Нора Робъртс
Посланието (9)

Глава девета

Райън почувства болка по тялото си. С въздишка, тя се сгуши още по-плътно към възглавницата. Усети приятен дискомфорт, който й напомни за нощта, продължила до зори.

Райън не съзнаваше колко много страст бе стаила в себе си и колко силни потребности бе потиснала. Всеки път, когато се почувстваше изтощена, физически и умствено, бе достатъчно само да докосне Пиърс или той да докосне нея. Тогава силите й се възвръщаха заедно с нестихващия копнеж на желанието.

После двамата заспаха, държейки се един друг, докато стаята бе обляна от розовата светлина на изгрева. Леко отваряйки очи, но все още сънена, Райън се протегна към Пиърс с желанието да го докосне.

Беше сама.

Объркана, тя бавно отвори очи. Плъзна ръка по чаршафите до нея, но те бяха студени. Нима си е отишъл? — помисли си Райън все още със замъглено съзнание. Колко ли време е спала сама? Цялата й наслада се изпари. Отново докосна чаршафите. Не, каза си тя и се протегна, той просто е в другата стая. Не би ме оставил сама.

Телефонът позвъни и съвсем я разсъни.

— Да, моля? — отговори след първото позвъняване и със свободната си ръка отмести косата от лицето си. Защо е толкова тихо в апартамента?

— Госпожица Суон?

— Да. Райън Суон.

— Бенет Суон се обажда, моля почакайте.

Райън седна в леглото, машинално придърпвайки чаршафите към гърдите си. Изгубила всякаква ориентация, се зачуди колко ли е часът. И къде, помисли си тя отново, е Пиърс?

— Райън, какво ново?

Какво ново? — повтори си наум, чувайки гласа на баща си. Опита се да подреди мислите си.

— Райън?

— Да, извинявай.

— Нямам време да те чакам.

— Всеки ден гледам репетициите на Пиърс — започна тя, мечтаейки за чаша кафе и за няколко минути, за да събере мислите си. — Според мен има много добра техническа база и силен екип — тя огледа стаята с поглед, търсещ някакъв знак от него. — Снощи беше първото му представление, мина безупречно. Вече обсъдихме някои промени за предаването, но още нищо не е окончателно. До този момент всичко ново, което подготви, го запазва за себе си.

— До две седмици искам някои конкретни изчисления относно предаването — каза баща й. — Може да възникне някаква промяна в предварителния план. Ти състави план с Аткинс. Искам неговото предложение за програмата и за времето, необходимо за всеки номер от нея.

— Вече обсъдихме това — каза Райън студено, раздразнена от баща си, който навлизаше в нейната професионална територия. — Аз съм продуцентът, нали така?

— Да, така е — съгласи се той. — Щом се върнеш, ще се видим в кабинета ми.

Баща й затвори телефона и Райън направи същото с гневна въздишка. Това беше типичен разговор за Бенет Суон. Тя изтри от съзнанието си обаждането и се измъкна от леглото. Халатът на Пиърс беше сгънат на стола. Райън го вдигна и го облече.

— Пиърс? — тя бързо обиколи апартамента, но нямаше никого.

— Пиърс? — извика отново, стъпвайки върху едно от падналите копчета от блузата й. Райън го вдигна разсеяно и го пусна в джоба на халата, след което отново прекоси апартамента.

Беше празен. Тя усети болка в стомаха си, която се разпространи из цялото й тяло. Пиърс я беше оставил сама. Райън поклати глава и отново огледа стаите. Би трябвало да й е написал бележка, за да й обясни защо и къде бе отишъл. Не може просто да се е събудил и да я е оставил, не и след тази нощ.

Но нямаше нищо. Райън потръпна от внезапно; обхваналия я студ.

Все така ставаше в живота й, реши тя. Приближи се към прозореца, вторачвайки се в угасените неонови реклами. Когото и да обикне, на когото и да даде любовта си, той винаги поемаше по своя път. Въпреки това тя все още очакваше да бъде по-различно.

Когато беше малка, майка й — млада и романтична жена, се посвети на Бенет Суон и на неговите пътешествия из целия свят. Ти си голямо момиче, Райън, и нямаш нужда от никого. Ще се върна след няколко дни. Или след няколко седмици, припомни си Райън. Винаги бе заобиколена от икономки или други прислужници, които се грижеха за нея. Не, тя никога не е била пренебрегвана, никога не са се отнасяли зле с нея. Просто я бяха забравили.

