Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Compagne d’amoure, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
malko_kote(2009)
Разпознаване и корекция
Daniivanova(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Ги Шантпльор. Спътница в любовта

ИК „Румена“, Пловдив, 1992

Редактор: Красимир Колев

Коректор: Красимира Атанасова

ISBN: 123–456–789–0

История

  1. —Добавяне

Париж, 31 март, през нощта

Не исках да ги чета. Исках Гийом да ми даде писмата на тази жена, писмата, които е пазил толкова дълго, исках да бъдат при мен.

Не исках да ги чета… и ги прочетох, само две: едното получено във Виши, това лято, а другото в Лондон, по време на последното му пътуване.

О! Невъзможно ми е да ги възпроизведа тук! Не са вулгарни или непристойни… не… Те приличат по-скоро на любовни писма от роман.

Мразя тази жена и въпреки това, възхищавам й се, завиждам й, че е написала такива писма. О, как говори за любовта им, за целувките им… Думите й са израз на страст, на опиянение… и тя му говори на ти!

Страдах, когато четох тези писма, бях неспокойна и смутена.

Ето какво значи да обичаш и да го казваш! Какво разбирах аз, какво знаех за любовта, която иска двама души да си принадлежат! Тази жена обича един друг Гийом, един Гийом, когото не познавам. Но тя не го познава този, когото аз обичах. Нека си ги запази и двамата. Не искам вече да споделям!

О! Защо ги прочетох? Нямам вече смелост да бъда спокойна и горда. Струва ми се, че съм пияна… болезнено пияна от някаква отрова, която ме изгаря.

Искам да напусна тази къща. Гийом има право! Ние не можем да живеем повече заедно.

Ще отида при Жаклин и ще се разведем! След това постепенно миналото ще се изтрие от паметта ми като някакъв сън. Гийом ще стане отново мой приятел… само мой приятел, както преди…

Късата и печална история на моята женитба свършва. Няма вече да пиша в дневника си. Какво ще отбелязвам сега? Нищо радостно няма да има вече в живота ми, което да заслужава да го запиша.

Питам се дали тази „Колет“ е много по-хубава от мен? Питам се какво прави, за да се влюбват мъжете в нея? Аз не умея да се харесвам. Всички гледат на мен като на малко момиче.

О! Гийом, ако ме бяхте обикнали както нея, ако ми кажехте, ако… Когато ви казах, че сърцето ми е умряло, защо ми повярвахте, Гийом? Защо едва вчера си спомнихте за приказката, която някога обичахме толкова много? Защо да не сте вие царският син?… Защо?

Защото, без съмнение, вие не ме обичате… и защото аз не разбирам нищо от любов.

Край на дневника на Филис.