Норма Дж. Смит
Много самотна и секси (14)

14

В спалнята на апартамента им Клер съблече разкошните парцали и ги хвърли небрежно върху един стол. Мечтата бе свършила. Трябваше да предвиди, че ще стане така.

Тя навлече новия си обшит с дантела пеньоар — какво прахосничество! — и влезе в банята, за да махне грима си. Утре щеше да вземе първия самолет за у дома и веднъж завинаги да си избие Лио от главата! Ако трябваше, щеше да легне с всеки мъж от околността, за да успее да го забрави.

Върна се в луксозната спалня и пристъпи до прозореца. Потънала в мисли, тя се загледа навън. Мъгла обвиваше осветените небостъргачи. Беше се влюбила от пръв поглед в този град. Може би някога, след години, когато споменът избледнееше, щеше да се върне отново тук.

Изведнъж й се стори, че чува шум в съседното помещение.

— Мерили? — повика тя.

Междинната врата се отвори рязко и Лио се втурна вътре като ангел на отмъщението. Носеше през ръка бялата наметка на Клер. Захвърли я срещу нея.

Тя отстъпи, блъсна се в леглото, и без да иска седна. Задъха се:

— Какво… какво правиш тук?

Той застана пред нея с изместена папионка, разчорлена коса, блестящи от ярост очи, като готов за скок лъв.

— Защо си отиде?

— Може би трябваше да остана и да продължавам да слушам обиди? — изфуча Клер. — До гуша ми дойде да ме унижаваш!

— А какво да кажа за тебе? Оставяш ме пред всички като някое глупаво момче. Намираш ли, че е особено мило?

— Бях бясна — Клер стана и тръгна нервно нагоре-надолу из стаята. — Преди да се появиш, бях най-кротката жена в света — тя опря ръце на кръста. — Защо изобщо дойде във фермата?

— Ти ме предизвика. Аз вдигнах ръкавицата. Не можех да предположа колко дълбоко ще ми влезеш под кожата — Лио фучеше от ярост. — Мислиш ли, че ми прави удоволствие да имам на разположение най-съблазнителните жени на Европа и всеки път да виждам лицето ти пред себе си, когато искам да целуна някоя!

Клер се втренчи в него смаяна. После поклати енергично глава:

— Не вярвам нито дума. Няма да се поддам още веднъж на чара ти. Върни се при твоята натруфена кукличка и ме остави на мира.

Лио се обърна с гръб на стената. Ненадейно той се ухили широко:

— Точно това не може.

— Защо? — Клер го погледна, без да разбира.

— От кукли ми е дошло до гуша. Имам нужда от заядлива, вълнуваща, пълнокръвна жена като теб.

— Но на мен не ми е необходим такъв непоносим тип като теб!

— Дори за да ти коли пилетата?

Това беше толкова неочаквано, че като си спомни сцената Клер, без да иска избухна в смях. Тя бързо се извърна с гръб към него. По дяволите, непременно трябваше да остане гневна.

Трепна, когато непосредствено зад себе си чу гласа на Лио:

— Моля те, Клер, нека бъдем честни един към друг. Откакто те напуснах, вече нищо не е така, както беше. Не ти ли липсвах никак?

— Аз… не… ти дори не ми писа.

— Мислех, че ще мога да те забравя — устните му докоснаха врата й.

Клер се извърна бързо:

— Недей! Не ме докосвай!

— Желая те, любима — Лио я погали по раменете.

— Не, не ти вярвам — тя избяга зад едно кресло. — Не! Не си махай папионката! — извика тя в паника. — Не събличай смокинга! Искам да си вървиш!

Лио небрежно остави папионката и смокинга си върху един стол.

— Кажи, че ме обичаш — помоли той с дрезгав глас и покри лицето й с целувки, а ръцете му загалиха тялото й, сякаш искаха да си го припомнят.

Клер се сгуши замаяна в него. Сърцето й биеше лудо. Нищо не разбираше.

Устните на Лио се плъзнаха от врата към раменете и:

— Отговори ми. Кажи ми най-после, че ме обичаш.

