Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (7)

VII

Лунната светлина потопи полуголото й тяло в сребристо и златно. Марк седеше на края на леглото и се наслаждаваше на мига, който беше очаквал с цялото си същество. За миг си помисли да приведе в действие плана си — да замине и да зачеркне Клер от своя живот. Но съблазнителното тяло на Клер, копнежът в погледа й събудиха изгарящата страст, потискана толкова дълго. Трябваше да я има, на всяка цена.

Докато той се събличаше, Клер изхлузи бельото си. Легна до нея и двамата се загледаха. Тя колебливо вдигна ръце и го прегърна през шията. През тялото й премина тръпка, Марк я притегли до себе си и я целуна. Устните му се спуснаха по шията й и Клер потръпна от възбуда.

Ръцете му трескаво я милваха, устните му я опипваха, пръстите му нежно се плъзнаха по гърдите, корема, хълбоците й, проправиха си път между бедрата й. Марк покри тялото й с целувки, опитните му ръце я поддържаха на ръба на екстаза. Клер се сгърчи, обърна се и простена:

— Ела, моля те, моля те, ела в мен, Марк!

Но той продължи да я милва и възбудата й достигна кулминация. Обхвана едрите й гърди и ги покри с целувки. Клер не издържаше повече.

Когато най-сетне проникна в нея, дъхът й секна. Движенията му бяха бавни и сладостни. Искаше й се този миг да трае вечно. Тя изкрещя и обхвана с бедра хълбоците му.

— Надявам се, че знаеш какво вършиш, дяволче — прошепна Марк и ускори ритъма, докато и двамата най-после свършиха едновременно.

Клер още дълго лежа, вкопчила се в тялото на Марк. Той нежно милваше косите й, мълвеше името й.

По дълбокото равномерно дишане Клер разбра, че Марк е заспал. Лежеше на ръката му, притиснала буза в голите му гърди, съвсем тиха. Не искаше да го събуди.

На лицето й сияеше щастлива усмивка. Подобна радост не беше изживявала до този момент. С Марк позна за пръв път удоволствието от тялото си, щастието да го отдава и да получава същата любов. Знаеше, че по-добър любовник от него няма да има никога.

Внезапно усмивката й угасна. Явно Марк не беше предвидил случилото се тази вечер — нали сам беше предложил да я върне на материка. Беше се поддал на моментен импулс. Все пак… бе я любил с такава изгаряща страст, сякаш отдавна го е искал и е копнял само за този миг. Защо никога не й разкри чувствата си?

Защо не й показа какво става с него, какви желания го терзаят отвътре?

Вярно е, че и тя самата дълго време беше крила чувствата си. Но не без причина — досега бе смятала, че Марк е имал нещо с майка й. Но защо Марк не направи опит до този момент да й разкрие истината? Нима толкова е обичал Ан, та сърцето му е закърняло за друга любов?

Той се раздвижи и устните му се допряха до нейните. Целуна я и помилва косите и голите й рамене.

— Извинявай, че съм заспал — каза тихичко.

Така й се щеше да му разкаже за любовта си, за желанието си да остане завинаги на острова. Но мълчеше. Марк зарови лице в благоуханните й коси.

— Ще направя всичко за теб — измърка той.

Завладя я внезапен покой. По някакъв начин усещаше, че Марк я обича. Ако имаше проблеми, тя щеше да му помогне да ги разрешат заедно. Затвори очи и заспа с усмивка на уста.

Марк дълго лежа буден. Лицето му беше сериозно. Трябваше да й каже. Но не сега. Още не бе преодоляла шока от смъртта на Лин.

А от всичко на света най-много му се искаше да прекара следващите седмици с Клер, необезпокояван от нищо, без мисли за бъдещето. Ако тя пожелаеше нещо, което той няма да може да й даде, щяха да останат поне спомените му.

 

 

Клер отвори очи и премигна от утринното слънце. После ги затвори и заплува в спомените за отминалата нощ. Цял живот нямаше да забрави първата си истинска любовна нощ. Внезапно се ококори. Някой отметна завивката и я целуна по ходилото.

— Какво правиш… ей, шемет!

Марк се разсмя и се хвърли на леглото.

