Джудит Макуилямс
Брачният договор (4)

Трета глава

Приглушеният звън на телефона, разположен на масичката до леглото, нахлу в съня на Либи. Тя пъхна глава под възглавницата, която, за съжаление, не се оказа достатъчно дебела. Неумолимият звук не стихваше, пронизваше мозъка й и събуждаше протести в стомаха й. Тя надигна глава, отметна кичурите от лицето си и втренчи замъглен поглед в червените цифри на електронния часовник.

— Осем и половина? — измърмори възмутено. Кой й досаждаше толкова рано в събота сутрин? Всичките й приятели бяха на купона снощи и ако им беше останала капчица здрав разум, все още трябваше да спят. — Ало? — изръмжа тя.

— Винаги ли си така кисела сутрин? — разнесе се дълбок мъжки глас.

— Не е сутрин, а средата на нощта! — гласът на Джо! Тя се опита да потисне неочакваната радостна тръпка, пронизала тялото й. — За мен утрото настъпва най-малко след шест часа здрав сън, а ако си спомняш, снощи, когато ме изпрати, беше около четири!

— А ти, ако си спомняш, появяването ти в апартамента ми около два сутринта бе блестяща твоя идея, не моя!

— Подробности! — защо ли й се обаждаше? Вместо да утешава пищната Мирна… Или наистина му бе омръзнала? Едно напълно необяснимо очакване започна да завладява умореното й съзнание. — Защо се обаждаш? Освен, за да ме събудиш…

— За да ти кажа, че в тази пленителна юнска утрин е добре да си извадиш банския костюм.

— Моля? — намръщи се тя на прашинките, танцуващи в проникналия през прозореца слънчев лъч.

— Нали каза, че не искаш шест деца?

— Това, което искам, е един нормален смислен разговор!

— Е, нищо чудно, че с този език все още не си намерила съпруг!

Либи скръцна със зъби и не пожела да отговори — факт, който като че ли го разочарова.

— Виж — не се отказваше той, — нали трябва да започнем преговорите?

— Аха.

— Тогава да не пропускаме прекрасния ден! Приготви си банския — след половин час ще мина да те взема и ще отидем на плажа. Там ще обсъдим всичко! Става ли? — не бе за вярване, но в гласа му като че ли се спотайваше надежда. От кратките си контакти с Джо Ландовски, Либи бе усетила, че е мъж, който знае как да вземе това, което иска, и не чака да му бъде дадено. Ала предложението му е примамливо, призна си тя. Един безметежен ден на плажа — направо божествено!

— Добре! — съгласи се Либи, приятно поласкана от одобрителния му възглас. — Но не след половин час! Тъй като ти започна всичко, трябва да ми дадеш възможност за един душ и кафе…

— Половин час! — отсече той и затвори.

Високомерни мъже! За какъв се мислеше, та очакваше да му играе по свирката? За миг Либи се поколеба дали да не откаже, но две неща я възпряха. Любопитно й бе да провери дали невероятното му въздействие върху сетивата й тази нощ се дължеше на комбинация от гняв, смущение и късния час на посещението, или имаше нещо повече. Дали щеше да й се стори толкова неудържимо привлекателен и на дневна светлина? И още по-важно — проблемът с намесата на баща й! Трябваше да предприеме нещо и като се изключи отцеубийството, Джо бе единственият възможен вариант! С малко късмет можеха да неутрализират заговорниците за цялото лято. Либи стана неохотно от леглото и повлече протестиращото си тяло към банята.

След двадесет минути бе привършила третата чаша кафе и вече се чувстваше по-добре. На вратата се позвъни. Беше подранил с десет минути! Необяснимо защо, но сърцето й заблъска в гърдите, а дланите й овлажняха. Не трябва да става за смях! Беше най-обикновен мъж, при това доста досаден!

Погледна през шпионката и пулсът й мигновено се нормализира. Беше Джеси. Защо ли идваше толкова рано?

— Спомних си! — изстреля тя веднага щом Либи й отвори.

— Точка за теб! — усмихна се Либи на въодушевената си приятелка. — Ще пийнеш ли чаша кафе, докато ме развличаш с извадките от паметта си?

— Точно казано! — прозя се Джеси, като я последва в кухнята. — Не можах да спя спокойно, защото непрестанно се опитвах да си спомня къде съм виждала този старец! И най-после успях, докато четях сутрешния вестник! — тя пое димящата чаша кафе. — Реших да ти съобщя, преди да се впуснеш след този Ландовски. Знаеш ли кой те посети вчера?