По-късно баща й за момент й обръщаше внимание сред непрекъснатите си ангажименти. Но разбира се, той виждаше, че дъщеря му има сериозна бавачка, на която можеше да се разчита, и на която плащаше значителна сума. След това я изпратиха в най-добрия пансион в Швейцария. Моята дъщеря е умна. Тя е от най-добрите в своя клас.

На рождения й ден винаги й поднасяха скъпи подаръци, придружени от картичка, пропътувала хиляди километри, с посланието да продължи все така добре да се учи. Разбира се, тя продължаваше. Никога не би рискувала да разочарова родителите си.

Никога нищо не се променя, помисли си Райън като се обърна и се вторачи в отражението си в огледалото. Райън е силна. Райън е практична. На Райън не й трябват всички тези неща, от които другите жени имат нужда, като прегръдки, нежност, романтика.

Те, разбира се, са прави, си казваше тя. Глупаво е да се чувства наранена. Ние се желаехме. Прекарахме нощта заедно. Защо да й се придава романтичност? Аз нямам никакви претенции спрямо Пиърс. Той към мен — също. Райън докосна ревера на неговия халат, но после бързо отпусна ръката си. С бързи движения се съблече и отиде да се изкъпе.

Пусна непоносимо гореща вода, оставяйки силната струя да облива кожата й. Не мислеше за нищо. Познаваше се добре. Ако освободи за миг съзнанието си от всякакви мисли, скоро след това ще знае как трябва да постъпи.

Въздухът в банята беше влажен и изпълнен с пара, когато излезе от нея, за да се изсуши. Движенията й отново бяха резки. Чакаше я работа — да запише някои идеи и планове. Райън Суон, изпълнителният продуцент. Трябваше да се съсредоточи върху това. Време беше да спре да се тормози за хора, които не можеха или не биха й дали, което искаше. Трябваше да си създаде име в своя бранш. Това беше единственото, което имаше значение.

След като се облече, вече бе напълно спокойна. Мечите и сънищата не бяха за през деня. Предстоеше й да огледа хиляди детайли. Тя трябваше да си урежда срещи, да говори с ръководители на различни департаменти. Да взема решения. Достатъчно време се бе задържала в Лас Вегас. Добре познаваше стила на Пиърс. Но по-важно за нея в този момент беше, че отлично знаеше какъв иска да бъде крайният резултат. След като се върне в Лос Анджелис, Райън можеше да започне реализирането на своите идеи.

Това щеше да бъде нейната първа продукция, но проклета да е, ако бъде и последната. Този път си бе поставила за цел да се справи сама.

Райън взе гребена и го прокара през влажната си коса. В този момент вратата зад нея се отвори.

— А, вече си будна. — Пиърс се усмихна и понечи да се приближи към нея. Погледът й го спря. Мъжът усети яростната й болка.

— Да, будна съм — каза спокойно тя и продължи да разресва косите си. — Станах преди малко. Баща ми се обади. Иска подробен доклад.

— О? — Гледайки я настойчиво, Пиърс разбра, че емоциите й не бяха насочени към нейния баща. — Поръча ли си нещо от румсървиса?

— Не.

— Сигурно ще искаш да закусиш — каза той, като пристъпи към нея. Не се приближи, тъй като усети стената, която тя беше изградила между тях.

— Не, всъщност не искам — Райън извади грима и започна изключително внимателно да го нанася върху лицето си. — Ще си взема кафе на летището. Тази сутрин се връщам се в Ел Ей.

Мускулите на стомаха му се свиха от нейния студен и делови тон. Възможно ли е толкова да бе сгрешил? Толкова малко ли означаваше нощта, в която бяха заедно?

— Тази сутрин? — повтори, имитирайки тона й. — Защо?

— Мисля, че вече придобих доста добра представа за това как работиш и какво искаш да включиш в предаването — тя задържа погледа си единствено върху огледалото. — Трябва да започна с предварителните сцени, а после може да уговорим среща, след като се върнеш в Калифорния. Ще се обадя на твоя агент.

Пиърс преглътна думите, които искаше да каже. Той слагаше окови единствено на себе си.

