Джоан Хол
Предчувствие за обич (8)

Осма глава

Сара се пробуди от нежното ласкаво докосване на легналия край нея сексапилен мъж. Леко повдигна клепачи. Погледът й срещна потъмнелите от страст очи на Джейк.

— Извинявай — промълви той, като й отправи спираща дъха усмивка. — Опитай отново да заспиш, скъпа. Не исках да те будя.

— Може би не си — тихо отвърна, — обаче една твърде настоятелна част от тялото ти го направи вместо теб.

Джейк успя да запази сериозния си вид само десет секунди, след което избухна в смях.

— Знаех си! Именно твоето чувство за хумор ме привлича най-силно от всичко! — успя да изрече накрая.

Сара се почувства едновременно смутена и поласкана.

— Наистина ли? — попита го, като отвори широко очи и затрепка с мигли. — Аз пък си мислех, че най-много ти допада една определена част от моето тяло!

— О, разбира се! — очите му проблеснаха като на вълк, съзрял плячката си. Изкусително раздвижи бедра, изтръгвайки от гърлото й тих стон.

— Ти си непоправим! — упрекна го тя, като безуспешно опита да скрие усмивката си.

— А също и ненаситен! — провлечено отвърна Джейк, като бавно повдигна нагоре крака си, който преди минута беше проврял между бедрата й. Сара потръпна при възбуждащото усещане на мускулестото му тяло, притиснато към нейното. Усети, че се разтапя от обзелото я желание. Притвори очи и инстинктивно раздвижи ханша си.

Той шумно пое дъх и сведе глава, за да покрие разтворените й устни с горещата си жадна уста. Езикът му се плъзна между нейните зъби и потъна в меденосладките дълбини.

Сара беше изцяло запленена от чувствената магия, струяща от целувките и докосванията на Джейк. Притисна с ръце ханша му и бавно се обърна по гръб. Като се подчини на мълчаливото й желание, той я последва и се озова между нейните разтворени бедра.

— Караш ме целия да пламтя, скъпа! — промълви задъхано, почти без да отделя устни от нейните. — Никога в живота си не съм се възбуждал толкова бързо и силно!

Тя издаде тих гърлен стон и леко впи зъби в долната му устна.

— Аз също — прошепна, след което спря, за да помилва с език мястото, където го беше ухапала. — Никога преди не съм изпитвала нещо подобно!

— Дори с твоя професор? — Джейк се отдръпна назад и внимателно я изгледа с разширени от изненада очи.

Сара премигна и поклати отрицателно глава.

— Дори с него — промълви, като прехапа устни. — Аз… разбираш ли, харесваха ми неговите ласки, ала… — прокара език по пресъхналите си уста, след което със заекване продължи: — Никога не съм имала… Не съм достигала… — думите й заглъхнаха.

— Шегуваш се! — в погледа му проблесна съмнение. — Значи снощи за първи път си изпитала…

— Да — прекъсна го Сара, усетила, че страните й пламват. — Изживях го за първи път… С теб!

— По дяволите! — възкликна Джейк и сведе глава, за да я възнагради със силна гореща целувка. — И какво? — попита ентусиазирано, като отново се отдръпна, за да види лицето й.

— Не те разбирам — намръщи се тя.

— Какво усети, какво си помисли? Хареса ли ти?

— О, „хареса“ е твърде слабо казано! — Сара въздъхна със задоволство, припомнила си изминалата нощ. — Беше… — поколеба се, като търсеше точния израз. — Беше по-хубаво от всичко на света! — усмихна се замечтано. — Съвсем както са ми го описвали. До този момент обаче не вярвах, че наистина е възможно да го изпитам.

— О, Сара! — очите му излъчваха безгранична обич. Целуна я с изключителна нежност. Ала тялото му, изпълнено от подновена възбуда, развали вълшебството на момента. Когато вдигна глава, в погледа му проблесна дяволито пламъче. — Искаш ли отново да изпиташ онова нещо, по-хубаво от всичко на света?

— А ти как мислиш?

— Е, добре, щом настояваш! — като изръмжа гърлено от задоволство, Джейк отново обсеби устните и покорното й, жадуващо за него тяло. Този път любовта им беше вихрено разгорещена, необуздано еротична, безкрайно изтощителна и преливаща от наслада.