— Не, и никога няма да узная, ако продължаваш със същото темпо!

— Негово благородие Казимир Блинкъл!

— Негово какво?

— Благородие! — отвърна нетърпеливо Джеси, явно разочарована от липсата на подходяща реакция. — В правните среди той се смята за един от най-добрите върховни съдии на Ню Йорк!

— Пенсиониран, предполагам — замислено проточи Либи.

— Откъде знаеш?

— Набито око!

— Всичко това, Либи, поставя в нова светлина договора. Не можеш просто да нахлуеш в онзи апартамент, преди да разберем ролята на съдията Блинкъл. Вероятно Ландовски е негово протеже, а не на баща ти!

— Добър съвет, но малко позакъснял — направи гримаса Либи.

— Позакъснял ли? Значи вече си била там? — погледна я Джеси с ужас.

— Снощи — призна Либи. — След като всички си тръгнаха. Продължих да мисля за случилото се и колкото повече умувах, толкова повече се вбесявах. Така че към два часа нахлух у тях, за да му кажа мнението си по въпроса.

— И? — попита Джеси със затаен дъх.

— Не беше това, което очаквах. Не беше нито дребен, нито стеснителен. И бе удивен от документа не по-малко от мен. Очевидно не само моят баща крои подмолни планове!

— И сега какво? — Джеси не откъсваше поглед от нея.

— Пристига след няколко минути, за да съгласуваме бъдещите си действия.

— О, добре, ще ти помогна!

— Можеш да помогнеш, като изчезнеш! Обсъждането ще протече на плажа.

— О-о! — провлеченото възклицание тежеше от недомлъвки.

— Джо има идея!

— Не се съмнявам! — додаде многозначително Джеси. — Сигурно го е осенила в мига, в който те е зърнал!

— Не! — отрече напористо Либи, като не смееше да признае дори пред себе си странното потръпване на сърцето си. — Ако беше видяла страхотната червенокоса, която му правеше компания, когато нахлух снощи…

— Ти си достойна съперница за всяка червенокоса!

— И Мерилин Монро не би могла да й съперничи!

— Значи оставам! Няма да помръдна оттук, докато не видя този тип! И не се опитвай да ме разубеждаваш! Нещо тук не ми харесва! Може ли да си взема малко кейк?

— Разбира се! — Либи й сервира. — Мисля да взема остатъка с мен. Като се разсъня, сигурно ще огладнея.

— На кой плаж отивате?

— Не зная. Не ми каза, но… — звънецът я прекъсна. — Ела да го видиш! — съвсем неуместна покана, защото Джеси вече бе до вратата. Либи отвори рязко и се смути от възхитеното възклицание на Джеси.

Всъщност не можеше да вини приятелката си! Умореното й съзнание не бе преувеличило притегателната му физическа сила — и на нощна, и на дневна светлина Джо Ландовски бе еднакво впечатляващ. Погледът й спря на сребристата катарама на колана му, проблясваща в полумрака на антрето, продължи надолу по плоския корем и износените джинси, пристегнали мускулестите бедра.

— Май не се шегуваше, като каза, че още спиш? — топлият му глас, наситен с шеговити нотки, я изтръгна от вцепенението.

Покани го да влезе, чувствайки се като стеснителна ученичка и се обърна да го представи на вкаменената Джеси.

— Джеси — подритна я незабележимо тя. — Това е Джо Ландовски. Джо, Джеси Андерс.

— Приятно ми е да се запознаем, Джо! — прозвуча много убедително. — Тъкмо си тръгвах.

— Удоволствието беше мое! — кимна любезно и непринудено той.

Джеси потегли и Либи го покани в хола.

— Седни за малко, ако обичаш! Ще се приготвя за миг.

— Нямам нищо против да изчакам, особено ако облечеш пола!

— О, харесвам джинсите, а освен това и ти си с джинси!

— Е, все пак аз съм мъж, ако не си забелязала!

— Забелязала съм и други неща, освен пола ти! — тя се втурна в кухнята, напъха остатъка от кейка в чантата си при банския костюм и договора и нахлу обратно в хола. — На кой плаж отиваме?

— На моя — бе краткият неразгадаем отговор. Кой ли от всички плажове смяташе за свой?

Едва когато зави в една частна алея някъде в южната част на Лонг Айлънд, тя разбра, че Джо бе формулирал съвсем точно намеренията си. Огледа се с интерес. Отдясно се забелязваше модерна вила от кедър и стъкло, отляво — старинна къща, излязла като че ли направо от „Великият Гетсби“.

