Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (11)

XI

Клер се протегна на канапето и затвори очи. От морето полъхваше горчиво-солен бриз, който се смесваше с омайните аромати от кухнята. Марк и Сайлъс бяха изнесли на терасата газовия котлон и градинските мебели.

През спуснатите клепки Клер наблюдаваше двамата мъже как приготвят вечерята. Марк вареше пресни скариди, които щеше да поднесе с пикантен доматен сос. На огромна дървена количка за сервиране вече бяха наредени печени картофи, салата от спанак, френски бели хлебчета и пресни плодове.

Слънцето вече залязваше. Сайлъс запали пъстрите лампи и тайнствената им романтична светлина засия в нощта. Марк приключи със скаридите и се протегна. Клер плъзна поглед по тесните му джинси, по полуотворената жълта риза и къдравите тъмни косъмчета по гърдите му. Впечатляваше се от атрактивната му мъжественост — както тогава, когато още посещаваше колежа. Марк изглеждаше нервен, но това не я учудваше. Вероятно беше я довел на острова, за да осъществи дълго отлагания разговор.

Той се отпусна на един стол до нея. Взе ръката й и нежно целуна пръстите й.

— Тази вечер си много хубава.

— Ти също. Освен това, много ме глезиш и не ми разрешаваш да ти помагам в кухнята.

— Приятно ми е да те глезя.

Клер се усмихна.

— Кога най-после ще бъде готова тайнствената картина, която толкова дълго криеш от мен?

— Хмм… ще се опитам да дойда тук отново след месец. След откриването на галерията Лейн и асистентката, която съм назначил, ще поемат нещата в свои ръце. По-другата седмица трябва непременно да летя до Хюстън — управителят на нашите химически заводи има проблеми. Мислиш ли, че ще можеш да се освободиш за няколко дни, когато се върна? Тъкмо ще си починеш тук на острова, докато аз се трудя над картината.

— Може би.

Марк я погледна почти изплашено.

— Какво означава твоето „може би“?

— След като Дарлин напусна… не знам какво да правя с моята фирма…

— По-късно ще поговорим за това. Мисля, че Сайлъс ни очаква за вечеря — прекъсна я Марк и скочи на крака.

Клер го изгледа объркано за миг. Поведението му беше толкова странно! Той се извърна и й подаде ръка. Изправи я и бързо я притисна до гърдите си.

— Обичам те, мое малко расово зверче! — продума толкова тихо, че Клер се питаше дали просто не си го е въобразила. Тези прекрасни думи…

По време на вечерята Сайлъс разказваше истории от моряшкото си минало, от които косите им настръхнаха. Клер имаше чувството, че старият мъж усеща напрежението между нея и Марк, което непрекъснато растеше. „Наистина ли ми каза, че ме обича?“

Сайлъс внезапно се изправи.

— Окей, изчезвайте, вие двамата — изръмжа. — Аз ще разтребя и ще измия съдовете.

Клер слабо се възпротиви.

— Остави на стареца неговото удоволствие, Клер — рече Марк и стана от стола си.

— Старец, така ли? Ей сега ще се справя с младок като теб! Още имаш жълто около човката! — ухили се Сайлъс. — А сега се размърдайте. Време е за децата да си лягат.

Светлината на месеца проникна в спалнята и я потопи в меко сияние. Клер и Марк лежаха в леглото и се гледаха. Той нежно повдигна брадичката й.

— Чу ли, всъщност, какво ти казах преди вечеря?

От очите й потекоха сълзи.

— Да. Но мислиш ли го наистина? О, Марк, отдавна искам да ти призная колко те обичам, но се страхувах, че ти не изпитваш същите чувства към мен.

Марк се надигна и я погледна сериозно. Прекара пръст по бузата и улейчето между гърдите й.

— Клер… Нямаш представа колко пъти се опитвах да ти кажа, че те обичам така, както никога през живота си не съм обичал. Как мислиш, защо непрекъснато търся твоята близост? Е да, отначало чувствата ми бяха само приятелски и това ми стигаше. Но сега си мисля, че съм те обичал още когато баща ти беше жив.

Искаше й се да го попита защо беше чакал толкова дълго с това признание. Но той я гледаше толкова настойчиво, погледът му преливаше от любов и всичко останало беше без значение. Имаха време за разговори. Обгърна шията му и се притисна към него.

Марк целуна връхчето на нослето й.

