Норма Дж. Смит
Много самотна и секси (8)

8

И как още щеше да си я спомня! Когато се събуди, се чувствуваше като смазана. Сигурно беше вече доста късно. Тя стана неохотно и се погледна в огледалото. Имаше тъмни кръгове под очите. Да го вземат дяволите този хитър тип с цигулката! Пак си бе поиграл с нея. Но това щеше да му бъде за последен път!

Тя наля вода в легена и гневно си затърка лицето. После бързо се облече. Докато Лио Перели живееше под един покрив с нея, вече не можеше да става и дума да излиза от стаята си по нощница и халат.

В кухнята си наля кафе. Вдигаше колкото е възможно повече шум.

Дано Лио да е още махмурлия и да го боли главата!

Мерили вече бе препекла хлебчета, но Клер нямаше никакъв апетит. Седна намусена с чашката си кафе на масата.

Мерили влезе по джинси и розова блузка. Носеше кошничка.

— Добро утро, мамо. Виж, яйца. Намерих ги между корените на стария дъб.

— Аха — нито пилетата, нито яйцата интересуваха особено Клер в този миг. Занимаваха я мисли за отмъщение.

— Ще изпека шоколадовия кейк, който Лио най-много обича — Мерили взе брашно, бакпулвер и останалите необходими продукти от долапа. — Може би той ще изяде и едно яйце за закуска. Боже мой, как се забавлява снощи! Хората тук обикновено са твърде въздържани спрямо чужденци. Но от момента, когато засвири хубавите стари кънтри песни на цигулката си, те бяха спечелени. Той свири божествено, нали? — тя взе една купа от долапа. — Човек едва ли може да си представи подобно нещо! Великият Лио Перели да свири на селска вечеринка! Никак не му се зловидя да го стори заедно с другите любители виртуози! Страшен беше!

Клер направи гримаса. В края на краищата човекът бе добър музикант и професионалист.

— Знаеш ли, започнах да гледам на него със съвсем други очи. Чу ли как ме похвали след моето изпълнение? Беше много мил — тя преся брашното. — А колко бързо се научи да играе нашите народни танци. Изглежда страшно се забавляваше. Особено когато танцува с двете сестри Гарбър. Не ги бях виждала от една година насам. Изглеждаха върховно, не намираш ли?

Лио веднага ги бе открил всред тълпата и ги бе заслепил със своя чар. Клер шумно остави чашата с кафето.

— Боли ме главата, Мерили. Моля те, имай го предвид.

— Съжалявам, мамо. Не знаех.

— Къде е Дариъс?

— Храни пилетата. Това е нещо като нова игра за него.

Клер се изненада от презрителния тон на дъщеря си.

— Отдавна исках да те попитам, какво става всъщност между вас?

Мерили се извърна:

— Тук е съвсем различно, мамо. Той се надсмива над важни неща, а се бои от най-малкото нещо… както например снощи. Когато слязохме от колата и кучето на Колдуел се спусна с лай срещу нас, той се държа така, като че ли срещу него се бе появило Баскервилското куче.

— Баскервилското — поправи я Клер разсеяно. Очевидно теорията й се потвърждаваше, а именно, че щом имат възможност спокойно да се опознаят, двамата щяха да открият колко са различни.

— Все едно. Едва сега разбрах колко много обичам родното си място. Може би няма да остана да живея тук, но ако Дариъс Перели си въобразява, че ще мога завинаги да живея някъде другаде, ще трябва да си потърси друга приятелка — Мерили гневно месеше тестото.

Клер инстинктивно пое защитата на Дариъс.

— Всичко тук му е все още чуждо. Не смяташ ли, че би могъл да свикне?

— Не. Той иска да живее с мен в Ню Йорк и оттам да прави концертни турнета по целия свят. Според него ние тук живеем на края на света.

Клер смутено погледна дъщеря си. Защо, неочаквано и за нея самата, вече не й се искаше връзката между Мерили и Дариъс да се провали? Всъщност би трябвало да се радва, че предположенията й се оправдават.

— Съжалявам, мила — каза тя. — Вероятно е добре, че още отсега разбираш това.