— Не… — това бе само шепот.

— О, любима, ужасно си вироглава! — изохка той. — Е, добре, тогава аз ще го кажа пръв. Клер, обичам те!

На Клер се стори, че чува внезапно хиляди камбани.

Сънуваше ли? Но тя усещаше мъжа, която я държеше, усещаше топлината му, аромата на одеколона му. Преживяваше всичко това в действителност!

— Ако ме лъжеш, ще ти изтръгна сърцето от тялото. Кълна ти се! — изрече тя със задавен глас.

— Няма да има повече игри. Обичам те, мила. Вярвай ми — Лио притисна устни до косата й.

Той я обичаше! Колко прекрасно звучеше това! Стана й едновременно горещо и студено. Но колко щеше да трае щастието й?

— Не вярвам от мен да стане добра любовница.

— Любовница? Кой говори за такова нещо?

— Та за какво друго става дума?

— Искам съпруга. Ако те накарам теб, невъзможна жено, да ми признаеш любовта си.

Клер тихо простена. Забравена беше болката и скръбта. Сълзи изскочиха на очите й.

— О, господи, не мога да ти опиша колко много те обичам!

Устните на Лио се сведоха безкрайно нежно към устните й той я държеше здраво притисната до себе си и я увлече на леглото. Не преставаше да я целува, а ръцете му галеха тялото й. Пръстите му предпазливо се плъзнаха под прозрачния плат на пеньоара й, и когато докосна нежната кожа на гърдите й, той затаи дъх.

— Има толкова неща в теб, които искам да науча… Но мисля, че за това има много време.

— Хммм — въздъхна Клер, като се сгуши по-плътно до него. — И аз имам много въпроси… Зная, че дойде във фермата, за да се забавляваш. Кога промени намерението си?

— Спомняш ли си първата вечер на скалата?

— Никога няма да я забравя.

— Още при първата ни целувка почувствувах, че ти не си като другите жени, за които сексът е само убиване на времето. Ти реагира така естествено и всеотдайно, че аз бях изненадан и… малко изплашен. Не исках да се влюбвам, а и не желаех да те нараня. Но бях на път да направя и двете. Тогава казах тази глупава фраза, че не обичам да се любя на студената земя.

— О, ти, чудовище! — Клер нежно го ухапа по ухото. — Ако знаеше колко разочарована бях. Мразех те.

Лио тихо се засмя:

— Накара ме ясно да го почувствувам. Може би трябваше да се примиря с това, но когато окончателно заминах, едва тогава осъзнах, че така повече не може. Имам нужда от теб и от любовта ти. И освен това… — той повдигна глава и погледна Клер нежно и същевременно насмешливо, — … има още една сметка за уреждане: ти ме прелъсти веднъж, сега е мой ред да го направя!

— Признавам, че имаш право на отмъщение — отвърна Клер усмихната и посегна да разкопчае ризата му.

Лио задържа ръцете й:

— Тъкмо това не бива да правиш! Казах, че сега е мой ред! Кротувай, ако обичаш!

Той се надигна и съблече първо ризата си, после обувките си, чорапите и панталоните, докато накрая застана пред леглото гол. През цялото време не бе изпускал Клер от очи и когато не видя в очите й никакъв свян, а само страстно желание, пое дълбоко въздух.

Легна до нея, притегли я към себе си и я зацелува буйно и страстно. После милувките му станаха по-нежни. Внимателно смъкна пеньоара и пликчетата й и за Клер започна някакво прекрасно, сладко мъчение. Лио изглежда бе решил да изследва всеки сантиметър от тялото й. Непрекъснато намираше нови чувствителни места, които галеше, милваше и целуваше. Той обгърна гърдите й с ръце и докосна с пръсти зърната им, които отдавна бяха щръкнали. Устните му слязоха от врата й през гърдите до корема.

Мълнии сякаш пронизаха Клер, когато той сетне с нежен натиск разтвори бедрата й, и като започна да я гали там, събуди у нея такова желание, каквото тя никога не бе предполагала, че е възможно. О, господи, нямаше да издържи дълго!