— Закуската ти е готова. Плодове, кафе. А после отиваме на плажа.

Клер го погледна, с любов.

Той помилва нежно розовите връхчета на гърдите й.

— Харесва ли ти?

— Ммм… много.

— Имаш прекрасни гърди, а и тялото ти е чудесно. Дори ходилата ти са красиви — добави той. — Ще ми се да си ги хапна.

— Само посмей!

— Тогава трябва да си намеря нещо друго. Привлече я върху себе си, вдигна я и гърдите й се доближиха до лицето му. Затвори очи и ги пое с устните си — дотогава, докато тя вече не можеше да го понесе и простена неистово.

— Господи, престани! Мислех, че ще ходим на плажа — продума мъчително.

Марк се засмя и я пусна, за да впие жадно устни в нейните. Накрая се отдръпна без желание от тялото й.

— Това стига засега. Първо трябва да те нахраня. А после ще си полежим на слънце.

— Видя ли купищата бански, които Дарлин ми е сложила в багажа? Наистина не знам какво да си мисля…

Накара я да замълчи с нова целувка.

— Може би Дарлин е по-умна от нас двамата.

Тя го погледна въпросително, а той се разсмя отново.

— Ако не спрем веднага, ще трябва да прекараме целия ден в леглото. Ммм… всъщност идеята съвсем не е лоша.

Клер се сгуши под ризата му и погали гъстите тъмни косъмчета на гърдите му.

— Тази нощ спах толкова хубаво, както не е било от години, а когато се събудих, бях доволна и щастлива.

Отново изпита угризения. Изразът в очите й му казваше повече от всякакви думи. Целуна я нежно.

— Радвам се, че си щастлива, дяволче. А сега — на закуска.

Когато стигнаха белия плаж, ги поздравиха ято пеликани, чайки и гларуси. Марк разгърна плажните хавлии, а Клер се затича към прибоя.

Хвърли поглед през рамо и видя, че я следва по петите. В същия момент я хвана и я вдигна високо, сякаш беше перце. Хвърли се с нея в ласкавите води, без да обръща внимание на писъка й.

— Ах ти, подло същество! Какво си намислил?

Ухилената му физиономия изразяваше пълно удоволствие, докато Клер напразно се опитваше да се освободи от здравата му хватка. Водата стигна до талията й, Марк я подхвърли и тя цопна във вълните. Когато отново усети дъно под краката си, го изгледа вбесено как се отдалечава навътре с големи загребвания. Опита се да го настигне, но той винаги поддържаше дистанция пред нея. Само се изсмя, когато тя изруга и го прокле да се удави дано — само и само да го догони.

Най-после заплува изтощена обратно. През смях се отпуснаха на голямата хавлия.

Целувката му с вкус на море и сол я накара да потръпне. Какво щеше да прави, когато Марк някога я напусне? Сега, когато желанието й да се любят беше осъществено, не можеше да си представи един живот без Марк. Насила отхвърли мъчителните мисли и се съсредоточи в настоящето.

Лежаха един до друг, опнали тела върху пясъка. Пръстите им игриво се докосваха.

— Как ти понесе банята? — попита лукаво Марк.

— Екстра. Отдавна не съм плувала.

— Липсва ти повече радост от живота, дяволче.

— Сигурно имаш право.

Марк подпря главата си с ръка и я загледа с многозначителна усмивка.

— Апропо, радостта… — погледът му се плъзна по едрите й гърди, които черният бански без презрамки почти не скриваше. — Ти си много секси, мис Барон.

— Ххмм… а ти си безсрамно привлекателен и много похотлив.

Той се подпря на лакът и жадно загледа тялото й.

— Мисля да се върнем в къщата. Не искам да изгориш още първия ден.

Клер го погледна объркано.

— Но ние току-що…

Марк притисна устните й със своите и задуши думите й с целувка. Притегли я към себе си и Клер усети възбудения му член. Обля я страхотна вълна от желание по този мъж. Той взе краката й между своите. Когато взаимно изстенаха от страст, Клер се насили да запази разума си.

— Спри. Само не тук на плажа — отрони глухо тя.

— Не ти ли казах току-що, че трябва да се връщаме? — отвърна й дрезгаво Марк.