— От седмици не си ме наричала шегаджия. Сърдиш ли ми се за нещо?

Клер се разсмя.

— Ти наистина си шегаджия…

Той заглуши думите й с целувка. С нарастваща страст се милваха и любуваха на телата си, после се любиха, изрекоха си много нежни слова, които не бяха произнасяни преди тази нощ.

Върховният миг на екстаза ги освободи от сладката им мъка.

Когато на следващата сутрин се разбуди на разсъмване, Марк бе завладян от непоносимо чувство на вина. Още не беше й казал истината. Но Клер му дари такава прекрасна любовна нощ, че това просто беше невъзможно. Не би могъл да разруши щастието й по никакъв начин.

Почувства топлото й тяло до своето и затвори очи. „Ще й го кажа след закуска, преди да напуснем острова.“

 

 

Клер седеше в бялото плетено кресло в зимната градина и отпиваше от кафето си. Искаше й се дните да минават по-бързо, за да се завърне Марк от Хюстън. От последното им гостуване на острова бяха изтекли две седмици.

Отначало времето им беше запълнено с делови ангажименти — Марк и Айрис се занимаваха с приготовленията по откриването на галерията, а Клер се захвана да разтури фирмата си. Беше й тежко, понеже обичаше работата си и всички свои клиенти. Дарлин също й липсваше, въпреки че непрекъснато разговаряха по телефона.

Знаеше, че Марк я беше оставил без желание. Каза й, че би изпратил някого от сътрудниците си, ако проблемът не заплашваше да прерасне в конфликт между ръководни кадри и работници.

В първите дни след завръщането им във Форт Майерс Клер плуваше в розови облаци и непрекъснато се връщаше в спомените си към любовното признание на Марк. Но някъде дълбоко в сърцето й оставаше съмнението, че Марк не й бе обещал нищо по-сериозно, защото имаше своите причини за това. Ако я напуснеше, мъчителната болка би била непоносима.

Изправи се рязко и взе лейката. Глупаво бе да мисли, че Марк ще я изостави точно сега. Никога не бе изпитвала подобно щастие. За пръв път, от детството си насам, нямаше нито планове за бъдещето, нито някакви задължения. Би трябвало да се наслаждава на тази своеобразна свобода, а и предстоеше толкова самотен уикенд.

Дарлин и Пол бяха поканили гости от чужбина. Клер се замисли за повърхностните запознанства, които имаше, откакто беше дошла в този град. Не познаваше никого достатъчно отблизо, за да вдигне телефона и да го покани на обед. Айрис… Може би тя все още беше в града. Марк се тревожеше за сестра си. Поля цветята, потънала в мисли за последната нощ, която прекара с Марк. Спомни си думите му:

„Иска ми се Айрис да намери най-после нещо, което да я удовлетворява. Нейният живот на колела я отегчава, а тя си въобразява, че не може да намери покой.“

„Имам впечатлението, че й доставя удоволствие да изнамира ценни предмети и да ти помага за Галерията — бе му отвърнала. — Защо не й предложиш да работи като твой доставчик?“

Марк се бе замислил, после широко се ухили:

„Мисля, че идеята ти е дяволски добра, дяволче. Утре ще поговоря с нея за това.“

Но на другия ден той отлетя за Хюстън, а Клер не беше напускала дома си. Марк се обаждаше всеки ден, но явно беше много зает, а тя се успокояваше след кратките им разговори, че и двамата много се обичат, и че му липсва точно толкова, колкото и той на нея. Много й се искаше да го запита дали Айрис е приела предложението му.

Внезапно звънецът на входната врата иззвъня. Изпълни я радостно предчувствие — може би Марк се беше върнал по-рано? Но той би позвънил при евентуална промяна на плановете си.

Клер остави лейката в шкафа и забърза да отвори.

— Айрис! — извика радостно. — Тъкмо мислех да ти се обадя. Влизай!

Айрис прекрачи в антрето и Клер бе обхваната от ужасен страх — нещо трябва да е станало, Айрис изглеждаше толкова съсипана и смазана.

— Марк добре ли е? — попита я тихичко.

— Когато вчера разговарях с него, беше — успокои я Айрис и измъчено се усмихна. — Клер, излизала ли си някъде тази седмица, в супермаркета например?

— Не — отвърна й объркано. — Уреждах всички въпроси по телефона и се занимавах с документацията по ликвидирането на фирмата ми.

