Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (6)

VI

Клер седеше до люлката на верандата и гледаше чайките, които прелитаха ниско над морето. Ритмичното припляскване на крилете им й оказваше почти хипнотично въздействие.

Две седмици бяха изминали, откакто дойде на острова. Вътрешното й напрежение изчезна, а чувствата й варираха между дълбока скръб и гняв.

Гняв, че майка й беше починала, без да й предостави възможност да се опознаят истински. Знаеше, че всичко това е безсмислено, но не можеше да направи нищо. Може би ядът беше своего рода инстинкт за самосъхранение; средство да не позволи болката да я съсипе.

По някакъв начин свързваше смъртта на Лин с Марк. Клер чувстваше, че той я гледа с други очи, че се държи по-особено. Всяка нощ я държеше в обятията си, докато заспи. Отначало не се замисляше особено, с радост приемаше неговата близост. Но сега започваше да си задава въпроса дали не иска твърде много от него.

До този момент беше заета прекалено със собствената си болка, за да се интересува от неговите чувства. Тази сутрин за пръв път усети предишната й сила да се възвръща. Но имаше неща, които бяха свързани с майка й, и които тя държеше да узнае.

Предстояха й разговори с нейния адвокат. Не можеше да отлага и разговора с Дарлин — все пак отговорността за фирмата лежеше единствено и само на плещите на Клер. Въпреки че Дарлин беше добра приятелка.

Когато по-късно обяви, че е готова да се върне във Форт Майерс, в очите на Марк се появи загрижено изражение. После внезапно се ухили й поклати глава.

— Не, ще останеш тук! Ти си моя пленница. Но, честно казано, самата ти се нуждаеш още от почивка. Облечи си бански костюм и се попечи на слънцето, ще ти се отрази добре.

Тя поклати глава и той истински се ядоса.

— Погледни се в огледалото! Бледа си като смъртник и под очите ти има тъмни кръгове! Каза ми, че си зряла жена и можеш да се грижиш за себе си. Докажи го на практика! Погледни ръцете си — цялата трепериш. Сериозно ли смяташ, че си в състояние да поемеш отново фирмата си?

Марк, естествено, беше прав. Както винаги. Клер не беше готова да се заеме отново със старите си ангажименти. Марк имаше бюро в къщата на плажа и от разстояние ръководеше бизнеса си. Още в първите дни на острова тя му заяви, че с радост ще прекара сама няколкото часа, през които той имаше делова работа. Не й убягна, разбира се, че Сайлъс уж съвсем случайно се мотаеше точно в тези часове край къщата за гости.

Клер се откъсна от мислите си, дочула стъпки откъм верандата. Марк се приближи към нея. Изглеждаше много добре — толкова бе хубав, че дъхът й секна. Носеше избелели джинси и бяла тениска. Явно току-що се беше къпал — косата му още блестеше.

Плъзна поглед по тялото й и се ухили.

— Какво е това шикозно нещо на теб?

За своя изненада Клер се чу да се смее. Да, Марк я връщаше към живота!

— „Това нещо“ се нарича сари. Носят го жените в Индия.

Сега беше доволна, че Дарлин сложи любимото й сари в багажа й. Беше с цвета на пясък и море и оголваше раменете и гърба й. Бе си сложила подходящи украшения по ръцете, ушите и шията.

До днес не беше обръщала внимание на външния си вид. Дори не си спомняше какво облече за пътуването до острова. Имаше дни, в които плачът й не секваше, последвани от дни, в които спеше по цял ден. Но присъствието на Марк беше неизменно.

Той хвана ръцете й и я вдигна от люлката.

— Дойдох да те взема. Обядът е почти готов.

— Ах, Марк, чувствам се толкова безполезна. Защо не ме остави да ти помогна при готвенето?

Марк подръпна закачливо косите й.

— Ела и стой мирно. Кой е експертът по рибните ястия тук?

— Явно е, че си ти. Но ако говорим за приготвянето на раци, обзалагам се, че те превъзхождам.

— Това предизвикателство ли е? Добре, ще видим, утре ще наловим раци, след като се попечем на плажа.

Малко по-късно Клер и Марк тръгнаха по пътеката към лятната къща, която минаваше през буйна тропическа растителност. Прекрасните дървета и великолепието на цветята напомниха на Клер, че животът си тече, и че тя е част от него.

— Не ти ли е трудно и мъчително всеки път, когато напускаш този рай?

Марк помръкна.

— Понякога съм се опитвал да се устроя и да живея само тук и да отивам на материка само при крайна необходимост. Но ми липсва и градското жилище, моята колекция от произведения на изкуството, дори градският живот ми липсва. А и какво да правя с Дорис? Страхувам се, че Сайлъс ще започне да ревнува, ако я взема на острова. Той допуска само теб в своето царство.

Марк я притегли към себе си, наведе се и я целуна. Без страст, нежно и естествено — като най-естественото нещо на света.

