Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Compagne d’amoure, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Радка Крапчева, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- malko_kote(2009)
- Разпознаване и корекция
- Daniivanova(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Ги Шантпльор. Спътница в любовта
ИК „Румена“, Пловдив, 1992
Редактор: Красимир Колев
Коректор: Красимира Атанасова
ISBN: 123–456–789–0
История
- —Добавяне
Париж, 20 януари
Гийом ми каза:
— Когато човек ви познава повърхностно, мисли, че сте много светско момиче. Може би това е, защото не сте срамежлива и разговаряте свободно, обноските ви са изискани и непринудени, защото сте елегантна и може би малко кокетка и защото умеете да носите, хубавите си дрехи. Но когато ви опознае по-добре, ще разбере, че се е излъгал, ще види, че сте съвсем естествена, че любовта към хубавото ви е вродена. Никакво чуждо влияние не ви е докоснало.
— Имате право, аз отраснах доста отстранена от обществото, въпреки светския живот на кръстница… Ако някой някога е имал влияние над душата и сърцето ми, това сте вие, приятелю мой. Още като малка аз ви посвещавах в скърбите и радостите си и даже понякога думите ми се струваха излишни. Вие четяхте в мен, като в отворена книга.
— Преди… да!
— Преди… Но и сега! Защо казвате „преди“?
— Защото книгата, която така лесно четях преди, днес е станала мъчно разбираема за мен.
Докато Гийом намира, че вече не ме разбира така добре, както някога, аз, напротив, чувствам, че сега го разбирам много по-добре и по-дълбоко от преди. Някога аз бях безгрижна, разсеяна и егоистка и не си правех труда да го разбера…
Направих едно забавно откритие: Гийом е срамежлив! Неговата срамежливост е твърде особена и никой от приятелите му не я подозира. Той се стеснява да показва чувствата си.
Ако аз съм една жена, която трябва да опознаеш, Гийом е мъж, когото трябва да разгадаеш. Той не говори никога за себе си. Нищо не разказва, но аз, която постепенно опознах Гийом, се научих да отгатвам чувствата му. Сега ценя и обичам още повече моя стар приятел.
— Гийом — казах аз един ден, — ако някога направите нещо лошо или даже нещо, което не е съвсем добро, няма да вярвам вече в нищо на земята…
Гийом поклати глава, усмихвайки се.
— Плашите ме, малка Фил. Не забравяйте, че не съм ангел!
— Зная, не сте ангел, а нещо много по-красиво… вие сте човек… и благодаря на Бога, че е така! Иначе щяхте да бъдете много скучен и нямаше даже да посмея да ви поискам една цигара. Гийом, дайте ми една, моля ви!
Обичам цигарите на Гийом, те ме навеждат на скъпи спомени от невъзвратимото минало.