— Вероятно — изрече Мерили през сълзи.

Клер стана и прегърна дъщеря си. Аз съм виновна за всичко, помисли си. Ако не се бях намесила, двамата Перели нямаше да бъдат тук и да объркат живота ни. Да вървят по дяволите! В този миг Лио влезе в кухнята.

— Добро утро! — беше пъхнал ръце в джобовете на червения си халат. Изглеждаше толкова свеж и бодър, като че ли миналата нощ бе спал добре както никога.

Клер се намуси. Защо не бе махмурлия като всеки нормален мъж? Беше танцувал и пил толкова много, че бе станало нужда почти да го носят до колата, а след това и в леглото.

Мерили слагаше тестото в намазаната с масло тава.

— Добро утро, Лио — каза тя усмихнато.

— О, Мерили, изглеждаш добре тая сутрин. Още веднъж трябва да те похваля за свиренето ти снощи. Наистина си много талантлива.

Бузите на Мерили се зачервиха.

— Благодаря, Лио. Вие бяхте страшен! Всички бяха във възторг.

Клер се бореше с чувството на ревност.

— Значи вземаш си назад думите, че Мерили била „селска китаристка“? — попита тя хапливо.

— Казвал ли съм някога такова нещо? Тогава много моля за извинение, Мерили.

— Няма нищо — отвърна Мерили. — Кафе?

— С удоволствие. Мило е от твоя страна.

Клер видя, че Лио седна внимателно и бавно и за миг затвори очи. Очевидно не беше още съвсем във форма, както се преструваше. Ако човек го погледнеше по-внимателно, щеше да забележи, че е по-блед от обикновено.

— Ще ви приготвя закуската, Лио — каза тя подчертано любезно.

— Не, благодаря — възпротиви се Лио бързо. — Само малко кафе и може би филийка препечен хляб.

Той трепна, когато Клер високо се изсмя:

— Трябва да си пазите силите, Лио. Ще видя какво мога да направя.

Мерили му наля чаша кафе и каза:

— Аз ще му препека филия хляб, мамо.

— Добре — Клер се запъти към килера. Тя копнееше за отмъщение, защото той я бе унижил пред всички. Когато го покани да танцуват, бе отвърнал, че иска първо да погледа известно време танцуващите на площадката. Тогава тя танцува с учителя Пат Ендрюс. А като се извърна към Лио, за да се увери дали и той я гледа, близначките Гарбър вече го учеха на основните танцови стъпки. Никога не бе могла да понася тези момичета, а сега те изпаднаха в още по-голяма немилост пред нея.

Накрая освободи Лио от лапите им — макар че той не изглеждаше зарадван от това — и танцуваха два пъти. Учуди се, че така бързо се бе научил да танцува. Очевидно всичко му се удаваше с лекота.

После го помоли да свири. Беше цяло чудо, че покривът на хамбара не се събори от бурните овации и викове. А когато дойде време за хапване, не прояви никакво възпитание и не я потърси. Прехласнати почитателки го заобиколиха и се надпреварваха да му предлагат торти и сладкиши, сякаш се бе превърнал в голямата печалба на някоя томбола.

Преди да може да го отскубне от тях, неколцина мъже го потупаха по рамото и го отведоха навън за глътка домашно уиски. Това беше краят. Божествена нощ наистина!

Клер решително взе един буркан от полицата. Вътре имаше някакво желирано месо. Тъкмо това й трябваше. Самата тя никога не би хапнала подобно нещо. Никога! Но една съседка й беше подарила веднъж буркана и сега щеше да сервира на Лио този деликатес на гладен стомах.

Досега винаги бе смятала себе си за мила и дружелюбна жена. Но присъствието на Лио изкарваше на бял свят най-лошите й черти. Дори изпитваше удоволствие да се държи злобно с него.

Отвори буркана в кухнята и изсипа плъзгавото му съдържание в една чиния. Мерили вече бе препекла филийка хляб.

— Ще изпържа и едно яйце на Лио — каза й Клер.

Мерили погледна изненадана чинията, която тя държеше.

— Кой ще яде това нещо? — попита тя погнусена.

— Лио, разбира се — измърмори Клер.

