Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (8)

VIII

Клер седеше както обикновено в люлката на верандата и се наслаждаваше на игривите отблясъци на залязващото слънце. Марк печеше пържоли. Тя самата беше приготвила салата от спанак и подреди масата.

Отпи от своето лайм-дайкири. Замисли се за всичкото щастие, което преживя напоследък. Сигурно островът й действаше така. Времето с Марк беше нереално хубаво, но често я спохождаше чувството, че между тях все пак съществува невидима бариера.

Имаше моменти, в които беше абсолютно сигурна, че Марк я обича. В следващия миг той потъваше в необяснимо мълчание или съвсем изчезваше някъде далеч в мислите си.

Шумът от отваряща се врата я накара да трепне. Марк излезе на верандата.

— Тук си, значи. Скоро ще бъде готова пържолата за царицата на острова.

— Вече ми се събра слюнка — каза Клер, изправи се и го последва в къщата.

Двамата довършиха приготовленията около вечерята. Седнаха на масата и Марк подсвирна възхитен:

— Днес изглеждаш невероятно!

— Може би тоалетът ми не се вписва много добре в обстановката — забеляза Клер и погледна синьо-зелената рокля, с която беше облечена. — Но изпитах несъзнателна потребност да се понагиздя за тази вечеря. А ти си толкова секси в бански, че сега съм доволна от избора си — поне ще можем да вечеряме спокойно.

Марк от своя страна беше облякъл в чест на Клер бяла памучна риза и памучни панталони в цвят каки. Докато се хранеха, разговаряха за незначителни неща. Клер внезапно потръпна, Марк сграбчи ръката й.

— Добре ли си?

— Да. За момент изпитах смешното чувство… знаеш ли, хората казват, че някой се разхожда около гроба ти. Може би трябва да затворим прозорците. След днешния дъжд е доста студено.

Марк я загледа загрижен.

— Наистина ли си добре?

Тя се изправи.

— Да, аз съм съвсем добре. Ела, хайде да почистим кухнята.

— Не бива да обиждаме Сайлъс.

— Сайлъс ще ходи утре рано за риба. Е, поразмърдай се и ми помогни!

— Харесват ми жени със замах — подкачи я той и се облегна на стола си.

Клер стана съвсем сериозна.

— Марк, знам, че Сайлъс не обича да му се месят, но двете къщи му идват действително много. Да не говорим за градините. Вече няколко пъти му говорих за това, но той просто не ми обръща внимание.

— Вече ти разказах колко ми беше признателен, че го назначих на работа при мен след смъртта на жена му. Клер, за него е без значение, че готвим, но, моля те, остави останалата работа на него. Той има нужда да върши нещо. Освен това те харесва и много би искал да се наслаждаваш на почивката си!

— И другите жени ли харесва? Тези, които водиш тук? — Клер веднага съжали за думите си. Какво й ставаше? В края на краищата Марк не й беше длъжник за нищо. Преглътна нервно. — Аз… знам, че нямам право… Забрави го.

Той стана, заобиколи масата и я хвана за раменете.

— Освен Айрис, която прекара тук една нощ, никоя жена не е стъпвала на този бряг. Никой друг — бил той мъж или жена.

— Не те разбирам. Съвсем естествено е да поканиш тук някоя от твоите… твоите приятелки.

Повдигна с палец брадичката й, така че тя трябваше да го погледне.

— Нека не ти прозвучи самохвално и преувеличено, но ако бях го поискал, сега щях да имам харем на острова.

Те биха дошли на тълпи. Биха споделили с готовност леглото му в неговата плажна къща. Клер потръпна. Не можеше да понесе мисълта, че Марк се люби с друга жена.

— Клер?

— Аз… аз…

Марк се наведе и я целуна — първо нежно, после страстно.

— Оставяме съдовете, окей?

— Окей… — промълви тя и сведе глава на раменете му.

Клер погледна леглото. Докато си вземаше душ, Марк беше разхвърлял жасминови цветчета по възглавниците. Наведе се, взе няколко и ги затъкна в косите си.

Обърна се към него. Той стоеше до прозореца и се взираше в тъмнината. Приближи се и обгърна гърдите му.

— Идеята ти с цветята е прекрасна.

Марк се извърна към нея и дълго я държа в обятията си. После отиде до леглото, отпусна се на меките възглавници и я притегли към себе си.

Обходи с устни гърдите й, захапа връхчетата им. Клер страстно се притисна към него. Той проникна в нея рязко, почти грубо и се изплаши, че й е причинил болка. Но тя беше обладана от желание и страст, вкопчи се отчаяно в гърба му и двамата се залюляха в диво опиянение. Ликуването им нямаше край, нямаше граници, те бяха самото съвършенство, слети в едно…

 

 

Изгряващото слънце обагри морето и белите пясъци в розова мъгла. Марк беше станал рано, за да рисува. Застана нащрек зад палитрата, щом видя Клер да идва. Тя го целуна бегло по бузата и седна зад статива в пясъка.

— Кога ще ми покажеш последната си картина?

