Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (2)

II

Когато на следващия ден излезе от банята, Клер все още се чувстваше слаба и изтерзана. Идеята да се освежи с една вана явно бе била измамна. С тежки като олово ръце тя едва се избърса и си нахлузи халата в розов цвят. После отново се върна в спалнята си.

Тази спалня, издържана в бяло и розово, леглото с балдахин, бяха нейното убежище — най-скъпото й местенце, нейната светиня. Тук си беше у дома. Замислено плъзна поглед по снимките на родителите си, на баба си и дядо си, поставени в сребърни рамки, по фигурките от слонова кост и китайските лакирани кутии върху полицата на камината — подаръци от Марк. Скъпата кристална лампа получи от майка си, когато се нанасяше в жилището. В шкафа отсреща се помещаваше колекцията й от кукли. Измежду скъпите играчки, които Лин беше й подарявала в течение на години, се намираше най-старата й кукла, която все още беше нейната любимка. Клер се усмихна при мисълта, че беше си лягала с нея още докато живееше при баба си.

Звънът на телефона я изтръгна от мислите й. Тя вдигна слушалката и седна на ръба на леглото. Чу гласа на Марк и потръпна нервно.

— Здрасти, дяволче. Ще вечеряш ли с мен? Вчера не ни беше предоставена възможност да си поговорим.

— Марк, предстои ми тежък ден и се обзалагам, че и ти имаш да свършиш хиляди неща, преди да отлетиш за Хонконг.

— Дорис ще ни направи за десерт шоколадов крем — подмами я Марк.

— Ах, ти, подло същество! Окей, окей, знаеш много добре, че не мога да устоя на десертите на Дорис, особено на шоколадовия крем — отвърна Клер през смях. — Но се страхувам, че ще скучаеш с мен. Довечера ще бъда страшно изморена.

— Аз никога не скучая, когато съм с теб. Ще дойда да те взема.

— Мога да дойда с моята кола.

— Да, знам. Знам също така, че си голямо момиче, но въпреки това, не бих искал да се връщаш сама по нощите.

— За Бога…

— Не споменавай името ми за щяло и нещяло — прекъсна я той. — А сега трябва да се залавям за работа. До довечера.

С това разговорът приключи. Клер постави слушалката и се облече. Докато се приготвяше, си мислеше за предпочитанията на Марк към ориенталското изкуство. В момента беше на път да открие галерия, в която щеше да изложи съкровищата, наследени от баща му, и такива, с които междувременно се беше сдобил; изложбата щеше да бъде с продажби. И в дома му се помещаваше завидна колекция от ориенталски картини и произведения на изкуството.

Марк обичаше красивите неща и сам притежаваше таланта да рисува, но на първо място беше преди всичко търговец. Компютърната фирма, която притежаваше, беше едно преуспяващо предприятие, както и втората му фирма, която произвеждаше спортни съоръжения и дрехи.

Клер се огледа. Косата й падаше на меки, блестящи вълни по раменете, бялата лятна рокля с подходящо жакетче обгръщаше стройната й фигура. Доволна от видяното в огледалото, тя се втурна към кухнята да си приготви чаша кафе и сандвич. За обилна закуска все нямаше време, понеже искаше да хвърли един поглед на растенията си, които Дарлин беше поливала в нейно отсъствие.

След няколко минути вече дефилираше с лейка в ръка през гъстата като джунгла зимна градина, обрасла с екзотични растения и обзаведена с бели плетени мебели. Докато поливаше цветята, мислите й се върнаха към Марк. Може би трябваше да прекъсне тази връзка след смъртта на баща си. Но Марк беше толкова добър приятел! Тя обичаше къщичката, която лично й намери, и мебелировката, която с негова помощ бе избирала по разпродажби и търгове. Той полагаше толкова трогателни грижи за нея. Помогна й да започне нов живот. Клер знаеше откъде идва това чувство на отговорност. Джон Барон беше нещо повече от служител във фирмата на Марк. Двамата бяха станали близки приятели.

