Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (14)

XIV

Клер и Айрис изчакаха в тъмната кухня пристигането на Марк и уговореното почукване на задната врата. Айрис пусна брат си в къщата. Коленете на Клер се разтрепериха, когато стана да го посрещне, а сърцето й щеше да изхвръкне.

— Да отидем в спалнята за минутка, дяволче — прошепна й той. — А после ще се изпарим.

Сграбчи я в прегръдките си и й дари дълга целувка. Клер щастливо се притисна в него. Марк я оттласна леко от себе си и внимателно я разгледа.

— Не изглеждаш да си спала много, нито пък да си яла — каза дрезгаво, забелязал тъмните кръгове под очите й.

Клер също го изпиваше с очи, доколкото това беше възможно в полутъмната спалня. В зениците му се таеше мъка и това й напомни какво му беше причинила.

— Съжалявам… — промълви тя и нежно положи длан на бузата му.

— Ей, деца, на острова ще можете да се наприказвахте до насита — Айрис погледна през вратата. — А сега трябва да побързаме.

— Готова ли си за старата ни игричка? — запита я Марк.

Айрис се ухили.

— За мен ще бъде удоволствие.

Марк отново се обърна към Клер. Тя носеше черна тениска, джинси и тъкмо си слагаше черна барета.

— Изглеждаш очарователно, дяволче — отбеляза той. — Но защо не си наметнеш палтото на Айрис?

Айрис кимна.

— Ще й бъде много дълго, но ще я скрие добре. Трябва й също така шал, за да скрие и русите си коси. Марк, приличаш на привидение.

— Приличам по-скоро на вехтошар, изпаднал в нужда.

Клер объркано местеше поглед.

— Ще ми обясните ли какво сте намислили?

Марк взе ръката й и я стисна.

— Пристигнах с фирмената кола на моя доставчик. Тя е спряна зад къщата. Мисля, че ще успеем да минем незабелязано през храстите.

Обърна се към сестра си.

— Айрис, не забравяй да си сложиш русата перука, когато напуснеш къщата след нас! Седни в колата на Клер и се поразходи из града. Можеш да им устроиш преследване в нощен град. Ако нашият план пропадне и ние с Клер бъдем разкрити, ще го прочетеш във вестниците.

Всички се разсмяха.

— Обади ми се утре, окей?

Марк й обеща, после хвана Клер за ръка и двамата напуснаха къщата.

 

 

Клер беше като замаяна. Всичко стана толкова набързо! Пътуването с камиона до пристанището, чуждата лодка… Не сънуваше ли? Един сън, от който все някога щеше да се събуди?

Морето беше бурно, огромни вълни се разбиваха в лодката. Но Клер не изпитваше страх. Марк беше добър капитан, в негово присъствие изпитваше сигурност. Говориха малко. Най-после се показа осветеният пристан на острова.

— Сайлъс ни очаква — извика й Марк. — Дяволче, успяхме!

Едва бяха стъпили на брега и Марк захвърли багажа на пясъка. Вдигна Клер на ръце и я завъртя. Бързо я понесе към плажната къща.

Кръвта бучеше в ушите й, докато той безмълвно я разсъблече. Тя му помогна да свали дрехите си.

Хвърлиха се в обятията си и се нацелуваха до насита. Любиха се жарко, любиха се много пъти, докато най-сетне изтощени и удовлетворени рухнаха всред възглавниците. Клер веднага обгърна Марк с ръце, сякаш никога повече нямаше да го пусне.

Смълчани лежаха един до друг, вкопчени в телата си.

— Трябва да поговорим — продума Марк. — Искам да довърша твоя портрет и… може би е още рано да ти го казвам, но… но ти трябва да знаеш, че не желая нищо по-силно от това, час по-скоро да станеш моя жена. Знам, че искам много от теб, но…

— Никакво „но“ — прекъсна го Клер. — Не разбираш ли, че самата аз винаги съм го искала? Че откакто те познавам, мечтая само за това?

— Държа да си напълно убедена в това, което вършиш, дяволче. Не само защото не мога да те даря с деца. Ти видя какво могат да причинят репортерите на някого, когото са си нарочили. Като станеш моя жена, ще ти се налага доста често да се бориш с тях. Аз не съм от най-бедните и…

Клер нежно го щипна по ухото.