Клер нежно се освободи от обятията му и доволно се протегна. Марк я гледаше като омагьосан. Косата й лежеше като разперено ветрило върху хавлията, очите й бяха потъмнели от желание по него. Оскъдният й бански подчертаваше съблазнителните извивки на тялото й. Не, не беше толкова хубава като Лин, дори не като Ан. Но беше като малка магьосница, истинска нимфа. Господи, как я желаеше! Никоя жена до днес не бе събуждала всичките тези интензивни чувства накуп — любов, нежност, желание и стремеж за закрила. Обичаше я с всяка фибра на тялото си.

Изведнъж му хрумна асоциация с пясъчен часовник. Днес горната половина все още беше пълна. Но много скоро щеше да се изпълни и долната…

Да, можеше да си живеят като в рая. Но…

 

 

Следобед ловиха раци. Марк я гледаше как изкусно намества стръвта в средата на малка мрежа. Седяха близо до пристана, където водата беше бистра и можеха да виждат мрежите. Клер спусна своята във водата. Когато рачето налапа стръвта, тя бързо я изтегли обратно.

— Я ми кажи, ти съветничка по модни въпроси ли си или рибарка? — попита през смях Марк.

Клер седна в пясъка.

— Звучи смешно, но и аз самата понякога не знам какво съм, преди всичко коя съм.

Марк дълго я гледа безмълвно.

— Мисля, че е така, защото си пораснала прекалено бързо, дяволче. Много добре те разбирам и чувствам какво става в теб. Ти знаеш, че моята майка е починала още докато съм бил дете. Може би Айрис и аз също сме израсли по-бързо, отколкото другите деца. Татко ни сигурно ни е обичал, но животът ни е бил предварително планиран — още от раждането ни. С всички наши стремежи и наклонности. Кой знае какво би станало с мен без неговите съвети и напътствия. А сега вече е твърде късно да се захващам с нещо друго.

— Смятам, че не ти липсва смелост — рече Клер. — Но може би просто нямаш желание да промениш живота си.

Марк повдигна вежди.

— Естествено, че ще продължа да се грижа за нашите фирми. Но ми се ще да имам повече време за рисуване.

— Ах, стига, Марк, престани. Наистина не е нужно да работиш толкова много. Без усилие можеш да си позволиш повече време за нещата, които обичаш.

Той се ухили:

— Да кажем, че са ми втълпили следната максима: времето, прекарано в удоволствия, е загубено време. Нека приемем, че този принцип здраво се е загнездил в мен.

Марк се изправи и се протегна. Клер го гледаше, затаила дъх. Беше самото съвършенство. Мъж мечта. По-добре обаче да престане да му се наслаждава, а да се подготви вътрешно за деня, в който щеше да напусне острова. От първата нощ, която бяха прекарали заедно, Клер умишлено отпъждаше всяка мисъл за съвместно бъдеще. Но сега тя се връщаше с нова сила. Изпълваше я тъга и болка. Марк беше просто обикновен човек. Тропическата природа, пясъкът и морето извършиха своята магия: а какво ще стане, когато се завърнат към ежедневието?

— За какво си мислиш в момента? — прекъсна той мислите й.

Клер се усмихна.

— Мислех си, че чудесно ще изглеждаш на рекламни снимки за своята собствена фирма — тяло и спортни дрехи, например.

— Благодаря за комплимента.

— Моля, няма защо. Но все пак не си безупречен.

Марк повдигна вежди.

— Нима?

— Ти хъркаш.

За миг изглеждаше съвсем объркан, после отметна глава и се разсмя.

— Дяволче, досега никой никога не ми го е казвал!

Никога!

— Е, може би и аз не трябваше да го правя. Не ми се ще да ти създавам комплекси.

— Няма страшно. Но се надявам, че моето хъркане не те е разбудило. И то в случай, че наистина хъркам.

— Наистина хъркаш. Но това е един много успокояващ шум.

Той седна до нея.

— И за какво още си мислеше?

— Нищо особено.

Марк я погледна недоверчиво. Клер много внимателно съзерцаваше ръцете си, сякаш ги виждаше за пръв път.

