Джудит Макуилямс
Брачният договор (9)

Осма глава

Леко подутите устни на Либи се извиха в сънлива усмивка и тя се протегна с котешко задоволство. Задоволство, което отлетя в мига, когато докосна топлата плът на мъжа до себе си.

Отвори очи и шокирана откри великолепното тяло на Джо, отпуснато до нея. В главата й нахлуха спомени, които я накараха да се изчерви и едновременно с това донесоха куп съмнения. Погледна лицето му и изпита огромно облекчение — той все още бе в плен на съня, повалил ги след миговете на чувствен екстаз.

Либи жадно се вгледа в смекчените от съня черти на лицето му, едва забележими в припадащия здрач. Очите й се плъзнаха по стегнатите мускули на гърдите му. Дълбоко в нея се разпали жаравата на неугасналата страст и тя затаи дъх. Искрата бе потушена бързо. Та нали точно така се озова в леглото му — като се отдаде на чувствата и отхвърли съветите на разума?! Но въпреки убеждението, че е направила грешка, като се бе любила с него, тя не съжаляваше за преживяното!

Заля я мощен прилив на еуфория. Емоцията бе невероятна — истинско просветление! Да се любиш с Джо означаваше да изпиташ такава изключителна гама от усещания, каквито тя изобщо не бе предполагала, че съществуват. В прегръдките му Либи изостави всички задръжки. Превърна се в нежна чувствена жена, която с радост приемаше ласките му и ги връщаше десетократно. За пръв път в живота си тя разбра защо хората са готови да рискуват всичко за любимото същество. Но въпреки това интимността с Джо беше погрешна стъпка — бе напълно сигурна в това!

Погледнато откъм най-добрата страна — беше се случило прекалено скоро! В главата й се въртяха твърде много въпроси без отговор, дребни досадни детайли, които не й позволяваха да предвиди какво ще бъде поведението му сега — след като бе имала неблагоразумието да се хвърли в обятията му. Защо Мирна не бе от жените, подходящи за съпруги? Въпросът бе обсебил изцяло мислите й. Може би защото му бе позволила да я люби извън светостта на брака? Би ли могъл да бъде такъв лицемер?

Възможно е, помисли смутено Либи. Зависи доколко е възприел старомодните схващания на баща си!

Либи харесваше Джо. Нещо повече, ценеше мнението му и искаше да спечели неговото уважение. Джо Ландовски имаше изградени религиозни и философски принципи, за разлика от толкова други мъже, невярващи в нищо, което не можеха да докоснат. Той бе силен, и то не само физически. Тя с радост огледа стройното му тяло. Да, доста неща у него й допадаха.

Но имаше и такива, с които не можеше да се съгласи. Много от възгледите му за ролята на жената в семейството сякаш бяха извадени направо от „Наръчника на мъжа господар“!

Ала разсъжденията не й помагаха. Джо бе като калейдоскоп. Пъстър, многоцветен, вечно променящ се. Не беше по силите й да предвиди реакциите му. Дори след като се бе любила с него. Дали щеше да я причисли към жените като Мирна?

Отговорът дойде почти незабавно. Равномерният ритъм на дишането му се наруши и той се протегна — кракът му леко погъделичка нейния. Тя почти не усети, изтръпнала в нервно очакване. Очите му се отвориха и от тях заструи топлина, примесена с отблясъци сексуална наслада.

— Защо не ме събуди, мила? — стисна нежно ръката й.

Тя нервно се отмести. Нямаше представа как трябва да постъпи, но бе сигурна какво не трябва да прави — не бива да му разрешава да я докосва! В противен случай отново ще забрави всичко, освен желанието да се отпусне в прегръдките му!

— Либи? — той тръсна глава, за да се разсъни и се надигна на лакът: — Какво има? Трябва да знаеш, че…

— Искам да взема душ! — прекъсна го забързано тя. Не й пукаше дали се държи като глупачка, вместо като зряла жена, каквато всъщност бе! Не искаше да чуе мнението му за случилото се! Може би по-късно, когато овладее чувствата си! В този миг отчаяно се нуждаеше от въздух. Трябваше да се откъсне от магнетичната орбита на физическото му притегляне, да помисли за бъдещето!

— Либи, ние…

— А освен това умирам от глад — заяви тя весело, вътрешно учудена от игривите нотки в гласа си. Изхлузи се от леглото и започна да събира разпилените по земята дрехи.

— Добре! — нормалният спокоен тон на гласа му й помогна да се поуспокои. — Вземи душ, а аз ще видя какво има в хладилника. После ще обсъдим договора.