— По дяволите, Марк Стенли, вече имам опит с тях! А и достатъчно дълго те чаках! Искам те, искам те при всички тези несгоди, така че престани с глупавите си монолози! Разбра ли ме?

Марк тихо се засмя и я целуна по нослето.

— Принадлежа ти тялом и духом, дяволче. Господи, не мога да повярвам, че отново сме заедно.

— Ако сънувам, Марк, не ме буди, моля те.

Той стана сериозен.

— Скъпа, какво мислиш по въпроса с децата? Никога няма да бъда баща, никога няма да мога да те направя майка. Моля те, бъди искрена.

Клер замълча за миг, после взе лицето му в дланите си.

— Без теб беше по-лошо. Дай ми време за размисъл, Марк. Да бъдеш добра майка означава много повече, отколкото да родиш едно дете. А това, че си стерилен, не означава, че трябва непременно да се откажем от деца. В края на краищата, остава ни и възможността за осиновяване. Трябва да поговорим по-обстойно за това. Но сега съм много уморена. Имаш ли нещо против да поспя?

Марк я прегърна.

— Спи, миличко. Нощта беше напрегната за теб.

— Ммм… Искам да лежа така до края на живота си.

— Смятам, че това може да се уреди, скъпа. Хайде да спим сега. Казах на Сайлъс да не ни буди, а тук за щастие не гъмжи от репортери.

Клер се прозина. Тялото й сладостно се отпусна в прегръдките на Марк. В следващия миг вече спеше дълбоко.

 

 

Клер протегна голите си крака в хамака, опънат между два обрасли с мъх бора. Лениво се поклащаше, припомняйки си случилото се през изминалите две седмици. Беше му позирала всяка сутрин, но той все още криеше картината от нея.

— Това е моят сватбен подарък и трябва да остане изненада — шегуваше хе Марк.

Тя знаеше, че обича да рисува, но още не го беше виждала да работи така фанатично.

Досещаше се защо: беше дошло време да се връщат на сушата. Айрис поддържаше връзка с брат си и му бе съобщила, че репортерите вече не обсаждат къщата на Клер, но навярно тепърва щяха да ги преследват като изгладнели вълци. Както и да е, заедно с Марк ситуацията не изглеждаше така отчайваща.

Клер изпищя — нещо закапа над нея и потече по голия й корем към бикините.

— Марк, ти… ти…

— Шегаджия?

Той стоеше до нея с бутилка вино в ръка. После коленичи и изпи виното, което се стичаше по кожата й.

— Имаш най-красивия пъп, който съм виждал.

— Ти експерт по пъповете ли си?

В очите му затанцуваха хиляди дяволчета.

— Можеш да бъдеш абсолютно сигурна. И така, има…

— Изобщо не ме интересува какво има — прекъсна го Клер с престорен яд, после кимна по посока на бутилката: — Какво толкова има за празнуване? Нека отгатна, картината е готова!

— Точно така. А сега съм уморен. Отмести се малко, момиче.

Марк я целуна и тя усети вкуса на виното по устните си.

— Ммм… вкусно е. А сега искам да видя картината. Веднага.

— Не сега.

Той облегна бутилката на ствола и се изтегна до Клер в хамака. Тя се сгуши до него.

— Време е да се връщаме, нали?

— Да. Утре можеш да започнеш с прибирането на багажа. Когато пристигнем във Форт Майерс, ще се свържа с адвоката си, за да подпишем нужните документи. Знам, че си наследила състоянието на Лин. То остава твое. Искам да се уверя, че си осигурена финансово.

— Ще ми се да направиш още нещо за мен.

— Ще направя всичко за теб.

— Отделяй повече време за рисуване! Разбирам, че си добър бизнесмен, но разбирам също така, че изкуството означава много за теб.

Марк се замисли.

— Права си. Окей, ще планирам едно ателие в нашата бъдеща къща.

Той се засмя.

— А сега все пак да видим картината — напомни му Клер.

— Почакай още миг! Когато се върнем, ще се оженим много тихо. Това може да се уреди. А после може би отново ще заживеем на спокойствие…

Клер се намръщи.

— Ти и Айрис така активно работите за вашия бизнес! Мислиш ли, че искам да остана встрани от работата?