— Страхотна растителност! — огледа тя плътните храсталаци, обградили от всички страни къщата.

— Аха — той разкопча предпазния колан, освободи нейния и се наведе през скута й да отвори вратата.

Лакътят му докосна гърдите й и Либи с все сила се притисна към облегалката. Неочакваният допир спря дъха й. Завладя я непреодолимо желание да докосне загорялата му от слънцето кожа и тя прехапа устни, за да пресече несъзнателния изблик на необяснимите си желания.

Какво ти е, опита се да размърда вцепенения си мозък. Не бе изпитвала толкова мощно сексуално привличане от ученическите си години, когато оценяваше мъжете само по физическите им качества. С течение на времето се научи да разграничава нещата. Външният вид на мъжа невинаги отговаряше на душевния му мир. Защо тогава се разтапяше от случайното докосване на Джо? Въпрос без отговор. Слава Богу, той най-после се отмести и като пое дълбоко въздух, за да се успокои, тя слезе от колата.

— Там долу има къща, нали?

— Аха — той прехвърли плажната й чанта в лявата си ръка и непринудено я прихвана за лакътя. — Въпреки че не може да се сравнява със съседските. Прекалено е огромна, за да бъде практична.

— Учудваш ме — вметна тя сухо. — Като се имат предвид предишните ти изказвания, очаквам да я напълниш с деца!

— Заинтригуващо предложение! — очите му проблеснаха и сърцето й трепна. — Но все пак самоконтролът не е излишен!

— Вярвам единствено на очите си! — Либи внимателно се придвижваше по криволичещата сред гъстата растителност пътечка. — Много е красиво! — възкликна тя с искрено възхищение, когато най-после преодоляха храсталаците и пред тях се възправи вила от сребристо дърво с раздвижена архитектура, сгушена в подножието на хълма.

— И на мен ми харесва. Въпреки че прекарвам тук по-малко време, отколкото бих искал — той отключи блестящата черна емайлирана врата и се отмести, за да й направи път.

— Имаш късмет, че си я намерил! — огледа Либи с любопитство вътрешността — огромно помещение, натъпкано с разнородна мебелировка. Имаше две стълби — едната водеше към втория етаж, където бяха спалните, а другата — надолу към кухнята и трапезарията.

— Всъщност баща ми я купи, когато се пенсионира — като лятно убежище за внуците си.

— Тънък намек — засмя се тя.

Мъжът я поведе нагоре по стъпалата и тя надникна в една от трите спални. Онемя от удивление. Цялата стая беше боядисана в небесносиньо, включително и трите двуетажни креватчета.

— В случай че и шестте внучета се окажат момчета!

— Ами ако се окажат момичета?

— Не може да се каже, че му липсва изобретателност! Съседната стая е точно копие на тази, но в розово!

— О, небеса! В сравнение с него мама с нейните бебешки пуловерчета е съвсем безобидна!

— Защо не се преоблечеш тук? — засмя се Джо. — Ще те чакам долу след пет минути!

Когато вратата се затвори, Либи събу бързо джинсите, свали фланелката и облече банския. Огледа се в огледалото, не особено очарована от избора си. Но какво ставаше с нея? Винаги бе смятала, че стегнатият, загатващ формите й черен цял бански бе по-съблазнителен от миниатюрните бикини, неоставящи нищо на въображението.

Погледът й замислено се плъзна по дълбоко изрязаното деколте, дискретно очертаващо заоблените й гърди. Да, не бе достатъчно пищна, за да разкрие истинските качества на костюма. Но поне останалата част от тялото й отговаряше на общоприетите норми за сексапилна привлекателна жена. Тя проследи със задоволство плоския си корем, стегнатите хълбоци и дългите стройни крака. Но защо така критично се оглеждаше? Беше тук само, за да обсъдят договора. И като си пожела да се държи спокойно и компетентно — както обикновено — тя грабна чантата и излезе.

Джо стоеше до плъзгащата се кухненска врата, зареял поглед към океана. Либи затаи дъх и жадно проследи очертанията на силното му тяло. Мъжът прокара пръсти през гъстата си руса коса и играта на мускулите по гърба му сякаш я омагьоса. Погледът й се плъзна машинално по гръбначния му стълб и спря на черния бански костюм. О, колко възхитително прилепналата еластична материя обгръщаше стегнатите му хълбоци! Либи стисна силно очи, за да пропъди натрапчивото видение и решително пристъпи в стаята. Ала въпреки твърдото си намерение да се държи непринудено, едва не припадна от вълнение, когато Джо се обърна и широките му гърди изпълниха цялото й полезрение.

