Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (9)

IX

През последвалите шест седмици Марк и Клер имаха много малко време един за друг. Клер трябваше да се погрижи за наследството на майка си, наред със своята собствена работа, а Марк беше зает с планове за галерията.

Клер естествено знаеше, че майка й е богата жена, но никога не бе очаквала подобно огромно богатство, завещано й от Лин. Безмълвна и смутена беше изслушала Джеф Нелсън, когато й разкри финансовите възможности на майка й. Прекараха една съвместна вечер с Марк и тя беше споделила отчаяно, че от толкова много цифри я боли глава.

Марк само се ухили:

— И за да обобщим, сега ти си безумно богата жена. Но не се тревожи, дяволче! Лин беше също така една много разумна бизнес дама. Тя се доверяваше на Нелсън изцяло, когато се отнасяше до парични проблеми. Във всеки случай, можеш да се осланяш на моята помощ — винаги, когато имаш нужда от нея.

В кратките мигове, в които бяха заедно — най-често на обед в някой ресторант или в неговия апартамент — Клер чувстваше, че той води вътрешна борба. Знаеше, че Марк не е забравил последния им ден на острова, а също така и своето обещание да поговорят.

Имаше моменти, когато едва се сдържаше да му напомни за всичко това. Страхуваше се, че той не иска да се обвързва. За нея, естествено, щеше да бъде лошо, ако Марк я остави. Но щеше да приеме избора му, независимо дали й харесва или не.

Клер затвори папката и се обърна към Дарлин.

— И това свършихме. Сега можеш да си отидеш вкъщи и да си почиваш, докато бебето се роди.

— И дума да не става за почивка — предстоят ми купища неща: да подредя детската стая, да подсигуря всичко онова, от което едно бебе има нужда…

Дарлин се засмя, после отново стана сериозна.

— Слушай, казах ти, че оставам, докато ми намериш заместник. Но бяхме толкова заети, че в суматохата забравихме този проблем. А и след наследството, което получи, изниква въпросът, дали изобщо ще продължиш да се занимаваш с тази фирма.

Клер гледаше замислено пред себе си.

— С тази фирма аз всъщност исках да докажа себе си, да бъда самостоятелна — каза най-сетне. — Беше хубаво усещане да знаеш, че печелиш хляба си.

— Какво говориш? Значи ли това, че зарязваш фирмата?

— Минава ми тази идея. Дарлин, случиха се толкова много неща за кратко време. Марк смята, че не ми е излишна една промяна на обстановката, за да се замисля за бъдещето си. Той може би има право, както винаги.

— Тъй като сме на тази тема — какво ще облечеш довечера за неговия вернисаж? Доколкото разбрах, там се събира целият хайлайф.

— Марк ме помоли да си сложа черната копринена рокля, която купих в Ню Йорк. Без украшения. Освен това иска да си вдигна косите — промърмори Клер със свити вежди.

— Е, Марк си остава загадка, поне за мен. Добър спортист е, изключителен бизнесмен, почитател на изкуството — и най-богатите сред богатите дават мило и драго да бъдат видени в компанията му. Най-вече жените, естествено. Но мисля също така, че на него не му пука. Искам да кажа, че никога не се е появявал на това шикозно парти.

— На кое парти?

Дарлин се изчерви.

— Предполагах, че не ти е казал. По-добре да си бях затваряла устата. Когато бяхте на острова, тук се обади една жена — Валерия Йейл. Тя от една седмица се опитвала да открие Марк и накрая се обърнала към Айрис. Айрис я посъветвала да позвъни на теб.

Валерия Йейл… Това бе жената, с която Марк поддържа връзка дълго време. Жената, която беше първа приятелка с Ан. Спомени, с които се бореше отдавна, отново нахлуха в главата й…

… Клер и баща й тъкмо бяха седнали в един ресторант, когато влязоха Марк и Валерия. Клер почти се задави при вида на хубавицата, която седна на съседната маса с Марк. Имаше прекрасна черна коса, класическите черти на лицето й бяха изящни, беше висока и стройна. Клер не беше убедена кой е сложил край на връзката им. Кой би оставил доброволно такава хубавица?…

— И какво искаше Валерия Йейл? — попита Клер.

