Джоан Хол
Предчувствие за обич (10)

Десета глава

Джейк нададе отчаян вик и се втурна след нея с лудо разтуптяно сърце и свито от страх гърло.

Всичко стана за секунди, макар да му се струваше, че е изминала цяла вечност. Погледът му се замъгли, ала подсъзнанието му запечатваше ясно всяка подробност. Видя по улицата да проблясва сребристочерна светкавица. Огромният микробус се беше насочил право към Сара. Нямаше време за мислене. Реагира мигновено под напора на обзелия го неподправен ужас. За пръв път в живота си изпитваше подобно чувство. Светкавично се втурна пред нея, изблъска я назад, извън обсега на опасността, и веднага след това сам скочи на тротоара. Чудовищната машина профуча покрай тях, като едва не го помете.

Стори му се, че това продължи безкрайно дълго. Сара лежеше просната на земята близо до рамото му в потръпваща купчинка. Сам разтърсен от преживяното, той застана на колене и с несигурни ръце се пресегна към нея. След това с усилие се изправи на крака, като същевременно я вдигна от тротоара.

— Божичко!

— Джейк, добре ли си?! — извика тя, като трескаво прокара ръце по раменете и гърдите му.

— Да, добре съм — увери я той, като взе лицето й в дланите си и се взря в очите й. — Ранена ли си?

— Само малка драскотина… Коляното ми… — успя да промълви, като се задъхваше. — О, Джейк, толкова се изплаших! Как се хвърли на улицата пред мен… Помислих, че той те е ударил!

Джейк опита да се усмихне.

— Успях да се изплъзна невредим. Този шофьор или беше пиян, или си беше изгубил ума! — спря да си поеме дъх. — Случайно да забеляза номера на микробуса?

— Не — с треперещ глас промълви Сара. — А ти?

— Също не я видях. Дори не успях да различа марката на автомобила. Всичко стана твърде бързо.

— Д-да… — тя беше пребледняла като платно. Очите й бяха толкова широко отворени, че повече от всякога наподобяваше сова, дори без големите кръгли очила.

Джейк плъзна ръце надолу по раменете й.

— Хайде отново да влезем в бистрото, скъпа. Имаш нужда да се съвземеш.

— Не! — тя поклати отрицателно глава и рязко се отдръпна. — Вече съм съвсем добре — понечи да се обърне към улицата.

— Сара, почакай! — той я задържа тъкмо когато се канеше отново да стъпи на платното.

— Не мога — лицето й доби упорито изражение. — След малко имам лекция. Ще ти се обадя — припряно освободи ръката си, огледа се наляво и надясно и забърза към колежа.

Изглеждаше, сякаш бяга от нещо… Може би от него, помисли Джейк, загледан след нея. От друга страна обаче, и друг път се беше случвало да го отбягва, припомни си той, докато я наблюдаваше как бърза по улицата.

В какво, по дяволите, беше проблемът?

Разтърсен от преживяното произшествие и объркан от нейното странно поведение, продължаваше да стои неподвижен на тротоара дълго след като тя беше изчезнала от погледа му.

В периферията на подсъзнанието му непрестанно се въртеше някаква неуловима мисъл, която сякаш напираше да привлече вниманието му. Ала в този момент съзнанието му беше изцяло погълнато от Сара. Какво ли се беше случило с нея през последните двадесет и четири часа, та беше така разстроена? Наистина, сякаш не беше на себе си! Най-озадачаващото от всичко обаче беше, че изглежда тъкмо той бе причината за състоянието й.

Тръсна глава с надежда да проясни ума си. Нищо в цялата история нямаше смисъл. Поне не след нощта, в която се бяха смели и любили така страстно. А снощи, докато разговаряха по телефона, гласът на Сара звучеше съвсем като на щастлива влюбена жена.

Преди малко обаче беше споменала, че не е спала добре, припомни си той с внезапно безпокойство. Да не би да страдаше от угризения заради споделените им чувства и тяхната интимност?

В един безкрайно дълъг миг Джейк почувства, че му прилошава. Ала скоро умът му се проясни. До този момент тя никога не беше се държала като жена, която таи резерви към любимия си.

Щом обаче причината не се криеше в тяхната връзка, в какво би могла да бъде? Неясната подсъзнателна мисъл, скрита в ума му, го глождеше все по-настойчиво. Джейк се намръщи и реши да не обръща внимание на собственото си безпокойство. В момента нямаше време да изследва дълбините на мозъка си. Цялото му внимание беше насочено към Сара.