— Отначало ще бъдеш напълно ангажирана с къщата. Естествено, ако това ти е приятно.

— Вече го очаквам с радост. Освен това, искам да пътуваме много. Но имам и една добра идея за бизнес.

Марк се засмя.

— Ти много добре си пасваш с плановете на рода „Стенли“. Ще се наредиш сред предприемачите, така ли?

Клер вдигна глава и го погледна.

— Моята работа като модистка ми доставяше огромно удоволствие. Сега ми се иска да отворя скъп бутик. Парите на мама са добър начален капитал и… ей, престани, говорим делово!

Марк се ухили.

— Извинявай, но не съм свикнал да говоря за бизнес с прелъстителни полуголи жени. Но идеята ти звучи великолепно. Може би дори ще успееш да организираш цяла верига бутици.

— Вече съм мислила по въпроса. Ще посветя това начинание на майка ми, от която научих толкова много за модата. Ще кръстя бутика на нейно име.

— Тя би се радвала на това.

— Марк, смяташ ли, че мама е обичала истински някого?

— За теб съм сигурен. Освен това, беше дълбоко привързана към баща ти. Ти знаеш, че останаха добри приятели в продължение на години. Но другите мъже… Боя се, че Лин винаги смесваше влюбването с истинската любов.

Клер кимна.

— Когато меденият месец приключеше, с него приключваше и поредният й брак.

Марк обхвана лицето й с длани.

— Дяволче, ти си една зряла жена, много по-зряла от твоята майка. И в най-добрите бракове са възможни кризи. Но аз съм убеден, че няма да ме зарежеш още при първата трудност. Трябва и двамата да се потрудим, за да запазим щастието и в брака ни.

— Понаучих нещо от неуспешните бракове на мама. Ако говорим открито за нашите чувства и преодоляваме заедно проблемите, положително ще успеем да съхраним нашия брак.

— Това е много важно — съгласи се Марк. — Но по-важното е, че се обичаме и си вярваме.

Клер го целуна нежно по устните.

— Ако възникне проблем, винаги ще си спомням колко нещастна бях без теб. Не бих искала втори път да изживея подобна самота.

— Няма да ти се случи. Но сега искам да ти покажа картината. Мисля, че е най-доброто, което някога съм рисувал. Може би причината се крие в модела.

— Не мога повече да чакам! О, Марк, толкова те обичам!

— Колко точно? Може би трябва веднага да ми го покажеш.

— Да не си се побъркал? Сайлъс коси тревата, ще го шокираме.

— Трябваше да го пратя да лови риба — простена Марк, после стана отново сериозен. — Дяволче, съмняваш ли се по някакъв начин за нещо в мен? Кажи ми го, моля те!

Тя му се усмихна мило.

— О, не! Погледни ме и ще разбереш, че говоря истината.

— Картината ще ти покаже какво виждам в хубавото ти лице.

 

 

Клер застана пред своя портрет в ателието на Марк.

Пред картината, която толкова дълго не й беше позволил да види. Тюркоазно море, пясък и дюни, и една чудно хубава жена, потънала в мечти. Една влюбена жена — Марк беше уловил правилните й черти, големите синьо-зелени очи гледаха изразително, пълната чувствена уста навяваше знойни мечти.

— Наистина е шедьовър — прошепна Клер със страхопочитание.

Той обгърна талията й.

— Не е чак толкова добра.

— Напротив, добра е и още как! Къде ще я закачиш?

— В моя апартамент, докато стане готова къщата. За да я виждам винаги пред себе си. Дяволче, исках да уловя твоята красота и любовта, която ми се струваше, че виждах в очите ти.

— Любовта… Знаеш ли, че за мен съществуваш само ти?

— Мисля, че да — отвърна тихо той.

Клер се сгуши в ръцете му и той я притисна до себе си. Беше щастлива и закриляна. Може би някой ден щяха да си осиновят дете. Но дори и да не го стореха, пак щяха да бъдат истинско семейство.

Тя вдигна глава и го погледна. В очите му прочете много любов и разбиране.

— Предстои ни дълъг живот. Ще имаме време да осъществим всичките си планове — каза той и я притегли на дивана. — А сега искам да ти покажа колко много те обичам.

Целуна я и думите вече бяха излишни.