— Замислял ли си се някога, Марк, колко особена е нашата връзка? Питам се, дали щяхме да се познаваме, ако не беше татко. Ти обитаваш един напълно различен свят, свят на традициите. Аз, за разлика от теб, съм лишена от корени. Понякога имам чувството, че ти си се отказал от начина на живот, за който аз съм мечтала от дете.

Марк взе ръката й.

— Днес вече не го правя. Но когато бях по-млад и знаех, че животът ми е предначертан, имах далеч по-големи желания. Например рисуването. Рисувах тайно, защото знаех, че татко гледа на това занимание като на загуба на време. А може би е бил прав. Но имаше все пак нещо, което правех, защото исках да го правя. Разбираш ли за какво ти говоря?

Клер кимна, а той продължи:

— Днес аз живея така, както ми харесва, а Господ и Айрис го знаят, дори когато тя кръстосва океаните с любовниците си. Освен това е абсолютно без значение дали ние двамата с теб идваме от различни светове. Но зарежи сега тези раци, да си ходим.

Клер се насили да се усмихне.

— Имаш ли бира? — попита между другото.

— Мисля, че да. Защо?

— Винаги добавям бира във водата, в която варя раците. Получават интересен вкус.

— Слушай сега, вече доказа, че в ловенето на раци си по-добра от мен. Но не е нужно да ме превъзхождаш непременно и в готвенето им.

— Никога! — успокои го тя.

Погледите им се срещнаха и двамата станаха сериозни.

— Господи, колко съм гладен — измърмори Марк. — Обаче не и за раци.

— Марк… — гласът й заглъхна от копнеж.

Той стисна юмруци. По дяволите, какво правеше с Клер? Утре трябва да й каже всичко. Беше видял напрежението в очите й, съпроводи я в мислите й. Изпита потребност да й разкрие любовта си, невъзможността да продължи живота си без нея.

Но тя искаше корени, искаше семейство…

Преди Ан да се разболее, бяха обсъждали възможността за осиновяване. Марк беше убеден в себе си, че може да приеме едно осиновено дете като свое. Но би ли могла Клер?

— Колко още трябва да вървим, докато стигнем до твоята райска градина? — осведоми се Клер, докато двамата си проправяха пътека през гъстата растителност под могъщите дъбове.

— Вече ти казах, че тази част на острова е като джунгла. Затова настоях да смениш тениската и шортите с по-удобни дрехи. Боже, колко горещо и задушно е.

Клер се изкиска.

— Мисля, че при нашия походен марш всички насекоми и влечуги са побягнали.

— Да, наистина имаме отвъден вид.

Двамата носеха ризи с дълги ръкави, груби дълги панталони, напъхани в ботуши, а на главите си имаха специални шапки за сафари. Марк беше направил маски против комари, на които издълба дупки за очите, носа и устата.

Клер почувства потта, която се стичаше по гърба й.

Бельото й залепна.

— Надявам се, че ще можем да свалим тези ужасни маски, когато стигнем твоя Рай.

— Съвсем наблизо е, дяволче. Можеш да си свалиш маската. Затвори очи и ми дай ръката си! Искам да те изненадам.

Клер затвори очи и се отпусна в ръцете му. Той я поведе през гъстата джунгла.

— Сега можеш да си отвориш очите — каза тихичко Марк.

Клер погледна и извика от изненада.

— Господи, колко е красиво!

Пред нея се простираше наистина самият рай. С езера и хиляди цветове, сияен и нереален. Във въздуха се стрелкаха пеперуди и птици, каквито не беше виждала никога. Тя се наведе и вдъхна горчивия дъх на една орхидея.

— Като в приказка — продума замислено. — Колко хубаво е, че си я открил.

— Предишният собственик ми даде тази идея. Мисля, че това е било и неговото любимо кътче — рече Марк и се настани до нея.

— Как избра точно този остров?

Той взе ръцете й в своите и ги погали.

— Виждала ли си картината в моя кабинет в плажната ми къща?