Като въздъхна с досада, вдигна ръка и разтри изопнатите от напрежение мускули на тила си. Погледът му се зарея наоколо, след това изведнъж се спря на черния плат на ръкава.

Униформата! Мислите му отново се върнаха към онази сутрин, в която за пръв път я беше видял, седнала в дъното на същото това бистро, пред което стоеше в момента. Припомни си поведението й, когато Дейв ги беше представил един на друг. Тя сякаш се беше притеснила от него, и то по съвсем същия начин. Тогава за миг през главата му беше минала мисълта, че е възможно това да се дължи на полицейската униформа.

Разбира се, той още веднага беше отхвърлил това предположение като нелепо. Ала сега не беше чак толкова уверен в това. Защо обаче видът на един полицай трябваше така да разстройва някого — освен ако този някой нямаше неприятности със закона?

Ала, за Бога, по каква причина тъкмо Сара би трябвало да се страхува от полицията… Тоест, от него?

Макар да се бяха срещнали съвсем неотдавна, Джейк беше уверен, че вече я познава твърде добре. Тя просто нямаше причина да се бои от него! Тогава защо беше толкова неспокойна в негово присъствие, когато беше с униформата?

Всичко е така дяволски странно, размишляваше той, като хвърли поглед към часовника си. Имаше още малко време, преди да започне смяната му. Беше се облякъл за работа по-рано с надеждата да прекара повече време със Сара. Дори беше взел патрулния автомобил. Имаше достатъчно време, за да се опита да разнищи загадката.

Обзет от безпомощно отчаяние, приближи до колата. Подсъзнателната мисъл продължаваше да човърка мозъка му. Седна неподвижно зад волана и се загледа втренчено пред себе си.

Всичко беше безкрайно нелогично. А той не можеше да понася липсата на логика. Затова при всяка привидно необяснима ситуация започваше мислено да разнищва, преобръща и пренарежда фактите, с които разполагаше, докато накрая открие връзката между тях.

Може би затова му харесваше да бъде полицай, размишляваше Джейк, без да забелязва движението на хората и колите около него. Макар понякога това да беше твърде изморително, самият процес на систематично подреждане на отделните брънки в стройна система му доставяше голямо удоволствие.

Много добре, господин Служител на закона, каза си той, в такъв случай заеми се с любимата си дейност. Анализирай и отсявай ненужното, а след това отново сглоби цялата картина. При това може би най-добре ще е да започнеш от самото начало!

И така, потънал в размисъл, Джейк започна да систематизира разпокъсаните факти.

В четвъртък сутринта Сара изглеждаше неспокойна и очевидно не гореше от желание да се запознае с него. Същата вечер обаче, когато той се беше самопоканил в дома й, се бе държала съвсем непринудено и приятелски. В петък сутринта се беше поколебала доста дълго, преди да приеме предложението му да вечерят заедно. Ала след неговата покана да прекарат вечерта в неговия апартамент видимо се беше успокоила. В събота сутринта като че отново не й се искаше да излезе с него. Когато обаче се бяха видели, се бе държала съвсем като страстно влюбена жена. А тази сутрин пак беше нервна и неспокойна в негово присъствие.

По дяволите! И все пак, във всичко това нямаше никаква ло…

Точно в този миг неуловимата мисъл, кръжаща в подсъзнанието на Джейк, най-после изникна в ума му. В момента на произшествието в паметта му несъзнателно се беше запечатал образът на голям микробус, профучал край него като сребристочерна светкавица, и в ушите му беше отекнал викът на Сара.

„Помислих, че той те е ударил!“

Защо именно „той“? Тогава изобщо не беше обърнал внимание на израза й. Беше естествено всеки на нейно място да нарече шофьора с това местоимение. Ако обаче за момент допуснеше, че тя е имала предвид някой определен човек, когото познава и от когото по всяка вероятност се страхува…

А може би отиваше твърде далеч? Да, това беше възможно. От друга страна обаче, ако… Джейк премигна, осъзнал, че напрегнато се взира в кръстовището. Изведнъж подсъзнанието му възпроизведе като на филмова лента цялата сцена в най-големи подробности. Сякаш отново чу свистенето на гумите, когато микробусът профуча покрай тях, видя сребристочерния проблясък, усети обзелия го ужас. По гърба му полази тръпка, която накара косъмчетата по тила му да настръхнат.

