Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (12)

XII

Клер отвори очи. Лежеше в леглото си, но се чувстваше странно слаба, със замъглено съзнание. Погледна към прозореца и установи с изненада, че се бе мръкнало. Вратата се отвори и някой запали лампата.

„Айрис…“

Споменът я удари като камшик. Клер се опита да подреди мислите си. Първо статията в списанието, после думите на Айрис…

— Добре ли си?

Айрис седна на ръба на леглото.

— Какво си ми дала?

— Малко бренди. Обадих се на Марк. Той е тръгнал насам. Естествено, бесен е по мой адрес. Но, Клер, аз бях сигурна, че ти е казал. Обеща ми да го направи последния път, когато бяхте на острова.

Внезапно в душата й се надигна гняв. Сви юмруци.

— Предоверила съм се на Марк — продума твърдо. — Как е могъл да помисли, че ще спра да го обичам, защото не може да има деца? По дяволите, Айрис, неговата стерилизация е благословия за Марк, а не проклятие. Така има отлично извинение да не се ожени както за мен, така и за всяка друга!

Айрис се замисли.

— Марк и аз нямаме навика да се бъркаме в работите на другия. Но аз мисля, че е време да наруша това правило. Познавала съм Ан през целия й живот, а и Марк винаги открито е разговарял с мен за нея. А после и Валерия… Когато Ан почина, тя полагаше трогателни грижи за Марк. Сигурно всички са смятали, че двамата ще се оженят. Но Марк не я обичаше. Валерия беше информирана за стерилизацията му. Не знам… може би Марк действително е използвал този факт като претекст. Но аз съм виждала как те гледа. А сутринта преди откриването разговаряхме за теб…

Мислите объркано се стрелкаха в главата й. Дойде й твърде много: смъртта на майка й, връзката с Марк, всички тези промени в живота й…, а сега статията, че и новината за Марк…

— Отдавна чувствам, че Марк скрива нещо от мен — заговори на пресекулки Клер. — Отначало мислех, че не иска да ми каже колко е обичал майка ми. После реших, че е заради Ан. Че не може да преживее смъртта й. Но той ме уверяваше, че няма нищо подобно, че ме обича, и аз му вярвах. Все пак чувствах, че между нас се издига невидима и непреодолима бариера. Дори ми се струваше, че иска да скъса с мен. Мислиш ли, че някога би ми казал истината?

Айрис сви рамене.

— Не знам — отвърна тихо. — Той страда в продължение на много години, а после ти го направи толкова щастлив! Адски се страхуваше, че ще те загуби. Беше убеден, че ти непременно искаш дете. Клер, той знае, че го желаеш, и дори и да го увериш, че за теб този факт е без значение, по-късно ще страдаш.

Сега Клер си спомни за особеното изражение на Марк, когато му каза, че завижда на Дарлин за нейната бременност.

Айрис внимателно я наблюдаваше.

— Искаш ли да имаш дете? — попита най-сетне тя.

— Още не съм мислила за това. Но, Айрис, Марк не се ли е замислял за осиновяване?

— Напротив. Дори е разговарял с Ан на тази тема. Но сигурно е знаел, че Ан е прекалено слаба физически, за да се грижи за дете. Клер, Ан не искаше Марк да се подлага на тази операция. Малко след сватбата се изплашиха, че тя е бременна, но нямаше нищо такова. Мисля, че тогава Марк е изпаднал в паника. Днес признава, че тази стерилизация е била един напълно импулсивен акт, но вече се е примирил. Сега го интересуваш единствено ти.

Клер обхвана главата си с ръце. Можеше да разбере вътрешния му конфликт. В случай че наистина я обичаше, в случай, че искаше да се ожени за нея. Въпреки всичко, което беше чула от Айрис и Марк, отново се замисли за Ан. Традициите… Марк положително е искал да има дете, което да продължи рода му. И въпреки това беше се подложил на тази операция, за да не застраши живота на Ан. Явно я е обичал повече, отколкото бе признал на Клер.