— Когато я довърша. Но ми се иска да ми позираш за морска нимфа. Бъди мила и се качи на дюната.

— Сериозно ли говориш?

— Естествено. Е, хайде, размърдай се. Искам да използвам светлината.

Клер се изправи и се покатери на голямата дюна. Седна и се огледа критично. Носеше светлосиня риза и бели шорти — в никакъв случай най-подходящото облекло за морска нимфа.

Марк сякаш разгада мислите й.

— Хм… струва ми се, че е най-добре да нарисувам нимфата гола. Съблечи се, ако обичаш.

— Няма да го направя.

Марк се ухили развеселено.

— Твоето съблазнително тяло мога да нарисувам и по памет — вдигни глава и погледни морето. — Не е ли прекрасно — вълните са толкова спокойни в целувката си с брега. Човек не би предположил, че Господ може да сътвори буря и вълнение.

Клер потръпна.

— Веднъж преживях буря. Бяхме с татко в една лодка. Беше ужасно, но татко беше до мен. А когато ме прегърна, вече не ме беше страх.

Марк вдигна глава и я погледна.

— Ти още не можеш да го прежалиш.

— Да. Не съм била често заедно с него, но когато е ставало, винаги ми е било приятно. Учудвала съм се, че той повече не се ожени. Знаех обаче, че има приятелки.

— Да, така е. Беше чаровен мъж. Но никога не намери жена, която да се сравнява с Лин.

— О! Нима мислиш, че татко е продължавал да обича Лин?

— Не знам дали е било любов. Но веднъж ми каза, че за него тя била най-възбуждащата жена, която някога е срещал. Може би някои хора никога не забравят първата си любов.

Отново настъпи мълчание. Клер се замисли върху думите на Марк. Първа любов… Тя знаеше, че между Марк и Ан любовта е била като пясъчен замък. Връхлетя я отчаяние при мисълта, че баща й не се е оженил по същата причина, както и Марк: те не са могли да забравят своята първа любов.

— Сайлъс може да те закара до вас, в случай че Дарлин не ти е опаковала всичко необходимо — наруши най-после Марк мълчанието.

— Като гледам как ми е опаковала нещата, съмнявам се, че е забравила нещо важно.

Марк вдигна вежди и Клер почувства, че се изчервява.

— Средство за самосъхранение.

Марк се стегна. Тя объркано видя как лицето му се изопна и погледът му се отнесе надалече. Клер преглътна мъчително.

— Ти навярно знаещ, че за мен не е така просто да легна с някого и…

— Изобщо не е нужно да ми говориш за миналото си — прекъсна я той грубо.

В очите й се появиха сълзи. Защо Марк не й кажеше какво става с него? Усещаше, че нещо не е наред.

— Слънцето ме напече — каза спокойно той. — Хайде да се връщаме. Искам да поработя малко, докато стане време за обяд.

Клер се плъзна надолу по дюната.

— Ти ми се сърдиш, а аз не знам защо — каза тя и се изправи до него. — По дяволите, ти винаги си бил добър приятел и си ме закрилял! Не искам нищо повече от теб, освен да бъдеш откровен. Това значи, че ми е напълно ясно — никога няма да заема мястото на Ан в твоето сърце!

Марк прекара пръсти през косите си.

— Мисля, че понякога се поддавам на настроенията си — лицето му отново омекна. — Възхищавам ти се, че ме понасяш.

На лицето й се изписа объркване. Марк сви устни. Господи, проклетият момент беше дошъл. Трябваше да й каже. Не, не и сега. Не и сега, когато пак се желаеха. Когато се успокои и подреди мислите си, ще говори с нея. Прегърна я.

— След обяда ще си поговорим, дяволче. Ти спомена Ан. Да, тя винаги ще заема своето място в живота ми. Но аз приех, че е мъртва.

— Въпреки това за мене е ясно, че никога няма да обичаш друга жена.

Марк обхвана лицето й с длани.

— Ан означаваше много за мен, но не по начина, по който ти ме привличаш. Довери ми се още малко и повярвай, че ти мисля доброто, че твоето щастие е най-важно за мен.

— Вярвам ти, Марк — каза тихичко Клер.

— Скъпа, искам винаги да знаеш, че по особен начин си ме направила щастлив, по начин, напълно непознат за мен — той замълча, после едва чуто промълви: — Вече нищо няма да бъде същото за мен.

Остра болка я прониза. Явно Марк я подготвяше за това, което беше очаквала да чуе.

— Беше прекрасно, дяволче, но и двамата знаехме от самото начало, че всичко е под напора на момента.

Клер се изплаши, че ще избухне в сълзи, но в следващия миг гордостта й взе връх. В продължение на шест години беше потискала любовта си към Марк. Ако той не можеше да й даде това, от което имаше нужда, щом не можеше да я обича така, както тя искаше — о, тя и така би могла да го приеме и да го преживее.

Клер се насили да се усмихне.

— Хайде, нека ти помогна в кухнята. Ще приготвя нещо, докато ти се занимаваш в кабинета си.

