Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Compagne d’amoure, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Радка Крапчева, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- malko_kote(2009)
- Разпознаване и корекция
- Daniivanova(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Ги Шантпльор. Спътница в любовта
ИК „Румена“, Пловдив, 1992
Редактор: Красимир Колев
Коректор: Красимира Атанасова
ISBN: 123–456–789–0
История
- —Добавяне
Париж, 23 февруари
Бях много учудена. Госпожица Албен е тридесет и три годишна. Мислех, че ще има вид на стара мома. Нищо подобно! Тя изглежда много млада, има най-хубавите кестеняви коси и сини очи, които някога съм виждала и е още много хубава, въпреки че вече е понапълняла. Английският й костюм й стоеше чудесно.
Тя ме целуна веднага щом Гийом ме представи, после ме изгледа внимателно, целуна ме още веднъж и се провикна:
— Господи, та вие сте цяло дете!
Нотариусът й беше предал двете писма на Гийом. В първото той й съобщаваше за моето безизходно положение, а във второто за нашата женитба.
Попитах я не се ли е учудила много, когато е научила, че сме се оженили, а тя ми отговори:
„Не, първото писмо на Гийом ме подготви за тази изненада“.
Един ден след пристигането й поканихме госпожица Жаклин на обед. Гийом има право, тя е много умна и културна жена. Докато бяхме на масата, разказваше за пътешествията си. Госпожица Албен е видяла всичко, а Гийом знае всичко. Той й задаваше въпроси, които не са ми минавали и през ума и тя му отговаряше веднага. После Жаклин на свой ред започна да разпитва, и аз видях, че разбираше много по-добре от мен това, което Гийом й разправяше за своите изследвания.
Правеше ми удоволствие да следя разговора им, но, слушайки ги, видях колко глупава и лекомислена трябва да се виждам на мъж като Гийом и ми стана много мъчно.
Обядът беше хубав и добре сервиран. Няколко стръка карамфил в ниска кристална виза развеселяваха масата. Госпожица Албен, много възхитена от домакинските ми способности, не можеше да ме нахвали. Новата наредба на салона й хареса много.
Като разгледа целия ни апартамент, без да забрави да хвърли през прозореца един поглед и на свежата ни, малко дива градина, тя се обърна към Гийом:
— Обиколих целия свят и никъде не видях друго кътче, за което с по-голямо право да мога да кажа, че е създадено само за щастие.
— Нали? Това малко момиче разбърка всичко — и мебелите, и навиците ми, и донесе в моя дом прелест и веселие.
Защо Гийом не каза „и щастие“? Когато за момент останах съвсем сама с Жаклин, тя ме погледна развълнувано й ми каза:
— Обичайте го много, малка Филис. Любовта на сърца като неговото е съкровище, чиято цена още не познавате, защото сте много млада, защото на вашата възраст девойките обичат да ги обожават. Може би имат право… А и вие сте така хубава! Вие имате много рядко очарование, малка Филис, очарование, което обвързва много силно!
Аз казах:
— Ще съм много доволна, ако съм толкова хубава, колкото казвате, но и много недоволна, ако съм само хубава.
Тя се засмя:
— Разбира се, че не сте само хубава, Филис, но не пренебрегвайте този ценен дар на вашите феи…
После тя взе ръцете ми и каза много тихо:
— Надявам се, че ще можете да ме обикнете.
Аз отговорих:
— Гийом ме научи вече.
По-късно, когато казах на Гийом, че неговото възхищение към Жаклин не ме учудва вече, той ми отговори:
— Уверен съм, че моята обич към Жаклин ще ви се види още по-справедлива от възхищението ми.
Аз размислих за момент:
— Госпожица Албен е по-млада, отколкото предполагах… и много хубава… и много умна! Питам се, как… не сте се оженили за нея, Гийом?
Много учуден, Гийом започна да се смее:
— Но тя е по-възрастна от мен… и после, отраснахме заедно… и после… не знам. Подобна мисъл никога не ми е минавала през ума — нито на нея, нито на мене… За мен Жаклин е един добър приятел… за мен тя не е жена.
— А аз, Гийом, какво съм аз за вас? Приятел като Жаклин ли?
Едва изрекох тези думи и вече съжалявах, че не ги бях премълчала, но Гийом ми отговори:
— Вие, вие сте моята малка принцеса…