Тя кимна и Марк продължи:

— Когато видях картината на една изложба, се запознах с художника. Той беше вече почти на осемдесет години, но напълно запазен и чаровен мъж. Казваше се Андрю Луис и ние веднага се сприятелихме. Имаше апартамент във Форт Майерс и често му ходех на гости. Един ден ме помоли да го докарам дотук с моята лодка. Може да ти се види смешно, но за мен това беше любов от пръв поглед. Когато Андрю ме запита дали имам желание да купя острова, веднага се съгласих. По това време не знаех, че е много, безнадеждно болен. Нямаше наследници и търсеше някого, който би оценил красотата на неговите владения.

— И ти го купи?

— Не веднага. Андрю ме засипваше с въпроси през следващите седмици. Най-после ми позвъни един ден и ме помоли да отида при него. Искаше да ми продаде острова за един долар. Предложих му друга оферта — да му платя действителната цена и с парите да се основе фонд за подпомагане на бедстващи художници.

— Каква добра идея! Той съгласи ли се?

— Да. После ме помоли да го доведа за последен път на това място. Вече беше много слаб, но се съгласих. Не можеше да стигне до райската си градина, но ми разказа за нея. Купил е острова още много млад за своята годеница. Те не са имали деца и островът е останал тихото, тайно местенце, където са прескачали от време на време.

Марк замълча. Не искаше да каже на Клер, че беше обещал да води на острова само една жена — жената, която обича.

— Той почина ли после? — попита тихо Клер.

— Да. Малко след като бях купил острова.

Марк свали маските им и ги сложи настрани. После се извърна към Клер и я погледна в очите. На нея й се стори, че са единствените живи същества в този свят — Адам и Ева. Близостта им бе по-голяма от всякога. Замайващият аромат на цветята, джунглата наоколо и влажният въздух й действаха като афродизиак. Марк протегна ръце и я привлече към себе си. Целуна я и Клер почувства дивия ритъм на сърцето му. Легнаха на земята. Без да спират да се милват и целуват, се съблякоха взаимно. Марк се обърна по гръб и взе Клер върху себе си. Тя седна и се наслади на възхитения му поглед. Той целуна гърдите й възбуждащо. Пулсът й се ускори, изгаряше я страст. Марк помилва ханша й и внезапно усети твърдия му член в утробата си. Отметна глава назад и затанцува в унес върху него.

Беше прекрасно. Марк беше на ръба на крайна възбуда, но се нагоди към ритъма й, докато и нейните движения се успокоиха. Викаше името му…

Отпуснаха се изтощени и вкопчени един в друг.

 

 

Когато Клер се изкъпа и влезе в спалнята на Марк, той седеше върху възглавниците, усмихна й се, протегна ръце и тя седна между разтворените му крака, опряла гръб в гърдите му.

— Не си ли уморена? — попита я тихичко и обгърна гърдите й с ръце.

— Би трябвало да бъда. О, Марк, какъв прекрасен ден! Толкова съм ти благодарна, че ме заведе в твоята райска градина!

Той помилва гърдите й.

— А аз ти благодаря за любовния миг, който ми подари.

Клер се изчерви.

— Докато стоях под душа, си мислех…

— Не бива да мислиш, поне не сега.

— Нима? А какво трябва да правя?

— Да ме обичаш. Да бъдеш тиха и да не пречиш на моите важни занимания.

— А какви са те? — попита тя, игриво засмяна.

— Ами, например да проуча тези прекрасни гърди — наведе се над нея и покри лицето и гърба й с малки целувки.

— Просто се остави на момента — прошепна в ухото й. — Почувствай го…

Марк обиколи едната й гръд с ръка, после и другата, замилва връхчетата им, докато те се вирнаха и набъбнаха.

Притисна я и тя почти подлудя, усетила неговата възбуда. Клер затвори очи. Марк захапа розовите връхчета на гърдите й. Причиняваше й болка. Болката беше сладка. Заля я топла вълна, премина през цялото й тяло, устните й набъбнаха, жарки и жадни. Изви тялото си в очакване. Без да откъсва устни от гърдите й, той плъзна ръка надолу по корема й и потъна между нейните бедра.

Клер простена, кръвта шумеше в ушите й, почти достигна оргазъм. Обгърна шията му и с вик притисна хълбок към неговия.

Сляха се в едно и трескавият ритъм ги залюля във вълшебна нирвана. Тя свърши малко преди Марк и го изчака да достигне кулминацията, възбудена отново.

Почти веднага заспаха с преплетени тела.