О, тя не се съмняваше в неговото увлечение. Той желаеше тялото й. Освен това изпитваше чувство на отговорност, а и знаеше, че го обича. И изведнъж тези мръсотии в пресата… Може би дори наистина е искал да се ожени за нея. Но би ли могъл да бъде истински щастлив с жена, която не обича? Клер седна. Дължеше му толкова много. Дошло беше времето за нейния голям реванш.

— Айрис, знам, че имаш работа. Не е нужно повече да оставаш при мен.

— Марк ме помоли да го направя.

— Много ти благодаря, че дойде и ми каза всичко това. Не се сърди, моля те, но сега искам да остана сама.

Айрис я изгледа мълчаливо, после кимна.

— Мога да те разбера. Впрочем, от летището Марк ще дойде направо тук.

— Ужасно е, че няма как да избегне всичките тези фотографи и репортери — потиснато каза Клер.

— Ах, не се тревожи за това. В това отношение той има опит. Ще се справи с тях без проблеми.

— Мислиш ли, че те все още чакат отвън?

— Навярно — отвърна сухо Айрис. — Ще отида в апартамента на Марк. Когато вляза вътре, щат не щат, ще ме оставят на мира.

— Толкова съжалявам за всичко…

— Престани вече, ти нямаш вина. Клер, надявам се, че нещата между теб и Марк ще бъдат наред.

— Сигурно, с времето всичко ще се оправи.

Айрис я погледна учудено. Но Клер не каза нищо повече и тя излезе от стаята.

 

 

Клер стана от леглото, затвори всички врати и спусна щорите на прозорците. После си приготви лека вечеря и се изкъпа. Тъкмо беше приключил с обличането, когато дочу, че на задната врата се чука. За миг изпита страх. Защо Марк чукаше на задната врата? Ах, да, журналистите. Хукна да отвори, но застана несигурно на прага.

— Клер, аз съм — каза тихо Марк. — Отвори само колкото да мога да вляза.

Клер издърпа резето, завъртя дръжката и открехна. Марк бързо се вмъкна в антрето.

— Добре ли си? — взе я в обятията си.

Клер се освободи от прегръдката му.

— Хайде да отидем в кабинета и да поговорим. Там завесите са най-плътни… не мисля, че някой ще ни види.

Той я последва в малката стая, която сега стоеше неизползвана и седна до нея на канапето.

— Ужасно съжалявам, че трябваше да научиш истината от Айрис. А и снимките в проклетото списание…

Клер изпита желание да се сгуши на гърдите му, да бъде закриляна и обичана. Но сега не беше време за размекване. Трябва да направи най-доброто за Марк.

— Клер, непрекъснато търсех думите, с които да ти го кажа… държах се като страхливец. Но ние бяхме толкова щастливи заедно! Сърцето не ми даваше да…

— Съжалявам за мръсотиите в пресата — продума пресекливо Клер. — Знам колко е важно за теб да запазиш частния си живот далеч от светските клюки.

Той й се усмихна нежно.

— Това е без значение. Освен, разбира се, ако не се чувстваш лично засегната. Клер, ела с мен на острова! Там ще бъдем сами и ще поговорим на спокойствие.

— Не. Няма да избягам от репортерите. Ще остана тук и няма да се крия от тях. Така всичко ще заглъхне много по-бързо.

Марк я хвана за раменете и нежно я разтърси.

— Вече е само по себе си лошо, че са открили чия дъщеря си. Но фактът, че свързват името ти с моето… не можеш и да предположиш какво те очаква.

— Скоро ще загубят интерес, щом разберат, че ние двамата нямаме нищо общо и престанат да ни виждат заедно.

Марк се сгърчи.

— Какво искаш да кажеш с това?

Клер гледаше безизразно право пред себе си.

— Аз мислих много. Марк, ще те освободя от една отговорност. От себе си.

На лицето му заигра едно мускулче.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Знам, че татко и мама са те помолили да се грижиш за мен. Окей, ти вече във висша степен изпълни дълга си. А заради мен отново попадна сред вестникарските заглавия. Марк, моля те, не усложнявай живота ми повече!