По време на обяда Марк поддържаше незначителен разговор. Клер знаеше, че той се насилва да изглежда както обикновено. Тя самата се измъчваше от всевъзможни мисли. Учтиво се стараеше да поддържа разговора с леки фрази, но почувства облекчение, когато той се изправи и отиде до прозореца.

— Слушай, не е ли това лодката на Сайлъс?

Клер стана и отиде при Марк.

— Много бързо се е върнал. Аз ще почистя кухнята, а ти му помогни да разтовари.

Марк се обърна и се засмя.

— И тази сутрин те оставих насаме с мръсните съдове.

— Може би довечера аз пък ще те оставя да готвиш и чистиш.

Марк я целуна по връхчето на нослето.

— Съгласен. Довечера си освободена от дежурство. А сега отивам да помогна на Сайлъс. До скоро.

Като прибра съдовете, Клер седна до масата в трапезарията и се загледа в градината. Осъзна с мрачно предчувствие, че скоро ще настъпи времето за завръщането й във Форт Майерс. Все едно какво щеше да излезе от разговора, за който Марк беше споменал. Трябваше да се погрижи за наследството на майка си, фирмата и Дарлин също я чакаха.

Гласът на Марк я изтръгна от мислите й и тя се сепна. Носеше голям кафяв плик и изглеждаше загрижен.

— Какво се е случило? — попита го смутено.

— Предметите на изкуството, които бях поръчал за откриването на изложбата, трябваше да пристигнат след един месец. Тук ми съобщават да ги очаквам в края на седмицата. Има новини и от Айрис. Изпратила е някои от предметите, които е намерила.

— Нима няма никой, който да приеме пратката?

— Така е. Адски ми е неприятно, че точно сега трябва да се връщам. Но нямам избор, дяволче.

— Разбирам. А и аз трябва да се връщам към моя бизнес и да се свържа с адвоката на мама — каза Клер и тихичко добави: — Ще ми липсвате — ти и островът.

Марк пристъпи и я помилва по косите.

— Не мислиш ли, че и с мен е така?

Очите й се напълниха със сълзи.

— Това, че имах възможност да поживея на острова, ми помогна много повече от всичко останало. И да бъда с теб.

— За в бъдеще отново ще можеш да се справяш сама. Но ако някога имаш нужда от мен, аз винаги ще бъда насреща.

Няколко минути мълчаха потиснато. Клер се питаше как ще спи от сега нататък без Марк. Как ще се събужда без неговите обятия. Но сега беше безсмислено да се задълбочава в подобни мисли.

Изправи се.

— Отивам да стегна багажа си. Още днес следобед ще заминеш, нали?

— Да — меко отвърна той. — Съжалявам, че сега няма да имаме време да поговорим, но смятам, че ще се виждаме често.

Клер успя само да кимне. Погали го лекичко с пръст по бузата, после рязко се извърна и тръгна към стаята си.

Марк остана, загледан в нея. Защо, по дяволите, беше изчаквал толкова време, преди да й го каже? На какво се надяваше? Тук, на острова, това би било много по-леко, отколкото в града. Когато животът ги завърти, когато романтиката изчезне, нещата ще изглеждат много по-груби, фактите — много по-болезнени. Но щом уреди нещата си, веднага ще покани Клер в своя апартамент. „Господи, как я обичам!“ Не бе обичал така никоя друга. Животът му започваше и свършваше с Клер. Болезнено имаше нужда от нея, искаше да я държи в обятията си, да й помогне да забрави проблемите си.

Силно почукване на вратата го върна към действителността.

— Влизай, Сайлъс — извика и се обърна.

Сайлъс пристъпи и го погледна загрижено.

— Ако искаш преди мръкване да стигнеш сушата, трябва да побързаш, момче. Мислех, че вече си опаковал всичко.

— Бях се замислил…

— Отдавна се познаваме с теб, бих казал, че сме добри приятели и не искам да пъхам носа си в твоите работи — поклати глава Сайлъс. — Но ти ще бъдеш пълен глупак, ако не се ожениш за малкото дяволче. Явно е, че имаш нужда някой да ти посочи правия път.

Марк се насили да се усмихне.

— И какво би ми казал, ако трябваше да си напъхаш носа в моите работи?

Сайлъс го изгледа объркано.

— Признавам, че отидох твърде надалеч.

— Не. Но честно, Сайлъс, аз наистина бих оставил Клер тук, докато уредя ангажиментите си. И тя би ме чакала, докато се върна…

— Мога да се закълна, че момичето е лудо по теб.

Марк хвана ръката му.

— Като се върна на острова, тя може би ще бъде с мен. Ако ли пък не, твоето приятелство ще ми бъде два пъти по-необходимо. А сега наистина трябва да побързам.

— Обади ми се скоро — рече Сайлъс.

— Да.

Сайлъс се поколеба, после промърмори дрезгаво:

— Ще запазя мястото си тук. А ти си помисли какво ти казах. Дори и да не съм имал това право.

Марк кимна и въздъхна.

— Ще бъде, приятелю. Вярвай ми. Ще помисля за това.