Хванати за ръка, продължиха пътя си. Клер се наслаждаваше на туфите бананови дръвчета, на авокадовите и кокосови палми. Повечето дървета бяха диворастящи на острова, но предишният собственик беше облагородил някои от тях. Клер си спомни грейпфрутовите, мангови, ананасови, гуава и папая горички. Сайлъс имаше още зеленчукова градина и леха с ягоди.

Когато навлязоха във вътрешността на острова, гората заприлича на джунгла и стана непроходима. Чуваше се само крясъкът на птиците и животните, които я обитаваха.

— Винаги внимавай, ако ти се наложи сама да изминеш този път — предупреди я Марк. — Освен змии тук се въдят и алигатори.

Клер потръпна.

— Знаеш, че изпитвам панически ужас от змии. И без твоето предупреждение не бих дошла сама тук.

Той обгърна талията й.

— Така би било по-добре. Поне за момента. След няколко минути се показа къщата. Клер се замисли за всички вечери, които бяха прекарали заедно на терасата, наслаждавайки се на залеза на чаша коктейл.

— Не си ли гладна? — осведоми се Марк.

— За божествения ти омар? Винаги!

Марк отвърна на усмивката й.

— След вечеря ще си направим чудесна разходка. Тук е по-хубаво, отколкото в къщата. А не е ли по-добре да се преместиш в нея? Тя е по-удобна.

Клер се поколеба; спалнята в къщата за гости беше свързана с много и хубави спомени за нея.

Но все още имаше кошмари. А и не беше честно да изисква от Марк да я пази всяка нощ. При всички случаи той би се чувствал по-удобно в своето легло. Но дали все пак да не продължи да живее сама в къщата за гости? Не можеше цяла вечност да спят в едно легло, защото…

— Ще поговорим по-късно за това — Марк сякаш отгатна мислите й. — Сега ще ти направя питие, а после можеш да се отпуснеш, докато аз приготвя вечерята.

— Нека ти помогна!

— Ти знаеш, че не допускам никого в кухнята, когато готвя!

— Поне ще ми покажеш ли последните си картини след вечерята?

— Ако си послушна! — усмихна се той и я целуна.

— Хайде, ела, да побързаме!

Клер потопи парченце крехък омар в разтопено масло с лимонов сок.

— Марк, тази вечер ти надмина себе си — чипс от кокосови орехи, салата от авокадо, пържени банани и накрая този омар — великолепен си!

— Намираш ли? — ухили се той. — Отдавна не си опитвала типичната за острова кухня. Но се радвам, че ти харесва.

— Какво рисуваш в момента?

— Това е изненада. И тя е за теб.

— О, Марк, кажи ми, каква е?

— По-късно ще ти кажа. Сега се нахрани.

— Да, сър!

— Така вече е по-добре.

Клер се усмихна и се замисли за картините на Марк. Той не обичаше да ги показва или да го гледат как рисува. Рисуваше обикновено морски пейзажи и стилът му беше между експресионизъм и натурализъм.

— Къде се отнесе, дяволче?

— При твоите картини. Все още не мога да разбера защо правиш такава тайна от тях.

— Вече ти казах, че рисуването е хоби за мен. Разтоварвам се по този начин, когато съм на острова.

Клер се намръщи.

— Когато за пръв път дойдох в ателието ти, веднага разбрах, че не си онзи сериозен и делови мъж, за когото искаш да минеш. Често се ръководиш от чувствата си, а не само и единствено от разума. Твърдиш, освен това, че купуваш произведения на изкуството единствено защото правиш добри инвестиции, но аз знам по-добре. Виж, не съм експерт…

— Искаш ли кафе? — прекъсна я.

— Защо така, Марк? Винаги, когато заговоря за картините, сменяш темата.

— Аз не съм художник, Клер — въздъхна Марк. — Като малък рисувах много и гледах картините, които моите родители купуваха. Имам известна представа, но моите не са нищо особено.

— Ти си направо невъзможен! Ако ги изложиш в галерията си, ще разбереш колко „особено нещо“ са те.

Той се изправи и подръпна косата й.

— Ласкаеш моето его. Окей, ще ти призная, че ми се иска да имам повече време за рисуване. Но само за собствено удоволствие.

— Защо не си позволиш това време? Имаш достатъчно добри сътрудници, които да работят вместо теб във фирмата.

Марк се разсмя.

— Да, тук си права. Всички смятат сестра ми за богато разглезено момиче, но тя е адски добра бизнес дама.

Клер го наблюдаваше как с големи крачки отива да направи по едно еспресо, без да отговори на въпроса й. С неговото богатство можеше да си позволи всичко — да уреди живота си по свой вкус и да върши каквото си пожелае. Но, изглежда, не можеше да стои без работа. Разтоварваше се само на острова.

Навярно беше платил цяло състояние за него и благоустрояването му. Когато го купи, постави генератори и прекара радиовръзка. Двете къщи бяха хубави и модерно обзаведени, а градините — самото великолепие. Гласът на Марк наруши тишината.

