Нора Робъртс
Посланието (15)

Глава петнадесета

След като излезе от гримьорната на Пиърс, Райън отиде направо в кабинета на баща си. За първи път в живота си тя влезе, без да почука. Разгневен от това, че го прекъсват, Суон прекъсна разговора си по телефона и се навъси. За миг той се вторачи в дъщеря си. Никога не беше я виждал в такова състояние — бледа, трепереща, с широко отворени очи, искрящи от потиснати сълзи.

— Пак ще ви се обадя — промърмори той и затвори телефона.

Тя все още стоеше на вратата и Суон се оказа в непривичното за него положение да не знае какво да каже.

— Какво има? — попита той и се прокашля.

Райън се беше облегнала на вратата, докато не се увери, че краката й я държат достатъчно, за да може да ходи. Опитвайки се да бъде спокойна, тя отиде до бюрото.

— Трябва… Искам да отмениш предаването на Аткинс.

— Какво? — той скочи на крака и я погледна ядосано. — Какво, по дяволите, е това? Ако си решила, че не можеш да издържиш на напрежението, ще ти намеря заместник. Рос може да поеме твоята работа. Дявол да го вземе! — той удари с ръка по бюрото. — Трябваше по-добре да размисля, преди да ти възложа такава отговорност — той вече беше посегнал към телефона.

— Моля те — тихият глас на Райън го възпря. — Умолявам те да прекратиш договора и да спреш предаването.

Суон отново започна да ругае, внимателно се вгледа в лицето на дъщеря си и отиде до барчето. Без да казва нищо, той наля стабилна доза френски коняк в специалната за тази цел чаша. Прокле на ум момичето, че го кара да се чувства толкова глупаво.

— Ето, вземи — каза грубо той и пъхна чашата в ръцете й. — Седни и изпий това — той не знаеше какво да направи с дъщеря, която изглеждаше като сянка, толкова безпомощна, и несръчно я потупа по раменете, преди да се върне зад бюрото си.

— Сега — като седна, той се опита да овладее ситуацията. — Кажи ми за какво е всичко това. Неприятности с репетициите ли има? — той й се усмихна с разбиране, като се надяваше, че е точно това. — Вече достатъчно дълго си наблюдавала бизнеса, за да знаеш, че това е част от играта.

Райън пое дълбоко дъх и гаврътна коняка. Усети как като огън премина през нея, през страха и нещастието й. Следващата глътка въздух вече не трепереше така. Тя отново погледна към баща си.

— Пиърс е планирал да изчезне на финала.

— Знам това — каза нетърпеливо той. — Видях сценария.

— Това е опасно.

— Опасно? — Суон скръсти ръце върху бюрото. — Той ще успее да се справи — отсече баща й. — Райън, този човек е професионалист. Знае какво прави — Суон леко наклони китката си, за да може да погледне часовника си. Можеше да й отдели пет минути.

— Това е различно — настоя тя. За да се удържи и да не изкрещи, Райън стисна чашата. Суон никога не би слушал истерии. — Дори на неговите хора не им харесват.

— Добре, какво е намерението му?

Райън беше неспособна да формулира думите си и отпи още една глътка.

— Три сейфа — започна тя. — Един в друг. Последният… — тя се спря за момент, за да не затрепери гласът й. — В последния има взривно устройство с хронометър. Той ще има само три минути в ефир, след като се е заключил в първия сейф. Той само… само ми каза, че рутинните номера отнемали повече време от този.

— Три сейфа — разсъждаваше Суон, свивайки устни. — Това е истински финал за едно шоу.

Райън хвърли чашата на пода.

— Особено ако се задуши. Помисли как това ще повлияе на рейтингите! Могат да му присъдят награда „Еми“ посмъртно.

Суон заплашително смръщи вежди.

— Успокой се, Райън.

— Няма да се успокоя — тя скочи от стола си. — Не може да му се позволи да направи това. Ще трябва да развалим договора.

— Не мога да го направя — Суон изпъчи рамене, за да приключи бързо с тази идея.

— Не искаш да го направиш — поправи го бясно Райън.

— Не искам да го направя — съгласи се Суон, изравнявайки тона си с нейния. — Ще се изложим на голям риск.

— Всичко е изложено на риск — изкрещя Райън. — Аз съм влюбена в него.

Той бе понечил да се изправи и да й се разкрещи, но думите й го свариха неподготвен. Суон се вторачи в дъщеря си. По страните й се стичаха сълзи на отчаяние. Той отново се почувства загубен.

— Райън… — той въздъхна и посегна да си вземе цигара. — Седни.