След това, сплетени в най-интимна прегръдка, със сладостно отпуснати тела, Сара и Джейк дълго се милваха и обсипваха с ласки, докато накрая се унесоха в сън.

 

 

Джейк се събуди от ярката слънчева светлина. Обзе го смътното усещане, че наближава пладне.

Трябваше да тръгва на работа!

Тази тревожна мисъл прогони последните остатъци от съня и го накара да осъзнае къде се намира. Усети, че е потънал във влажната топлина на Сара.

Тялото му неволно се раздвижи и започна да изпълва сладостните дълбини на нейната женственост. Нима отново я желаеше? Той леко се засмя, изненадан от сексуалната мощ, която досега не бе предполагал, че притежава. Изгаряше от болезнено желание отново да изпробва това неподозирано свое качество, ала по всяка вероятност трябваше да го отложи за някой друг път, освен ако…

С надежда отправи поглед към малкия часовник на нощното шкафче и разочаровано въздъхна. Невъзможно беше да остава повече в леглото… И в Сара. Като се отдръпна съвсем бавно от нея, за да не я събуди, в гърдите му се надигна нова въздишка. Тя изглеждаше толкова нежна и красива в съня си! Освен това… В очите му проблесна неподправена мъжка гордост. Отпуснатата поза и изразът на лицето й ясно говореха за нейното пълно задоволство.

Божичко, как не му се искаше да я напуска! Ала трябваше да го направи. Внимателно стана от леглото и се отправи към банята. След като се изкъпа, тихо се върна в спалнята, за да събере дрехите си от пода и да се облече.

Сара се събуди. Отметна кувертюрата, прозя се и се протегна сладко, без да съзнава, че поставя волята на Джейк на невероятно изпитание. Изведнъж го видя, замръзнал неподвижно насред стаята, както пъхаше ръката си в ръкава на сакото. С озадачен израз се изправи в леглото и прокара пръсти през разрешената си коса.

— Къде ще ходиш?

„Право в лудницата, ако не покриеш невероятното си тяло!“, отчаяно помисли той.

— Трябва да вървя на работа — отговори на глас, след като най-сетне успя да облече сакото.

— Но днес е неделя! — Сара се намръщи разтревожено. — Или може би не е?

— Неделя е — гласът на Джейк потрепери от усилието, което полагаше, за да отклони поглед от прекрасното й голо тяло и влажните полуотворени устни. — Аз обаче съм дежурен.

— О! — ъгълчетата на устата й съкрушено се отпуснаха надолу. — Значи имаш само един почивен ден?

Накрая той се предаде и позволи на очите си да се насладят на изкусителната гледка.

— Зная — усмихна се, усетил странно задоволство от разочарованието, което Сара дори не се опитваше да прикрие. — Просто такова е работното ни време. Следващата седмица ще почивам в неделя и понеделник.

Тя хвърли поглед към часовника.

— В колко часа започваш?

— В три — Джейк най-сетне откъсна очи от нея и видя, че стрелките показват един без десет. — Свършвам в полунощ — отново я погледна и вдигна вежди. — Ще ти липсвам ли?

— Защо, съмняваш ли се?

— Това не е отговор. Бъди по-конкретна.

Прекрасните й очи придобиха теменужно кадифена мекота.

— Да, Джейк — гласът й беше съвсем тих. — От друга страна обаче, имам много работа, която да отвлича мислите ми от теб. Трябва да прегледам и да сложа оценки на цял куп есета върху периода на управлението на династията Зоу — устните й отново се нацупиха. — И все пак ще ми липсваш ужасно.

Сърцето му болезнено се сви, а гърлото се стегна. Понечи да направи крачка към нея, ала размисли и отстъпи назад. По дяволите, как не му се искаше да тръгва!

— Хм… — прочисти гърлото си. — В колко часа е обедната ти почивка утре?

Сара разсеяно го погледна.

— Толкова ли е трудно да ми отговориш? — Джейк сви ръцете си в юмруци, изтощен от усилието да се удържи и да не отиде при нея.

— Ах, да. В понеделник имам пауза между часовете в един.

— Тогава да обядваме заедно в бистрото на Дейв, а? — с очи, вперени в лицето й, той заотстъпва към вратата.

— Няма ли да ме целунеш за „Довиждане“?

— Страхувам се да го направя.

— Страхуваш се?! Но защо?

Той тъжно се усмихна.