Изучаваше я с леко присвити очи и тя усети как пръстите на краката й се впиват в килима. Какво ли си мислеше? Отговорът бе влудяващ! Не бе гледал нея, а банския костюм!

— Лош избор! — измърмори той.

— Моля?

— Банският. С твоя тен трябва да носиш светли, перлени тонове, не черни. Освен това тази кройка смачква гърдите ти. Трябва да избереш или тънки памучни бикини, които само да обгръщат естествените ти форми, или, ако държиш на цял бански, опитай с банели.

— Съжалявам, че не съм задоволила вкуса ти! — беше обидена.

— Няма защо да се извиняваш! — усмихна се той. — На мен изобщо не ми пука, но ако си решила да съблазниш някой мъж, трябва да подчертаеш достойнствата си.

— Имам си достатъчно достойнства!

— Разбира се, че имаш! — успокои я той. — Наистина си в страхотна форма за твоята възраст!

— Продължавай така и ще видиш в каква форма съм!

— Не знам защо се разстройваш толкова! Исках само да споделя с теб личния си опит!

— Но очевидно ти липсва инстинкт за самосъхранение! Ако това е начинът, по който разговаряш с жените, неслучайно се е наложило баща ти да ти търси съпруга!

— Не хвърляй камъни в собствената си градина!

— И не говори с пословици!

— Аз виновен, аз виновен, аз много виновен! — заудря Джо гърди с огромния си юмрук и Либи не можа да не се разсмее на комичния му израз на фалшиво разкаяние.

— Е, вината наистина е твоя! Но след като започна — услуга за услуга! И аз ще ти дам един безплатен съвет — ако искаш съюзът ни да продължи достатъчно дълго, за да съставим новата версия на договора, не се опитвай да ме променяш според личните си схващания за женска красота! Аз и така се харесвам!

— Привичките са нещо удобно, нали? — съчувствено подметна той.

— Знаеш ли, срещата с теб разкри една неподозирана черта в характера ми.

— О, така ли?

— Да, внезапно открих, че имам склонност към насилие. Изпитвам непреодолимо желание да те удуша!

— Казват, че насилието и страстта вървят ръка за ръка. Какво ще кажеш да проверим? — попита той с надежда.

Въпреки че разбра шегата, Либи не успя да потисне напълно надигналата се вълна от желание.

— Твърди се също, че жените имат нужда от господар?

— А нямат ли?

— Противно на грубите ти мъжки представи — не! Нормалната жена се стреми към взаимност, а не към господар!

— Но ти не си нормална! Ти си тридесетгодишна стара мома с дисертация по математика!

— Любимият припев на мама! Е, тя поне има оправдание — родена е в Полша и дори не е завършила гимназия. А какво е твоето извинение?

— Не ми е необходимо. Аз съм мъж.

— Амин!

— По дяволите, Либи! — Джо пое дълбоко дъх и тя трепна, тъй като банският му леко се плъзна надолу. — Все пак не можем да се сбием!

— Точно това ме тревожи! — измърмори тя и се шмугна навън през отворената плъзгаща се врата, която Джо държеше.

Острият мирис на соления морски въздух погъделичка ноздрите й, а ветрецът, довял аромата на борови гори, разсея лекото й раздразнение. Денят беше чудесен! Тя вдъхна дълбоко, без да забележи как се присвиха очите на Джо при издигането на стегнатите й гърди. О, тук ще ми хареса, увери тя сама себе си. Въпреки че трябва да споделя този прекрасен плаж с най-непоносимия мъж! Спря на пясъка на около пет метра от плискащите вълни и попита:

— Какво ще кажеш да се разположим тук?

— Чудесно! — Джо разстла памучното одеяло, което носеше, и се просна отгоре. Либи зарови пръстите на краката си в пясъка, като през спуснати клепки го наблюдаваше как се намества по гръб и сгъва ръце под главата си. Слънцето превърна гъстите му руси коси в течно злато и буцата, запулсирала в стомаха й, поразклати намерението й да се държи хладно. — Нека отгатна — започна примирено той, — все пак тук не ти харесва, нали?

— Прекрасно е! — трябваше да се стегне! В противен случай Джо можеше да забележи въздействието си върху нея и да затвърди убеждението си, че е комплексирана стара мома. Не, гордостта я задължаваше да се държи непринудено като него!

Тя се отпусна на одеялото, като тайничко внимаваше да не го докосне. Сложи тъмни очила и извади плажното масло. Джо се обърна на една страна и кракът й потръпна, докоснат от мускулестото му бедро.