— Няма! — тя грабна цигарата измежду пръстите му и я запрати в другия край на стаята. — Няма да седна, няма да се успокоя. Моля те за помощ. Защо не искаш дори да ме погледнеш? — попита тя в яростно отчаяние. — Да ме погледнеш истински!

— Гледам те! — извика той в своя защита. — И мога да ти кажа, че не съм удовлетворен от това, което виждам. Сега седни и ме изслушай.

— Не, до гуша ми дойде да те слушам, опитвайки се да ти се харесам. Винаги съм правила това, което ти си искал, но то никога не ти беше достатъчно. Не мога да бъда твой син, не мога да променя това — тя покри лицето си с ръце и окончателно рухна. — Аз съм само твоя дъщеря и имам нужда от твоята помощ.

Думите й го изумиха. Сълзите й го изобличиха. Суон не можеше да си спомни да я е виждал някога да плаче; поне не по този начин! Той смутено се изправи на крака и потърси кърпичката си.

— Ето, вземи — напъха кърпичката в ръцете й и се зачуди какво още да направи. — Аз винаги… — той се прокашля и безпомощно огледа стаята. — Винаги съм се гордеел с теб, Райън — когато дъщеря му още по-отчаяно захлипа, Суон пъхна ръце в джобовете си и потъна в мълчание.

— Няма значение — кърпичката заглуши гласа й. Изведнъж тя се засрами от думите и от сълзите си. — Вече няма значение.

— Ако можех, щях да ти помогна — промърмори той. — Не мога да го спра. Дори да можех да отменя шоуто и да се справях делата, които телевизионната мрежа и Аткинс биха повдигнали, той отново ще направи това проклето нещо.

Изправена лице в лице със самата истина, Райън се извърна от него.

— Трябва да има нещо…

Суон смутено смени темата:

— Той обича ли те?

Райън несигурно въздъхна и изтри сълзите от лицето си.

— Няма значение какво изпитва той към мен. Аз не мога да го спра.

— Ще поговоря с него.

Тя уморено поклати глава.

— Недей, това няма да помогне. Извинявай — Райън отново се обърна към баща си. — Не трябваше да идвам тук в това състояние. Не мислех трезво — тя погледна надолу и смачка на топка кърпичката. — Съжалявам, че направих такава сцена.

— Райън, аз съм твой баща.

Тя вдигна поглед към него, но очите й го гледаха безизразно.

— Да.

Суон се прокашля и установи, че не знае какво да прави с ръцете си.

— Не искам да се извиняваш за това, че си дошла при мен — тя само продължаваше да го гледа с очи, лишени от всякаква емоция. Суон реши да докосне ръката й. — Ще направя каквото мога, за да убедя Аткинс да се откаже от своя план, ако това е, което искаш.

Райън дълбоко въздъхна и седна.

— Благодаря ти, но ти беше прав. И без това ще го направи някой друг път. Той самият ми го каза. Аз просто не съм в състояние да го спра.

— Искаш ли Рос да те замести?

Тя протри очи с ръка.

— Не — отвърна Райън, поклащайки глава. — Не, ще завърша това, което съм започнала. Дори и да се скрия, това нищо няма да промени.

— Добро момиче — похвали я баща й и одобрително кимна с глава. — Сега… — Суон се поколеба, докато намери точните думи. — Относно теб и магьосника — той се изкашля и започна да си играе с вратовръзката си. — Възнамерявате ли… Да поговоря ли с него за намеренията му?

Райън не беше подозирала, че баща й може да се усмихва.

— Не, няма да е необходимо — тя видя облекчението в очите на Суон и се изправи. — Ще бъда благодарна за малка отпуска след записа.

— Разбира се, заслужила си я.

— Няма да те задържам повече — тя понечи да се обърне, но той сложи ръка на рамото й. Райън изненадано го погледна.

— Райън… — той не беше съвсем наясно какво искаше да й каже. Вместо това я стисна за рамото. — Ела, ще те заведа на вечеря.

Райън все вторачи в него. Кога ли беше последният път, зачуди се тя, когато беше отишла на вечеря с баща си? На банкета по случай наградите? На някое бизнес парти?

— Вечеря? — повтори сухо тя.

— Да — тласът на Суон стана по-силен, докато мислите му изминаха същия път, като тези на Райън. — Един мъж може да заведе дъщеря си на вечеря, нали? — той я прегърна през кръста и я поведе към вратата. Колко мъничка беше тя! — осъзна Суон. — Иди да измиеш лицето си — промърмори той. — Аз ще те почакам.