Онзи шофьор не беше нито пиян, нито обезумял. Напротив — съвсем преднамерено се беше опитал да прегази Сара!

Но защо точно микробус? Джейк се намръщи. Кога, къде?

Черно и сребристо!

В ума му изплува нов спомен. Пред погледа му се мярна сребристочерната машина, която беше забелязал вчера сутринта, както и младежите, които се качваха в нея. Още тогава беше предположил, че учат в колежа.

А Сара преподаваше там!

Съвпадение ли беше това? Той изпръхтя. Как ли пък не! Фактите постепенно започваха да се подреждат. Ала трябваше да се задълбочи още повече.

Когато за пръв път беше видял тримата млади мъже в гробището за коли, беше помислил, че им трябва някоя бракма на старо. Затова, когато отново беше хвърлил поглед към тях на връщане, му се бе сторило странно, че ги вижда в скъпия микробус. Защо, беше помислил тогава, след като притежаваха подобно любовно гнезденце на колела, им бяха притрябвали някакви ръждясали развалини?

Джейк направи гримаса. Ето още един факт, който… Изведнъж обаче рязко се изправи на седалката. Разбира се! Та това беше същото гробище, за което всички полицаи отдавна подозираха, че подслонява крадени коли и части! Възможно ли беше именно тези хлапета от колежа да са извършителите на поредицата от кражби?!

Той потръпна също като хрътка, подушила дивеч. Инстинктът му подсказваше, че е попаднал на следа. Ала все пак си наложи да сдържи емоциите си.

Дори тримата младежи да бяха крадците, какво общо имаше Сара с тях? Никой, за нищо на света не би могъл да го убеди, че тя е в състояние да извърши престъпление.

Отново беше стигнал до задънена улица. Дълбоко въздъхна. След това изведнъж застина на място. В съзнанието му проблесна нова догадка. Ами ако Сара неволно беше видяла или чула нещо… Някакъв факт, уличаващ престъпниците?

Разбира се, всичко това бяха само предположения, и все пак… Джейк се намръщи при мисълта, че е възможно неволно да е допуснал грешка в разсъжденията си. Сара беше неспокойна и развълнувана в четвъртък сутринта. А съобщението за първата от кражбите беше пристигнало в петък. В такъв случай неговата теория беше напълно погрешна, освен… Освен ако преди това не бяха извършени други обири в райони извън юрисдикцията на Спрусуд.

Трябваше да говори със Сара!

Като проклинаше времето, оставащо до вечерната почивка, Джейк включи двигателя, огледа улицата и потегли. Нямаше да е лесно да чака дотогава. Междувременно обаче имаше да върши много работа.

Реши още преди да е разговарял с нея, да провери за евентуални случаи на кражба на части от коли в съседните на града райони.

 

 

Беше късно. Здрачаваше се. Последната лекция на Сара беше свършила преди няколко часа, ала тя все още седеше в малкия си кабинет и цялата трепереше. Нервното й напрежение обаче не се дължеше на преживяния ужасяващ инцидент, макар докосването до смъртта да я бе разтърсило неимоверно.

С напредването на деня в нея се беше зародила все по-укрепваща решителност, която беше изместила страха й, превръщайки го в бушуващ гняв.

С настъпването на вечерта я обземаше все по-силна ярост и омраза към Ендрю Холингс — интелигентния студент, който беше надминал себе си с опита да извърши убийство. Вече не хранеше никакви илюзии по отношение на неговите мотиви. Той съвсем хладнокръвно и преднамерено се беше опитал да я прегази.

Опитът му да посегне на живота й беше сам по себе си отвратителен. Ала още по-потресаващ за нея беше фактът, че той за малко не беше убил Джейк, макар и непредумишлено.

На криминалните деяния на този млад мъж трябваше да бъде сложен край. Сара беше стигнала до заключението, че тъй като само тя знае целите и мотивацията му, е единствената, която би могла да направи това.

Ала преди всичко имаше нужда от доказателство, конкретен факт, който да предостави на властите и на Джейк. Точно поради тази причина беше прекарала неподвижно толкова часове в притъмнелия кабинет след края на лекциите.