— Добра идея! — отбеляза той. — Слънцето е доста силно.

— Наистина — смотолеви тя и забързано отвори шишето, притеснена от мисълта, че Джо може да й предложи услугите си. Само представата за пръстите му, масажиращи нежната й кожа, бе достатъчна, за да ускори пулса й.

Започна бързо и разсеяно да нанася прозрачната течност по тялото си. Той не изрази желание да й помогне, което я учуди и разочарова, въпреки че не си го призна. Мъжът дори се обърна по корем и затвори очи. Най-после процедурата привърши и Либи понечи да се облегне.

— А мен? — промърмори той полугласно.

— Искаш ли? — стресна се тя. Ако откажеше, щеше да се изложи като стеснителна и необиграна госпожица. Съгласието й, от друга страна, поставяше на изпитание изопнатите й нерви. Нали трябваше да докосне съблазнителната му стегната плът? Не, тя бе зрял уравновесен човек и можеше да овладее емоциите си поне за няколко минути! Не й се вярваше дотолкова да се поддаде на чувствата си, че да се хвърли на врата му! Тази мисъл я накара да се изсмее.

— Не е смешно! — оплака се той. — Изгарям много лесно, а после ставам адски раздразнителен и досаден!

— Искаш да кажеш, че можеш да станеш и по-зъл? Възможно ли е? — попита тя подигравателно.

— О, не прощаваш нищо! Виж дали ти е останало някакво женско съчувствие и ме спаси с малко лосион!

Тя изстиска от хладния крем на гърба му и се усмихна, доволна от изненаданото му потръпване. Остави шишето, пое дълбоко дъх и започна да го втрива. Дланите й се плъзнаха по кадифената му кожа. Той се разположи по-удобно на пясъка и младата жена усети силата на мускулите му. Обходи врата му и краищата на косата му я погъделичкаха. Преглътна трудно, ръката й неволно докосна челюстта му и чувствена тръпка разтърси тялото й.

— Готово! — гласът й прозвуча приглушено дори за собствените й уши.

— Ами краката?

— Можеш да ги намажеш и сам! — всъщност нямаше нищо против!

Джо се обърна, повдигна се на лакът и я изгледа с присвити очи. Либи се постара да отвърне с доста незаангажираща усмивка. Но за нейно огромно удивление, той се пресегна, хвана я за китката и я притегли върху себе си.

За миг Либи се вкамени от изненада. Пое дъх, но в ноздрите й нахлу ароматът на топлата му кожа, което само усложни ситуацията. Ръцете му я обгърнаха и усещането за неговата близост се превърна в трескава възбуда. Лицето й бе на сантиметри от неговото. В дълбините на сините му очи се четеше стаена страст.

Вниманието й бе приковано от плътните му, добре очертани устни. Тялото й гореше, а в главата й биеше ритмично неумолим чук. Зашеметена от чувственото му излъчване, тя не усети как мъжът обхвана тила й и бавно я привлече към себе си. Когато опита да се отдръпне, бе твърде късно. Устните му се впиха в нейните с решимост, която не признаваше отказ. Ръката му притисна бедрото й, а другата не й позволяваше да отдръпне главата си.

Езикът му очерта полуотворените й устни и след миг нахлу властно вътре и разпали желанието й.

— Не! — тя инстинктивно отхвърли пороя чувства. Неочаквано… и малко разочароващо, Джо удовлетвори молбата й. С безразличие, ярко контрастиращо с връхлитащата я на вълни страст, разкъсваща тялото й, Джо я постави обратно на одеялото. Тя закри очи с ръка, за да не издаде вълнението си под острия му поглед, пое дълбоко дъх и попита:

— Защо го направи?

— За да прочистя въздуха — отвърна той спокойно.

— Моля?!

— Да — кимна той. — От самото ни пристигане си наплашена като котенце, което очаква да му направя нещо. Е, вече го направих, ти го преживя, а сега можем да се съсредоточим върху основната ни цел — договора.

Значи така бе възприел нервността й, причинена от необичайното му сексуално привличане — като страх от прелъстяване! Това ли бе по-добрият вариант, или истината? И тъй като не можа да си отговори, тя реши да забрави цялата тази каша.

— Договорът е в чантата ми, но би ли ми донесъл нещо за пиене, преди да започнем? — думите едва се изплъзнаха от пресъхналите й устни. — Ожаднях от топлината.

— Разбира се! — Джо стана и се отправи към къщата.

Либи наблюдаваше отдалечаването му с облекчение. Отчаяно се нуждаеше от няколко минути, за да си възвърне самообладанието.