Джоан Хол
Предчувствие за обич (4)

Четвърта глава

Бяха споделили само една целувка, при това кратка и сдържана. В нея липсваха основните елементи, разпалващи страстта — пламенната агресия, чувствената настойчивост, еротичният танц на езиците.

Само една целувка!

Ала тя беше напълно достатъчна, за да разтърси Сара със сила девет цяло и пет десети по скалата на Рихтер.

Божичко, оттогава бяха изминали два часа, а още продължаваше да усеща онзи горещ пламък върху устните си! Хвърли бърз поглед към мъжа, седнал срещу нея до покритата със стъкло маса. За нейна изненада часовете бяха отлетели като миг въпреки скритото вълнение, което я изпълваше.

Сара и Джейк бяха приготвили вечерята заедно. През цялото време, докато се занимаваха с ястията и подреждаха масата в малката уютна трапезария, се смееха и бъбреха оживено. Под външната им веселост обаче се таеше някакво напрегнато очакване. В моментите, когато ръцете им случайно се докосваха или очите им се срещаха, тлеещият в тях пламък заплашваше да избухне с опустошаваща сила.

Сара усещаше как в нея постепенно се надига нова чувствена вълна, още по-разтърсваща от предишната. Ала все пак успявам добре да прикрия емоциите си, опита да убеди себе си тя, като въздъхна копнеж, докато поставяше салфетката край чинията.

— Е, за импровизирано и набързо приготвено ястие — поде тя, като отправи усмивка към Джейк, — беше много вкусно.

— Десертът обаче не беше особено сполучлив — той се усмихна в отговор, вдигна бутилката и допълни високите кристални чаши с шампанско. — Нямаше нищо общо с ябълковия пай, който приготвя майка ми.

— Напротив, според мен беше чудесен — възрази Сара. — А моята майка изобщо не умее да готви. Баща ми се шегува, че тя е единствената жена, която е способна да изкипи дори тенджера с вода!

Джейк се засмя заедно с нея. После бутна стола си назад и се изправи.

— Хайде да отидем в гостната? — предложи й и взе чашите.

— След като разтребя масата — отвърна тя, като също стана и понечи да вдигне празните чинии. Ала той леко хвана китката й.

— Съдовете ще почакат. След теб — отдръпна се от нея и посочи към кухненската врата. — Искам да науча нещо повече за живота ти.

— За целия ми живот? — Сара несъзнателно потърка пламтящата си китка на мястото, където неговите пръсти я бяха докоснали. — Още от раждането ли? — със смях се отпусна на края на дивана.

— Да, при това с най-големи подробности — Джейк й подаде чашата, след което се настани до нея. — От първия ти ден до вчерашната сутрин…

„… Когато се срещнахме“, добави тя наум. Нямаше нужда да изрича гласно тези думи. Инстинктивно усети, че за него тяхната първа среща е от особено значение.

— Изморен ли си? — попита го, като се постара гласът й да прозвучи безгрижно.

— Изморен ли? — намръщи се той. — Не, защо?

— Моята история е доста отегчителна. Твърде скоро ще те приспи.

— Дори и романтичните любовни епизоди? — престорено нехайно подхвърли Джейк. Без да се усети, тя налапа въдицата.

— Няма нищо такова!

На устните му се появи доволна усмивка.

— Колко жалко! — вдигна чашата и отпи глътка шампанско. — А не искаш ли да прибавиш някое ново преживяване? С удоволствие бих ти помогнал.

Той просто се занася, каза си тя, като също надигна своята чаша, за да накваси внезапно пресъхналото си гърло. Е, добре, щеше да се постарае да влезе в неговия тон.

— Какво си намислил? — попита го Сара. Надяваше се гласът й да прозвучи игриво и шеговито.

— Можеш например да легнеш разсъблечена във вана, пълна с шампанско — изкусително промълви Джейк.

