Хелън Митермайър
Отвлечена от олтара (3)

III

Дебора не можеше да повярва, че днес е сватбеният й ден с Жерард. Седмиците бяха минали толкова бързо.

Тя се вгледа в тъмните очи на децата, после погледна в огледалото. Макар в този момент да се бореше със сълзите, опита да се усмихне. Децата заслужаваха тази жертва. Пребори се с всички колебания, които бяха я измъчвали, и реши, че децата ще бъдат щастливи. Джейсън не би имал такова силно влияние върху тях, както Жерард. По дяволите, защо мислеше отново за Джейсън? Дебора беше прекарала голяма част от месеца в мисли как да го изхвърли от главата си. Вътрешно кипеше от яд, защото Сара и Ким непрекъснато питаха за него. Лий нищо не казваше, но погледът му издаваше всичко.

Дебора въздъхна и се взря в огледалното си отражение. Хареса се в синята рокля повече от всеки друг път. Косата й падаше свободно върху раменете. Роклята в гръцки стил подчертаваше съвършената й фигура. Беше напълняла, откакто децата бяха при нея, защото се хранеше редовно тях.

Въздъхна дълбоко и се обърна към малките. С кимване им даде да разберат, че е готова.

Пътуването до църквата трая само няколко минути. И пеша да тръгнеха, пак щяха да пристигнат навреме.

— Днес съм особено горда с вас — каза на децата.

Джордж Лисман, чийто баща щеше да кумува, ги закара с кадилака. Той използваше колата само при най-тържествени случаи.

— Ким, ти и Сара изглеждате като ангелчета с розовите рокли — тя погледна към Лий, седнал на задната седалка в синия си костюм. — А ти Лий, си като глава на семейството.

Когато слязоха от колата, всички гости пред църквата ги поздравиха сърдечно. Жерард още не беше дошъл.

— Дебора, мила моя, изглеждаш по-зле, отколкото на първата си сватба. Съгласен ли си с мене, Джо? — попита Ребека Халей мъжа си. Той кимна мълчаливо както винаги. — Може би е от вълнението — гласът й стана рязък, а мъжът й кимна отново.

Ким погледна г-жа Халей с широко отворени очи, а устните на Сара трепереха.

Дебора и децата влязоха в църквата. Те се вслушаха в шепота на хората, дошли да вземат участие във венчалния обред. Не бяха много. Дебора беше подбрала тесен кръг от приятели, а Жерард ги беше одобрил от гледна точка на разходите.

— Изглеждаш фантастично, Дебора! — прошепна й Линда Лисман. — Не зная само защо съм толкова нервна. В края на краищата ти си булката!

Дебора погледна гордо децата:

— Те са прелестни, нали?

Органът започна да свири и Линда зае мястото си. Когато Дебора се огледа пак за децата, никъде не ги видя.

— Линда, Джени ли отведе децата? — думите й заседнаха на гърлото, когато вдигна очи. Джейсън Лейтръп идваше от портала право към нея. Изразът на лицето му беше твърд и решителен. Щом стигна до нея, той я хвана за ръката и я поведе след себе си.

— Какво правиш, за бога. Престани! — отчаяно се задърпа Дебора. — Остави ме!

Той я бутна към портала. Тя го заудря с юмруци по гърдите, когато я грабна на ръце и се затича по стълбите. Хората отстъпваха недоумяващи встрани, за да му направят път. Джордж извика след тях нещо, но Дебора не го разбра.

Джейсън я настани на предната седалка до себе си. Тя видя изумена децата отзад. Те й се усмихнаха и почти в един глас извикаха:

— Здравей!

Джейсън натисна газта.

— Жестоко! — извика Лий — Каква бърза кола!

— Аз обичам Джейсън — сподели Ким.

— Аз също — потвърди Сара.

Дебора си беше глътнала езика и трябваше да мине време, докато осъзнае ситуацията.

— Върни ме веднага! Това е отвличане! — изрече тя гневно. — Къде ме караш?

— Към брачния олтар.

Джейсън зави на ъгъла, без да вдига крак от газта. Колата взе наклона и се включи в главното шосе.

— Никога! — извика Дебора. — За луда ли ме смяташ? Мислиш, че ще предпочета напрежението пред душевното си спокойствие?