— Мамо…!

— Нямаш ли работа навън?

— Добре, добре, отивам.

След като Мерили излезе, Клер се доближи до печката.

— Добре ли се забавлява снощи, Лио?

— О, да, за мен това беше съвсем ново преживяване! Много се забавлявах. Музиката бе толкова неподправена, а момичетата — непокварени.

Клер шумно разби едно яйце в тигана. Не си направи дори труда да извади парченцето черупка, което попадна вътре.

— Ти избухна като бомба всред нашите приятели. Жалко, че нямаше нищо за писане в себе си, можеше да раздаваш автографи.

— Защо говориш така, Клер? Исках само да бъда мил с твоите приятели. Мислех си, че ще ти бъде приятно.

— А как ти се услади домашното уиски, което пихте зад хамбара?

— То действително е силно. Но за мен няма значение. Свикнал съм на силни напитки.

— Нямаш махмурлук?

— Не. Нямам проблеми.

Яйцето бе готово. Клер го сложи на филийка хляб и го нагласи до желираното месо. После сервира чинията на Лио.

— Закуската ти, Лио — изчурулика тя. — Желая ти добър апетит.

Той хвърли поглед на блюдото и видимо позеленя. Бързо отблъсна стола и с ръка пред устата избяга през задната врата навън.

Клер го проследи с доволен поглед, после изпразни чинията в кофата за отпадъци и я изплакна с гореща вода.

През входната врата влезе Мерили.

— Трябва да погледна сладкиша, мамо — когато отвори вратичката на фурната, в помещението нахлу обилен мирис на шоколад. — Още малко му трябва. Облича ли се Лио?

— Много бързаше — отвърна Клер доволно. — Ненадейно му прилоша.

— Мамо, какво направи пак?

— Нищо. Просто му поднесох закуската.

— Онова слузесто нещо ли? Как можа! Още повече, че беше махмурлия! Много бих искала да зная какво се разиграва всъщност тук!

— Грижи се за собствените си работи!

Лио влезе през задната врата, лицето му беше пепелявосиво. Беше ужасно сърдит. Обърна се към Мерили:

— Ако има гореща вода, бих искал да взема един душ и да се обръсна.

— Естествено. Веднага ще обслужа господина! — Мерили хвърли гневен поглед на майка си:

— Ще ви направя чай от лайка, Лио, много е добър за стомаха.

— По-добре направи чай от женшен — рече Клер. — Китайците твърдят, че давал сила.

По изчервеното лице и трептящи ноздри на Лио можеше да се заключи, че му е известна вярата на китайците във възможностите на женшена да засилва мъжествеността. Той заяви подчертано спокойно:

— Моите… сили не се нуждаят от нищо допълнително, в никакво отношение.

— Не мога да преценя — отвърна Клер. Когато Лио изчезна в стаята си, Мерили каза:

— Защо постоянно се заяждаш с този мил човек?

— Я виж ти, каква промяна на мнението! Мислех, че за теб той е ужасно чудовище!

Мерили се изчерви:

— В края на краищата той ми се извини — тя се залови да приготвя чая.

Когато Лио се появи с кърпа през рамо от стаята си, тя му подаде димящата чаша.

— Опитайте този чай. Ще ви се отрази добре на стомаха.

— Щом ти си го направила, мога да го опитам без никаква опасност — каза той сърдечно.

— А когато свършите, ще ви помогна да занесете горещата вода навън — заяви Мерили.

Клер онемя: какъв срам, собствената ти дъщеря да те нападне в гръб! Ако беше по-малка, порция пердах щеше да свърши работа.

Тя беше още на умивалника, когато влезе Дариъс:

— Госпожо Фредерик, мога ли да ви попитам нещо? — той пристъпваше нервно от крак на крак.

— Разбира се.

— Говори ли Мерили с вас?

— За какво?

— Тя е толкова различна, откакто сме тук. Не може да очаква от мен да познавам селския живот.

Клер избърса ръцете си. Загледа се в Дариъс. Той беше хубаво момче, но още доста зелено. Може би причината за това беше, че след смъртта на майка си бе израсъл в пансион. Лио не можеше да бъде упрекван за това. Той бе постоянно на път и не бе в състояние да се грижи за сина си така, както може би го е желаел. Но какво да каже сега на младежа? Може би най-подходяща бе истината.