— О, не, твърде скъпо е — тя едва успя да запази привидно хладнокръвие и да спре напиращия в гърлото й смях. — Или може би имаш под ръка цял склад с бутилки?

— Не — изглеждаше съкрушен.

— Е, в такъв случай ще трябва да се примиря с досегашната си история, колкото и скучна да е тя.

— Ако искаш, можем да заместим шампанското със сапунена пяна, а? — с надежда предложи той. — Мисля, че мога да ти осигуря поне това.

— О, не — поклати глава Сара. — Или шампанско, или нищо друго.

— Ти си непоклатима като скала, Сара — той дълбоко въздъхна. — Искам да кажа, не физически. Кожата ти е гладка и мека, а…

— Искаш ли все пак да чуеш разказа за живота ми, или не? — безмилостно го прекъсна тя.

— Добре де, разказвай.

Като се бореше с обзелото я чувствено замайване, Сара се впусна в описание на краткия си жизнен път.

— Както вече ти казах, аз съм от Балтимор. Родена съм там преди двадесет и седем години. Баща ми беше и все още е строителен инженер, заемащ ръководна длъжност, а майка ми — консултант по въпросите на професионалната ориентация. Винаги съм била влюбена в книгите. Като малка живеех с историческото минало и бях, общо взето, доста саможива — тя млъкна за момент и отпи глътка шампанско.

— Единствено дете ли си в семейството? — използва паузата Джейк.

— Да. Макар че много бих искала да имам сестра или по-голям брат. Обаче…

— Колко жалко! — съчувствено промълви той. — Аз пък имам трима братя. Понякога вкъщи наставаше страшна олелия, затова пък никога не скучаехме.

— Завиждам ти. В нашия дом винаги беше тихо. Понякога се чувствах самотна.

— Нямаше ли приятелки?

— Имах, разбира се — засмя се Сара. — Всички те обаче бяха свити и затворени като мен.

— А приятели? — попита той.

— О, твърде малко. Ала не съм имала сериозна връзка, докато… — гласът й секна.

— Докато? — заинтересувано я подкани Джейк. Тя се поколеба. Не й се искаше да разказва за най-неловкото и унизително преживяване в иначе твърде прозаичния си и спокоен живот. — Нима е толкова ужасно? — Той имаше вид на ловджийско куче, надушило следа. Явно нямаше да се откаже толкова лесно.

Като се опитваше да спечели време, тя отново отпи от шампанското. Всъщност през разстоянието на времето, изминало оттогава, този епизод от живота й не изглеждаше чак толкова значителен. Вярно, държа се като глупачка, ала от друга страна, това беше част от съзряването на личността й.

— Вероятно си се влюбила? — опита се да отгатне Джейк.

— Да. Влюбих се до уши, при това твърде несполучливо.

— Сигурно е бил твой състудент от университета?

— О, не — тя направи гримаса. — Беше преподавател, по-точно — декан на историческия факултет.

— Трябваше да се досетя. И той навярно ти е дал да разбереш, че съвсем не се интересува от теб?

— Напротив, интересуваше се, и то твърде много! За съжаление, беше женен. Успя обаче да ме подведе много хитро със загатванията си колко нещастен и самотен се чувства, като при това намекваше за предстоящ развод. А аз поглъщах жадно всяка негова дума!

— Значи… Хм, си налапала въдицата?

— И още как! — Сара горчиво се изсмя. — Буквално го обожавах! А той беше готов да приеме всичко, което можех да му предложа. И аз, разбира се, в наивността и глупостта си, не закъснях да го направя!

Джейк слушаше, без да трепва. Единствено твърдо стиснатите устни издаваха емоциите, породени от нейния откровен разказ. Слушаше я внимателно, макар да се правеше на не особено заинтригуван.

— И когато си осъзнала, че той просто те използва, си избягала надалеч, за да лекуваш наранената си душа — замислено промърмори той накрая.