— Аз се промених, Дебора!

— Не ти вярвам! — тя прехапа устни и погледна децата. Как можеха да бъдат толкова доволни и весели в момент, когато ги отвличаха? — Никога няма да се промениш. Никога няма да допусна два пъти една и съща грешка!

— Ако не се омъжиш за мене, тогава наистина ще водим един несигурен живот. Всеки случай, не бих допуснал да кажеш „да“ на този кретен. Избий си го от главата! — ферарито хвърчеше по магистралата. — Този път няма да отстъпя! Сега си вече зряла жена и е време да осъзнаеш отговорността за тебе и мене.

— За какво говориш всъщност? — попита Дебора. Тя погледна през прозореца на колата. — Не пътуваме ли към летището?

— Да. Ще те затворя и ще те охранявам! По дяволите, Дебора, няма да се омъжиш за този глупак! Необходим ти е истински баща за децата и бащата ще бъда аз! Сега се облегни и спокойно се наслаждавай на пътуването!

Дебора побесня. Идеше й да се разкрещи на Джейсън, но потисна желанието си, защото трябваше да се съобразява с децата.

— Нима забрави защо се разведохме?

— Никога не съм знаел защо се разведохме — каза той кротко и простичко. — Аз не съм искал да се развеждам!

— Знаеш много добре причината! — изсъска Дебора. — Никога не си се спирал вкъщи. Всичко денонощно се въртеше около сделките, нямаше спокойствие, само непрекъснато напрежение.

— Колкото ми е било възможно, съм бил при тебе — Джейсън пламна от яд.

— Винаги беше обграден от хора, нямаше време за разговори и за някоя мила дума с мене. Идваше вкъщи изтощен, лягаше и спеше, а на другата сутрин цялата игра започваше отново.

— Спомни си за многото безсънни нощи — пошепна той, за да не го чуят децата. — За безсънните страстни нощи.

— Престани! — Дебора се обърна и подаде на момиченцата булчинския букет, който все още държеше в ръка. Най-после усети облекчение, че бракът с Жерард се беше провалил. Но гневът й към Джейсън не намаляваше.

Той зави и влезе през една от вратите към пистата на летището.

— Не виждам никакъв самолет — каза Дебора въпросително.

— Нищо не знаеш! — Джейсън й помогна да слезе от колата, а на децата махна с ръка да го последват.

Сара беше най-радостна, отново седнала на раменете му. Тя се смееше, бърбореше и удряше с едната си ръчичка бузата на Джейсън.

Дебора погледна сияещото момиченце и се спря, когато съзря опашката на малък елегантен самолет.

— Но ти не можеш просто така да ни отвлечеш! — извика тя. За няколко секунди премисли дали да не вика за помощ. Но веднага си представи каква щеше да бъде реакцията на децата. Те съвсем щяха да се объркат.

Тя наблюдаваше самолета, чиито мотори вече работеха. Мъж с пура в уста стоеше горе.

— Бароу. Вие тук?

— Добър ден, госпожо Лейтръп. Добре дошли на борда на „Дебора“! — той й подаде ръка, за да й помогне да се качи в самолета, и се усмихна. — Изглеждате много красива — точно като за сватба. Трябва навреме да стигнем до църквата.

Обърна се и влезе в кабината.

Дебора чу затварянето на вратата. Джейсън закопча коланите на децата, а на Дебора махна да седне. Преди да помисли как да се защитава, тя беше здраво закопчана с колана.

— Ти. Ти, пират такъв — тя се запъна. — Не можеш да го направиш!

Децата я гледаха с любопитство.

— Пират лоша дума ли е, Деби? — осведоми се Ким.

Дебора я изгледа изненадана.

— Не, естествено не.

Опита дори да се усмихне, но не успя.

— Ще се омъжиш ли сега за Джейсън? Ще бъде ли той нашият нов татко?

Сара гледаше Дебора и бърбореше: „Обичам Джейсън.“

Дебора се огледа безпомощно. Погледът й се плъзна над кожените седалки и дървената маса, прикрепена към пода. Междувременно Джейсън беше изчезнал. Той играеше ролята на втори пилот. Дебора се обърна отново към децата.