— Ела, да отидем в хола за кафето.

Клер кимна. Внезапно я обзе страхотна тъга. Но вече бе свикнала. Почти се беше сприятелила с нея. Изправи се рязко, обърна се и тръгна пред него към уютния хол.

Марк я последва с поднос, на който бяха наредени каничка кафе, чашки, мляко и захар. Седнаха на светлото канапе и той разля кафето.

Клер отпи от горещата напитка и постави чашката си върху стъкления плот на плетената масичка. Гърлото й се задави от сълзи. Вече не издържаше на тези пристъпи на плач. С ъгълчетата на очите си видя, по-скоро усети, че Марк внимателно я наблюдава.

— Искаш ли да говорим за Лин? — попита я меко.

Клер преглътна мъчително и го погледна отчаяно. Той взе ръката й в дланите си.

— Мислих за това, което ти каза за Лин и мен. Лин беше изключително красива и, да, също така много секси. Когато бях в нейна компания, никога не ми минаваше през ум, че е с десет години по-възрастна от мен. Спомняш ли си кога се запознах с нея?

— Да. Мама точно се беше развела и се канеше отново да се омъжи. Прекара цял месец във Форт Майерс, О, Марк, толкова ревнувах! Искаше ми се тя да ми отделя повече време. Е, да, виждахме се за по няколко часа на ден, но вечерите мама прекарваше с теб.

Марк изглеждаше озадачен.

— Сигурен съм, че Лин не е предполагала колко си нещастна. А и аз никога не съм подозирал, че ти страдаш от факта, че ти я отнемам. Още не бях преодолял смъртта на Ан, а Лин притежаваше таланта да изслушва мъжете. Затова ми беше хубаво с нея. В нейно присъствие си изплаквах душата. А после ми каза неща, които не исках да слушам. Но ме накара да се замисля за тях. Когато си замина от Форт Майерс, вече бях в състояние да забравя миналото и да започна нов живот.

Клер мълчеше и Марк продължи:

— Клер, аз знам, че Лин много те обичаше и ти мислеше доброто.

— Откъде можеш да бъдеш толкова сигурен? За мен винаги са се грижили бавачки и гувернантки, докато накрая мама ме изпрати в интерната. Разбира се, имах шикозни дрехи и всичко останало, но…

— Ти все искаше вниманието и любовта на майка си — каза тихо Марк. — А тя търсеше слава и богатство. Знаеш как е била възпитана. И двамата с Джон се били страшно амбициозни. Работили са здраво и са постигнали своите цели. Лин ми разказа, че когато работела като топ модел, всяка вечер се е прибирала като пребита вкъщи.

— А не е ли знаела, че искам и аз поне мъничко от нейното време?

— Клер, тя винаги се е разкъсвала между амбициите си и желанието да бъде с теб. Тогава е била най-търсеният модел в Ню Йорк. Но е знаела също така, че това няма да продължи дълго. Смея да твърдя дори, че не на последно място е било желанието й да те обезпечи материално. Добре е влагала парите си и сега ти си богата жена.

— О, това не ме интересува.

Марк я погледна с обич.

— Ето една от причините да те ценя толкова много. За теб знам със сигурност, че приятелството, с което ме даряваш, няма нищо общо с моите пари. Но ти трябва да се опиташ да разбереш Лин. За нея е било въпрос на чест и майчина любов да те осигури така, че никога да нямаш финансови проблеми.

Клер внимателно измъкна ръката си от неговата, изправи се и отиде до прозореца. Заслуша се в шума на прибоя, вдъхна соления въздух. Беше объркана. Марк имаше обяснение за поведението на Лин, но що се отнасяше до неговото собствено… Обърна се и се втренчи в него. Щом като не е обичал Лин, щом не обича и нея самата, защо тогава беше я довел тук?

— Защо, Марк? Защо правиш всичко това за мен?

— Ела, дяволче — промълви той. Клер прекоси стаята и отново седна до него. Марк се извърна. Нежно помилва голите й рамене, после смъкна надолу сарито. С опитни пръсти разкопча сутиена без презрамки и гърдите й се оголиха. Ръцете и устните му ги покриха с целувки.

Дъхът й спря. Усмихна му се, когато той вдигна глава и я погледна. Очите й отразяваха само едно — любов.

„Господи, загубил съм разсъдъка си“ — мина през ума на Марк.

— Трябва да те върна на сушата — проговори дрезгаво. — Още тази вечер. Не исках… Господи, толкова те желая.

— Марк, люби ме… — отрони Клер с набъбнали устни.

Вдигна я и сарито падна на пода. Понесе я към спалнята си. Сребърна светлина струеше от прозореца. Соленият бриз повдигаше завесите и внасяше аромата на тропически цветя. „Цял живот съм чакала този миг. Родена съм и съм расла за този миг“ — помисли си Клер.

Всичко досега в целия и живот е бил само една подготовка за този миг.