Тридесет минути по-късно, след обилно угощение с пържен бекон и бифтек, Либи вдигна договора от пода, заобиколи розовия дюшек и се отпусна на дивана. Въпреки че дюшекът бе доста удобен за сядане, тя не възнамеряваше да го използва повторно. Джо би могъл да възприеме жеста й като нова покана и въпреки че идеята бе доста примамлива, Либи знаеше, че не трябва да рискува! Не и преди да изясни чувствата си! А това бе възможно само далече от разсейващото присъствие на Джо.

Той вдигна дюшека и го преметна на един стол.

— Как, за Бога, ще се отървеш от това?

— Мисля да го запазя.

— Да го запазиш ли?

— А-ха! И ще го подаря на баща ми за Коледа!

— Ще ти помогна да го опаковаш! — засмя се тя, но след миг усмивката й застина. Коледа бе след шест месеца! Кой знае дали изобщо щяха да си говорят тогава?!

За нейно облекчение Джо не забеляза нищо нередно в предложението й. Вдигна бродерията, която Либи бе оставила на земята, и й я подаде.

— Защо не започнеш, докато преглеждам договора?

Либи изгледа подаръка с неохота.

— Защото, първо, е мой ред да пиша и второ, в това нещо има поне хиляда часа труд.

— Всяко голямо пътешествие започва с една крачка!

— И всеки бъдещ философ — с няколко изтъркани поговорки! — тя остави бродерията на пода и решително взе договора. — А сега, да видим! — огледа първата страница.

— Получихме дюшека, значи можем да го отметнем! — предложи той.

— Ти получи дюшека! — поправи го тя и послушно отбеляза. — Аз лично бих предпочела комплектите чаршафи!

— Аз пък те снабдих с покривката за пикник! Трябва само да я избродираш!

— През дългите часове свободно време!

— Ако решиш да си останеш вкъщи, ще го имаш!

— И така — пренебрегна тя забележката му, — да видим какво още ни остава? Споразумяхме се да живеем в Ню Йорк, нали?

— Да — кимна той.

— Значи остават децата и работата ми!

— Шест деца! — вдигна той крака върху масичката за кафе.

— Джо, бъди разумен! — изпъшка Либи. — В този претъпкан свят е неморално да създаваш повече, отколкото е необходимо за простото ни възпроизвеждане!

— С твоето генетично наследство е възможно да имаме син, способен да направи нещо велико за човечеството. Ще лишиш ли света от дарбите му?

— Или дъщеря! Момичетата могат да бъдат не по-малко гениални от мъжете! Но тезата ти е ужасно нелепа! По тази логика би следвало да имам дузина деца!

— С удоволствие! — очите му проблеснаха многозначително и тя разбра, че си спомня за преживяното само преди часове удоволствие. Прониза я сладостна тръпка, но тя не позволи на спомена да я завладее.

— Не съм сигурна, че обичам децата! — призна Либи неохотно, разтревожена, че Джо окончателно ще развали мнението си за нея. Според него обичта към децата бе призвание на всички жени.

— Какво не ти харесва?

— Е, например мръсните пелени, безпричинният рев, храненето по час…

— Хайде, хайде! Не е толкова трагично! — смъмри я той. — Съгласен съм да ги храня в два през нощта. Едно шише на ден няма да им навреди!

— А през останалото време гладни ли ще ги държиш?

— Казах едно шише на ден. Естествено, през другото време ще ги кърмиш!

— Няма нищо естествено! — изръмжа тя.

— Но кърменето е най-полезно както за бебето, така и за майката! Ще се възстановиш много по-бързо!

— Така че да мога да забременея отново, нали? — осведоми се тя кисело.

— Е, ще видим! — успокои я той.

— Кърменето те връзва! Бедната ми братовчедка не можеше да излезе за повече от два часа, докато децата й не навършиха осем месеца! Не искаха да се хранят от биберон!

— Можеш да опиташ и ако не ти хареса, ще преминеш на биберон. Насилването няма да бъде полезно нито за теб, нито за бебето!

— О-о! — думите му й подействаха като шок. Бяха самата истина! Но не очакваше той да го признае дори пред себе си, а още по-малко пред нея! — Все още не сме разрешили основния проблем — подчерта тя. — Не съм сигурна, че обичам децата. Обикновено не изпитвам нищо към тях, освен раздразнение от щуротиите им, които несъмнено ужасно развличат родителите!

— А децата, които ще ми доведеш следващата седмица?

— На братовчедка ми — намръщи се леко тя. — Е, тях ги харесвам. В повечето случаи! — сметна Либи за необходимо да добави. — Но поне винаги мога да ги върна, преди да се превърнат в напаст! А със собствените нямаш тази привилегия!