След като обмисли и отхвърли няколко идеи, накрая се спря на един план, който й се стори най-приемлив. Всъщност, той беше вдъхновен от думите на Джейк, че един от братята му работи като таен агент в полицията във Филаделфия.

Посегна към телефона на бюрото си и набра номера на административния офис на колежа. След минута остави слушалката и записа в тефтерчето си адреса на Ендрю. Устните й се извиха в мрачна усмивка. После бутна стола си назад и излезе от кабинета. Трябваше да побърза към дома си и да изкара колата от гаража. Щеше да се наложи да разузнае някои неща.

 

 

На Джейк страхотно му провървя. С бодри стъпки излезе от полицейския участък и отново се качи в колата си. Най-напред беше направил проверка на криминалните деяния в съседните райони. Оказа се, че наскоро са били извършени още два грабежа на коли. Първият беше станал преди десетина дни в близкото градче Вели Вю, а вторият — не тридесет мили западно от Спрусуд.

След това шефът на охранителната служба на колежа му беше дал информация за марката, модела и годината на производство на сребристочерния микробус. А също и името и адреса на неговия притежател.

Ендрю Холингс. Джейк прехвърляше името в ума си, докато паркираше пред закусвалнята. Налагаше се на всяка цена да направи проверка на този господин Холингс. Най-напред обаче трябваше да се свърже със Сара.

 

 

Наоколо беше тъмно, студено и някак злокобно. Атмосферата донякъде напомняше на Сара наближаващия празник на Вси светии — още повече, беше облечена тъкмо като за него. Носеше стари джинси, ботуши и шушляково яке. На главата й имаше плетена шапка, под която бяха напъхани косите й. Трябваше само да се отбие в някое карнавално магазинче и да си избере възможно най-страховитата маска, за да бъде пълно превъплъщението й в таен агент.

Като се засмя тихо на нелепата мисъл, тя загърна по-плътно палтото около треперещото си тяло. След това хвърли поглед през предното стъкло към огромната викторианска къща, превърната в студентско общежитие. Ендрю живееше в един от апартаментите й заедно с двамата си приятели. Сребристочерният микробус беше паркиран на тротоара пред входа.

Може би вършеше голяма глупост, помисли си Сара, като се опита да не обръща внимание на тихите звуци, които издаваше стомахът й. Настани се по-удобно на седалката в малката си кола. Ами ако се наложеше да прекара тук цяла нощ, без никой от тримата да се покаже навън? Какво щеше да прави тогава?

Вероятно да умре от глад, помисли си кисело, като постави длан на празния си стомах.

 

 

Къде, по дяволите, се губи тя, питаше се Джейк, кипящ от гняв, докато в ухото му за дванадесети път отекна позвъняването на телефона. Накрая се отказа, ядосано излезе от закусвалнята и се запъти към автомобила си. Минаваше седем, а Сара не беше споменала за никакви планове за вечерта. Къде ли би могла да отиде?

Навярно при някоя приятелка. Или на среща. А може би беше на пазар? „Стегни се, Джейк Улф“, каза си той, като потисна обземащата го паника. В края на краищата, тя беше пълнолетна жена, напълно способна да се грижи за себе си. Това, че той я обичаше, не означаваше непременно, че е длъжна да споделя всичките си планове с него. За Бога, та те съвсем не бяха сиамски близнаци! Просто трябваше да почака до утре сутринта, когато беше обещала да му се обади.

Като правило Джейк беше способен да чака колкото се наложи, за каквото и да било. Ала, по дяволите, тази вечер просто не можеше да понесе мисълта да не чуе гласа й! Обзе го неприятно, напрегнато чувство. Като изруга тихо, насочи колата в посоката на адреса, даден му от охраната на колежа.

Нощта беше спокойна и радиостанцията мълчеше — поне за момента. Освен това беше във вечерна почивка. Може би си струваше да използва оставащото свободно време и да хвърли поглед на мястото, където живееше Ендрю Холингс.

 

 

Сара беше обзета от силно изкушение да запали двигателя и да включи парното поне за малко, колкото да стопли измръзналите пръсти на ръцете и краката си. Без да отделя поглед от входната врата, опипом затърси ключа на таблото. Ала мигновено замръзна на място. Тъкмо в този миг Ендрю и приятелите му излязоха от сградата и тръгнаха към микробуса.

Задъхана от вълнение, тя ги проследи с поглед как се качват в него. Светлините на голямата машина се включиха и моторът изрева.