— Неприятно ли ви е, че напуснахме Жерард? И че няма да бъде ваш баща?

Лий се изкашля.

— Искаме да си щастлива, Дебора.

— Но вие обичате Джейсън? — попита тя и с нетърпение зачака отговора.

Децата кимнаха единодушно.

— И още как!

Те заспаха едно след друго. Лий се усмихна на Дебора още веднъж, преди да се затворят й неговите клепки.

Дебора седеше неподвижна и разсъждаваше. Щеше ли да има сили да започне отново с Джейсън? Не, тя просто нямаше да живее с него. Какво ли мислеше сега Жерард за нея? Но не беше ли истина, че неговите чувства й бяха съвсем безразлични? Беше ужасно! Дебора затвори очи. Ако беше честна пред себе си, щеше да признае, че бе искала Джейсън да я предпази от тази глупост. Несъзнателно беше копняла да бъде спасена от него. Тя се прозя и почувства умората. И когато Джейсън дойде след няколко минути до мястото й, вече беше потънала в дълбок сън.

Нямаше представа как бе попаднала в лодката. Намираше се сред океана по време на страшна буря. Лодката се люшкаше силно натам-насам.

— Хайде Дебора, събуди се! Скоро ще кацнем.

— Какво? — Дебора отвори очи. Джейсън се беше навел над нея и държеше ръката й. — Къде сме?

— В Мериленд. След половин час ще сключим брак, ако нямаш повече възражения.

Тя го погледна мрачно и се протегна.

— Ще се оженим — каза тихо, за да не я чуят децата. — Но това ще бъде катастрофално. Първия път не се получи нищо. И аз няма…

— Бих си побъбрил по-дълго с тебе — прекъсна я той, — но сега няма време.

Бароу седеше вече в колата на пистата и ги чакаше. Джейсън настани Дебора и децата на задните седалки, а той седна до шофьора. Дебора беше идвала само един път в Мериленд. Джейсън я бе докарал в един от ресторантите, специализиран за рибни ястия. Дебора гледаше през прозореца на колата, без да възприема околността. „Отново ще се омъжа за Джейсън! И непрекъснато повтаряше това изречение. Странно, че нямам лошо чувство! Обичам го, макар да не го искам. Ненавиждам се, че го обичам. Защо трябваше да се появи, отново в живота ми?“

— Болки ли имаш, мила? — Джейсън се обърна и хвана ръката й, с която затискаше стомаха си. — Да ти дам газирана вода.

— Ти си виновен за моите болки! — отвърна Дебора.

— Спомням си, често ти ставаше лошо от пътуване и трябваше да се грижа за състоянието ти.

— Не е трябвало! Моят стомах няма изобщо никаква връзка с тебе.

— Ето че пристигнахме — колата спря и всички слязоха.

Дебора не можа да си спомни тухлената сграда с цветните стъкла по прозорците. Тя вървеше като в транс до Джейсън по пътя за църквата. Децата ги последваха, а Бароу вървеше последен.

Дебора почти нищо не схвана от церемонията. В един момент тя се усети, че промълви: „Да, искам.“ Понечи да се усмихне на младия поп в сивото расо, но устните й бяха като залепнали.

Обратният път към летището й се видя по-къс. Чувстваше се като в безвъздушно пространство. Всичко около нея сякаш плуваше.

— Обичам да пътувам със самолет — изрече Ким, когато Джейсън й затягаше колана.

— Болят ме ушите — каза Сара, докато самолетът се издигаше. Джейсън пак беше в кабината. Той освободи колана на Сара и я взе със себе си.

Дебора погледна как малката здраво го беше прегърнала през врата. С удоволствие би сменила мястото си с детето.

— По-добре ли си, мила?

— Да! — отвърна тя бързо. — Къде отиваме сега? Трябва да телефонирам на Жерард.

— Летим за Ню Йорк. Утре ще продължим пътуването — погледът на Джейсън я прониза.

— След това сигурно ще летим за Свети Томас, където се осъществява твоят последен строителен проект, нали?

— Сега си спомням, че съм ти разказвал за него.

Джейсън погали Сара, която се беше настанила удобно в скута му.

