Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (3)

III

Марк наблюдаваше Клер, щастливо усмихнат. Тя беше в розова рокля от жоржет, а русата й коса свободно падаше на раменете.

— Ако ти, лакомнице, вече си заситила глада си, можем да отидем в хола за по едно кафе — подкачи я той.

— Да не си ме подмамвал с този шоколадов крем! Дорис отново надмина себе си тази вечер. Но масата си наредил ти, нали?

— Обичам красиво подредени маси, особено когато компания ми прави една красива жена.

Клер загледа изискания аранжимент от класически синьо-бял китайски порцелан и скъпи японски фруктиери. От лампите струеше приглушена светлина. „Колко романтично… — помисли си. — Жалко само, че Марк вижда в мен повече сестрата, отколкото жената.“ Марк се изправи и заобиколи масата.

— Ще отсъствам поне месец и бих искал да поговоря с теб, преди да тръгна. Ела, дяволче.

Той много пъти беше отсъствал дори и за по-дълго време. Защо точно сега я обзе тягостна мъка? Беше нещо като болезнено предчувствие… — сякаш животът й щеше да се промени из основи. „Но това е просто смешно. Най-вероятно само си въобразявам, че Марк е по-различен тази вечер…“

Малко по-късно седяха в хола и Марк наля кафе в порцелановите чашки.

— Ще имаш нужда от него, дяволче, след всичко, което погълна тази вечер.

Тя направи гримаса и той се разсмя. Клер деликатно отпи от кафето си и неочаквано изтърси:

— Мама и онзи мистър сватбено пътешествие ли са предприели?

— Не още. Ще прекарат пятото в Европа, но майка ти ще ти се обади преди това.

Марк забеляза болезненото й изражение, отпусна се на канапето до нея и я прегърна. Внезапно се замая от аромата на парфюма й — точно толкова романтичен, колкото и неговото настроение.

Клер също почувства флуидите, които заплуваха помежду им. Всъщност, трябваше да си признае, че стомахът й се свиваше и коленете й се подкосяваха всеки път, когато Марк беше наблизо, но тази вечер и с него сякаш се извършваше някакво чудо. Може би просто се влияеше от думите на Дарлин. Мечти, мечти…

И тогава прозвуча гласът му някъде отдалеч. Дочу името си и я заля вълна на възбуда. Близостта на този мъж, уханието на скъпия му лосион и изразът на очите му я накараха да забрави всичко друго.

Той взе лицето й в ръце и го покри с леки игриви целувки. После намери устните й и ги целуна с такава страст, сякаш от години е чакал този миг.

Пулсът й се ускори, когато устните му запълзяха по шията й, а сърцето й лудо заби, щом пръстите му докоснаха гърдите й през деколтето на роклята. С глухо стенание Клер заби нокти в гърба му.

— Толкова си хубава… прекрасна си! — промълви Марк и повдигна главата й.

Видял лицето й, незабележимо потръпна. Сякаш се бореше със самия себе си. После рязко я пусна.

Клер го загледа объркано. Още гореше от желание по него, усещаше възбуда от допира на устните му, от докосването на пръстите му.

Отчаяно търсеше думи, каквито и да са, само и само да наруши потискащото мълчание.

— Съвсем забравих да ти съобщя новините около Дарлин. Тя и Пол ще имат бебе.

Марк едва не разля кафето, което тъкмо си сипваше. Клер смаяно видя как ръцете му затрепериха, докато оставяше чашката на масата.

— В такъв случай ще трябва да си потърсиш нова асистентка.

— Дарлин възнамерява да остане още известно време — обясни тя. Погледът й омекна. — Толкова съм щастлива за нея! Дори малко й завиждам.

Забеляза, че лицето му се сгърчи, придобивайки все по-измъчено изражение, докато му бърбореше за Дарлин, за Пол и за тяхното щастие.

— Изненадва ме, че й завиждаш — каза Марк най-сетне. — Наистина повечето жени мечтаят за дете, но ти никога не си говорила на тази тема.

— Самата аз още не бях се замисляла сериозно, Марк. И завиждам на Дарлин не само защото очаква бебе. Тя и Пол ще бъдат прекрасно семейство. В днешни дни това е всичко друго, освен нормално.

— Клер, ти вероятно не си наследила от Лин влечението към семейния живот. Твоята майка дълбоко в себе си е адски старомодна: щом е преспала с някой мъж, непременно трябва да се венчае с него.

— Но браковете й никога не са били трайни, Марк. Аз самата мога да потвърдя колко съсипана е била майка ми след всеки развод. Но не се тревожи, тя не е успяла да ме лиши от всички илюзии. Дарлин и Пол са доказателство, че може да има и щастливи семейства.

— Винаги съм се учудвал защо не си се омъжила за някого от младите мъже, с които съм те виждал да излизаш — рече тихичко Марк.

Клер прехапа език, за да не го контрира с въпроса: защо той не бе имал нито една трайна връзка след смъртта на жена си?

Но само сви рамене.

— Навярно попадам винаги не навреме и не намясто на съответния човек. Но кажи ми, впрочем, не ти ли предстои много работа, след като утре отлиташ?

— Така е. Ще те изпратя.

— Кажи на Дорис, че вечерята беше супер.

Марк я изгледа мълчаливо, сякаш искаше да каже още нещо.

— На нея й е приятно да готви за теб — проговори най-после с дрезгав глас.

Малко след това двамата прекрачиха прага на малкия вестибюл в нейната къща и между тях се възцари мълчание. Марк изглеждаше напълно съсипан.

— Пази се, Марк — отрони Клер с измъчена усмивка.

— Ще ти се обадя. И ти се пази, малко дяволче. Ще ми липсваш.

