Ги Шантпльор
Спътница в любовта (21)

Париж, 22 януари

Следващата година, когато сваля траура си, ще излизам много често, защото е полезно да имаш връзки, всеки го казва и защото една жена трябва, да заеме известно положение в обществото, заради кариерата на своя съпруг. Тази зима съм голяма дивачка. Излизам само на разходка и за да направя покупките за домакинството. Въпреки това ходих у Морисо… Избегнах приемния ден на госпожата, защото не исках да срещна обичайните посетители на нейния салон, не исках да мисля за Фабрис де Мов…

Изпълних дълга си и към госпожица Арден и много се зарадвах, че не я намерих вкъщи. Посетих госпожа Жорж Патен и не можах да разменя две думи с нея, понеже салонът й беше препълнен. Вчера отидох у госпожа Сожере и приключих визитите си. Госпожа Сожере беше сама и ме посрещна с видимо удоволствие.

Тя е жена на един от инженерите от заводите „Патен“ и е на възраст почти колкото мен. Намирам я доста симпатична и мила, въпреки че е малко глупавичка. Добрата женица приказва само за децата и мъжа си особено за мъжа си. Нямаше какво да правя, трябваше и аз да не остана по-назад. Говорих за „мъжа ми“ и за двете й прекрасни бебета, понеже мои нямам.

Много смешно ми се вижда да казвам „мъжа ми“. Никога не наричам така Гийом, нито когато се обръщам към него, нито когато мисля за него.

Но понеже госпожа Сожере казваше за господин Сожере „мъжа ми“ и за Гийом — „мъжа ви“, трябваше и аз на свой ред да си послужа с този израз.

Това ме забавляваше. Спомних си за влюбената двойка от Брюж и се постарах да играя умело ролята си на влюбена младоженка. Повиках въображението си на помощ и започнах да описвам живота си на госпожа Сожере.

Разказах й, че мъжа ми и аз излизаме много рядко, че старата ни къща, нова за мен и подмладена за него, ни се вижда най-хубавият кът в света, че сме много весели, че аз съм малко луда, но мъжът ми иска да ме гледа вечно засмяна, че вечер, когато той се връща от работа, обича да изпие чаша чай, която аз лично приготвям и му поднасям. Говорих й още за една изложба на стари костюми и скъпоценности и най-после, по неин пример, но с по-голямо право, започнах да хваля мъжа си: „Моят мъж е толкова добър… моят мъж е толкова интелигентен… Моят мъж мисли само за мен…“

Изведнъж почувствувах, че всичко, което разправях, не е плод на въображението ми, а самата истина, и че нашето приятелство е много красиво, щом като езикът, му приличаше толкова много на езика на любовта.