— Ако това е твоето желание…

Райън сграбчи с пръсти аркансила, преди да го остави на място.

— И двамата трябва да си вършим работата. Моята е в Ел Ей, а твоята за момента е тук — обърна се, за да отиде до тоалетната, но той сложи ръката на рамото й. Но след като тя застана като вцепенена, я отмести.

— Райън, да не би да съм те наранил?

— Да си ме наранил? — повтори тя и продължи към тоалетната. Тонът й изрази учудване, но Пиърс не можеше да види очите й. — Как би могъл ти да ме нараниш?

— Не знам — отговори той, застанал зад нея. Райън взе дрехите си. — Но явно, че е така — обърна я към себе си и се вгледа в лицето й. — Виждам го в очите ти.

— Забрави за това — каза му тя. — Аз ще забравя — понечи да тръгне, но този път ръцете му здраво я задържаха.

— Не мога да забравя нещо, ако не знам какво е то — макар ръцете му да не я стискаха силно, в гласа му се долови раздразнение. — Райън, кажи ми кое не е наред.

— Пиърс, зарежи темата.

— Няма.

Райън отново понечи да се отдръпне от него, но той отново я задържа. Каза си, че трябва да остане спокойна.

— Ти ме изостави! — избухна тя и хвърли дрехите. Страстта й изригна така внезапно, че той направо онемя и се вторачи в нея. — Аз се събудих, но ти беше излязъл, без нищо да ми кажеш. Не съм свикнала на приключения за една нощ.

Като чу това, очите му проблясваха.

— Райън…

— Не, не искам да те слушам — тя енергично тръсна глава. — Очаквах нещо по-различно от теб. Но съм се заблудила. Жена като мен не се нуждае от подобни номера. Аз съм специалист в оцеляването — тя се обърна, но Пиърс отново я задържа. — Недей! Пусни ме, трябва да приготвя багажа си.

— Райън… — въпреки нейната съпротива, той я приближи към себе си. Нараняването е дълбоко в нея, помисли си той, но не той бе единствената причина. — Съжалявам.

— Искам да ме пуснеш, Пиърс.

— Ако те пусна, няма да ме чуеш — той погали с ръка мократа й коса. — Искам да ме чуеш.

— Няма нищо за казване. — Гласът й беше станал по-плътен, но Пиърс долови в него сянка на самообвинение. Как можа да бъде толкова глупав? Как не разбра какво е най-важно за нея?

— Райън, приключенията за една нощ са ми добре познати — Пиърс я отдръпна, но достатъчно, за да може да вижда очите й. — Но за мен тази нощ не беше такава.

Райън бурно поклати глава, стараейки се да запази самообладание.

— Не е необходимо да казваш това.

— Райън, веднъж вече ти казах, че не лъжа — той плъзна ръце по раменете й. — Това, което се случи с нас тази нощ, е много важно за мен.

— Теб те нямаше, когато се събудих — тя преглътна и затвори очи. — Леглото беше студено.

— Съжалявам. Слязох долу, за да уредя някои неща преди представлението довечера.

— Ако ме беше събудил…

— Никога не бих си помислил да те будя, Райън — каза тихо той. — Просто не съм предполагал как би могла да се почувстваш, когато се събудиш сама. Слънцето вече изгряваше, когато заспа.

— Станал си щом съм заспала — тя отново се опита да се извърне от него. — Пиърс, моля те! — усети отчаянието в гласа си й прехапа устни. — Пусни ме!

Пиърс пусна ръцете й и я наблюдаваше как отново започна да събира дрехите си.

— Райън, аз никога не спя повече от пет-шест часа. Те са ми напълно достатъчни — паника ли го обземаше, докато гледаше как тя сгъва блузата си в куфара? — Мислех, че когато се върна, все още ще спиш.

— Протегнах ръце към теб — каза просто тя, — но теб те нямаше.

— Райън…

— Няма значение — тя натисна за момент слепоочията си с ръце и пое дълбоко въздух. — Съжалявам. Постъпвам като глупачка. Пиърс, ти нищо не си сторил. Вината е моя. Винаги очаквам прекалено много. И винаги се обърквам, когато не го получавам — тя бързо продължи да подрежда багажа си. — Не исках да правя сцени. Моля те, забрави всичко.