— Най-малкото, което мога да направя, е да се обадя на Жерард къде се намирам.

— Не желая жена ми да телефонира на други мъже.

— Жена ти? — Дебора си спомни за случилото се. — О, Джейсън, не можеш да приемеш тази женитба на сериозно! — тя въздъхна, срещнала питащия му поглед. — Защо ще правим междинно кацане в Ню Йорк?

— За да могат децата да си починат — обясни Джейсън. — Там ще се запознаят и с бавачката си — той сложи Сара на седалката.

— Каква бавачка? Това са мои деца. Ще се грижа за тях сама!

— О, не, Дебора. Сега те са нашите деца. А ти трябва да си почиваш от време на време — той я погледна сериозно. — И те моля да не започваш отново спор. Не ти отнемам правата на майка, но не искам да се съсипваш — Джейсън седна до нея, взе лявата й ръка и я поднесе към устните си. — Радваш ли се отново, че пръстенът ми е там, където му е мястото?

— Изненадана съм, че си го запазил — Дебора се изкашля и погледна към Ким и Лий, които играеха на домино на масата.

— Всички твои неща съм запазил — каза Джейсън. — Всички неща, които съм ти подарявал и не пожела да вземеш, а ги хвърли в лицето ми, когато си тръгна.

— Защото не исках да притежавам твоите подаръци! — Дебора сви ядосано юмруци.

— Какво означава това? Всичко, което ти бях подарил, беше твоя собственост и ти беше свободна да правиш с нещата си каквото поискаш.

— Наистина ли? Нали семейство Лейтръп непрекъснато ми напомняше, че трябва да внимавам с всичко, което е притежание на фамилията от много поколения. Затова ли все ми казваха, че може да ползвам, тези вещи, но не и да ги притежавам.

— По дяволите, Дебора. Стотици пъти съм ти обяснявал, че не трябва да се съобразяваш с моята фамилия — Джейсън остави ръката й. — Ще си получиш всички подаръци, те са твои. Ако искаш, можеш да ги хвърлиш и в кофата за боклук!

— Ти. Ти си безчувствен!

— Не. Не безчувствен — поправи я той. — След всичко, което ми причини ме накара да стана по-суров, но не и безчувствен. Трябваше да ме видиш как изглеждах, когато ме напусна. Сигурно щях да ти харесам. Вътрешно бях наранен. Няма да допусна това да се повтори.

— Бях чула, че след нашата раздяла си започнал да пиеш — Дебора си спомни противните думи на един негов приятел за поведението му на някакво парти.

— Че съм пиел, е много меко казано. По двадесет и четири часа общувах с алкохола. Ставах пиян и лягах пиян. Без малко да ме довършиш, моя малка вещице! Но вече няма да се повтори!

— Джейсън! — стана й много неприятно. — Аз… Не исках това. Никога не съм искала да бъдеш нещастен.

— Не? След като ме напусна? Бях ти станал напълно безразличен, нали? Ти не отговаряше на моите телефонни обаждания. Отказваше да се срещнем. Искаше да ми причиниш болка и да ме видиш нещастен, така ли е?

— Не. Ако щеш вярвай, но ще ти кажа, че не съм те напуснала, за да ти причинявам болка.

Как да му обясни, че беше го напуснала заради неговото непрекъснато отсъствие от дома. Цели девет години Дебора се беше надявала да се сложи край на интригите в семейството му, на дългите работни дни и на постоянните му срещи с приятели-спортисти.

— Не зная какво имаш предвид, малката ми, но си избий от главата, че можеш да анулираш този брак. Той ще просъществува завинаги! — Джейсън стана внезапно. — След няколко минути кацаме в Ню, Йорк. Отивам да помогна на Бароу да се приземим.

Дебора седеше разтреперана. Не можеше да разсъждава трезво.

Когато се появи знакът „Не пушете!“, тя закопча предпазните колани на децата. Сара спеше още и Дебора внимателно я събуди.

Тя беше много благодарна на Джейсън, че беше организирал всичко толкова перфектно. На летището ги чакаше кола.

Децата се учудиха на огромната лимузина. Дебора мълча през половинчасовото пътуване през Манхатън.

