Оливин Годфри
Пристъпи през прага ми (10)

X

Клер отпиваше от шампанското и разглеждаше гостите. За повечето беше чела по вестниците. Марк внимателно се грижеше за нея, представяйки я на всеки един от тях. На Клер й се стори, че Валерия Йейл я изгледа доста скептично. Тя единствена бе разбрала, че Клер е нещо повече от придружителка на Марк тази вечер. Сигурно вече си бе задавала въпроса защо Айрис я посъветва да се обади на Клер, когато търсеше Марк.

— Забавляваш ли се?

Клер се сепна и видя сестра му пред себе си.

— О, да. Всичко е прекрасно — и експонатите, и хората, и самата вечер.

Айрис носеше рокля от крепжоржет в цвят „слонова кост“, който подчертаваше загара и красивите й зелени очи.

— Обеците и колието сякаш са създадени за теб.

— Ах, Айрис, не беше правилно, че ги приех. Искам да кажа, в края на краищата те са фамилна ценност.

Мек израз затопли очите на Айрис.

— Това бяха любимите украшения на мама, а и за Марк те означават много — тя се поколеба: — Брат ми се превърна в самотник, дори на мен не ми се доверява вече. Но тази вечер ви наблюдавах заедно двамата. Мисля, че най-сетне трябва да ти каже какво означаваш за него.

Преди Клер да е успяла да каже нещо, към тях се приближи елегантна сивокоса дама, която умолително погледна Айрис.

— Скъпа, Марк ми каза, че ще излага само отделни експонати. Аз просто се влюбих в нефритовите кучета, а те вече са продадени. Случайно да ви се намират още на склад?

— Нина, вие знаете, че произведенията, изработени ръчно, са уникати — отвърна Айрис. — Но Марк е отделил няколко прекрасни екземпляра за официалното откриване. Ако се интересувате от тях, ще ви ги запазя.

— О, моля ви, направете го. Оставям се на добрия ви вкус.

Преди да се отдалечи, Айрис хвърли поглед на Клер.

— Ще се върна по-късно, скъпа.

Клер се огледа за Марк, но той сякаш беше потънал вдън земя. Изведнъж погледът й попадна на картината с маковете. Колко сглупи, като не му каза, че иска да я купи. Дори не беше много скъпа в сравнение с останалите експонати.

Усмивка заигра на устните й. Ако Марк не се появи, ще я купи от Лейн. Запроправя си път през множеството. Марк беше разделил огромните зали с вертикални подвижни стени. В задната част на помещението, където бяха изложени по-малките картини, тя се забърза към маковете. Разочарование се изписа на лицето й, когато съзря малката червена точка. Картината беше продадена. Тъжно загледа маковете, които толкова й харесваха. Така потъна в мисли за своята майка и за мака, който тя затъкна тогава в косите й, че отначало не обърна внимание на тихите гласове от другата страна на тънката преграда.

Сепна се, дочула гласа на Марк.

— Вал, идва ми да се зашлевя, задето не присъствах на партито на семейство Джордан. Трябваше, по-рано да ми напомниш. Утре ще им позвъня и ще им изпратя малък подарък в знак на извинение. Господи, затова ли те не дойдоха тази вечер?

Валерия забави отговора си.

— Не знам. Но не мисля, че твоето отсъствие ги е изненадало. Искам да кажа, че те не очакват от теб да продължиш да се отнасяш с тях като техен зет — тя отново замълча. — Да смятам ли, че отсъствието ти има връзка с Клер Барон?

— И защо трябва да е така? — попита уж нехайно Марк.

Гласът й прозвуча с по-хладен нюанс.

— Видях бижутата. Те бяха на твоята майка.

— Откъде знаеш?

— От портрета в къщата ви в Палм Бийч. Майка ти ги е носила, докато е позирала на художника.

— Въпреки това ме изненада, че си ги разпознала — каза Марк с особен глас.

— Дизайнът им е доста необичаен. Ан и аз често сме разговаряли за тях. Тя ми каза, че това са били любимите украшения на майка ти. Може би е смятала, че самата тя ще ги наследи, или пък Айрис.

— Вал, Ан обичаше рубини и имаше купища от тях. По дяволите, ти най-добре знаеш, че дадох на Ан всичко, каквото бе поискала! И направих всичко, което е по силите ми, за да я запазя жива!

— Знам — отвърна меко Валерия. — Марк, не е необходимо да се оправдаваш. Никой не очаква от теб да скърбиш за Ан до края на живота си. Но не бива да пренебрегваш приятелите си — те са любопитни. Отначало смятах, че Клер е просто една от многото ти приятелки. Но когато те видях тази вечер с нея, когато познах бижутата, ми стана ясно, че тя означава много за теб. Защо си го пазил в тайна?

Клер си каза, че не бива да подслушва повече, но ако помръднеше, щяха да я усетят. Така че остана неподвижна и зачака отговора на Марк.