— Приятели на родителите на Ан се женеха и организираха парти по случая. Марк, естествено, беше поканен. Валерия изглеждаше доста кисела, че той не се е появил, че дори не се извинил по телефона за отсъствието си. Попита ме къде може да го открие. Отговорих й, че ме е помолил да не издавам на никого местонахождението му. Усетих я, че кипи вътрешно, но въпреки това остана учтива и любезна. Може би Марк вече е оправил нещата.

— Иска ми се да промените намерението си и да дойдете двамата с Пол довечера в галерията — въздъхна Клер и се засмя.

— Защо да се облизваме при вида на красотите, които не можем да си позволим? Но мама и татко сигурно ще дойдат.

Клер сбърчи чело.

— Вчера погледнах списъка на поканените. Дарлин, неловко ми е да се срещна с всичките тези важни особи. Има и приятели на Марк от Палм Бийч. Марк ме помоли да посрещам и поздравявам с него гостите, но аз му предложих да вземе Айрис. Тя ги умее по-добре от мен тези неща.

— Не ставай глупава. Облечи си черната рокля и всички ще бъдат в краката ти — Дарлин й намигна ободряващо.

Клер отново въздъхна.

— Ще видим. А сега си тръгвай вече. Искам да останете живи и здрави — ти и бебето.

— О, аз ще се чувствам като риба във вода. Освен това Пол ме глези непрекъснато. Обади ми се в понеделник, да ми разкажеш как е минало всичко около откриването на изложбата, окей?

— Дадено. Ще се чуем.

Дарлин си отиде, а Клер влезе в спалнята си и се съблече. Полегна на балдахиненото си легло и се опита да отпусне нервите си. Мозъкът й гъмжеше от хиляди мисли, които не й даваха покой.

Замисли се за сандъците, които й беше изпратил мъжът на Лин. Клер, естествено, веднага отвори кутийката за бижута, предадена й от специален куриер, но все още нямаше сили за разопаковането на личните вещи на майка си. Още не.

После мислено се пренесе в галерията на Марк. Предишния ден отидоха там двамата и тя знаеше колко много часове в аранжиране са прекарали Марк и неговият мениджър Лейн Бейтън. Всяка картинка, всяка статуетка и украшение трябваше да намери най-подходящото си място, да бъде положена в най-подходяща светлина.

Подредените с вкус зали се осветяваха от насочени лампи, стените и килимите бяха издържани в бяло и сиво, за да не нарушават цветната хармония на картините.

Клер се усмихна, припомняйки си как Марк се суетеше, възбуден като малко момче, получило нова играчка. Рязко се изправи и седна в леглото. Тя самата не беше ли също една играчка в ръцете му? Не избягваше ли Марк евентуален разговор за чувства, просто защото не изпитва такива?

Отново се отпусна на възглавницата. Не, това е безсмислица! Марк й беше дал да разбере, че изпитва чувства към нея, че харесва тялото й, че му е хубаво с нея. Но явно не можеше да предложи нищо повече. Не можеше да й предложи брак, защото чувствата към мъртвата му жена оставаха непроменени — и така щеше да бъде винаги.

„Бедният Марк! Не му е лесно, след като знае колко го обичам. Но той е почтен и ще ме уведоми, преди да започне нова връзка.“

Може би затова беше настоявал да го придружи тази вечер? За да намали въздействието на жестоките думи, за да я обезщети за предстоящото обяснение?

Клер погледна часовника. Трябваше да се облича вече. Седна на края на леглото. Марк беше й предложил да смени обстановката за известно време, преди да се замисли как ще живее за в бъдеще. Ако заминеше, той щеше да спре да се измъчва. Трябваше да намери изход от дилемата — самата тя и никой друг. Трябваше да сложи край на тази връзка и да предотврати всички неприятни сцени по раздялата. Но как щеше да го направи, за нея все още беше загадка.

