Норма Дж. Смит
Много самотна и секси (9)

9

Вече не я сдържаше вкъщи. Трябваше да излезе навън. В любимата си гора. Отначало пое по пътеката към площадката, от която се откриваше хубавият изглед. Но после бързо смени посоката. Не искаше да отива на място, което дори малко й напомняше за Лио. И тя избра пътека, водеща в противоположната посока.

Стъпваше по мек мъх и дълбоко вдишваше свежия въздух. Мирната атмосфера на гората обикновено й действаше успокоително, но не и днес. Цветът на дива роза й напомняше за устните на Лио, мирисът на бор за кожата му, а шумоленето на листата — за гласа му.

Тя енергично разтърси глава, за да се освободи от тези мисли. Трябваше да се съсредоточи в заобикалящия я свят. Летните листа вече се обагряха по краищата в кафяво. Скоро щеше да настъпи есента в цялото си великолепие от багри.

И щеше да остане сама.

Задуха вятър. Листа се завъртяха към земята. Клер рязко спря. Какво беше това? Учудена погледна към короните на дърветата, сякаш там имаше отговор на въпроса й. Нима беше жертва на сетивна измама? Не беше възможно вятърът да свири Брамс!

Тя се върна малко назад, за да може да чува по-ясно. Облегна се на едно дърво. Знаменитият Лио Перели се упражняваше. В гората звучеше „Унгарски танц“ № 7 и дори птиците сякаш прекъснаха песента си, за да се вслушат в нежната мелодия.

Клер бавно се плъзна по дънера на дървото и седна на земята. Дотича катеричка, застана безстрашно и се загледа любопитно в нея. Тя се усмихна.

След пиесата от Брамс Лио подкара първия такт от Менделсоновия цигулков концерт. Клер се отдаде напълно на насладата от музиката.

Когато, подобно на красив сън, тя отзвуча, забеляза, че бе плакала. Откога? Колко много обичаше музиката на този човек! „И не само нея, но и самия мъж“ — нашепна й един глас вътре в нея. Тя трепна, щом внезапно го осъзна. Да, обичаше Лио, само че досега бе отказвала да си го признае. По дяволите, как можа да се влюби тъкмо в него, защо не в Бойд?

Бавно и с наведена глава Клер пое обратно към хижата. Като влезе в градината се чувствуваше плаха и смутена.

Лио не се виждаше никъде. Но Мерили седеше на стъпалата. Клер седна до нея:

— Здравей!

Мерили извърна лице.

Какво ставаше с нея? Да не би и тя да си мислеше, че майка й флиртува с Дариъс?

— Не зная какво ти е, Мерили. Но ако е заради мен и Дариъс… Аз просто проявих към него майчинска грижа.

— Доста глупаво се държах, нали?

— Ревнуваше ли?

— Не зная, мамо. Беше някакво смешно чувство.

Значи момчето все пак означаваше нещо за нея.

— Идете днес следобед с Дариъс във фермата. Като види истинския ти дом, може би ще промени мнението си за тоя край. Хижата сигурно предизвиква шок у човек, който е израсъл в лукс.

Лицето на Мерили се проясни.

— Хубава идея. Трябва да изясним някои неща помежду си. Бих могла да кажа, че ме боли зъб, а като стигнем до фермата, внезапно ще ми мине — тя се засмя. — Представи си как ще останеш насаме с Лио. Положително много жени биха се разменили с теб.

Насаме с Лио! Тялото й пламна, но разумът й я предупреди, че никога няма да го има истински. Само щеше да стане още по-лошо, ако спи с него. Тя стана.

— Всички ще отидем.

— Ще видим! — измърмори Мерили на себе си и последва Клер. — Какво има за обяд, мамо?

— Да отидем да изядем по един хамбургер на другия ъгъл — пошегува се Дариъс, когато влязоха в кухнята.

„О, Дариъс! — помисли си Клер отчаяно. — Никога ли няма да се научиш?“

Мерили му хвърли леден поглед.

— Ще погледна в килера.

Вратата на Лио се отвори и той излезе. Висок, свеж, със съблазнителна усмивка на устните. Гърлото на Клер се сви, коленете й отмаляха. Почувствува се жалка. Защо трябваше да приема поканата й? Тя взе една влажна кърпа и, без да има нужда, започна да забърсва масата, преди да сложи покривката.

— Хареса ли ти концертът? — Лио стоеше със скръстени ръце пред камината.

— Какъв концерт? — ако признаеше, че го е слушала, трябваше да го похвали, а тъкмо това не искаше.

— Упражнявах се.