— О, не! — тя прехапа устни, за да се овладее и се усмихна с престорено равнодушие. — Напротив! Аз, учената госпожица без капка здрав разум, се вкопчих в него като удавник в сламка! — премигна и отмести поглед встрани, след това решително го погледна право в очите. — Накрая трябваше да ме посети неговата законна съпруга, за да проумея как стоят нещата.

— Обичаше ли го?

— Да, и то с цялата патетична страст, на която са способни единствено тийнейджърите!

В продължение на няколко мига Джейк я гледа замислено.

— Изглежда споменът все още ти причинява болка — каза накрая. — И все още си влюбена в него. Не е ли така?

Думите му я изненадаха. Действително — болката, унижението и самообвиненията, които смяташе, че е оставила зад себе си, все още тлееха в нея, макар и погребани надълбоко. Съзнанието за това я накара да се почувства неловко.

— Няма нужда да ми отговаряш — промълви Джейк, като остави чашата си на пода. След това вдигна ръка и сплете дългите си пръсти с нейните. — Нямах право да те разпитвам за това.

Тя се почувства странно успокоена от допира на силната му длан, обвита около нейната. Леко се усмихна и поклати глава.

— Всичко е наред. Въпросът ти беше съвсем логичен. Заключението ти обаче е погрешно. Макар да трябва да призная, че все още изпитвам болка при мисълта за преживяното, вече не го обичам — опита да свие безгрижно рамене. — Всъщност сега, след като оттогава са изминали няколко години, осъзнавам, че никога не съм го обичала истински.

— Нито пък някого другиго — заключи Джейк.

— Точно така.

— А може би сега мразиш всички мъже? — гласът му беше тих, изпълнен с напрежение и едва доловимо безпокойство.

— Да мразя мъжете? — изненадана повтори Сара. — Разбира се, че не! Не съм дотолкова наивна, та да обвинявам всички представители на мъжкия пол за онова, което се случи с мен. А и омразата е ужасно глупаво и безсмислено чувство, не смяташ ли?

— Така е — съгласи се той и прокара пръстите си нагоре по ръката й. — Сигурен съм обаче, че има много хора, които с удоволствие биха избягали от унизителните самообвинения, като намразят целия свят. — Дланта му се плъзна към рамото й. Сара леко потръпна и едва успя да потисне сподавения си стон.

— Ти… — млъкна за миг да поеме дъх — разсъжда ваш много мъдро — успя да довърши с треперещ глас.

Джейк се усмихна. Ръката му достигна извивката на шията й.

— Имал съм възможност да науча някои неща. Показалецът му погали нежната кожа над яката на роклята.

— Навярно… докато си бил на служба в полицията, нали? — гласът й премина в дрезгав шепот.

— М-мм — кимна той, като се премести по-близо и се приведе към нея така, че тя усети горещината, излъчваща се от стегнатото му мускулесто тяло. — Полицейската служба — топлият му дъх погъделичка ухото й, — а също и опитът ми от безгрижните години, прекарани в пътуване из страната, ми дадоха много.

В Сара се надигаше буря от усещания, предизвикани от лекото докосване на устните му върху чувствителната кожа зад ухото й. Когато езикът му се плъзна към бузата й, а след това към устните, разумът й сякаш бе пометен от развихрилите се емоции. Като се опитваше със сетни сили да спаси последните му остатъци, тя отдръпна глава.

— Джейк — промълви задъхана, като откъсна поглед от омагьосващия пламък на сините му очи, — страхувам се, че ще разлея шампанското!

— Сега ще предотвратим това — като се отпусна върху нея, той се пресегна, взе чашата от ръката й и я остави на близката масичка. Ала след това, вместо да се отдръпне, се изтегна край нея и миг след това я притисна под себе си.

Джейк лежеше отгоре й! Сара усещаше тежестта на широките му гърди, мускулестите крака, покрили бедрата й, и твърдата изпъкналост на…

Тя потръпна, усетила горещата влага, извираща от самата сърцевина на нейната женственост. Устата му отново докосна нейната. Надигналият се в нея пламък се разля във вените й като разтопена нива.