— Боя се, че ако те целуна, никога няма да си тръгна оттук.

Лицето й засия от удоволствие. Устните й се извиха в палава усмивка.

— Е, добре тогава — гледката на гърдите й, които се издигнаха в дълбока въздишка, едва не го подлуди. — Съжалявам, но щом няма целувка, няма да има и обяд.

— Сара! — простена Джейк, като се мъчеше да се овладее. — Ти си твърде жестока!

— И други са ми го казвали. А сега се размърдай, ела тук и ме целуни.

— О, Божичко! — процеди той през стиснати зъби. — Какво още трябва да изтърпя, и то само заради някакъв жалък обяд?! — ала блясъкът в очите му издаваше колко е щастлив, че има извинение да направи онова, което желаеше най-силно от всичко. Бързо прекоси стаята и застана край леглото. След това нежно прихвана Сара под мишниците и я повдигна, докато гърдите й се изравниха с неговите.

— Да — промълви тя, като повдигна лице към него, — но не забравяй какво трябваше да изтърпя аз, и то само заради една нищо и никаква вечеря!

— Сама си го търсеше, скъпа — предупредително каза Джейк, като отново не успя да сдържи усмивката си.

Тя си придаде безкрайно учуден вид.

— Така ли? Колко… мило от твоя страна!

В този миг, със замаяна от щастие глава, той покри устата й със своята в огнено чувствена, възпламеняваща душата целувка.

Тялото му отново се разбунтува при сладостно нежното докосване на езика й. В слабините му се надигна пронизваща болка.

Трябваше да изчезва оттук!

Подчинявайки се на предупредителния вътрешен глас, остави Сара и се втурна към вратата.

— Утре… На обяд… Ще бъда там! — извика задъхано.

— Или? — не устоя на изкушението да го подразни тя.

— Или ще те открия, където и да си! — заплаши я Джейк, като отвори вратата и прекрачи прага. Ала възбуждащият звук от гърления смях на Сара го накара да спре. Почти без да съзнава какво прави, отново се върна в спалнята.

Очите й радостно заблестяха.

— Джейк! Знаеш ли, изглеждаш някак необичайно разстроен. Да не би… Нещо да не е наред?

— Не, скъпа — той поклати глава и пое дълбоко дъх. — Просто… Помислих си, че трябва да знаеш… — за момент млъкна, после смело продължи: — Обичам те! Обичам те до полуда!

— О, Джейк! — възкликна тя и понечи да скочи от леглото. — И аз те обичам!

Бягай незабавно, иначе никога няма да се измъкнеш оттук!

— До утре, любов моя! — като се подчини на вътрешния си глас, Джейк се обърна и буквално побягна към входната врата.

Отчаяният глас на Сара, която зовеше името му, го преследваше по стълбището и продължаваше да отеква в главата му, след като се качи в колата. Отпуснат на седалката, без да помръдва, зачака напрежението в него да се уталожи. Ала вместо това в душата му се надигна ново, радостно вълнение при спомена за искреното признание на Сара.

Как изобщо бе могъл да я остави, питаше се той, като се взираше с невиждащ поглед през предното стъкло. Как беше успял да си наложи да тръгне, след като бе чул страстните й думи? Болезнено копнееше да я прегърне, да я приласкае, да се смее с нея, да я обича, да се люби с нея цял ден, цяла нощ, завинаги!

Ръката му сграбчи дръжката на вратата. Беше необходимо огромно усилие на волята, за да я отдръпне. Много добре знаеше, че няма друг избор. Чакаха го службата и отговорностите, които не можеше да пренебрегне.

Макар Сара страхотно да му липсваше и изкушението да избяга от работа поне за един ден да беше твърде силно, Джейк решително поклати глава. След това запали двигателя и включи радиото, настроено на честотата на полицейските предавания.

Щеше да й позвъни по време на вечерната почивка, каза си утешително. Тази мисъл му помогна да се реши и да потегли. Колата се понесе по безлюдната улица.

Мислите му бяха изпълнени със спомените от изминалата нощ, прекарана със Сара. Затова в началото не обърна внимание на пращенето, което внезапно се разнесе по радиото. Едва когато прозвуча гласът на офицера от дневния патрул, наостри уши.

Офицер Джордж Луис докладваше за резултатите от първоначалния оглед на още една обрана кола.