— Няма да ти е необходима! — предрече Джо уверено. — Ще ги обичаш и шестте — почакай и ще видиш!

— Две! Ще направя компромис за две! — заяви тя твърдо.

— А ако и двете са момичета?

— О, не, не започвай пак с този номер! Така скочихме от едно на две миналия път!

— Значи номерът минава! — изсмя се той весело.

— За религията сме на едно мнение, остава образованието. Може някое от децата да е особено надарено и да се нуждае от специално училище! — продължи Либи.

— Може — съгласи се той. — Нека учат в католическо училище до гимназията и ако има сериозна причина — да се прехвърлят в специализиран колеж!

— Не! В основно католическо училище, гимназията обсъждаме заедно, а изборът на колеж оставяме изцяло на тях! На тази възраст вече са способни да вземат самостоятелни решения!

— Когато започнат да си плащат сметките, тогава ще вземат сами решения!

— Не желая да използвам парите като оръжие!

— Не те и моля! Аз ще го направя! — отвърна той предизвикателно.

— Не! — отсече Либи. — Само основното училище! Не забравяй, че е мой ред да попълвам договора! Остана само работата ми!

— Имам предложение! — облегна се Джо и се взря в тавана. — Ако толкова ти е необходима работа, аз ще ти плащам, за да бъдеш майка и съпруга!

— Няма да стане! Аз съм висококвалифициран специалист! И не се нуждая от някакъв досадник, който да ме надзирава! — Джо понечи да възрази, но тя не му даде възможност. — Като че ли изобщо не ме слушаш! Обясних ти, че парите не са основният проблем! Важно е удовлетворението, което получавам! Не можеш да го замениш с пари!

— Опитай да го замениш с деца!

— Значи нищо не си разбрал! — изкрещя тя. — Ти… — млъкна и пое дълбоко въздух в опит да се овладее. Обикновено бе доста уравновесена, а разликата във възгледите възприемаше винаги с разум и логика. Презираше хората, които не можеха да спорят, без да крещят, но Джо сякаш бе против всякаква логика и разум! Погледна невъзмутимото му лице. Не, нямаше да му позволи да я превърне в избухлива заядлива жена! — Отглеждането на деца е нещо съвсем различно! И то носи свое удовлетворение, но не е същото. Изобщо не могат да се сравняват! — дотук добре, мълчаливо се поздрави за спокойния разумен тон и продължи окуражена: — Не разбирам възторга ти от съмнителните радости на големия бизнес, но не те притискам да се откажеш от всичко и да останеш у дома при семейството! Въпреки че точно ти искаш всички тези деца!

— Нещата са съвсем различни! — усмивката му на превъзходство отново я раздразни. — При това вече се споразумяхме!

— Не, не сме! Спряхме дотам, че ти печелиш повече пари!

— Много повече!

— Но всичко това доказва, че обществото има много изкривени представи за стойността на различните професии! — гласът й се извисяваше успоредно със силата на чувствата.

— Как не те е срам, Либърти Джой Мишаловски! — изглеждаше искрено шокиран, но дълбоко в сините му очи проблясваха закачливи искрици. — Да обвиняваш обществото за собствените си слабости!

— Какво говориш? Ставаше дума за работата ми!

— И ниската ти заплата!

— Не е ниска! — избухна тя. — Поне според нормалния стандарт, с изключение на… на… — замълча обидено тя.

— Тези експлоататорски капиталистически свини! — предложи Джо невинно.

— Точно така! — тя скочи, вбесена до крайност. — Не зная защо изобщо си правя труда да ти обяснявам! Само дебнеш, за да ми се подиграваш! Не се стремиш към никакъв компромис! Искаш да капитулирам напълно, но не си познал! — изкрещя Либи, грабна чантата си и тичешком излезе от апартамента, без да обръща внимание на учудените му възклицания.

Да си мисли каквото ще, кипеше тя, докато тичаше по стълбите. Нямаше нерви да чака асансьора.

Единадесететажната разходка не охлади яростта й, тя влетя във фоайето и… се озова в обятията на Джо. Отстъпи назад, вирна нос и като го погледна високомерно, премина гордо покрай любопитния пазач.

— Либи, почакай, чуй ме! — догони я Джо. Почти бе стигнала до вратата, когато силната му ръка я прихвана за лакътя.

— Какво искаш? — изгледа го тя унищожително.

— Гаражът е в приземието. Оттук, моля!

— И какво от това? Дойдох с такси! С твоя дюшек!

— Няма да те оставя да обикаляш Ню Йорк по тъмно, нацупена като малко дете! — тонът му не търпеше възражения.

— Нацупена ли? Нямам такива навици!