За момент Сара се поколеба. След това с треперещи пръсти включи двигателя на своята кола и, като внимаваше да спазва безопасно разстояние, последва микробуса.

Почти веднага след като Джейк спря автомобила на пресечката близо до сградата, където живееха тримата младежи, ги видя да излизат, да се качват в луксозната си машина и да потеглят нанякъде.

Я виж ти, помисли си, докато наблюдаваше микробуса, който профуча покрай него. Като реши да си опита късмета, се пресегна към ключа на таблото. Изведнъж обаче се спря, забелязал малката кола, която последва микробуса.

Ставаше все по-интересно. Той запали мотора и бавно зави зад ъгъла, като се присъедини към странната процесия.

Младежите се насочиха извън града и поеха по някакво междуселско шосе. След като преминаха покрай поле с изсъхнала царевица, свиха по тесен черен път и спряха пред овехтял, разнебитен хамбар. Джейк с известно задоволство забеляза, че малката кола ги подмина и продължи нататък.

Това място, както и околността, му бяха познати. Всъщност, от хамбара беше останала само половината, тъй като другата част бе изгоряла преди две години.

Каква ли работа имаха студентите в изоставената, опожарена сграда? Той обаче инстинктивно усети, че знае отговора на този въпрос. По дяволите, мястото беше направо идеално за временно укриване на крадени части от автомобили!

Като въздъхна при мисълта за тяхната дързост, Джейк спря край прашния път и предаде кратко съобщение до полицейския участък. След това излезе от колата. Като се движеше бързо и безшумно, доближи до изправената гладка стена на хамбара. Ръката му посегна да разкопчее кобура на полицейския револвер — просто за всеки случай.

Сара изви глава след микробуса, за да запомни мястото, където беше отбил от шосето, ала продължи още триста метра напред. След това направи обратен завой и се върна назад, като спря край черния път. С разтуптяно сърце, почти останала без дъх, слезе от колата, пресече шосето на бегом и предпазливо пое по пътя. Малко преди да достигне хамбара спря, за да вдигне от земята дебел клон — в случай, че се наложи да се защитава, помисли си почти истерично. След това бавно продължи напред.

Джейк долови шепота на мъжки гласове от другата страна на стената. През пролуките в разкривените дъски се процеждаха златистожълтите лъчи на фенерче. Застанал в непрогледната тъмнина близо до обгорелия край на хамбара, извади револвера от кобура и заобиколи полуразрушената стена.

— Полиция! — извика със заповеден тон, като бързо хвърли поглед наоколо, за да фиксира разположението на младежите. Междувременно успя да забележи струпаните на купчини части от коли. Усети леко безпокойство, когато установи, че вижда само двама от студентите. Ала това не пролича ни най-малко в суровия му, твърд глас. — Не мърдайте! И дори не помисляйте за бягство!

Нима това беше Джейк?! Сара забави крачка, чула звука на неговия глас. Но как… Откъде? Тя се втурна напред, за да достигне другия край на оцелялата стена на хамбара. Като надникна иззад обгорелите дъски, го видя, застанал на отсрещния край, насочил револвер към двамата приятели на Ендрю.

Но къде беше самият Ендрю Холингс?

Едва този въпрос беше изникнал в ума й, когато го видя да се прокрадва в сянката на отсрещната стена, стиснал крик във вдигнатата си ръка… Вървеше право към Джейк!

Като потисна ужасения си вик, без да забравя за собствената си безопасност, Сара вдигна клона над главата си и се втурна в хамбара, устремена към Ендрю.

— Хей! — възкликна единият младеж.

— Какво, по… — успя да извика вторият. Ендрю изкрещя, когато дебелият клон изсвистя във въздуха и изби крика от ръката му.

— Сара! — в гласа на Джейк прозвуча неподправен ужас. — Бягай оттук! Скрий се зад мен! — Като не изпускаше мъжете от поглед, той я сграбчи за китката и я изтласка зад гърба си.

— Джейк… Аз… — проговори тя, ала острият му глас я прекъсна.

— На теб говоря, Холингс, престани с номерата си и веднага отивай при твоите приятелчета! — той се усмихна. Тримата пребледняха. — Само посмейте да ме предизвикате! — в тона му нямаше и капка милост. — Ако някой от вас помръдне или се опита да проговори, ще ви просна всички на земята. Чак след това ще ви прочета правата.

