Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Compagne d’amoure, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
malko_kote(2009)
Разпознаване и корекция
Daniivanova(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Ги Шантпльор. Спътница в любовта

ИК „Румена“, Пловдив, 1992

Редактор: Красимир Колев

Коректор: Красимира Атанасова

ISBN: 123–456–789–0

История

  1. —Добавяне

Париж, 20 януари

Гийом ми каза:

— Когато човек ви познава повърхностно, мисли, че сте много светско момиче. Може би това е, защото не сте срамежлива и разговаряте свободно, обноските ви са изискани и непринудени, защото сте елегантна и може би малко кокетка и защото умеете да носите, хубавите си дрехи. Но когато ви опознае по-добре, ще разбере, че се е излъгал, ще види, че сте съвсем естествена, че любовта към хубавото ви е вродена. Никакво чуждо влияние не ви е докоснало.

— Имате право, аз отраснах доста отстранена от обществото, въпреки светския живот на кръстница… Ако някой някога е имал влияние над душата и сърцето ми, това сте вие, приятелю мой. Още като малка аз ви посвещавах в скърбите и радостите си и даже понякога думите ми се струваха излишни. Вие четяхте в мен, като в отворена книга.

— Преди… да!

— Преди… Но и сега! Защо казвате „преди“?

— Защото книгата, която така лесно четях преди, днес е станала мъчно разбираема за мен.

Докато Гийом намира, че вече не ме разбира така добре, както някога, аз, напротив, чувствам, че сега го разбирам много по-добре и по-дълбоко от преди. Някога аз бях безгрижна, разсеяна и егоистка и не си правех труда да го разбера…

Направих едно забавно откритие: Гийом е срамежлив! Неговата срамежливост е твърде особена и никой от приятелите му не я подозира. Той се стеснява да показва чувствата си.

Ако аз съм една жена, която трябва да опознаеш, Гийом е мъж, когото трябва да разгадаеш. Той не говори никога за себе си. Нищо не разказва, но аз, която постепенно опознах Гийом, се научих да отгатвам чувствата му. Сега ценя и обичам още повече моя стар приятел.

— Гийом — казах аз един ден, — ако някога направите нещо лошо или даже нещо, което не е съвсем добро, няма да вярвам вече в нищо на земята…

Гийом поклати глава, усмихвайки се.

— Плашите ме, малка Фил. Не забравяйте, че не съм ангел!

— Зная, не сте ангел, а нещо много по-красиво… вие сте човек… и благодаря на Бога, че е така! Иначе щяхте да бъдете много скучен и нямаше даже да посмея да ви поискам една цигара. Гийом, дайте ми една, моля ви!

Обичам цигарите на Гийом, те ме навеждат на скъпи спомени от невъзвратимото минало.