Какво ли означаваше това? Джейк намръщено изгледа радиото, докато Джордж описваше подробностите около извършването на престъплението. От думите му ставаше ясно, че това е вторият подобен случай, който разследва от петък насам. Запита се кога ли е станало това. Та нали имаше само един свободен ден! Очевидно обаче някой ловък престъпник не си беше губил времето.

Стилът на кражбата бе абсолютно същият, както в случая, който самият той разследва преди два дни. И двете коли, луксозни седани последен модел, бяха лишени от почти всичките си части.

Това по всяка вероятност е дело на аматьори, отново си каза Джейк. Стомахът му се сви от лошо предчувствие. Цялата история навеждаше на мисълта, че в района има организирана престъпна мрежа.

Въздъхна и натисна спирачките, тъй като наближаваше светещия червено светофар на кръстовището. Само това липсва, помисли си тревожно, като барабанеше с пръсти по кормилото. Да се разправя с някаква банда начинаещи крадци, изпълнени с амбиция да станат професионалисти!

Светофарът светна зелено. В този момент, подтикван от някакъв вътрешен импулс, Джейк реши, вместо да завие надясно към апартамента си, да продължи направо по шосето, водещо извън града. Насочи се към старото гробище за коли, намиращо се в неговия патрулен район.

Може би огледът щеше да се окаже безрезултатен. От друга страна обаче си струваше да намине към това място, славещо се със съмнителните сделки, които се извършваха там. Не само Джейк, а и всички други полицейски служители в Спрусуд таяха подозрения към гробището за коли. А също и към сприхавото старче, което го държеше. Носеха се слухове, че мястото служи като временно укритие на крадени коли и части по пътя им към някой от по-големите градове като Нористаун, Уилмингтън или Филаделфия. Водени от интуицията, всички те, включително и шефът на щатската полиция, бяха посещавали гробището. Ала след всички проверки си тръгваха с празни ръце.

И все пак, мислеше Джейк, може би си струваше да поогледа наоколо. Отби на следващото отклонение на магистралата и пое по стар, рядко използван път, който водеше право към съмнителното място.

Когато наближи, намали скоростта и внимателно заоглежда района, задръстен с разнебитени ръждясали коли и резервни части. Не забеляза нищо необичайно. Наоколо бе тихо като в черква — по-точно като в изоставена черква. В това нямаше нищо чудно — нали беше неделя!

Когато накрая достигна входа на гробището за коли, неговият автомобил едва пълзеше. Реши се да хвърли по-продължителен поглед през отворената врата. Вътре видя трима младежи, които оглеждаха разпадащите се бракми, паркирани наоколо. На предните им стъкла, повечето от които изпотрошени, бяха залепени надписи „Продава се“.

Джейк реши, че това са хлапета, по всяка вероятност от колежа, които търсят някоя таратайка, с която да кръстосват улиците и да омайват момичетата. Краищата на устните му се извиха в усмивка. Все пак те не бяха чак толкова малки. Изглеждаха около двадесетгодишни и сигурно бяха в горните курсове. Ала това нямаше значение. За него всички ученици — от предучилищната забавачка до последната година в университета, бяха хлапета.

Като пожела мислено на трите момчета успех както в избора на кола, така и с момичетата, той настъпи газта и набра скорост. Обърна на паркинга на старата изоставена бензиностанция недалеч от гробището и подкара към града.

Макар и да бързаше, за да не закъснее за работа, все пак на минаване покрай входа отново хвърли поглед към двора. Внезапно кракът му отпусна газта. Странно — тримата младежи, които бе забелязал, се бяха качили в чисто нов, страхотно скъп сребристочерен микробус, снабден с всевъзможни екстри като миниатюрни щори и завески на прозорците.

Озадачен и любопитен едновременно, Джейк внимателно огледа младия мъж, който тъкмо се качваше на шофьорската седалка. Благодарение на професионалния тренинг мигновено запечата в паметта си всички негови отличителни черти. Младежът беше среден на ръст, строен, с добре развити мускули, дълъг нос, силна челюст, тъмна коса и избледнял слънчев загар. Не видя никакви особени белези.

„Прекрасно! А сега по-добре тръгвай!“, нареди си строго, като погледна към часовника на таблото. Минаваше един и половина, а трябваше да се изкъпе, да се обръсне, да облече униформата и… Стомахът му тихо се обади. Налагаше се да хапне нещо.

