Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Compagne d’amoure, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
malko_kote(2009)
Разпознаване и корекция
Daniivanova(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Ги Шантпльор. Спътница в любовта

ИК „Румена“, Пловдив, 1992

Редактор: Красимир Колев

Коректор: Красимира Атанасова

ISBN: 123–456–789–0

История

  1. —Добавяне

Глава VI

Умейт, 20 август

Вие ми поръчахте да ви пиша по-често, приятелю мой. Излишно беше! Едва пристигнах в Умейт и се настаних в малката си стая, и ето ме с перото в ръка!

Пътуването ни бе дълго и не много приятно. През цялото време гледахме през прозореца заедно с малката Лилиан. Ученичката ми е мила, не много хубава, но весела, здрава и свежа. Вие имахте право, струва ми се, че ще ме обикне. Тя ми каза: „Колко съм доволна! Приличате на едно голямо малко момиченце!“ Госпожа Валоа е забележително красива, с класически черти и идеално телосложение. Движенията й са спокойни, походката величествена, говорът отмерен. Изражението на лицето й не се променя никога.

Не мога да кажа, че е много любезна. Тя е по-скоро студена, но извънредно учтива.

Господин Валоа е по-приятен от жена си. Видът, маниерите и говорът му са малко тежки и просташки, но той е много по-любезен от госпожа Валоа. Добрият човек обожава дъщеря си и е много добре разположен към мен. По пътя ни купи и на двете шоколад и бонбони и беше много мил… Въпреки всичко тези хора ми са съвсем чужди и се чувствам много самотна.

Довиждане, добри ми закрилнико, не забравяйте и обичайте вашата малка Филис.

Умейт, 27 август

Благодаря ви за милото писмо, скъпи Кержан. Слушам съветите ви и продължавам да се надявам. Живея и дните минават.

Малката Лилиан е прелестна. Думите й, смехът и глезотиите й са ми приятни. Почти цялата сутрин прекарваме на плажа, къпем се и събираме миди и раци. Следобедът посвещаваме на сериозни занимания. Разказвам на малката старите приказки за добрия великан, учим граматика и правим диктовки. Ученичката ми е страшно мързелива и тъй като ми липсва всякакъв авторитет, не зная какво ще правя!

Довиждане, драги приятелю, викат ме…

Ваша Филис

Умейт, 1 септември

Мили Кержан, много сте добър, че ми отговаряте така редовно, въпреки че писмата ми не са никак забавни. Съжалявам, че не мога да ви съобщя нищо интересно. Животът ни тече скучно и еднообразно и най-голямото ни удоволствие са баните. Аз плувам като риба и се чувствам във водата безкрайно сигурна и щастлива. Сега уча на моето изкуство и малката Лилиан и намирам, че е много надеждна ученичка. Често правим дълги разходки през полето и понякога, когато не е на лов или за риба, господин Валоа идва с нас. Той не е изискан, но затова пък е непринуден и сърдечен и аз го предпочитам пред жена му.

Семейство Валоа не са много общителни и не поддържат никакви връзки с останалите курортисти. Вечер, когато не отиваме в казиното, господин Валоа, Лилиан и аз играем на „гъска“ или на „дама“.

Ето животът ми, мили Кержан. Да знаете как бих искала да ви видя!

Сърдечни поздрави,

Ваша Филис

Умейт, 4 септември

Стари, подозрителни приятелю, как можахте да помислите подобно нещо! Страхувате се добродушният вид на господин Валоа да не крие нещо не много красиво! Препоръчвате ми благоразумие и даже предпазливост! Бедни ми великане, вие сте луд! Забравяте ли, че господин Валоа е женен, че е баща и е двадесет години по-стар от мене? За него аз съм едно дете, каквото е и дъщеря му Лилиан.

С малката се обичаме много, когато съм с нея забравям скърбите и мога да тичам, да се смея и да се забавлявам.

Вечер, когато остана сама, се срамувам, че забравям така лесно.

Здравият морски въздух ми повлия много добре и струва ми се, че съм понапълняла. Надявам се, че тази новина ще ви зарадва.

Драги приятелю, вие ми пишете, че сте срещнали Морисо в Париж… Говорихте ли за мен… и казаха ли ви нещо за… за… О! Вие знаете за кого.

Кержан, стари великане, някои спомени се забравят много мъчно… Един ден вие казахте, че хората на моята възраст не бива никога да губят надежда. Имате право. Не зная какво става с мен, но имам някакви добри предчувствия… Може би…

Целува ви сестрински,

Вашата Филис

Умейт, 8 септември

Кержан, стари приятелю, как сте се сетили за рождения ми ден!… Тази сутрин ми беше толкова мъчно, че никой, никой няма да ми честити… И после дойде Вашето писмо, което ме утеши. Малката Лилиан, която случайно ме беше питала за датата на раждането ми, също излязла заедно с баща си и двамата се завърнаха към обед с букети в ръце. Бяха толкова мили! Но изглежда, че вниманието им не се хареса на госпожа Валоа. Струва ми се, че тя никак не ме обича. Какво ли ще стане с мен, след като изтекат двата пробни месеца?

Умейт 11 септември

Мили ми Кержан, та вие като че ли ревнувате от добрия господин Валоа! Знаете ли, че той е цялата ми надежда. Той обича дъщеря си и вижда, колко и аз я обичам… и може би, заради нея ще настоява да остана и след завръщането ни в Париж. Аз не мога да не съм му благодарна за вниманието и добрината, но не се страхувайте, Кержан, той няма да ви измести. Вие сте и ще бъдете моят единствен приятел.

Вашата малка Фил

Умейт, 12 септември

Драги ми Кержан, заминавам утре с първия влак. Напущам Умейт и семейство Валоа доброволно, но и без това никой не ме задържа. Ще ви разкажа една възмутителна и смешна история. Вие имахте право. Аз не познавам хората и светът понякога е много грозен.

Надявам се, че госпожица Арден ще ме приюти отново. Къде другаде да отида, Кержан? Нямам никого. Аз няма да й досаждам дълго… само няколко дни… докато си намеря нова работа.

Утре в пет часа ще дойда у вас. Не искам вие да ме търсите, защото вашите посещения не са приятни на госпожица Арден. Горя от нетърпение да ви видя час по-скоро.

До утре, драги приятелю!

Ваша Филис