— Ти и аз сме израсли в светски семейства, Вал, но Клер не е свикнала с подобна публичност. Затова исках да я държа надалеч. Когато си позвънила заради партито на Джорданови, аз бях с нея. Майка й загина при автомобилна катастрофа и тя имаше нужда от мен. Сега е съвсем сама в целия свят.

— Отдавна ли я познаваш?

— Да. И не бива да мислиш, че ламти за парите ми. Самата тя е доста богата. Но сега трябва да се погрижа за нея.

— Марк, не искам да се намесвам… по дяволите, ти знаеш какво изпитвам към теб. Не искам някой да ти причини болка.

Марк замълча и този миг се стори цяла вечност на бедната Клер. Когато заговори, гласът му беше тих и тъжен.

— Аз страдам вече от години, Вал. Знам какво става, но се колебая, дали да поема риска да й кажа истината.

Клер едва долови отдалечаващите се гласове. Двамата напуснаха залата. Какво искаше да каже Марк? Винаги бе смятала, че той е честен и почтен спрямо нея, а сега излизаше, че не всичко й е съобщавал. Дори повече — беше скрил нещо много важно. Нещо много лично.

Все още стоеше пред маковете, без да ги вижда, когато Марк и Айрис се приближиха към нея.

— Дойде време да затваряме, дяволче. Мисля, че продадохме всичко — рече Марк не без гордост. — Лейн ще оправи тук. Хайде да си ходим!

Клер се усмихна слабо.

— Случило ли се е нещо?

— Не. Всъщност, исках да купя един експонат, но явно съм закъсняла.

Марк се поколеба.

— Тази картина с червената точка е твоя.

— Какво каза?

Той се усмихна.

— Картината с маковете. Купих я за теб.

— Тази Дарлин! Обзалагам се, че тя ти е казала!

— Не знам за какво говориш — Марк беше видимо развеселен, но я погледна напълно невинно.

За момент Клер забрави мъчителните си мисли. Марк я погали по бузата.

— Знаех го и без Дарлин.

— Благодаря… — промълви тя. — Да, разбрал си защо искам тази картина.

— Ела да си ходим — каза дрезгаво Марк.

Айрис се покашля. Клер внезапно осъзна, че тя беше станала свидетелка на разговора им.

— До утре, сестричке — Марк я целуна по бузата.

— Но не много рано. Искам да си отспя! Какво ще кажеш да пием заедно кафе към десет?

— Окей. И аз самият ще спя по до късно. Лека нощ!

Когато Айрис си тръгна, Клер вдигна поглед към Марк. Той й се усмихна, но наред с нежността в очите му, тя прочете и още нещо, което не можа да определи. Толкова добре го познаваше, а невидимата стена продължаваше да стои непоклатима между тях.

Би трябвало да го подтикне към разговор, в противен случай любовта й нямаше шансове.

Заедно напуснаха галерията. Навън я заслепиха светкавици на фотоапарати. Марк тихичко и беззлобно изруга. Пред тях се изправиха мъж с фотоапарат и една жена — явно репортер.

Марк прегърна Клер и забърза към колата. Тя объркано се препъваше до него, а жената ги засипваше с въпроси. В следващия миг вече седяха в ягуара и скоро потеглиха.

— Съжалявам, дяволче — обади се Марк, опитвайки се да потисне раздразнението си.

Клер замълча. Той я погледна отстрани. Чувстваше се ужасно. Какво ли щеше да стане, ако тръгнат по следите на хубавата му спътница и открият, че тя е дъщеря на Лин? Клер вече нямаше да има спокойна минута. Щеше да бъде непрестанно обградена от репортери.

— О, Марк, аз също съжалявам — наруши мълчанието Клер. — Не трябваше да идвам с теб.

— Не е нужно да ми се извиняваш, малката ми. Не е твоя вината. Може би дори няма нищо общо с теб. Чули са за откриването и са надушили поредната сензация.

— Още съм съвсем объркана, Марк. Чу ли какво ни питаха репортерите?

— Не, в бързината не им обърнах внимание. Ако разбера, че Тод — фотографът — те преследва, ще ти дам няколко съвета как да му се изплъзваш. А сега да забравим случката, окей?

Клер само кимна мълчаливо.

Марк я прегърна с една ръка, малко гузен, но зарадван, че отново има причина да отложи разговора. Клер беше преживяла достатъчно за тази вечер.

 

 

— Още кафе? — попита Айрис.

Марк потисна прозявката си.

— Половин чашка.

Седяха около малката кръгла маса в неговата стая за закуска, чиито тапети и килим бяха бледо жълти. Върху широките первази на прозорците избуяваха огромни растения в саксии и това придаваше на стаята атмосфера на зимна градина.

— Хубаво е — отбеляза Айрис, наливайки му кафе. — Всъщност, това е единственото помещение в жилището ти, в което се чувствам удобно.

— Все пак по-добре е, отколкото в хотел.

— Да, прав си — отвърна му замислено.