 

 

Погледът на Марк се спря върху нея.

— От глава до пети изглеждаш зашеметяващо. А фризурата ти отговаря точно на намеренията ми.

Клер беше вдигнала косите си в леко разпуснат кок. Марк протегна ръка и помилва кичурите по слепоочието й. Много беше мислил за бъдещите им отношения, след като напуснаха острова. Той бе скривал досега връзката си с Клер, ревниво беше я пазил от обществеността. Така се избягваха сензационните ремарки в клюкарските рубрики на вестниците, нахалното любопитство на репортерите.

Но същевременно беше отнел и много на Клер, както изведнъж му стана ясно.

— Тази вечер ще бъде особена, дяволче — продума й дрезгаво. — Ти беше първата, на която доверих идеята си за галерията. Сега си единствената, освен Лейн и мен, която присъства на готовия, осъществен вариант на тази идея. Твоята радост показва, че си е струвало труда.

Клер се изчерви леко.

— Галерията ще има успех, ще видиш. Толкова са хубави експонатите.

— Тъй като стана дума за експонати, сега ще разбереш защо те помолих да си вдигнеш косата.

При тези думи Марк измъкна малка кутийка от джоба си.

Клер разви сребърната хартия и вдигна капачето. Смаяно загледа диамантените обеци с по един черен опал в средата и колието към тях. Марк я засипваше от години с подаръци, но никога не й беше подарявал нещо толкова лично. Очите й се насълзиха. Може би това беше неговият прощален подарък.

— Не съм виждала нищо по-хубаво… — промълви Клер.

Марк внимателно взе кутийката от треперещите й ръце и я постави на масата. Извади обеците и умело ги сложи на ушите й, после закачи и колието.

— Прелестна си — отбеляза накрая и отстъпи крачка назад, за да се наслади на творението си. Нежно целуна ръката й. — Клер, обеците и колието бяха на майка ми.

— О, Марк, винаги ще ги пазя. Но какво ще каже Айрис? Може би по право те й се полагат.

— Тя рядко слага обеци. Казах й, че искам да ти ги подаря. Няма нищо против.

Сърцето й заби по-лудо. Защо Марк й подаряваше семейните бижута? Ами ако това не е прощален подарък, а… Не посмя да довърши мисълта си.

Намерението й да изчезне завинаги от живота му отшумя тихичко. Дори и да не й кажеше нищо, тя вече знаеше. Не можеше да се откъсне от този мъж. Обичаше го и бе убедена, че и той изпитва същите чувства. Щеше да опита някога да разруши преградата, която той беше издигнал помежду им.

— Марк, време е — напомни му Клер и взе черната си официална чантичка. — Трябва да бъдеш в галерията, когато гостите започнат да пристигат. Другата седмица ти предстои огромна работа по подготовката на официалното откриване. Но когато данданията мине, искам да ти напомня за обещанието ти на острова. За разговора, който още не сме провели.

Болезнен израз за миг премина по лицето му, но изчезна също толкова бързо.

— Да, така е. Нищо не е забравено, дяволче. Но нека тази вечер бъде празник за нас — да не мислим нито за миналото, нито за бъдещето! По няколко причини те помолих и настоях да бъдеш до мен. Едната например е тази, че искам да те въведа в една страна от моя живот, до която ти нямаше достъп.

Клер го погледна изпитателно. Щом Марк официално я канеше, може би искаше да я представи на приятелите си. Но в такъв случай двамата веднага щяха да станат прицел на одумки. Защо Марк предприемаше тази стъпка?

Той отбягна питащия й поглед. Да, по дяволите, дължеше й обяснение. Но не сега. Клер не беше само едно мимолетно увлечение в неговия живот. Обичаше я. Тя означаваше за него повече от всяка друга жена. Господи Боже, защо не й каза всичко от самото начало? Защо не постъпи честно с нея? Защо скри истината?

Трябваше сам да си отговори на всичките тези въпроси и Марк го направи неохотно. Ако със своето мълчание беше проиграл шансовете си пред Клер, резултатът щеше да бъде нулев.