— Трябва да говоря с теб.

— Да отидем в кабинета ми. Искаш ли кафе?

— Какво? Не, благодаря — разсеяно отвърна Айрис.

Влязоха в кабинета и седнаха на канапето. Клер напразно се опитваше да отгатне по изражението на гостенката си какво се е случило.

— Клер, аз приех предложението на Марк да поема откупките за галерията — започна колебливо Айрис. — Напоследък имах много работа в бюрото, после отивах директно в неговия апартамент. Днес реших да напазарувам и…

— Какво, за Бога, се мъчиш да ми кажеш? — прекъсна я Клер.

Ръцете на Айрис трепереха, когато отвори чантата си и измъкна едно списание. Подаде й го.

— Страхувах се, че нещата ще стигнат дотук.

Клер погледна огромните заглавия, после — снимките под тях. Най-голямата показваше Клер и Марк при излизането им от галерията в нощта на вернисажа. До нея имаше снимка на Лин и още една — на Марк и Ан.

Погледът й се плъзна по статията:

„Приятели разкриха истината за дъщерята на Лин Норис, ревниво пазена в тайна. Лин упорито е криела дъщеря си от репортерите, особено когато и двете са се влюбили в един и същи мъж.“

Стомахът й се сви, но продължи да чете. Авторът на статията правеше ужасни предположения за любовен триъгълник между майка — дъщеря — и общ любовник.

Статията завършваше с още подробности за Лин и нейния живот. Естествено, споменаваха и голямото състояние, което Клер беше наследила от майка си. Клер ужасено захвърли списанието.

— Слава Богу, пощадили са баща ми и баба ми.

— О, и това ще дойде — каза Айрис. — Доскоро ти си водила спокоен, хубав живот, но трябва да ти е ясно, че сега всичко ще се промени. Клер, почти съм сигурна, че са ме проследили дотук. Исках да те видя и да се уверя, че си добре, бързах и не взех необходимите предохранителни мерки. Марк вероятно още не е прочел тази мръсотия. Днес обади ли ти се?

— Днес не, снощи се обади. Бедният Марк! Сигурно и теб ще намесят. Ох, от самото начало знаех, че не бива да отивам с Марк на този вернисаж.

— Не ставай глупава, Клер. Който ви е снимал на изхода, е знаел преди вернисажа за вашата връзка. Защо мислиш, се е появил така изневиделица фотографът там?

— Ще трябва да изчезна за известно време — каза нещастно Клер. — Ако не ме виждат заедно с Марк, скоро ще загубят интерес към Лин Норис.

— И къде ще отидеш? Нима мислиш, че можеш незабелязано да изчезнеш? Аз имам шесто чувство по отношение на пресата. Смешно е, но съм абсолютно убедена, че отвън дебнат репортери. Ако излезеш от къщата, веднага ще се лепнат по петите ти и ще те следват навсякъде.

Клер прехапа устни.

— Какво да направя в такъв случай?

— Първо, ще позвъниш на Марк. Той каза ли ти какво му предложих да направи, за да избегне всичките тези неприятности?

Клер повдигна вежди.

— Явно не е — горчиво констатира Айрис. — Надявал се е, че няма да се стигне дотук. Но все още не е късно.

Айрис й разказа за разговора им с Марк.

— В края на краищата, вие се обичате. Марк може да се погрижи за всички подробности, а сватбата ще направим тук. Клер, чувствам се ужасно заради всичко това, но също така се и радвам за вас двамата. Ако не искаш да си осиновиш дете, пак можете да бъдете истинско семейство. Казах му, че преувеличава, но той беше убеден, че ще го оставиш, когато научиш истината за неговата операция. А аз бях сигурна, че няма да го направиш, че го обичаш твърде много, за да го напуснеш.

Клер я гледаше смаяно с широко отворени очи. Почувства как стаята се завъртя пред очите й. Постепенно осъзнаваше думите на Айрис, но нещо не беше наред.

— Какво каза? Каква операция?

— Казах, че се е подложил на стерилизация.

Стерилизация!

Думата заплашително заудря в ушите й. Защо Марк беше мълчал? Нима е смятал, че не е достатъчно зряла, за да го разбере? Защо непрекъснато трябваше той да взема решенията вместо нея?

Някъде отдалеч долетя изплашеният глас на Айрис.

— О, Боже Господи! Той не ти е казал нищо.