Ги Шантпльор
Спътница в любовта (38)

Глава I

Гийом разговаряше с Жаклин в малкия й и уютен салон.

— Разбирам ви, приятелю мой — каза тя, — виждам, че положението ви е фалшиво и непоносимо. Но, струва ми се, че сънувам… Всичко това е така неочаквано за мен!

Младият човек бе дошъл при приятелката си от детинство и според желанието на Филис й разказа всичко. Разказът му беше точен и ясен, Гийом не искаше да се разнежва над миналото, целта му беше да разреши тежките моменти на настоящето с ценната помощ на Жаклин. Тя беше готова да предложи на Филис дома и грижите си.

Поразена от късата и суха изповед на Кержан, госпожица Албен още не можеше да се съвземе. Тя беше бледа и развълнувана.

Гийом каза:

— Колко сте смутена, Жаклин!

— Имате право — прошепна тя. — Бях така уверена, че сте щастлив, че вашата женитба е развръзката на един хубав любовен роман.

— Не можеше да съществува любов между малката Фил и мен, Жаклин.

— Малката Фил! Вие винаги я наричахте така. Още съвсем малка тя бе заела голямо място в сърцето ви.

Гийом се усмихна и изведнъж, въпреки че беше решил да не се разнежва над миналото, заговори с увлечение за някогашната Фил.

— Вярно е — каза той, — обичах я още когато беше дете и когато порасна продължавах да я обичам. Беше толкова крехка и нежна, че винаги се страхувах да не бъда много груб към нея, да не й сторя неволно някакво зло. Тя бе моята малка сестричка, моята малка другарка… и, може би в мечтите на първата ми младост и моята малка съпруга.

Лицето на Гийом бе добило мечтателно изражение. Жаклин каза малко сухо:

— Да, тя е била за вас малко и нежно божество. Оставаше й още съвсем просто и човечно да бъде ваша съпруга… и това щеше да е най-красивата й роля.

— Как лесно нареждате всичко, Жаклин! За да станеш моя съпруга, Фил трябваше да ме обикне… просто и човечно… както казвате вие…

— Тя трябваше да ви обикне, вие бяхте така съвършен, така безкрайно добър към нея!

Гийом повдигна рамене.

— Жаклин, драга моя, кога сте чували да обичат хората за това, че били съвършени и добри? И после, не забравяйте, че сърцето и очите ви са много снизходителни към мене. Не мислете, че се смятам съвсем неспособен да вдъхна любов у една жена… не, но и не се залъгвам със смешни илюзии. Не съм създаден, за да се харесам на едно младо момиче. Нямам никакви романтични качества, а въображението на младите момичета трябва да бъде очаровано.

Госпожица Албен го погледна нежно, но малко подигравателно.

— Какво знаете вие за младите момичета, приятелю мой?

— Да, твърде малко, признавам невежеството си. Никога не съм имал случай да изучавам тези малки и скрити създания. Много сложни, може би. Едно младо момиче, сърцето му, чувствата му… да, съгласен съм, за мен това е неразрешима загадка, свещена тайна, от която почти се страхувам.

Погледът на госпожица Албен не се откъсваше от мъжественото и откровено лице на Кержан. Сивите му очи, светнали от пламъка на възторга и любовта, привлякоха вниманието й.

— Гийом — попита тя, — сигурен ли сте, че Филис не ви обича?

Младият човек започна да се смее.

— Филис? Но аз съм уверен, че ме обича. Казах ви какво бяхме някога един за друг и мога да ви кажа какво съм сега аз за нея. Тя ме обича горещо и вярно. Аз съм нейният голям приятел, спасител, чичо, брат… цялото й семейство! Тя ме обича с прелестни пориви на нежност и е така пленителна! Ако знаехте само! Един ден ми се оплака, че никога не съм я целувал. Нали братът целува сестра си? Хвърли се на врата ми, сгуши се до мен и ми каза: „Само вас имам на света“. Всяка вечер, когато се връщах от работа, ми отваряше вратата и радостно ме посрещаше. Всяка сутрин идваше да закусва с мен, мила и свежа, с белия си пеньоар и руси разпуснати коси. Тя беше щастлива да бъде вечно около мен… и, безкрайно доверчива, никога не я осени мисълта, че нашата невероятна близост, която не я смущаваше и не й се виждаше никак чудна, можеше да смути мен, възрастния и улегнал мъж! Ето как ме обича Филис, драга приятелко.

