Ги Шантпльор
Спътница в любовта (4)

Глава IV

Кержан беше роден и отраснал в Бретан. Инженерската му кариера го бе завела и задържала в Париж. Веднага след завършването на науките си той постъпи в заводите „Патен“. След смъртта на стария Патен наследникът му, Жорж Патен, поднови персонала с млади сили, между които беше и Кержан. Така той зае една от най-важните длъжности и имаше тридесет хиляди франка годишен доход.

Веднага след повишението Кержан реши да извика майка си от Бретан. В желанието си старата жена да се чувствува като у дома си, той мебелира обширния апартамент, който бе наел, със старите бретонски мебели, обожавани от нея.

Но госпожа Кержан не можа да види наредения с толкова синовна обич апартамент. В навечерието на заминаването си тя умря от инфекция и остави сина си, потопен в скръб.

Шест години бяха изминали оттогава. Нищо не се бе променило в жилището, в което госпожа Кержан никога не беше влизала, но където въпреки това всичко говореше за нея.

Анаик, стара бретонка, гледаше домакинството на Кержан. Добрата жена обожаваше младия си господар и се грижеше майчински за него.

Сутрин Гийом отиваше на работа и прекарваше целия ден в заводите на Патен, но вечер той се прибираше в старото гостоприемно бретонско гнездо, скътано под покрива на парижката къща, и самотата му беше приятна.

Той обичаше тихия си дом, ястията, които Анаик му готвеше, вечерите, посветени на научни занимания и четене. Кержан не водеше никога жени в жилището си. Даже неговата приятелка Колет Муш не познаваше тихия му дом, огласян само от веселия лай на Жан. Жан беше малко кафяво кученце, без определена порода, с лъскави очи и гъвкав, розов език, което Гийом бе прибрал от улицата. Жан обичаше Анаик и боготвореше Гийом, който, наведен над чертожната дъска, обичаше да слуша лекото му дишане и да среща верните му очи.

Кержан избягваше светските развлечения, защото работата поглъщаше цялото му време. Въпреки това той беше общителен. Имаше много другари, предани приятели и приятелки (в най-чистия смисъл на думата). Той обичаше и ценеше най-много от всички малката Фил, госпожа Даврансей и Жаклин Албен — приятелка от детството. Въпреки затворения живот, който водеше, не беше мълчалив и намусен, а напротив, умееше да се весели и да се смее, а понякога радостта му бе свежа и естествена като на дете.

Кержан не можа да види госпожа Даврансей и Филис преди заминаването им. Щом свърши авиационната седмица, той напусна с облекчение Виши и се почувствува доволен едва, когато се озова в Париж. В пустия си апартамент той си спомни за Колет Муш и почувствува такава голяма нужда от нея, че сам се изненада от себе си. Далеч от нея, четейки писмата й, не мислеше, че я обича толкова силно. Когато отсъстваше, той получаваше от Колет по едно, а понякога и по две писма на ден. Тя обичаше да пише и писмата й, дълги или къси, бяха винаги хубави.

Колет Муш, неизвестна звезда на един малък парижки театър, обичаше Кержан с изкуствената чувствителност на романтична гризетка. Гийом, когото подобен род жени никак не привличаха, беше признателен на Колет, че влюбена и хубава, бе достатъчно изтънчена никога да не се загрози с вулгарни думи или груби постъпки. Тя не ласкаеше приятеля си с мъчно изпълними обещания, а му заявяваше чистосърдечно, че само човек, способен да я назначи в някой голям театър, би могъл да ги раздели. Въпреки че не беше напълно уверен в думите й, приятно му беше, когато това хубаво същество, създадено за любов, казваше:

— Гийом, никой мъж не съм обичала така, както обичам тебе, ето вече четири месеца!

Така, без да усложняват простите си радости, те бяха безкрайно щастливи един с друг.

Беше събота. Гийом бе свободен и реши да посети Колет, която имаше ангажимент за сезона в един близък провинциален град. Кержан пристигна в градеца вечерта и отиде направо в театъра. Малката артистка беше прелестна.

— Чудно — помисли си изведнъж Кержан, — Колет… да, Колет прилича на малката Фил… малко, много малко, разбира се… Как не съм забелязал досега?

Това неволно сравнение му беше неприятно и той се постара да го изгони от мисълта си.

В понеделник сутринта, когато се прибираше в квартирата си, за да се преоблече, преди да отиде в заводите „Патен“, Анаик му предаде една телеграма, пристигнала още в неделя. Тя беше изпратена от Екс и гласеше:

„Госпожа Даврансей получи удар в игралната зала. Умря след два часа, без да дойде в съзнание.

Морисо“