Студентите сякаш се бяха вкаменили. Като потисна нервния си кикот, Сара се наведе над рамото на Джейк и прошепна в ухото му.

— Ти си моят герой!

— О, престани, скъпа! — тихо промълви той.

Тя се показа иззад него и хвърли гневен поглед към Ендрю. След това попита:

— Ще можеш ли да се справиш сам с тримата?

В очите му проблеснаха дяволити пламъчета.

В този миг воят на полицейски сирени процепи тишината на есенната нощ.

 

 

— Божичко, колко съм гладен! — простена Джейк, като обгърна с ръка раменете на Сара, докато я съпровождаше към колата й.

Всичко беше свършило. Тя се чувстваше раздърпана и мръсна, сякаш беше минала през вършачка. А се налагаше да обясни всичко на Джейк и на властите. И все пак, изпитваше голяма радост… Както и глад.

— Аз също не съм вечеряла — отвърна, като го прегърна още по-силно през кръста. — Наистина се радвам, че всичко свърши добре. Предполагам, че по това време бистрото на Дейв не работи?

— Да, той затваря в шест — Джейк спря пред колата й. — Закусвалнята обаче е отворена.

— Ще имаш ли време за вечеря?

— О, да! — засмя се той. — В края на краищата, по право ми се полага почивка.

— Добре. Ще се срещнем там — Сара отвори вратата и седна зад волана. — Който тръгне последен, ще плати сметката! — подхвърли шеговито, като запали мотора.

— Ще си платиш за това! — извика Джейк след нея. — При това обещавам, че цената ще ти хареса твърде много!

— Наистина много ми хареса! — Сара се протегна преднамерено бавно и чувствено и се усмихна със задоволство.

Бяха изминали четиридесет и осем часа от онази ужасна нощ… Както и от обещанието на Джейк да си отмъсти за измамата.

Той наистина го беше направил, и то по най-възхитителния начин, който някой би могъл да си представи. Сара се чувстваше съвсем омаломощена от усилията му.

Беше неговият почивен ден. Двамата го бяха прекарали в леглото му. Вече наближаваше полунощ.

Все още потънал дълбоко в нея, Джейк повдигна глава от сатенено меките й гърди и се засмя. Изразът му беше едновременно сънен и лукав.

— На мен също ми хареса ентусиазма, с който понесе наказанието си — и като сведе лице надолу, докосна устните й със своите. След това със стон покри устата й в изгаряща целувка.

Сара с изумление усети как той отново се възбужда дълбоко в нея, предизвиквайки незабавна ответна реакция на нейното тяло.

— Нима искаш да продължим? — тя учудена се взря в него.

— Струва ти се невероятно, нали? — неговото лице също излъчваше изненада. — Изглежда обаче просто не мога да ти се наситя! — Джейк раздвижи бедрата си, като напрегнато очакваше нейната реакция. Когато Сара леко се изви под него, устните му се разтегнаха в доволна усмивка.

— Аз… като че ли също не мога да се наситя на любовта ти! — призна тя, като обхвана стегнатия му ханш и го притисна към себе си.

С мускули, потръпващи от нарастващото желание, той проникна до самата сърцевина на нейната женственост.

— Мислиш ли, че изобщо някога ще се наситим един на друг? — гласът му прозвуча дрезгаво и задъхано. — Или смяташ, че съществува друга причина за нашата неутолима страст?

— Каква друга причина? — невинно попита Сара. При все че прекрасно знаеше отговора, копнееше да го чуе от неговите уста.

— Може би е любовта? — Джейк замръзна неподвижно и се взря в блесналите й от страст очи. — Наистина те обичам, Сара! Не само тялото ти и удоволствията, които ми доставяш, но и твоето сърце, ум, всичко, което те прави такава, каквато си!

Очите й се замъглиха от сълзи. Образът на нейния любим затрептя пред погледа й.

— Аз също те обичам, Джейк Улф — повече от всичко на света! Искам да бъда с теб завинаги!

Като едва сдържаше страстта си, той положи на устните й лека целувка, събрала в себе си милион обещания. Когато вдигна глава, очите му закачливо блестяха, на устата му грееше усмивка.

— Завинаги е твърде дълго време. А междувременно ще се наслаждаваме на нашата любов, която ни откри пътя към земния рай!