Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (5)

V

Клер гладеше как Марк завързва моторницата за дока. В негово присъствие кошмарът не беше толкова ужасен. Погледът й се спря на мъжа, който беше ги очаквал на пристана и сега се приближи, за да помогне на Марк. Сайлъс беше техен приятел и тя не се учуди на неговото присъствие в кошмара й. А може би вече не сънуваше? Марк й помогна да излезе от лодката и тя застана пред Сайлъс. На главата му имаше овехтяла жълта шапка, бутилковозелената му риза беше небрежно напъхана в избелелите джинси. Прегърна Клер и я пусна.

— Добре дошла, малката. Стаята ти вече те очаква.

Клер се усмихна несигурно. Сайлъс беше мил човек, но защо я гледаше с този тъжен поглед?

— Ела, дяволче. Да отидем в къщата — каза Марк и я хвана за ръка.

Тримата изминаха краткото разстояние по плажната ивица, после се появи дървената къща. Намираше се точно зад дюните в един закътан залив, заобиколен от обветрени от соления вятър дъбове. Влязоха и Клер внимателно огледа холивудската люлка, люлеещите се столове, масата от червено тисово дърво и оранжевите дървени столове. Всичко беше толкова реално и познато!

— Сайлъс ще донесе багажа ни. Облечи си нещо удобно и ще се поразходим. После ще приготвя празничната вечеря!

— Къщата е точно такава, каквато я помня — измърмори Клер. — Толкова е реална!

Тапетите по стените, бежовият килим на пода… плетените от камъш мебели и бамбуковите щори завършваха картината на ваканционна идилия.

Клер бавно се озърна, после спря пред антична китайска ваза и извади една тигрова лилия от нея. Марк смаяно я видя да затъква цветето в косите си.

— Мама ми сложи цвете в косите. Когато бяхме в Англия — продума Клер с детско гласче. — Хубаво беше тогава с нея. В Англия.

Марк се застави да запази самообладание.

— Цветето ти отива. Но хайде, ела, ще те заведа в стаята ти. Там ще можеш да си починеш.

Нейната стая беше декорирана с бледосини тапети. Завесите, покривката на леглото и тапицерията на столовете бяха в същата хармония. На масата имаше букет полски цветя.

— Помниш ли колко е приятно да заспиваш и да се събуждаш в този солен въздух?

— Да — промълви тя.

Беше изминала почти година, откакто за последен път живя в тази стая — и то само за една нощ. Колко ли хубаво би било да може да остане тук завинаги, сама с Марк!

— Остави прозореца отворен за през нощта и се наслаждавай на бриза. Чувам Сайлъс долу на верандата. Ще отида да му помогна за куфарите. Веднага се връщам, дяволче.

Когато той излезе, Клер се изправи на прозореца. В момента се намираше в къщата за гости, отдалечена съвсем малко от лятната вила на Марк. Беше заобиколена от бананови дръвчета, авокадови храсти и кокосови палми, а между тях избуяваха тропически растения и екзотични цветя.

Клер притисна слепоочията си с пръсти и се опита да мисли трезво. След смъртта на баща й Марк я доведе тук и тя много се боеше от змиите. Марк през смях й обясняваше, че влечугите много повече се боят от хората, отколкото хората от тях… Веднъж видя прекрасна сърна точно до къщичката. Марк й каза, че тук сърните са много плашливи и позволяват да бъдат снимани само от разстояние. Имаше и едно ателие… Доставяше й удоволствие да го гледа как рисува. Беше й обещал да й направи портрет някога и…

Сълзи се стичаха по бузите й. Защо не можеше да престане да плаче?

Когато Марк се върна с куфарите, спря поразен и я погледна съчувствено. Тя стоеше в средата на стаята и изглеждаше напълно безпомощна.

„Господи, сякаш прекосява ада!“ — помисли си Марк. Не искаше да й причинява болка, но трябваше да я върне към действителността.

Загрижено я поведе към едно кресло. Седна и я притегни в скута си. Силните му ръце почти я приковаха.

— Клер, скъпа, сега, моля те да ме изслушаш — заговори й с глас, който прозвуча неприятно силно в тишината на острова. — Ти не сънуваш. Майка ти действително е мъртва.

— Не, не, не казвай това!

Марк повдигна главата й я принуди да го погледне.

— Трябва да се примириш с фактите, дяволче! Не си правиш добра услуга, ако продължаваш да се залъгваш, че само сънуваш!

— Не! — изкрещя отчаяно тя. — Мама е толкова красива, толкова жизнена, всеки я обича! И ти я обичаш! Знам, че я обичаш още от първия ден, в който се запознахте! Защо ми говориш сега тези ужасни неща?!

Марк я изгледа неразбиращо. „За какво, по дяволите, намеква тя? Нима мисли, че аз и Лин… Колко глупаво! Но, от друга страна, откъде може Клер да знае какво ме свързва с майка й?“

— Клер, твоята майка много те обичаше. Ще говорим за това, когато дойдеш на себе си.