Известно време мълчаха. Измъченото му лице беше непоносима гледка за Клер.

Той се надигна тежко и я погледна.

— Мисля, че си преживяла ужасен шок. Всичко би било много по-лесно за теб, ако ти бях казал от самото начало. Иска ми се да можеш да ми простиш.

Клер се отвърна от него. Нямаше сили повече да понася страданието му. Дива мъка я стисна за гърлото.

— Клер, изслушай ме! Струва ми се, че ми го дължиш. Помисли още веднъж за нас и за всичко, което ти казах. Никога не съм те лъгал. Когато се успокоиш, ми се обади и ми съобщи решението си! Ще го направиш ли заради мен? Ще остана в апартамента си, докато вестникарската кампания около теб утихне.

Клер не отговори нищо и Марк продължи с мек глас:

— Дяволче, знам, че за теб ще бъде трудно да свикнеш с мисълта за моята стерилност. А ако не можеш да го направиш, аз ще те разбера и ще остана просто твой приятел. Щом нещата с пресата станат невъзможни, обади ми се! Няма да искам от теб нищо, което не можеш да ми дадеш, но винаги ще ти помагам.

Той тръгна към вратата. Клер се обърна и го проследи с поглед. Искаше й се да го настигне и да го спре — да му каже, че нищо не се е променило за нея, но не можеше да помръдне. Чу колата му да потегля и се сви като от удар. Марк си замина. Всичко беше свършено.

Сега вече беше съвсем сама.

Изтича в стаята си и се хвърли на леглото, давайки свобода на сълзите си. Беше ужасяващо самотна. Спомни си за съня си и се опита да го извика отново. Страхуваше се от него, но искаше поне насън да види майка си, да чуе гласа й. Сега вече и Марк присъстваше там.

Лежеше неподвижно, но сънят не идваше. Изведнъж разбра, че повече никога няма да й се присъни. Господи, не искаше да мисли за никого и за нищо, беше толкова уморена… Дръпна завивката догоре и се сгуши във възглавницата. Още не беше се съблякла. След няколко минути потъна в дълбок сън.

Следващите два дни Клер напускаше леглото само за да хапне нещо. Когато не спеше, мислеше за Марк и за последните събития, довели до сегашната й самота. Вече нямаше никой, който да се грижи за нея.

Острият звън на телефона я сепна. Тръгна към него, но вместо да вдигне слушалката, посегна към щепсела и го изключи. Шокът и вътрешното й напрежение се смениха от страх и отчаяние. Преди да срещне Марк, често си бе мечтала, как някой ден ще се омъжи. Но за деца не беше се замисляла сериозно. Дори сега не беше напълно убедена, че желае дете. Във всеки случай, ролята на любяща майка все още й изглеждаше чужда.

Внезапна вълна на любов към Марк заля цялото й същество. Спомняше си болезнено ясно всеки миг, прекаран на острова. Навярно не беше постъпила правилно. Ами ако той наистина я обичаше? Е, все едно, вече беше много късно. Тя го остави да излезе от тази къща, от нейния живот и болката, която му бе причинила, вероятно беше по-силна от евентуалните остатъци на тази невъзможна любов.

През нощта не мигна, мяташе се в полудрямка до ранни зори. На другата сутрин стана рано и отиде в кухнята да си направи кафе. Но кутията се оказа празна, а в хладилника нямаше нищо повече за ядене. Провизиите неусетно се бяха стопили.

Налагаше са да отиде до супермаркета. Спомни си за предупрежденията на Марк и Айрис. Но все някога трябваше да се покаже на бял свят.

Решително се облече, взе чантата си и излезе от къщата. Преди да стигне до гаража, изпразни пощенската кутия. Имаше писмо от Дарлин и едно от телевизионната репортерка. Може би и двете бяха се опитвали да се свържат по телефона. Пъхна всичко в чантата и тръгна към колата, без да поглежда към улицата.