— Решаващо в случая не е знанието, а интересът, Дариъс. А ти, изглежда, не обичаш особено този вид живот.

— Но заради Мерили… — започна той загрижено.

— Родното й място и всичко свързано с него означават много за нея. Ти не можеш да разбереш това, защото никога не си имал дом в истинския смисъл на думата — Клер постави ръка на рамото му. — Не си виновен, че двамата внезапно се оказахте пред проблеми, Мерили — също. Детството й бе съвсем различно от твоето. Общото нещо между вас е само музиката и младостта ви. Единият ще трябва да прави компромиси, а корените на Мерили са твърде дълбоки, Дариъс.

Лицето на младежа изразяваше такова отчаяние, че Клер го прегърна и погали по косата.

— Я виж ти!

Двамата изненадано вдигнаха поглед — на вратата стояха Лио и Мерили. Мерили гледаше ужасено, а Лио — възмутено. Клер и Дариъс се отдръпнаха бързо. И двамата се бяха изчервили.

Лио изчезна в стаята си, Мерили излезе през входната врата, а Дариъс — през задната.

Чувството за хумор у Клер се прояви и тя звучно се разсмя. Отлично! Сега пък щяха да я обвинят и в прелъстяване на малолетни! Затананика си весело.

Лио отвори рязко вратата и застана в рамката й по джинси и голи гърди.

— На всичкото отгоре сега ми се и подиграваш! — изсъска той.

— Не зная за какво говориш, Лио. Аз просто си тананиках.

— Може би ни покани само защото си искала да бъдеш заедно със сина ми!

— За бога, Лио! Приличам ли ти на жена, която ходи с малки момчета?

— Не си ли? Е, радвам се — той пристъпи усмихнат към нея. Клер се огледа накъде може да избяга, но не намери. — Имаш право, Клер. Зелените ябълки нямат вкус. Защо да посягаш към тях, когато има и зрели?

Той постави ръка на рамото й, пръстите му нежно я погалиха по шията.

Клер знаеше, че трябва да го отблъсне, но тялото й отново работеше против разума й. Тя затвори очи и изви глава назад, за да се наслади напълно на милувките на Лио.

— Харесва ли ти?

— Да — прошепна тя.

Той я привлече усмихнат към широките си мускулести гърди.

— Зная още много неща, които ще ти харесат. Физическата му близост и дълбокият мелодичен тон на гласа му я накараха да се почувствува слаба и замаяна. Сърцето й лудо биеше. Тя отвори очи и веднага пак ги затвори, когато кадифеномеките устни на Лио докоснаха нейните. Пронизаха я горещи тръпки. Тя се вкопчи в голите му рамене и го загали с две ръце по гърба. Когато най-после освободи устните й, тя прошепна:

— Още!

— По-добре да спрем, любима. Младите могат да влязат всеки миг — каза той и приглади косата си.

Клер дишаше тежко. Отново! Отново я беше възбудил с нежностите си, за да я изостави после. Може би на него това му бе достатъчно, но на нея във всеки случай — не. Тя изфуча яростно:

— Наистина не зная на какво почива славата ти на голям любовник, Лио — веднага щом тези думи излязоха от устата й, прииска й се да си бе отхапала езика.

— Какво казваш? — попита Лио безмерно удивен.

— За нищо не те бива и ти липсва всякакъв усет към жените!

— При удобен случай с удоволствие ще ти докажа качествата си като любовник.

— Няма да има такъв случай.

Те се изгледаха яростно. Лио стоеше със стиснати юмруци, а Клер бе опряла ръце на бедрата си. В този миг чуха гласове. Лио се извърна и се запъти към стаята си. На Клер й се прииска да го уязви още веднъж:

— Лио… — каза тя с престорено сладък глас. Той се спря, без да се извръща. — Доколкото си спомням, ти говори преди малко за ябълки. Има и някои, които са презрели и поради това не стават за ядене.

Лио тресна вратата толкова силно, че от стената падна една картина.