— Е, докъде бяхме стигнали? — промълви Джейк.

Може би до предела на безумието? Сара нямаше или да произнесе на глас отговора, проблеснал в смаяното й съзнание. Ала това беше без значение. Джейк и без това прекрасно знаеше накъде бяха поели, както и най-прекия път, по който да стигнат до своята цел.

Устните му се раздвижиха в опит да разделят нейните. Връхчето на неговия език леко се плъзна по тях, а след това решително навлезе във влажната топла кухина. В същия момент ръцете му покриха нейните гърди.

Съзнанието й сякаш се разтвори в небитието. Бе напълно подвластна на поглъщащите я чувства. Тялото й се разтърси от страстна тръпка, достигаща до дълбините на нейното желание. Твърдите устни и неспокойният език на Джейк настоятелно търсеха от нея отговор, който тя не можеше да се сдържи да не даде. Докато езиците им бяха сплетени в еротична игра, Сара обви ръце около мощната му шия, като се изви нагоре и се притисна още по-близо към него. В гърлото му се надигна тихо страстно ръмжене. Ръката му обхвана гръдта й и нежно притисна връхчето, докато то се втвърди.

Стомахът на Сара се сви в болезнен копнеж. Нима моментът беше настъпил?

Тази разтърсваща мисъл едва си проправи път през чувствената мъгла, обгърнала разума й. Твърде рано е, нашепваше някакъв едва доловим вътрешен глас.

Трябваше да го спре, осъзна тя със смразяваща яснота и с усилие на волята накара отмалелите си крайници да се подчинят. Останала почти без сили плъзна ръце надолу по раменете на Джейк и го отблъсна.

— Джейк… Моля те… — прошепна задъхана. — Струва ми се, че нещата се развиват прекалено бързо.

За нейно учудване той не настоя и незабавно се отдръпна от нея. Явно това не бе никак лесно за него. Гърдите му тежко се повдигаха, в потъмнелите очи светеше блясъкът на страстта, а под тесните панталони ясно личеше силната му възбуда.

Сякаш привлечени от мощно магнитно поле, очите на Сара се насочиха към тялото му, проснато на дивана. Стомахът й потръпна при вида на огненото желание, пламтящо в неговия поглед, на силно стиснатата челюст, напрегнатите черти на лицето му, потрепването на стегнатите мускули на краката…

Сара откъсна поглед от изкушението и с усилие на волята се изправи.

— Аз… Ще почистя масата — предложи, като припряно се втурна към кухнята, където най-сетне се почувства в безопасност.

Джейк не направи опит да я последва. В този момент той силно се съмняваше, че изобщо е в състояние да помръдне. В най-деликатната част от тялото му се надигаше пронизваща болка.

Като поемаше дълбоко дъх, за да се успокои, плъзна поглед надолу по тялото си, проснато на дивана, докато достигна онова място, което само преди минута беше накарало очите на Сара да се разширят. Устните му се изкривиха в кисела усмивка при вида на изпъкналостта, твърда като ковано желязо.

Джейк мрачно се засмя на сравнението. Как копнееше да изкове желязото, докато е още горещо, заедно със Сара! Ала тя избяга панически, като го изостави в твърде неприятно положение.

Не можеше обаче да я обвинява за това. Сара имаше право — беше действал твърде прибързано. Странно — с всяка друга жена би могъл да обуздае страстта си. Единственото оправдание за поведението му през тази вечер бе, че Сара представлява твърде силно изкушение. Припомни си гъвкавото й тяло, така вълнуващо прикрито и същевременно подчертано от прилепналата копринена рокля, сочната влага на меките пълни устни, отзивчивостта й… Съзнаваше обаче, че това не е достатъчно извинение. Тя изобщо нямаше намерение да го съблазнява.