Клер затвори очи. Лицето й беше изкривено от болка, сълзи закапаха изпод дългите й мигли.

— Изплачи сълзите си, скъпа. Но знай, че Лин не би искала да те види в подобно състояние. Тя обичаше живота и винаги е желала най-доброто за теб. Затова малко преди смъртта си е помолила Тони да извика нейния адвокат.

Клер тихичко плачеше, а Марк продължи:

— И Лин не е забравила пребиваването ви в Англия. Малко преди катастрофата са били с Тони на онова място. Скъпа, разговарях с Тони по телефона. Той не можеше да разбере защо Лин не му е казала нищо за твоето съществуване. Мисля, че наистина я е обичал и не би се притеснил от действителната й възраст. Чуваш ли ме изобщо, дяволче?

Клер хълцаше неудържимо. Марк почувства гърдите й до своите, вдъхна сладостния аромат на парфюма й.

— Ето, вземи моята носна кърпа.

Клер не възрази и зарови лице в кърпичката. Марк я притегли до себе си.

— Ще поотложим нашата празнична вечеря. Сега ще ти приготвя нещо леко за хапване, а после ще се опиташ да поспиш. Съгласна ли си?

Клер постепенно идваше на себе си.

— Толкова ме е страх — продума най-сетне с мъка. — Не е ли глупаво? Аз съм зряла жена, а се страхувам да остана сама.

— Не, сладката ми, не е глупаво. Но ти няма да бъдеш сама. Аз ще бъда в кухнята. Освен това, ще остана при теб през нощта и ще те пазя.

— Но… ти също трябва да спиш.

— Не се тревожи за нищо. И друг път ми се е случвало да прекарам безсънна нощ — отвърна Марк през смях.

— Но ти си също уморен и изтощен, Марк. Кажи ми, не са ли ти досадни тези грижи около мен?

— Е, сега вече изглупяваш.

Марк се изправи, без да я пусне, и я понесе към леглото. Нежно я положи на възглавницата. Постепенно трябваше да й помогне да превъзмогне смъртта на Лин. По-леко нямаше как да стане. Бързо извърна погледа си, разбрал, че комбинацията „Клер — легло“ го възбужда. „По дяволите, сега не бива да мисля за това!“

— Не съм гладна — измърмори тя.

— Трябва да хапнеш — настоя той и се опита гласът му да прозвучи бащински. — Веднага се връщам.

Клер избърса с опакото на ръката си засъхващите сълзи.

— Ще взема един душ, докато ти си в кухнята.

Марк се разсмя.

— Дарлин ми каза, че току-що си се къпала, когато дойдох да те взема. Защо просто не си измиеш лицето, не нахлузиш пижамата и да си легнеш? Ако имаш нужда от нещо, ще ме извикаш.

Клер вирна брадичка.

— Аз не съм болна на легло! Ще се оправя сама!

Той я целуна по връхчето на носа.

— Така вече ми харесваш.

Марк излезе, Клер отиде в съседната баня. Бавно се съблече. Крайниците й тежаха като олово. Напръска лицето си със студена вода и облече пижамата си. Когато се върна в леглото, отново от очите й се изля поток от сълзи.

Марк се върна и постави един поднос на нощното й шкафче. Подаде й пакетче книжни носни кърпички.

— Изчисти си нослето, скъпа. Първо искам да хапнеш, а после ще поговорим.

Клер издуха носа си и избърса сълзите си. После погледна храната върху таблата си: купичка плодове, намазана с масло кифличка, рохко яйце и каничка кафе.

— Добър апетит, Клер.

— Марк, не мога да ям.

— Клер, моля те, опитай да хапнеш нещо! Сайлъс е набрал плодовете специално за теб.

Клер въздъхна и пъхна парче банан в устата си. Изведнъж усети вълчи апетит. Болката в нея се поуталожи, докато ядеше, но тя знаеше, че това е само временно.

Когато свърши, се обърна към Марк. Той седеше на плетен стол до леглото й и тя внезапно видя колко е уморен.

— Кога си спал за последен път? — попита го.

— Не си спомням — отвърна й с крива усмивка. — Дарлин ми каза, че и ти не си спала много. Дай Боже, довечера да си отспим и двамата.

Марк заговори за произведенията на изкуството, които беше закупил в Хонконг, като й разказа някои интересни случки от пътуването си. Клер изобщо не го слушаше.

Изведнъж от гърдите й се изтръгна писък.

— Мамо!… Няма да те видя никога повече, да ти кажа колко те обичам… О, Боже!…

Марк скочи и я прегърна.

— Защо трябваше да умира? — разхълца се Клер. — Сега вече си нямам никого, сега вече съм напълно сама.

Марк я притисна още по-силно.

