Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Compagne d’amoure, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
malko_kote(2009)
Разпознаване и корекция
Daniivanova(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Ги Шантпльор. Спътница в любовта

ИК „Румена“, Пловдив, 1992

Редактор: Красимир Колев

Коректор: Красимира Атанасова

ISBN: 123–456–789–0

История

  1. —Добавяне

Глава IX

Леко и плавно, с позлатени от слънцето крила бялата птица слезе на песъчливия бряг.

Силните и нежни ръце, които вдигнаха Филис в „Мирмар“, я обгърнаха отново. Гийом запита развълнувано:

— Лошо ли ви е? Добре ли сте?

— Щастлива съм, Гийом.

Очите им се усмихваха. На Филис й се струваше, че в сивите очи на Кержан беше останал блясъкът на изгряващото слънце. За момент тя затвори своите. Беше замаяна и заслепена…

Откъде се бяха появили тези радостни и възторжени хора на пустия бряг? Да, Филис ги познаваше, те бяха хората на Гийом. Появяването на прелестната жена, която, луда от радост, им протягаше крехките си ръце, ги смая. Целувайки ръцете й, те шепнеха:

— Госпожа Кержан, госпожа Кержан!… — И на Филис й се струваше, че казват: „Царицата.“

Изведнъж някой запита:

— Как е разбрала госпожата, че ще пътувате?

— Сигурно са й казали в заводите, макар че бях поръчал да пазят в тайна заминаването ми.

Тогава Филис каза:

— Аз не съм питала в заводите, Гийом. Жаклин ми даде писмото, което бяхте написали за мен… в случай на нещастие.

Кержан не каза нищо. Неуловим пламък блесна в очите му и освети загорялото му лице.

Той даде нареждания на хората си, написа няколко телеграми, като не забрави Жорж Патен и Жаклин.

Един от хората съобщи:

— Автомобилът е зад храстите. Оттам ще поемем пътя за Бастиа.

На малката Фил й се струваше, че се движи и говори като насън. Приятна миризма на цветя и мед я опиваше.

Автомобилът летеше под свежи гори и отиваше към планината…

Гийом беше притиснал любимата си до сърцето си и се целуваха лудо, пияни от любов и младост, пияни от щастие.

— Малка Фил, ти си прочела писмото ми и веднага си тръгнала да ме намериш? Ти, ти си направила това!

— Принуди ме, понеже не искаше да ме разбереш!

— Какво да разбера, любов моя?

Той го знаеше, но никога не я беше чувал да му го казва. И тихо, страстно, след екстаза на последната целувка, предлагайки устните си за нови, които нямаше да закъснеят, тя каза с хубавия си и ясен глас:

— Само това, че те обичам, че те обожавам, любими мой!

Край