледи към часовника си. Накрая почти с радост забеляза, че е време да се връща в колежа.

— Аз… Хм, трябва да тръгвам — произнесе, като избягваше погледа на Джейк, и започна да събира нещата си. — Имам лекция след по-малко от половин час.

— Какво ще кажеш да се видим утре по същото време и на същото място? — попита той, като остави щедър бакшиш на Дейв.

— Ами… Не съм сигурна — поколеба се тя, отчаяно търсейки някакво извинение. — Ах, спомних си, че деканът на факултета спомена за някакво събрание — добави през рамо, докато решително крачеше към вратата. — Искаш ли да ти звънна утре, преди да изляза на работа?

— Разбира се — тонът и изразът му бяха изпълнени с напрежение. — Скъпа, почакай за минутка — пресегна се и хвана ръката й тъкмо в момента, в който Сара излизаше през вратата и оглеждаше улицата.

— Трябва да вървя, Джейк — в гласа й прозвуча отчаяние. — Ще ти се обадя — и като се освободи от ръката му, стъпи на уличното платно. Ала едва беше направила четири крачки, когато чу силно свистене на гуми. Извърна глава и видя микробуса, който изскочи от съседната пресечка.

Ендрю се беше насочил право към нея!

— Сара!