Изглежда Лио точно знаеше какво става в нея. Той легна върху нея и заключи устата й с целувка. Когато я облада, двамата твърде бързо стигнаха до кулминацията. За много кратко време можаха да се насладят на прекрасните усещания, които ги пронизаха при сливането на телата им. Така стигнаха до върха на страстта и до сбъдването на всичките си копнежи. По-късно заспаха плътно прегърнати.

Клер се събуди на светло. Изпита необичайното чувство, че лежи в обятията на мъж. Но заедно със спомена се върна и неописуемото чувство на щастие. Когато се гушна в него, Лио сънено отвори очи.

— Внимание! — тя го щипна по върха на носа. — Не произнасяй по погрешка друго име!

Лио я притисна до себе си:

— Тогава ще кажа просто любима, окей? — той се прозина. — Колко е часът?

— Нямам представа. И ми е все едно.

Лио се засмя:

— След моя опит за прелъстяване сам бях така свършен, че веднага съм заспал.

— Точно така.

— О, Клер, обичам те.

— И аз те обичам.

Внезапно Лио стана и плесна Клер по гърба.

— Ставай! Ставай! Имаме да вършим много неща, ако искаме да се оженим колкото е възможно по-бързо. А ако остана тук още малко, отново ще се хвърля върху теб!

— Толкова лошо ли ще бъде? — Клер му се усмихна невинно.

— Не сега, мила. Когато следващия път легна с теб, не искам да бъда обезпокояван поне една седмица.

При тази мисъл на Клер й стана горещо. Тя бързо стана, за да вземе един студен душ.

Следващите три дни минаха като насън. Клер, Лио и двамата млади се върнаха в Западна Вирджиния, за да се приготвят за сватбата. Церемонията се състоя в музикалния салон с Мерили и Дариъс за свидетели. След приема Лио отведе Клер настрана:

— Време е да тръгваме.

— Но аз си мислех, че ще останем тук поне една седмица — каза тя объркана, — и едва тогава да летим за Ню Йорк и оттам за Франция.

Ъгълчетата на устните му трепнаха.

— Вярно е, мила. Но сега искам първо да си идеш в стаята и да си облечеш джинсите и ботушите. Аз ще те чакам на главния вход.

— Джинсите… Но къде всъщност искаш? Хижата! — Клер не вярваше на очите си.

— Да, мила, хижата — Лио остави пътната чанта и кошницата с провизиите вътре. — Заложих всичко на една карта, когато чух, че ще дойдеш в Сан Франциско. Изпратих тук дузина работници, за да сложат хижата в ред. За всеки случай… — той привлече Клер към себе си и я целуна.

Тя поклати глава и се освободи.

— Ти си невъзможен и доста влюбен в себе си, Лио. Никога ли не ти мина през ума, че бих могла да кажа и „не“?

— Не. Както ти самата каза, аз съм страшно самоуверен!

Клер тихо се засмя и се сгуши до него.

— Още не мога да осъзная щастието си. Радвам се също, че поради нашата прибързана женитба децата засега отложиха собствените си планове. Хубаво би било, ако останат заедно, но те са още твърде млади за солидна връзка. Може би някой ден ще бъдат също толкова щастливи, колкото сме ние.

— Да, може би — отвърна Лио. — Но сега имаме да правим нещо по-хубаво, отколкото да ковем щастието на децата си. Всеки се грижи първо за себе си.

— Какво имаш предвид? — Клер го погледна въпросително.

— Спомняш ли си заплахата, която произнесох неотдавна? Е, сега ще я изпълня. Имам намерение да легна с теб. И за всеки случай казах на всички във фермата, че ще застрелям всеки, който през следващата седмица се доближи на сто крачки от хижата!

— Не може да бъде… — Клер поклати недоверчиво глава.

— Но е така! И е толкова вярно, колкото това, което ще стане сега! — с тези думи той я взе на ръце и я занесе в една от спалните, където леглото бе току-що застлано.