Ги Шантпльор
Спътница в любовта (32)

Париж, 16 март

Гийом ми донесе цяла купчина пари. Аз му казах:

— Какво искате да ги направим?

— Каквото искате вие, малка Фил!

— Говорихте ли с нотариуса Боден да отпусне годишна рента на госпожица Риб?

— Да, всичко е уредено.

— Доволна съм. Господин Боден е много любезен… и вие също, Гийом. Паричните въпроси ми се виждат много сложни и не бих могла да се справя с тях. Какво щастие, че имам мъж като вас и мога да подписвам, без да чета! Не зная какво да правя с тези пари — продължих аз — все пак трябва да помислим как да уредим нашия нов живот.

— Нашият живот? — каза Гийом. — Но аз не съм наследил…

— Все едно е аз или вие. О, Гийом, ако съм доволна, че получих това богатство, то е само защото… защото…

— Защото какво?

— Защото вече няма да ви струвам нищо. Вие бяхте така добър и щедър към мен!

Говорейки, бързо, аз не можах да изразя напълно чувствата си и видях, че Гийом ме разбираше зле.

Той повдигна рамене, погледна ме студено и без да продума седна пред писалището си.

Изтичах веднага при него.

— Гийом, наскърбих ли ви?

— Да, много.

— О, колко съжалявам! Не исках!

Той мълчеше и прелистваше някакви книги, без да ме погледне.

— Гийом — казах аз решително, — не зная и не разбирам защо, но струва ми се, че сте сърдит, ядосан от това, което се случи. Ако желаете, ще се откажа от наследството, за което никога не съм мечтала. Не държа да съм богата и ако вие също не искате, тогава…

Гийом се обърна рязко към мен. Лицето му беше развълнувано, устните му трепереха.

— Не, мое скъпо дете, аз няма да позволя да се откажете от това наследство. Днес вие сте още смутена, разтревожена и новата ви власт не ви радва, но след някой и друг ден ще бъде съвсем друго. Бързо ще свикнете да бъдете богата. Вие отраснахте сред разкош и с удоволствие ще се върнете към него. Не забравяйте, че и вашата кръстница искаше да я наследите. Трябва да се подчините на желанието на двете покойници. Занапред няма да имате никакви грижи.

— Аз и сега нямам грижи.

— Е, да, донякъде… Колко много неща ви липсваха. Аз нямах никакви спестени нари, но се застраховах и в случай на злополука, вие щяхте…

— О, колко весело! — се провикнах аз и сълзи се зарониха от очите ми.

— Много сте нервна, Филис! — каза Гийом, без да се опита да ме утеши.