Портиерът ги посрещна, щом колата спря пред къщата.

— Радвам се да ви видя отново, госпожо Лейтръп.

— Благодаря, Милс. Аз също се радвам.

Качиха се в асансьора. Когато Джейсън отвори вратата на апартамента, посрещна ги с дружелюбна усмивка жена на около 40 години.

— Добър вечер, мадам. Аз съм Линда Телфорд, детегледачката.

— Какво? О, да, да! — Дебора й подаде ръка, а после й представи децата.

— Ще се погрижа за тях, госпожо Лейтръп Вечерята е готова, но преди това сигурно ще искате да се освежите — Линда погледна Лий. — Сигурна съм, че този млад господин не се нуждае от помощ.

Лий се замисли за момент и кимна сериозно. Той хвана Ким, а Линда взе Сара на ръце. Дебора ги видя как изчезнаха през летящата врата. Изведнъж усети как Джейсън хвана ръката й.

— Не се тревожи, любима — успокои я той. — Линда е добра детегледачка. Препоръките за нея са отлични и всичко е проверено точно — той я поведе по стълбите.

— Навярно цяла армия от семейство Лейтръп са проследили миналото на Линда — може би от времето, когато е ходела на детска градина — каза Дебора.

— Дори от времето на нейното кръщение — Джейсън се засмя, защото Дебора го погледна ядосано. — Позволих си да организирам закупуването на голямо количество детско облекло. И това е за сметка на армията от Лейтръп. Куфарите са тук и са добре напълнени.

— Бих искала да ги видя — измърмори Дебора, — но сега ще взема един душ. Най-добре е да отида в банята за гости.

— Ще използваш нашата баня. Не помниш ли, че имаме две бани до спалнята?

Дебора избегна очите му. Тя се огледа в голямата спалня, която сама по свой вкус беше обзавела. Споменът предизвика в нея пронизваща болка. Колко щастлива се беше чувствала тук — в началото! Джейсън беше нежен любовник. Тук бяха прекарали първата брачна нощ!

— Би ли излязъл, за да се, преоблека?

— Този път ще изляза, но друг път няма да го правя, моя малка вещице. Ти си ми жена — такава си била винаги — и ние сме едно цяло.

Толкова силно тресна вратата след себе си, че една порцеланова фигура от нишата падна.

Дебора дълго гледа парчетата върху килима. После отиде до телефона и набра номера на Жерард. Той вдигна едва след петото позвъняване.

— Жерард? Аз съм, Дебора. Не исках да тръгна с него! — тя направи пауза и пое дълбоко въздух.

— Ще летим за Свети Томас. Не, сега не мога да дойда. Аз съм. Аз съм омъжена. Жерард, съжалявам много. Наистина, аз… Жерард? Жерард? — връзката беше прекъсната.

Е, това беше. Дебора трябваше да е обезумяла, ако е мислела да създаде на децата щастлив живот с този педант.

Тя дълго остана под душа, като се наслаждаваше на течащата топла вода. След като си изми косата, я уви с кърпа, сложи си крем на лицето и се подготви за спане. Беше гладна, но не искаше да слиза долу да вечеря с Джейсън. Щеше да издържи до утре сутринта.

Облече пеньоара, който беше купила за медения месец с Жерард, и отвори вратата на банята. Това, което видя, я накара да се вцепени.

Джейсън сервираше на масичката в нишата на спалнята. Тъкмо вземаше едно горещо блюдо от малката количка, докарана с асансьора от кухнята на втория етаж. На кръста си беше увил кърпа, а горната част на тялото му беше гола.

— Здравей, любима! — извика точно когато Дебора отваряше вратата. Обърна се и протегна ръце. — Ела и сядай! Подготвих нашето сватбено меню — с нежен поглед и подаде чаша шампанско. — Да пием за нашето светло бъдеще!

— Не! — Дебора се взря в кристалната чаша, като че в нея имаше отрова. — Какво правиш, Джейсън?

— Това, което всеки мъж би направил в първата си брачна нощ.

— Ти си неуморим!

— Защото те обичам, малката ми, а съм сигурен, че и ти споделяш моето желание — той се приближи към нея. — Не се опитвай да оспориш. Трепериш от главата до петите!