— Това не е нещо, което искам да забравя — промълви той.

— Няма да се чувствам толкова глупаво, ако знам, че ще го направиш — каза тя, опитвайки се да овладее гласа си. — Просто отдай моята реакция на недоспиване и на лошо разположение на духа. Все пак трябва да тръгвам. Предстои ми много работа.

Той трябваше още от начало да забележи нещата, които бяха необходими на Райън — от отзивчивостта й към проявите на нежност, от удоволствието, което изпита от подареното й цвете. Беше емоционална и романтична жена, която много усърдно се стараеше да не бъде такава. Пиърс се наруга, помисляйки си как ли се бе почувствала, като е намерила леглото празно след нощта, която прекараха заедно.

— Райън, не си отивай — за него беше трудно го изрече. До този момент никога не бе молил за подобно нещо.

Пръстите й колебливо понечиха да затворят куфара. Но тя го заключи, сложи го на пода и след това се обърна.

— Пиърс, не ти се сърдя, честна дума. Може би съм малко объркана — тя се опита да се усмихне. — Аз наистина трябва да се върна и да задвижа нещата. Може би ще възникнат промени в програмата и…

— Остани — прекъсна я той, неспособен да се спре. — Моля те.

Райън за момент онемя. От това, което видя в очите му, нещо заседна в гърлото й. Много му костваше да я моли. Както и на нея много й костваше да попита:

— Защо?

— Имам нужда от теб — той пое дъх, преди да направи смайващото признание. — Не искам да те загубя.

Райън направи крачка към него.

— Има ли смисъл?

— Да. Да, има смисъл.

Тя почака малко, но нямаше сили да реши да излезе през вратата.

— Покажи ми.

Той се приближи към нея и силно я прегърна. Райън затвори очи. Имаше нужда точно от това — да бъде прегръщана, само да бъде прегръщана. Гърдите му плътно се притискаха към бузите й, ръцете му силно я обгръщаха. Сега вече Райън знаеше, че тя е нещо много ценно за него. Беше й казал, че е крехка. Тя за първи път в живота си искаше да бъде крехка.

— О, Пиърс. Аз съм такава глупачка.

— Не, не си — той повдигна с пръст брадичката й и я целуна. — Ти си много сладка — той се усмихна и положи чело на нея. — Ще се оплакваш ли, ако те будя след петчасов сън?

— Никога — смеейки се, тя се хвърли на врата му. — Или може би само малко.

Тя се усмихна, но изведнъж Пиърс придоби сериозно изражение. Той обгърна врата й и наведе устни към нейните.

Беше като първия път — нежността, лекото напрежение, което разгорещи кръвта й. Когато я целуваше така, тя беше напълно безпомощна, неспособна да се притисне повече в него, неспособна дори да поиска това. Можеше просто да се остави в ръцете му.

Този път Пиърс знаеше, че в този момент трябваше да действа. И започна нежно да я съблича. Остави блузата й бавно да се свлече от раменете й, надолу по кръста и да падне на пода. Кожата й потръпна, когато той я докосна.

Разкопчавайки панталоните й, той ги плъзна по бедрата й, като остави пръстите си да си поиграят с тънката коприна по нея и с дантелите, които се показваха над бедрата й. През цялото това време устните му се впиваха в нейните. Дъхът й секна й тя изстена от наслада, когато той я погали.

— Желая те — отрони тя. — Имаш ли престава колко много те желая?

— Да — Пиърс обсипа лицето й с меки целувки. — Да…

— Вземи ме — прошепна Райън. — Вземи ме, Пиърс.

— О, да — промълви той и притисна устни към лудо биещият пулс във врата й.

— Сега — настоя тя, твърде слаба, за да се притисне към него.

Той се засмя с дълбок гърлен глас и я сложи на леглото.

— Тази нощ ме подлудихте, госпожице Суон, като ме докосвахте така — Пиърс плъзна пръст по тялото й, достигайки до мекия хълм между краката й.

Бавно и продължително устните му последваха следата.

През нощта го беше обзела някаква лудост. Той позна силното, отчаяно желание. Обладаваше я отново и отново, с цялата си страст, но неспособен да усети вкуса й. Сякаш беше прегладнял и тласкан от ненаситен глад. Сега, макар че не по-малко я желаеше, можеше да устои на тази своя потребност. Можеше да опита вкуса й и да се наслаждава.