Тя се намръщи, когато си спомни за лятото, в което Марк се беше запознал с Лин. Той още скърбеше по изгубената си съпруга, а Лин тъкмо се беше развела за пореден път. Може би затова се почувстваха привлечени един от друг — и двамата бяха сами и нещастни. Във всеки случай, прекарваха доста време заедно, а Клер ги гледаше, изгаряща от ревност.

Когато Лин отново се омъжи след няколко месеца, Клер почувства облекчение. Но все още имаше моменти, в които й се струваше, че Марк е станал жертва на обаянието й. Той така се втурваше да я защитава, че понякога Клер с неудоволствие се питаше дали отношението му към нея самата нямаше нещо общо с майка й.

Марк идваше от един напълно различен свят, който й беше чужд. Може би на това се дължеше отчуждението й към неговите светски връзки. Бе познавала всъщност сестра му Айрис, но приятелките си той никога не й беше представял.

Клер въздъхна. Както винаги, в мислите й неизменно присъстваше Марк. Постепенно беше свикнала с ролята си — да му бъде само добра приятелка. Все пак предпочиташе да е с него, а не без него, дори и да не отвръщаше на чувствата й.

Отърси се от мислите си, когато звънецът на входната врата иззвъня. Хвърли поглед на ръчния си часовник и се усмихна.

Дарлин беше точна както винаги.

Масичката беше затрупана с ордери и документи.

— Намери ли нещо за новата ни клиентка Силвия Сундзо, жената на доктора? — попита Дарлин.

Клер се усмихна.

— Да. И смятам, че ще остане доволна. Купих няколко много шик рокли за пътешествието, което ще предприемат с мъжа си за Коледа. Добре, че я спомена. Трябва още веднъж да прегледам документите й.

Дарлин се изправи и тръгна към бюрото. Клер я проследи и обгърна с поглед огромното помещение, което беше превърнала в свой офис. Съседната стая беше приемна. Обзаведена в сиво, черно и златно, тя създаваше изискан комфорт.

Дарлин сложи папките на масата.

— Изглеждаш уморена — обърна се тя към Клер. — Какво ще кажеш за едно кафе?

— Добра идея. Но, слава Богу, скоро свършваме. Днес следобед ще имам още малко работа.

Дарлин седна до нея.

— Ти си действително гениална, знаеш ли? Разбира се, имала си възможност да научиш много от майка си, но аз непрекъснато се удивявам, как успяваш да окомплектоваш подходящ гардероб за всяка клиентка.

— Престани! В момента не мога да си позволя да ти повиша заплатата.

Дарлин се разсмя и махна с ръка.

— Това, че получавам роклите си на заводска цена, също е нещо. Но честно, Клер, притежаваш истински талант за тази работа.

След кафето двете отново се заловиха за работа. Огледаха поръчките, които Клер беше получила на модното изложение в Ню Йорк и актуализираха исканията на клиентките си.

— Мисля, че това е всичко — каза Клер след около час. — Между другото, добра работа си свършила, докато ме нямаше. А днес дори не ми напомни, че имаш обедна почивка.

— И без това трябва да внимавам с килограмите. Нещо, от което ти не се нуждаеш с твоята фигура. Същата си като майка си — отвърна Дарлин с усмивка, после стана сериозна. — Съвсем забравих да ти кажа, че тя се обажда.

Нервите На Клер се напрегнаха.

— И на Марк се е обаждала. Отново се била омъжила. За един млад и богат тексасец.

— Ако ти се говори за това, аз съм добър слушател.

— Благодаря. Ти си също така и добра приятелка, но няма какво повече да се добави по въпроса.

Клер я погледна и се сети за нейния рус, красив мъж. Беше се запознала с Дарлин Тейлър на едно парти и приятелството им дойде съвсем спонтанно. Пол Тейлър — млад преуспяващ адвокат — също веднага й стана симпатичен.

След известно време Дарлин наруши мълчанието.