— Ако престанеш да търчиш от хотел в хотел, може би ще успееш да си обзаведеш най-после собствен дом.

След втория си развод преди пет години Айрис почти не се спираше на едно място. Имаше къща в Палм Бийч и апартамент в Ню Йорк, но рядко отсядаше там.

— Не съм още готова да се разделя със свободата си. Впрочем, мисля, че се споразумяхме: аз се грижа за моите неща, а ти — за твоите. Въпреки това съм любопитна какво ще излезе от връзката ти с Клер. Господи, никога не съм предполагала, че ще подариш на някого бижутата на мама!

— И аз самият не съм! Но Клер означава много за мен и е съвсем естествено да й направя този жест. Глупавото е, че… — Марк млъкна и стисна здраво устни.

— Кое е глупавото?

— Глупавото е, че успях да й доставя удоволствие с този подарък, но Валерия е познала бижутата и е направила съответни изводи. А на излизане се натъкнахме на един фотограф и на една репортерка. Не искам сега да тръгнат приказки, само че не мога да направя нищо против това.

Айрис го гледа известно време мълчаливо.

— Ти си доказателството, че любовта е сляпа. Изпадаш в паника. А за твоя проблем съществува съвсем просто разрешение.

— И как изглежда това разрешение на проблема ми?

— Ожени се за Клер и я заведи на острова! Един от нашите адвокати ще оповести женитбата ви. Дори можеш да поканиш на сватбата си и фотографа, който непрекъснато ни преследва. Играй с открити карти, Марк. Обяви на пресата, че Клер Барон е дъщеря на починалите Джон Барон и Лин Норис и така нататък. Ти и Клер можете да останете на острова докато отшумят приказките. После живейте, както ви харесва.

— Божичко, сама не подозираш как бих искал да разреша проблема точно по този начин.

— Какво ти пречи?

Марк прокара пръсти през косата си.

— Първо, още не съм предложил на Клер да се омъжи за мен. Второ, не съм сигурен за себе си дали искам да го направя.

Айрис присви очи.

— Ти явно наистина си сляп! Самата аз видях снощи, че двамата с Клер сте любовници! Недей да ме зяпаш толкова шокирано! От години знам какво изпитваш към нея. Не съм била често заедно с Клер, но не се и съмнявам, че те обича повече от всичко. Някой трябва хубавичко да ви разтърси вас двамата, за да… — тя млъкна внезапно: — О, не! Само не ми казвай, че си пазил в тайна своя стерилитет!

— По дяволите, така е! Хиляди пъти бях на ръба да й го призная, дори за снощи бях решил твърдо да го направя. Накрая се появи този репортер и…

Айрис вдигна вежди и го изгледа укоризнено:

— Лин ти каза веднъж, че не бива да преиграваш. Всички знаем, че една бременност щеше да убие Ан, но тя не е искала да се подлагаш на вазектомия. Беше интелигентна жена и определено е била наясно, че не й остава много да живее. Не е искала заради нея да се лишиш от поколение завинаги. А що се отнася до Клер, тя навярно също знае, че за един добър брак децата не са най-важното нещо.

— Знаеш ли дали Клер иска деца? — Марк стана и отиде до прозореца.

Айрис го последва. Нежно положи ръка на рамото му.

— Консултирал ли си се някога със специалист дали стерилизацията е необратима?

— Да. Но всичко е доста сложно. Понякога се получавало, но лекарят не беше настроен много оптимистично.

— Тя е нормална млада жена и аз съм убеден, че би искала дете. По дяволите, Айрис, знам, че трябва да й кажа. Отначало се страхувах да не я загубя. А сега се страхувам, че ще се примири с фактите и ще се омъжи за мен въпреки тях.

Айрис замълча.

— Мисля, че Клер би те разбрала. За една жена не е толкова важно непременно да роди дете, за да бъде добра майка. Естествено, трябва да й дадеш време да приеме истината. А може би дори не иска да бъде майка. Марк, много е възможно да загубиш Клер не защото не можеш да й направиш бебе, а защото си бил непочтен!

Марк я прегърна през талията.

— Окей, убеди ме да поема този риск. И без това трябва да си отдъхна малко, преди да открием официално галерията другата седмица. Ще се обадя на Клер и ще я помоля да прекара уикенда с мен на острова. Там поне няма да ни се пречкат разни репортери.

— Значи ли това, че довечера ще й кажеш?

Марк се усмихна.

— Обещавам ти. А ти от своя страна ще ми обещаеш ли да останеш тук и да ми помогнеш за откриването?

— Знаеш, че винаги съм на твое разположение. Можеш да разчиташ на мен.

Усмивката му се стопи и лицето му се изкриви болезнено.

— Може би ще имам нужда от теб и по други причини.

Айрис го изгледа продължително и сериозно.

— Мисля, че Клер ще те разбере. А ако се лъжа, ще направя всичко възможно да ти помогна да преодолееш болката. В случай, че я загубиш…