По обратния път към града Джейк се унесе в мисли за Сара. В ума му просто нямаше място за друго — беше изпълнен единствено с нейния образ. Пред очите му отново изплува денят, в който я видя за първи път в бистрото на Дейв. Беше така вглъбена в книгите си и изглеждаше толкова сладка с онези огромни очила! Оттогава бяха изминали четири дни. Той с почуда поклати глава. Кой би могъл да предположи? Леко се засмя, докато свиваше в пресечката към дома си. Наистина, случилото се между тях беше изумително!

Без да престава да се удивява на странностите на съдбата, заизкачва стълбището към своя апартамент, като взимаше по две стъпала наведнъж. Нима беше възможно безгрижен и авантюристичен мъж като него да измине изведнъж гигантското разстояние от пълната свобода до безграничната любов?!

Божичко, как страстно обичаше тази жена, продължаваше да размишлява Джейк, докато забързано се събличаше, прекосявайки разстоянието от входната врата до спалнята. Значи това е любовта от пръв поглед? Е, може би не е точно така, поправи се той, като се запъти към банята. По всяка вероятност пламенното му чувство към нея се зароди, докато вечеряха заедно в неговия апартамент. В ума му изплува яркият спомен на онези разгорещени моменти, които бяха изживели на дивана след вечерята в петъчната вечер. Тогава тя така страстно се беше отдала на ласките му, преди да се опомни и да избяга в кухнята!

Да, навярно всичко беше започнало в петък. Във всеки случай, когато майка му научеше за случилото се, щеше да остане много доволна, задето се е оказала права. Джейк направи гримаса, докато изплакваше косата си от шампоана. А братята му… Гласно простена при мисълта за тях. Те направо щяха да го довършат със загрижеността към своето малко братче, попаднало в безмилостния капан на любовта!

Е, добре… Примирено сви рамене. Така или иначе, щяха да запеят друга песен веднага, щом се запознаят със Сара.

Мислите му се пренесоха към изминалата нощ и сутринта, прекарана с нея. Тя беше толкова… Толкова щедра в своята любов, бе му отдала и последната частица от тялото и душата си.

Горещата вода, бликаща от душа, се спускаше по неговото тяло. Силните струи извикваха рой спомени, образи и усещания и възбуждаха плътта му. Сякаш отново чувстваше копринената мекота на краката й, плъзгащи се по неговите бедра, като караха мускулите му да потръпват и малките косъмчета по кожата му да настръхват.

Унесен във видения на невероятните моменти, прекарани в нежните прегръдки на Сара, той затвори очи, като се опитваше повторно да изживее миналата нощ. Сърцето му лудо заби, пулсът се ускори, тялото му сякаш отново се сля с нейното.

Нима я обичаше толкова много? Внезапно Джейк потръпна и пое дълбоко дъх. Не, това не беше точната дума. Той я обожаваше!

Усети болка в слабините, предизвикана от сладостните спомени. Искаше я — сега, незабавно! Жадуваше да се слее в едно цяло с нея. Обладан от неутолима страст, отметна глава и изви тялото си назад. Обливащите го водни струи, влезли в устата му, сякаш удавиха болезненото желание.

— Какъв проклет глупак съм! — Като кашляше силно и се смееше на себе си, Джейк спря водата и стъпи на рогозката в другия край на банята. По дяволите, май се налага да отида на психиатър, каза си кисело, докато се подсушаваше с голяма кърпа. Направо си беше изгубил ума!

Като сви рамене, хвърли кърпата на закачалката и се запъти към спалнята. Всъщност това нямаше значение. Всичко на този свят, освен Сара изглеждаше твърде маловажно.

Изведнъж една поразяваща мисъл го накара да застине неподвижно, с ръка, пъхната в чекмеджето за бельо. Припомни си думите й, изречени сутринта. Тогава беше казала, че се усеща съвършено освободена. Навярно имаше право. Човек трябваше да е готов да отдаде доброволно свободата си другиму, за да се усети напълно, истински свободен.

При тази мисъл той се намръщи и бавно огледа стаята, сякаш търсеше нещо, което да му подскаже дали това е истина. Внезапно погледът му попадна върху часовника, който показваше два и петнадесет.

Божичко! Нямаше никакво време да се впуска във философски размишления. Трябваше да тръгва на работа незабавно!