 

 

В десет часа на следващата сутрин Суон приключи с повторното четене на договора с Аткинс. Хитра работа, помисли си той. Няма да е лесно да се наруши. Но той нямаше никакво намерение да го нарушава. Това не само щеше да бъде слаб усет към бизнеса, но и безполезен акт. Той просто трябваше сам да се справи с Аткинс. Когато се позвъни, той обърна договора с корицата надолу.

— Господин Аткинс е тук, господин Суон.

— Пратете ми го.

Пиърс влезе и Суон се изправи така, както беше направил първия път, прекоси стаята с протегната ръка.

— Пиърс — каза с настроение той. — Благодаря, че се отби.

— Господин Суон.

— Бенет, моля — каза той и го покани да седне.

— Бенет — съгласи се Пиърс, заемайки мястото, което му бе посочено.

Суон седна на стола срещу него и се облегна назад.

— Е, доволен ли си от хода на нещата?

Пиърс повдигна вежда.

— Да.

Суон извади цигара. Този човек е твърде хладен, помисли си неохотно той. Суон реши да подходи към въпроса по-отдалеч.

— Кугър ми каза, че репетициите вървят като по вода. Това го тревожи — Суон се усмихна. — Той е суеверно копеле, обича хилядите неприятности преди записа. Каза ми, че ти би могъл почти сам да ръководиш представлението.

— Той е добър режисьор — каза Пиърс, наблюдавайки как Суон си пали цигара.

— Най-добрият — съгласи се искрено Суон. — Ние сме малко загрижени заради намеренията ти за финала.

— О?

— Познаваш телевизията — напомни му Суон с широка усмивка. — Номерът е малко дълъг за една програма.

— Няма как — Пиърс облегна ръце на облегалките на стола. — Сигурен съм, че Райън ви е казала.

Очите на Суон срещнаха директно отправения му поглед.

— Да, Райън ми каза. Снощи тя дойде при мен. Беше отчаяна.

Пръстите на Пиърс леко шавнаха, но очите му не се промениха.

— Знам. Съжалявам.

— Виж, Пиърс, ние сме разумни мъже — обърна се Суон към него дръпвайки си от цигарата. — Твоята програма изглежда много добра. Номерът с взривното устройство е истинско вдъхновение, но с известни изменения…

— Аз не изменям своите илюзии.

Студеният му отказ стресна Суон.

— Няма договори, които да не могат да се изменят — каза заплашително той.

— Може да се опитате да го нарушите — съгласи се Пиърс. — На вас това ще донесе много повече неприятности, отколкото на мен. И накрая аз отново нищо няма да променя.

— По дяволите човече, дъщеря ми не е на себе си! — удряйки с юмрук по бедрото си, Суон се стовари отново върху стола. — Тя казва, че е влюбена в теб.

— Влюбена е в мен — отвърна Пиърс тихо и пренебрегна присвиването на стомаха си.

— Какво, по дяволите, възнамеряваш да направиш по въпроса?

— Питате ме като неин баща или като директор на „Суон Продъкшънс“?

Суон смръщи вежди и промърмори нещо като че на себе си.

— Като неин баща — реши накрая той.

— Аз обичам Райън — Пиърс спокойно посрещна вторачените в него очи на Суон. — Ако тя желае, бих прекарал с нея целия си живот.

— А ако не желае? — рязко попита Суон.

Очите на Пиърс потъмняха, нещо трепна в него, но нищо не каза. С това вече трябваше да се справи сам. След няколко секунди Суон разбра, какво искаше да узнае той и се възползва от предимството, което имаше.

— Една влюбена жена невинаги постъпва разумно — заключи той с блага усмивка. — Налага се мъжът да се нагажда.

— Много малко неща не бих направил заради Райън — отговори Пиърс. — Но за мен е невъзможно да променя това, което съм.

— Говорим за програмата — подхвърли отново Суон, губейки търпение.

— Не, ние говорим за моя начин на живот. Бих могъл да се откажа от изчезването — продължи той, докато Суон го гледаше навъсено, — но винаги ще възниква нещо друго. Ако Райън не може да го приеме сега, как би могла да го приеме по-нататък?

— Ще я загубиш — предупреди го Суон.

Като чу това, Пиърс не можеше повече да седи и се изправи.

— Може би тя никога не е била моя — би могъл да се справи с болката, каза си той. Знаеше как да се справя с болката. Когато продължи, гласът му беше равен. — Райън трябва да направи своя собствен избор. А аз трябва да го приема.

Суон се изправи на крака и ядосано го погледна.

— По дяволите, ако говориш като влюбен мъж.

Пиърс отправи към него продължителен, студен, вторачен поглед, който погълна Суон.

— В живот, изпълнен с илюзии — каза грубо Пиърс, — тя е единственото истинско нещо — той се обърна и с бърза крачка излезе от кабинета.