Ги Шантпльор
Спътница в любовта (24)

Париж, 15 февруари

Животът ми е спокоен и малко еднообразен. Струва ми се, че често съм сама, и не само, когато Гийом не е у дома. Има дни, в които Гийом изглежда щастлив, че ме вижда, че е при мен, че говори с мен и е добър, и нежен. А има дни, в които той е пак добър, но особен и не е ни най-малко нежен. Тогава ми се струва, че му досаждам.

Когато му го кажа, той има много нещастен вид и ме уверява, че греша, но го разбирам.

В неделя излизаме заедно. Изглежда, че Гийом се чувствува задължен да ме разходи.

Последната неделя, понеже времето беше хубаво, отидохме до Боа де Булон и след това закусихме в една сладкарница, която сега е много на мода. Там срещнахме един познат художник на Гийом, който ни заведе в Малката галерия, за да видим някаква много интересна изложба. Той беше много приятен, весел и духовит младеж. Поиска разрешение от Гийом да ме нарисува, но той му отговори, че е много мъчно да схване същественото в моята физиономия… и да започне портрета ми, значи да пропилее ценното си време.

Отговорът не беше много ласкателен нито за художника, нито за мен.

Питам се дали онази жена е много красива. Не мисля никак за нея. Ние не зависим ни най-малко една от друга. Нищо не ни свързва.

Само че сега има още едно неприятно нещо, за което трябва да се старая да не мисля.

Бих искала в замяна на това да ми се случеше нещо много приятно, за което щях да мисля с удоволствие.