И все пак бързината и необичайната мощ, с която неговото тяло беше реагирало на нейния сексапил, бяха изумителни. Никога досега не му се беше случвало подобно нещо — дори през буйните хлапашки години, когато с готовност откликваше при всяка появила се възможност.

Разбира се, напомни си Джейк, бяха изминали няколко месеца, откакто за последен път беше с жена — всъщност, откакто се бе върнал в Спрусуд. Ала друг път беше преживявал дълги периоди на въздържание и все пак тялото му никога не беше реагирало така светкавично на женственото привличане.

Джейк се намръщи на обзелото го болезнено разочарование. В края на краищата, той беше полицай, а не някакъв вятърничав мечтател! Въздъхна с облекчение, усетил, че най-сетне започва да се отпуска. Значи, трябваше да се държи като полицай — да обмисли внимателно фактите и да направи заключение от случая.

Изведнъж до ушите му достигна тракане на чинии и домакински прибори. Докато се беше излежавал в очакване възбудата му да премине, Сара се бе заела да разтреби масата.

Той въздъхна, изправи се и вдигна чашите с шампанско. Изведнъж осъзна с поразяваща яснота, че реакцията му беше предизвикана именно от онази неповторима жена на име Сара, а не просто от необходимостта да задоволи желанието си.

Масата беше почистена, а трапезарията — празна. Дочул шума от течаща вода, Джейк тръгна към кухнята. Сара стоеше край мивката с гръб към него и с ръце, потопени до лактите в сапунена вода.

— Не трябваше да правиш това — проговори той, като застана нерешително до вратата. — Тази вечер беше мой ред да разтребя.

— Няма значение — леко сви рамене. — Свикнала съм. А с теб всичко наред ли е? — гласът й беше толкова тих, че Джейк едва я чу.

— Мисля, че ще го преживея.

Тя му хвърли бърз поглед през рамо.

— Джейк, съжалявам, обаче…

— Зная. Но вината не беше твоя — призна той. — Прибързах и ти заслужено ме отблъсна — след кратко колебание прекоси кухнята и застана край нея. — Донесох ти шампанското — добави и постави чашата на тезгяха до Сара.

Тя колебливо се усмихна.

— Смятам, че пих достатъчно… Дори повече, отколкото трябваше.

— Не беше от алкохола, Сара — решително я погледна в очите. — И ти го знаеш толкова добре, колкото и аз.

— Да — прошепна тя, като сведе очи, за да избегне изгарящия му взор.

— Погледни ме! — макар че гласът му бе тих, в него прозвучаха заповеднически нотки. Главата й се повдигна, сякаш дръпната нагоре от магическа сила. — Двамата изпитваме силно влечение един към друг — както физическо, така и емоционално. И ти го съзнаваш — бе я приковал с поглед. — Нали?

— Да — въздъхна тя.

— Харесва ми да бъдем заедно и вярвам, че на теб също ти харесва моята компания. Прав ли съм?

— Да.

— Добре — Джейк пое дълбоко дъх, след което реши да рискува. — Ще бъда откровен. Желая те — после решително поклати глава. — Не, не само да спя с теб, а целия да се разтворя в твоето същество! Искам те толкова силно, че направо ще полудея! — отново пое дъх. — Заклевам се обаче, че никога вече няма да прибързвам. Ще чакам, докато ми кажеш, че също ме желаеш. Няма да е никак лесно — устните му се изкривиха в подобие на усмивка. — Ала ще издържа.

— Джейк… Аз… — в красивите й очи блеснаха сълзи.

— По дяволите, Сара, недей да плачеш, защото отново ще трябва да те взема в обятията си, да те прегърна, да усетя сексапилното ти тяло под копринената рокля и тогава… — гласът му се прекърши. Той отстъпи назад, отвори едно от чекмеджетата и извади оттам кухненска кърпа. — Хм… Ти измий съдовете, а аз ще ги избърша.

— Добре — тя се засмя и леко подсмръкна. — А докато правиш това, можеш на свой ред да ми разкажеш историята на живота си…