После се обърна и излезе. Клер мълчаливо се загледа след него. Внезапно я връхлетя ледена пустота.

Четвърт час лежа в леглото с напразни опити да примами съня. Отново и отново си задаваше въпроса — откъде тези внезапни изблици на нежност у Марк. Естествено беше да знае, че много мъже я намират за привлекателна. Дали Марк не беше забравил за няколко минути, че тя е само Клер? „Малкото дяволче“, момичето, което той искаше да покровителства, понеже е бил приятел на нейния баща и на нейната…

„Не, тази вечер няма да мисля повече за майка си.“ Затвори очи и легна удобно по гръб. Връхлетя я умора. Споходи я познатият сън:

 

 

… Малкото русо момиченце и стройната тъмнокоса жена се надбягват по поляната към живописната английска къща. Останало без дъх и превивайки се от смях, то се свлича до градинската врата.

Жената взема детето на ръце и го целува. „Ти спечели надбягването, принцесо. Ела, хайде преди чая да наберем букет цветя.“

Очите на детето блестят от радост. „Ти се остави да те надбягам!“

„В живота всеки има право да спечели“ — отвръща жената с усмивка. Двете берат цветя. Жената взема един тъмночервен мак и го закрепя в косите на момиченцето. „Едно красиво цвете в копринените коси на една красива принцеса“.

Детето прегръща майка си. „Ти си най-красивата жена в целия свят. Искам завинаги да остана при теб.“

Сянка пада върху лицето на жената. „И аз го искам, миличко. Ти си още толкова мъничка. Може би един ден ще разбереш защо желанието ни е неосъществимо.“

„Не ме ли обичаш?“

Жената целува връхчето на нослето й: „Разбира се, че те обичам, миличко. Хайде да тръгваме…“

 

 

Сънят свършваше винаги на това място. Но не и този път. Клер се вцепени от ужас. Нещо не беше както трябва!

 

 

… Сега Марк седеше до Лин на едно плюшено канапе в розов цвят. Лин беше положила ръката си на рамото му. Клер отчаяно се опитваше да стигне до тях и да чуе за какво си говорят, но краката й тежаха като олово. Завладя я страх, когато видя как майка й пребледня като платно. Лин политна назад и…

 

 

Сънят свърши. Клер отвори очи и се втренчи в нищото пред себе си. Плуваше в пот. Цялото й тяло се тресеше. Отново я обзе болезненото предчувствие. Когато се разбуди окончателно, страхът беше изчезнал.

Придърпа завивката и се закъта в нея. Но кошмарът не си отиваше.

Не успяваше и да го разгадае. Какво търсеше Марк при майка й? Какво място заемаше той в този кошмар?

Познаваше го от шест години, но все още не знаеше и не можеше да каже със сигурност какво става в душата му. Какво, например, можеше да означава неговата целувка тази вечер? Нима си бе представял Лин в своите обятия? Вероятно нещо се беше случило между тях двамата, нещо повече от обикновено приятелство — нещо, което прехвърляше рамките на едно приятелство.

А и Ан, неговата жена… Не, сега не бива да мисли за нея. Не сега. Но всичко беше толкова странно. Явно Лин знаеше нещо за Ан — нещо, което Марк никога не беше казал на Клер.

Връхлетя я лош спомен, срамуваше се, не можеше да избяга и Клер се зави презглава, обзета от ужас.

Това се случи малко след нейното преселване във Форт Майерс. Двамата с Марк бяха подреждали цял ден къщичката й. Вечерта той я покани в жилището си.

След вечеря му телефонираха служебно и Марк я заведе в съседната стая, за да си избере някоя книга, тъй като разговорът щял да се проточи. Тя взе напосоки някакво томче от етажерката и седна на канапето. Отвори го и от него изпадна писмо. Като замаяна загледа познатия почерк.

Поколеба се за миг. Знаеше, че не бива да го чете. Знаеше също, че щеше да го прочете. Хвърли поглед на датата. Лин го беше писала същото лято, когато се запозна с Марк.

„Скъпи Марк,

Каква прекрасна изненада! Да попадна на теб точно в Рим! А после това момиче… Фантастично създание. Имам много малко време за писане на писма, но непременно исках да ти кажа колко се радвам, че ти така присърце прие съвета ми. Съвсем сериозно, мили, не е необходимо да чувстваш вина по отношение на Ан. Господ е свидетел, че ти направи за нея много повече, отколкото всеки друг на твое място би сторил. Знам също така, че никоя друга не би могла да заеме нейното място, но ти си твърде млад и можеш да дадеш много повече на една жена, отколкото би дал, ако живееш като монах. Как ми се иска да имаме повече време за разговори! Ти ме попита за Алдо. Когато получиш това писмо, сигурно вече ще сме женени. Той ме обожава и е прекалено богат. Показа ми Вечния град от свой ракурс и аз съм опиянена както от него, така и от града. Но сега наистина трябва да побързам. Алдо ми запази час при неговия фризьор, а трябва да купя и няколко хубави неща за Клер. Толкова съм ти благодарна, че се грижиш за нея. И съм ти признателна, че се опитваш да ме разбереш. Марк, мили, моля те, не прахосвай живота си напразно в мисли за миналото.

Целувам те,

Лин“

Внезапно Клер дочу, че Марк говори с Дорис в коридора. Скочи и скри книгата в библиотеката. Писмото я обърка, но тя никога по-късно не посмя да сподели с някого за него. Дори не спомена, че го е чела.

Изправи се рязко и седна в леглото. Господи, защо я връхлетяха всичките тези спомени? И без това беше загубила страшно много време в размишления какво наистина се беше случило между Марк и Лин. Стига вече!

Легна отново, дръпна завивката и закопня да заспи.