— Сериозно? — усмихна се иронично той. — Значи си превъзходен имитатор!

— Но аз съм вбесена! — изкрещя тя. — Заради твърдоглавото ти упорито нежелание да се вгледаш във фактите!

— Продължавай да го повтаряш, ако те успокоява! — тросна се Джо и я натъпка в колата.

Не я успокояваше! Тя закопча набързо колана си, защото прецени, че няма да позволи на Джо да я докосва. Както бе изнервена един Бог знаеше какво може да се случи!

Облегна се и затвори очи, за да му покаже, че не желае да разговаря. Въпреки всичко бе леко засегната от гробното му мълчание. Джо изглеждаше напълно доволен от положението и се промъкваше през натоварения трафик с математическа прецизност.

Когато спряха пред сградата, където бе нейният апартамент, необичайният й гняв бе заменен от леко смущение. Разкопча колана си и погледна колебливо Джо. Той съсредоточено наблюдаваше трафика. Либи се поколеба за миг.

— Лека нощ! — тя излезе и блъсна вратата. Мъжът не отговори, изчака я да се прибере и потегли.

Либи влезе в хола, като се опитваше да не мисли за Джо. Но не успя! Празното място, заето до неотдавна от ужасния розов дюшек, я върна към току-що отминалите събития.

— Вбесяващ тип! — наля си чаша уиски и премига, случайно забелязала образа си в огледалото. Див блясък в очите и разрошена коса! Но какво ставаше с нея?

Отпусна се на един стол и отпи от златистата течност, без дори да усети прогарящата й сила. Притвори очи и преброи до десет. Безуспешно! Мислите й не преставаха да препускат като четирийсет и пет оборотна плоча, пусната на седемдесет и осем. Защо бе допуснала Джо да съсипе спокойното й, разумно отношение към живота? В крайна сметка всичко бе само игра!

Въздъхна дълбоко, неспособна да определи точната причина за тревогите си. Какво бе изопнало нервите й и я бе тласнало към такава бурна реакция на закачките му? В съзнанието й изплуваха спомени от страстната размяна на ласки и невъобразимия екстаз, който бяха изживели заедно. Лицето й се отпусна сънливо и младата жена се сви на дивана. Трябваше да престане с тези мисли!

Несериозният заговор, който имаше за цел да ги отърве от родителите им, бе поел твърде неочаквана насока на развитие.

Благодарение на теб, пое тя товара на раменете си. Гореше от нетърпение да видиш Джо, непрестанно мислеше за него! Прекоси целия град с този благословен дюшек и му се стовари на главата! Сега вече знаеш, че е трябвало да изчакаш — поне докато овладееш чувствата си. Но дали изобщо би съумяла? Още от първата им среща си бе загубила ума!

— О, по дяволите! — последва отчаяна въздишка. Подреденият й като по ноти живот се бе сринал. И сега накъде?

След нервния й изблик Джо сигурно бе решил, че тя му създава повече проблеми от баща му. А дори да искаше да продължи преговорите, как щеше да се държи тя самата? Свободното непринудено приятелство, разцъфнало през последните седмици, бе погълнато от пожара на бушуващата страст. Поне що се отнасяше до Либи! Тя леко се намръщи, осъзнала, че всъщност Джо не се бе задълбочил толкова в техния спор. Изглеждаше по-скоро развеселен. Дали я намираше смешна? Притъмня й пред очите. Беше напълно възможно! Познанията й в любовната игра бяха далеч под неговите умения. Милувките му бяха възпламенили неудържимата й чувствена реакция, която тя не се бе опитала да прикрие. Вероятно скромният й опит не му бе донесъл удовлетворение. Или, още по-лошо, намираше го за патетично смешен!

— Престани, Либърти Джой Мишаловски! — заповяда си тя. Да се отгатнат чужди мисли не бе никак леко, още повече, когато ставаше дума за сложна личност като Джо! Погледът й се стрелна към телефона. Не, няма да му се обади! Трябваше да има поне сериозна причина, за да го стори!

Внезапно я завладя чувство на безпокойство — спомни си, че Джо бе обещал да гледа децата на братовчедка й във вторник. Дали уговорката оставаше? Ето добър повод да му се обади! Но не тази вечер! Джо можеше да го изтълкува като отчаян опит за сдобряване, а тя трябваше да запази достойнството си!

Всъщност Либи ни най-малко не съжаляваше за думите си, а само за безумния емоционален начин, по който ги бе казала. Трябваше да бъде по-спокойна и благоразумна, вместо да крещи като каруцарка! Но Джо Ландовски притежаваше способността да я изтръгва от уравновесеното й зряло поведение на тридесетгодишна жена!