— Защо не дойдеш довечера у нас?

— Друг път. Марк вече ме покани на гости. В края на краищата, той отлита за Хонконг и ще отсъства един месец.

Дарлин се замисли.

— След смъртта на Ан той стана много особен. Но ти му влияеш добре. Намирам, че изглежда много по-щастлив, откакто и ти се засели във Форт Майерс.

— Така ли мислиш наистина? Вярно е, че сме добри приятели, но никога не ми е говорил за жена си. Татко ми е разказвал, че оперативно са отваряли сърцето й, и е трябвало да се пази много от евентуални инфекции. Каза ми също, че Марк бил съсипан, когато тя починала от възпаление на дробовете.

Дарлин кимна.

— Най-ужасното бе, че се случи така нелепо — след като Ан беше устояла на толкова тежка операция.

— Разкажи ми за нея — замоли Клер. — Дори не съм виждала нейна снимка.

Дарлин я изгледа за миг въпросително.

— Ан ми приличаше на порцеланова кукла — каза накрая. — Имаше черна коса и много светла кожа. Чувала съм, че тяхната любов била като пясъчен замък. Но нали знаеш, хората винаги си приказват.

— Приказват?

— Е, да, когато се ожениха, стана ясно, че тяхната сватба от години била планирана между неговите и нейните родители. Вероятно Марк е изпитвал нещо към нея, но няколкото пъти, когато съм ги виждала заедно, не останах с впечатлението, че изгарят от взаимна любов. По-скоро имах чувството… окей, щом вече сме започнали този разговор, ще ти кажа какво мисля. Клер, глупаче, този мъж е луд по теб.

Клер несъзнателно се изчерви до корена на косите си.

— Що за глупости говориш? Той просто се чувства отговорен за мен, нищо повече.

— Ах, недей, нали съм виждала как те изяжда с очи! Ти си единствената жена, която кани на острова и в жилището си! Дори е кръстил яхтата си на теб. Само се питам, защо открито не ти признае чувствата си.

Клер гледаше замаяно приятелката си. Сърцето й лудо биеше. В зениците на Дарлин се появиха весели пламъчета.

— Сега имаш тема за размисъл, докато Марк отсъства. Слушай, щом не можеш да дойдеш на вечеря, аз трябва сега да ти съобщя новината.

— Днес си пълна с изненади. Какво ново имаш да ми съобщиш още?

На лицето на Дарлин се появи замечтан израз.

— Пол и аз ще имаме дете. Бременна съм.

Клер се поколеба за миг, после сърдечно прегърна приятелката си.

— Толкова се радвам за вас! Откога знаеш? Пол как го прие?

— Лекарят го потвърди вчера. Наистина Пол би искал първо да се утвърди професионално, преди да увеличим нашето семейство, но сега е напълно въодушевен.

— Тепърва ще трябва да свикна с тази мисъл — каза Клер. — И какво ще правя без теб?

— Аз ще продължа да работя още няколко месеца и после ще ти помогна да ми намериш заместничка.

— Никой не може да те замести. А сега си върви вкъщи и добре си почини.

Дарлин се засмя.

— Няма нужда да се отнасяш с мен като с рохко яйце. Но ако ме освободиш следобеда, с удоволствие ще отида на пазар. Знам, че е глупаво, но изпитвам ужасна потребност да купувам бебешки дрешки.

— Това си е съвсем в реда на нещата. Надявам се, че ще ми позволиш да стана нещо като леля на твоето бебе — рече Клер тъжно.

— О, ти си вече леля, Клер. А аз ще имам нужда от помощта ти за бъдещия си гардероб. Това ще бъде нова задача за теб.

Клер се засмя.

— Вече го очаквам с радост.

Дарлин взе чантата си.

— До утре сутринта тогава. А довечера, когато отидеш при Марк, обърни внимание не толкова на това, което казва, а на онова, което тялото му говори.

След като Дарлин си замина, Клер още дълго седя, замислено вперила поглед пред себе си.