На Жаклин се стори, че долавя едва забележима горчивина в гласа на приятеля си.

Тя си помисли: „Филис обича като дете… Това не е любов!“

За момент настана неловко мълчание, после госпожица Албен запита:

— А вие, мой бедни приятелю, вие не я ли обичате?

— Аз!… Имам ли вид на влюбен, Жаклин?

Устните на Кержан се свиха едва забележимо. Това беше единственият признак на вълнение.

— Не, Жаклин, аз не обичам Филис… поне не така, както вие мислите. Може би много дни и нощи живях много близо до нея. Само да знаете какво очарователно същество е тя! Действително, струва ми се, че на мое място и най-големият светец би си загубил главата. Но, за щастие, моята е много здрава! Не, дълбоката ми обич към малката и скъпа приятелка не е любов.

— Та вие сте били нещо повече от светец! — каза Жаклин и в очите й блесна печална и нежна подигравка.

— Не, разбира се, че не! Но съгласете се, Жаклин, че тя ми повери живота си с такава вяра, така просто и наивно…

— Но и егоистично!

— Може би, но не… Ставайки ми сестра, Филис мислеше, че ще ме направи щастлив. Бедната! Още несъвзела се от разочарованието, което претърпя от първата си любов, трябваше да работи, за да си изкара прехраната. Тогава тя изпита подлостта на онези, които виждат лесна плячка във всяка самотна жена. Отвратена от света, тя намери сигурно убежище при мен. И ето вече почти четири месеца, откакто ревниво я пазя от всяка неприятност и се старая да не смутя с нищо спокойствието й. А чувствах, че равновесието на нашия необикновен съюз можеше да се наруши много лесно, една неразумна дума, едно неовладяно движение и тогава… Но каква полза да се връщаме към миналото? Аз изпълних братските си задължения. Сега, Жаклин, понеже вие сама пожелахте, започват вашите. Ще бдите и ще се грижите за Филис и понеже сте жена, ще я разбирате по-добре. По-късно тя ще се влюби и ще се ожени. И ако избраникът й е достоен за нейната любов, ще бъда доволен, че все пак и аз допринесох малко за щастието й. Тогава ще зная, че съм направил за моята малка Фил всичко, което беше по силите ми и може би свръх силите ми.

— Желая от цялата си душа да ви помогна, Гийом. Разчитайте на мен — каза Жаклин.

— Благодаря ви, скъпа приятелко, винаги съм разчитал на вас.

Ставайки, Гийом прибави:

— Ще обичате много моята Фил, нали?

— Ще я обичам, та кой не би я обикнал? Вие знаете много добре, че тя завладява всички сърца. Когато я гледам, спомням си за един израз, който трябва да е преведен от някой чужд език: „Върти те на малкия си пръст…“

Гийом благодари горещо на Жаклин за голямата й добрина и си отиде.

Останала сама в малкия си салон, в който мракът почваше да нахлува, Жаклин се разплака.

Макар че беше твърда и умееше да се владее, макар че беше строга и безмилостна към себе си, тя не можа да овладее сълзите си. Бистри и изобилни, те се лееха по страните й. Защо плачеше тя?

Жаклин не плака, когато прочете писмото, с което Гийом Кержан й съобщаваше за женитбата си. Тя си каза: „Все някой ден това трябваше да се случи! Ако тази жена го направи щастлив, аз ще я обикна.“ Примирена и храбра, тя не се страхуваше да го види отново.

Жаклин смяташе, че приятелят й би бил по-щастлив с една по-зряла, по-сериозна и по-подготвена за живота жена и може би някога тя виждаше в себе си съвършената съпруга за Гийом.

Но, въпреки това, когато влезе в преобразения и развеселен стар апартамент, пропит от благоуханието на виолетките, посрещната от сладката усмивка и звънкия глас на Филис, Жаклин изпита голяма симпатия и почувствува, че ще я обикне. Малката прелестна и жива жена я плени.

Беше в реда на нещата и съвсем естествено Филис да бъде покровителствана от Жаклин.