— Скъпа, не се отдавай на самосъжалението точно сега. Животът невинаги е милостив. Но болката ти ще намалява с всеки изминат ден. Времето лекува всички рани. А и не си сама! Дяволче, аз съм при теб.

— О, Марк, не знам как си понесъл загубата на родителите си и на жена си! А ти си обичал майка си, нали?

Лицето му се сгърчи от болезнен спомен.

— Болката винаги е една и съща, миличко. Жестока и силна. Винаги, когато губим хората, които сме обичали. Аз обичах също така и Лин. Но не по начина, за който намекваш. Но за това ще говорим по-късно. Сега искам да поспиш.

— Благодаря ти, Марк. За всичко.

Той помълча известно време.

— Животът ми без теб би бил самотен и празен — продума бавно накрая.

— Лека нощ — прошепна Клер. Почувства, че й беше казал повече, отколкото му се искаше.

Марк легна по бермуди на канапето в хола и се опита да заспи. Чувстваше се пребит като куче, но същевременно и твърде много напрегнат, за да може да намери покой.

После дочу гласа на Клер — само тих шепот.

— … страхувам се от тъмнината.

Скочи и запали лампата. Клер стоеше на вратата — самата скръб. Отиде до нея и я прегърна.

— Много съжалявам, че се държах като малко дете — каза му потиснато. — Но не мога да се освободя от този сън — как мама и аз сме в Англия, и ти си там, после тя полита напред и…

Марк я вдигна на ръце и я занесе в спалнята. Нежно я положи на леглото и легна до нея. Клер се сгуши плътно до тялото му. Той помилва лицето й.

— Спи, миличко. Вече няма да те е страх.

— Няма ли да ме оставиш сама?

— Никога няма да те оставя сама — увери я. Известно време Клер се мята неспокойно, после Марк почувства, как тялото й се отпусна. Вече спеше дълбоко, а той все още я държеше в прегръдките си и се наслаждаваше на удоволствието от допира на едрите й гърди до своите. Внезапно го завладя непреодолимо желание. „По-добре да се върна в хола.“

Но Клер потрепери насън и се притисна още повече до него.

„Не, сега не би трябвало да я оставям сама.“ Съвсем неочаквано си спомни един разговор с Лин преди няколко месеца. „Не смяташ ли, че Клер трябва да узнае всичко и да вземе решение сама? — беше го попитала отново. — Това е нейният живот. По дяволите, Марк, кога ще престанеш да играеш ролята на добрия Дядо Господ?“

По-късно му се извини за своята рязкост, но тягостното чувство остана. Знаеше, че Лин беше имала предвид Ан. В известен смисъл той беше определял живота й. „Но, Господи, аз само исках да закрилям Ан! Но и на нея не й хареса това, което той беше направил тогава. А какво би казала Клер, ако научи всичко?“ Затвори очи. „По дяволите, крайно време е да забравя миналото и собствените си грижи и да помогна на Клер да превъзмогне болката.“

Клер се раздвижи и промърмори името му в съня си. Марк я притисна в прегръдката си. „Мили Боже, не съм искал да се влюбя отново след смъртта на Ан, поне не точно в Клер!…“

Ан… Беше я познавал през целия си живот. И знаеше, че родителите и на двамата очакват да ги видят оженени. Ан означаваше много за него, беше се грижил за нея повече, отколкото тя имаше нужда, но никога не бе я обичал. С Ан не беше почувствал никога това диво влечение, което Клер събуждаше у него напълно несъзнателно.

Имаше мигове, когато желанието му към Клер почти го разболяваше. Защо не можеше да се задоволи с мимолетните приятелки, които охотно споделяха леглото му? Сам си даваше отговор: „Влечението ми към тези жени е само от чисто физическо естество.“ Влечение, което бързо възникваше и още по-бързо угасваше след удоволствието.

Когато Клер се възстанови и напусне острова, трябваше да изчезне за известно време от полезрението й. Вероятно тя ще напусне работа и ще предприеме някакво пътешествие. Няма да й се обажда, няма да й изпраща картичка дори. Не, Клер нямаше да узнае никога, че е единствената жена в света, която има значение за него.

— Марк… — промърмори отново Клер.

— Тук съм, скъпа. Спи!

Несъзнателно усукваше един кичур от косите й около пръста си.

Ами ако Лин излезеше права? Ако Клер наистина го обичаше? Ако той беше единственият мъж, способен да я направи щастлива? Ако на нея й беше безразличен фактът, че се е подложил на операция за стерилизация?

Внезапно си спомни изражението й, когато заговори за Дарлин и нейната бременност. В очите й се беше появил едва доловим израз на замечтаност. Не, не можеше да изисква от Клер да се откаже от раждането на дете.

Ако изчезне от живота й, може би тя рано или късно ще намери мъжа, който да й дари майчино щастие. Тази мисъл и равномерният плисък на вълните го потопиха в мъчителен сън.