Тялото на Райън бе като вцепенено. Тя не можеше да се движи, можеше единствено да позволява на Пиърс да я докосва, милва и целува, когато пожелаеше. Силата, която изпитваше през изминалата нощ, бе отстъпила на сладостна слабост. Тя лежеше, потопена в нея.

С устни Пиърс допираше кожата на кръста й, докато леко прекарваше ръце по тялото й, очертавайки формата на гърдите й, галейки врата и раменете й. Това беше по-скоро закачка; отколкото обладаване, той по-скоро я възбуждаше, отколкото задоволяваше.

Райън се изви и изстена. Усети, че е само на един дъх от лудостта. Чу се да произнася името му с въздишка, с нежен настойчив глас, но той не й отговаряше. Устата му беше твърде заета със свивката на коляното й.

Райън усети топлината на кожата на гърдите му върху крака си, въпреки че не можеше и да предположи как и кога бе свалил ризата си. За първи път усещаше тялото си фибра по фибра. Опознаваше го от това замайващо неземно удоволствие, което й носеше допира на върха на пръстите му върху нейната кожа.

На Райън й се стори, че той я повдига, макар гърбът й да беше притиснат към леглото. Пиърс я издигаше нагоре и тя се носеше из въздуха. Той й показваше своята магия, но този транс не беше илюзия.

И двамата бяха голи, като преплетени един в друг, устните му отново достигнаха нейните. Пиърс я целуваше бавно, докато тя се отпусне. Чевръстите му пръсти я възбуждаха. Досега Райън не знаеше, че страстта може да те накара да гориш в огън и едновременно с това да се рееш из облаците.

Дишането й се ускоряваше, но той все още чакаше. Първо щеше да й даде всичко, всяка частица от удоволствието, всяка неземна наслада, която познаваше. В неговите ръце кожата й беше като вода, лееща се и леко развълнувана. Пиърс леко захапа подпухналите й устни и изчака стона, с който тя му се предаде.

— Сега? — попита той, обсипвайки лицето й с леки целувки, шепнейки. — Сега?

Тя не можеше да отговори. Беше отвъд разум и думи. Той я желаеше такава. Екзалтиран, Пиърс се засмя и притисна устни към врата й.

— Ти си моя, Райън. Кажи ми го. Моя.

— Да — едва промълви тя. — Твоя съм — но устните му погълнаха думите преди още тя ги произнесе. — Вземи ме — Райън не чу как казва това. Мислеше си, че тези думи са само в съзнанието й, но тогава той беше вече в нея. Тя се задъха и изви, за да го приеме в себе си. Пиърс продължаваше да се движи болезнено бавно.

Кръвта бушуваше в ушите й, когато той достигна до крайното удоволствие. Устните му се плъзгаха по нейните, улавяйки всеки трепетен дъх.

Внезапно той силно притисна устни в нейните — вече без нежност и закачки. Тя извика, когато той я взе с внезапна, дива ярост. Огънят ги изгаряше, разтапяше кожата и устните и Райън си помисли, че вече не са сред живите.

Пиърс лежеше върху нея, положил глава между гърдите й. Той чуваше ритъма на сърцето й. Райън вече не трепереше. Тя го беше обгърнала и с едната си ръка го галеше по косата. Пиърс не искаше да мръдне от там. Искаше да я задържи такава — сама, гола, негова. Разтърси го силното желание да я притежава. Никога преди това не бе имал подобно усещане. Импулсът беше твърде силен, за да му устои.

— Кажи ми го пак — помоли я той, повдигайки лицето си към нейното.

Очите на Райън бавно се отвориха. Тя беше зашеметена от любов, преситена от удоволствие.

— Какво да ти кажа?

Устните му отново се приближиха към нейните, търсейки ги, после продължително вкусиха за последен път от тях. Очите му бяха тъмни и изпълнени с желание.

— Кажи ми, че си моя, Райън.

— Твоя — промълви тя и отново затвори очи. Тя въздъхна и се унесе. — Докогато ме желаеш.

Пиърс се намръщи на отговора й и понечи да каже нещо, но тя вече дишаше бавно и равномерно. Той легна до нея и силно я притисна до себе си.

Този път щеше да изчака, докато тя се събуди.