Филис беше от тези, чиято самота и най-малка скръб затрогват всички. На Жаклин всички признаваха достатъчно енергия, предприемчивост и ум, за да не се нуждае от чужда помощ, тя бе от тези жени, които не можеха да се покажат слаби и безпомощни — външният й вид не й позволяваше.

Докато Филис… О! Филис, малка, гъвкава и нежна, така трогателно несамостоятелна, беше създадена, за да бъде обгръщана с любов от силни мъжки ръце, за да обляга доверчиво и кротко русата си главичка на гърди, изпълнени с любов към нея, за да слуша ударите на сърце, може би по-вярно и по-благородно от нейното!

Да, Филис!… Не беше никак чудно, че Гийом я е обикнал.

Жаклин се примири с неизбежното. Никога тя не се надяваше, че Гийом може да я обикне другояче, освен като приятелка… или по-скоро, като приятел, както той обичаше често да казва. А тя, тя го обичаше, откакто го познаваше. Любовта й бе непоколебима, дълбока и майчински нежна, готова винаги на снизхождение.

Винаги спокоен и мил към нея, Гийом никога не почувствува любовта й.

Още съвсем млада Жаклин си каза: „Ако Гийом не пожелае да се ожени за мен, аз няма да се омъжа“, а малко по-късно: „Понеже Гийом никога не ще ме обикне, отказвам се от брака“.

И макар че бе красива, богата и много ухажвана, госпожица Албен не се ожени. Когато баща й умря, тя започна да пътешества, за да забрави мъката си и беше достатъчно храбра да не се залъгва с никакви празни надежди.

Но ето че незабелязано, изненадана от неочакваната изповед на Гийом, от необикновената му женитба и развода, тя започваше да се надява.

Какво чакаше от бъдещето?

Гийом, когото мислеше завинаги разделен от нея от една голяма и щастлива любов… беше свободен. Той бе дошъл отново при старата си приятелка, за да търси нейната помощ. Здравата, връзка на любовта не го свързваше с жена му и бракът им щеше да бъде разтрогнат.

Може би Жаклин се чувствуваше по-скоро облекчена, отколкото щастлива. Струваше й се, че някаква тежест бе паднала от раменете й, че сърцето й биеше по-радостно и леко, като пленена птичка, пред която внезапно се разтваря просторът, тайнствен и безграничен.

Много бързо тя се съвзе и размисли, но, припомняйки си миналото, бе обхваната от съмнения. Жаклин разпита внимателно Гийом за чувствата му с надеждата, че отговорите му ще я успокоят, но те по-скоро я измъчиха.

О! Жаклин не се мамеше! Гийом не можеше да е вдъхнал парфюма на това прелестно цвете, без да бъде опиянен от него. Кой мъж на неговата възраст би устоял на такова изпитание? Но това бе едно временно увлечение и Гийом се стараеше да го преодолее. Гийом не беше другарят, който подхождаше на Филис и Филис не бе другарката, която подхождаше на Гийом. Не го ли бе казал той самият? Техният развод, колкото и да изненадваше в първия момент, беше много по-разумен от лудата им женитба.

Гийом свободен! Жаклин щеше да намери отново някогашния си приятел. Близостта им ще се възобнови, по-сериозна, по-дълбока… И тогава… кой знае?…

Сега Гийом беше по-зрял. Възможно е схващанията му за живота и за брака да са се изменили. Може би самотата ще го измъчва, може би домашното огнище ще му се види изведнъж много студено и опустяло? И тогава той ще потърси около себе си преданата и силна другарка, способна да му помогне в живота?

Жаклин не плачеше вече. Тя се усмихваше, усмихваше се на мечтата на своите двадесет години, която, внезапно събудена, бе развълнувала сърцето й.

След това тя си спомни за Филис. Филис не обичаше Гийом. Тя не трябваше да го обича. За момент ревността заслепи Жаклин. И колко чудно! Желаейки горещо Филис да не обича Гийом, същевременно тя почти й се сърдеше, че не го е обикнала. Бедната малка Фил! Едно дете! Истинската любов е непозната на нейната възраст!

Изведнъж Жаклин почувствува голяма симпатия към малката Фил. Поиска й се да е близо до нея, да й се усмихне и да я помилва.

И в потъналата в мрака стая Жаклин си каза: „Ще бдя над нея, ще й бъда истинска приятелка. И надявам се, че един ден ще мога да я поверя на някой искрен човек, когото тя ще обикне.“