— В гората чувах само вятъра.

Мерили се върна от килера.

— Какво намери? — попита я Клер.

— Наденица и зеле.

Задължението да се погрижи за яденето върна самоувереността на Клер. Поне не й се налагаше да гледа постоянно Лио.

— Добре. Ще направим хлебчета и салата. Ще отида до потока за марули — ако постави известна дистанция между себе си и Лио, може би щеше да забрави колко необикновено привлекателен е той; щеше да забрави, че го обича. Без да храни голяма надежда, че и този път сметката й няма да излезе крива, тя взе една кошница и излезе.

Когато няколко минути по-късно се върна в кухнята, Дариъс режеше домашния хляб.

— Режи го на филийки, а не го сечи! — задяваше го Мерили.

Очевидно пак се бяха сдобрили. Поне отчасти. Клер наистина не бе в състояние да понесе повече напрежение от това, което усещаше в себе си.

Тя изми марулите и направи четири купички със салата. Мерили се бе погрижила за зелето. Клер видя, че на печката беше поставена голяма тенджера с лук.

— Ще готвиш нещо за обяд ли? — попита тя.

— Не. Но не исках да се разваля. Затова реших да го сваря.

— Добре — Клер отнесе салатите на масата. — Можем вече да ядем.

Четиримата заеха местата си. Мерили и Дариъс на пейката, срещу тях Лио и Клер.

Клер тъкмо си бе намазала филия хляб и я бе захапала… и насмалко не се задави. На коляното си почувствува една ръка. Тя рязко се обърна към Лио, който уж дъвчеше с апетит, и отвърна на погледа й с невинна физиономия.

Ръката тръгна нагоре по крака й. Клер бързо изпи глътка мляко. Почувствува как горещината се изкачи от тялото в главата й. Дали децата бяха забелязали нещо? Обхваната от паника, тя погледна към Мерили и Дариъс. Двамата оживено разговаряха за музика и имаха очи само един за друг.

Да го вземат дяволите Лио Перели! Очите на Клер заблестяха войнствено. Спусна дясната си ръка и одраска Лио с дългите си нокти.

Лио бързо хвана ръката й и я задържа здраво.

Тя се помъчи да освободи ръката си без младите да забележат нещо от тази борба.

— … нали, мамо?

Клер трепна.

— Моля?

— Казвах… Какво има, мамо? Изглеждаш странно.

Като продължаваше да гъделичка дланта й, Лио каза с престорена загриженост:

— Да, Клер. Изглеждаш така сгорещена. Да нямаш температура?

— Не, добре съм! — изсъска Клер със стиснати зъби.

Тя мушна свободната си ръка в косата си и потисна едно стенание, когато Лио разпери пръсти и я погали по бедрото. Все още отчаяно се опитваше да се освободи от хватката му. Но напразно. Удаде й се само да вземе с лявата си ръка малко салата, без да изтърве вилицата.

Вилица ли?

В момент, когато Мерили и Дариъс не гледаха към тях, Клер спусна лявата си ръка с вилицата под масата и убоде Лио по крака.

Той не можа да сдържи вик на болка. Хватката му се отпусна, така че Клер мълниеносно изтегли ръката си. Беше й трудно да остане сериозна. Двамата млади въпросително ги погледнаха.

Накрая Мерили сви рамене и захапа сандвича си.

— О-ох! — изстена тя драматично и веднага след това се хвана за бузата.

— Какво има? — запита Дариъс загрижено.

— Захапах нещо твърдо. Мисля, че ми падна някаква пломба — тя опипа зъба с език. — Ужасно ме боли.

Клер взе участие в играта:

— Можем да те заведем на зъболекар.

— Защо да отиваме и четиримата? — попита Мерили твърдоглаво. — Ще дойдеш ли с мен, Дариъс?

— Ще тръгнем всички — каза Клер строго.

— Предпочитам да остана тук — обади се Лио. — Дариъс може да я заведе.

— Точно така, госпожо Фредерик.

— Ще си взема само един пуловер и чантата — Мерили избягваше да поглежда майка си.

Клер поиска също да стане, но Лио я задържа:

— Още не сме свършили да се храним, мила — каза той нежно, но категорично.

Клер го погледна сърдито, но не каза нищо. Нямаше желание да му прави сцена пред децата.

— Чао — сбогува се Дариъс. Той грижливо обгърна Мерили с ръка и я изведе навън.

— Приятно прекарване, деца — извика Лио след тях. Тези думи извадиха Клер от унеса й. За бога! Оставяха я насаме с този звяр!

— Довечера да се върнете! — почти изкрещя тя.