Нора Робъртс
Посланието (11)

Глава единадесета

Едно от най-тежките изпитания, което предстоеше на Райън, бе да се сбогува с Пиърс. Изкушаваше я мисълта да забрави всички задължения и амбиции и да го помоли да я отведе с него. Какво друго, освен празни цели бяха амбициите, когато той не е до нея? Щеше да му каже, че го обича, че нищо друго няма значение, освен това да бъдат заедно.

Но когато пристигнаха на летището, Райън се усмихна насила, целуна го за довиждане и го остави да си тръгне. Тя трябваше да поеме към Лос Анджелис, а той — към залива. Работата, която ги беше събрала, сега щеше и да ги разделя.

Все още не бяха разговаряли за бъдещето. На Райън й се наложи да разбере, че Пиърс никога не говореше за утрешните дни. Фактът, че той заговори за миналото си, й вдъхна увереност. Това беше стъпка напред, може би по-голяма, отколкото и двамата можеха да предположат. Времето, мислеше си Райън, щеше да покаже дали онова, което се случи между тях в Лас Вегас, ще се закрепи или ще отзвучи. Започваше период на чакане. Тя знаеше, че ако Пиърс изпитваше известно съжаление, сега, докато са разделени, то щеше да излезе наяве. Отсъствието невинаги закрепваше любовта. То можеше и да охлади кръвта и мисълта. Обикновено се появяват съмненията, човек има време да се замисли. Когато Пиърс пристигне в Ел Ей, тя вече щеше да знае отговора.

 

 

Райън прекрачи прага на своя кабинет, погледна към часовника си и мрачно осъзна, че времето и програмите отново бяха станали част от нейния свят. Беше се разделила с Пиърс едва преди час, а той вече непоносимо й липсваше. Дали той мислеше за нея — сега, точно в този момент? Ако се концентрира достатъчно силно, той щеше ли да разбере, че тя си мисли за него? Райън въздъхна и седна зад бюрото си. Откакто се обвърза с Пиърс, въображението й беше станало много по-свободно, по-фриволно. Трябваше да признае, че на моменти дори бе повярвала в магията.

Какво се е случило с теб, госпожице Суон? — запита се тя. Откъснала си се от земята, където е мястото ти. Любов, разсъждаваше тя и се облегна на ръцете си. Когато си влюбен, няма нищо невъзможно.

Кой може да каже защо баща й се разболя и изпрати нея при Пиърс? Коя сила тласна ръката й, за да избере онази съдбоносна Таро карта? Защо котката избра именно нейния прозорец по време на онази буря? Със сигурност съществуваше логично обяснение за всяка една стъпка, която я доближаваше все по-близо до сегашното й положение. Но на влюбената жена не й е необходима логика.

Трябва да е било някаква магия, помисли си Райън и на лицето й се появи усмивка. Усети я още от момента, в който очите им се срещнаха. Просто й беше нужно време, за да го приеме. И сега, след като го направи, единственият избор, който й бе останал, беше да изчака и да разбере дали магията е трайна. Не, поправи се тя, нямаше време за такъв избор. Тя щеше да направи така, че магията да не свършва. Ако е необходимо търпение, ще бъде търпелива. Ако е необходимо да действа, щеше да го направи. Но Райън не възнамеряваше да се предава, дори ако това означаваше и тя самата, със собствени ръце, да се опита да направи магия.

Райън разтърси глава и се облегна на стола. Нищо не можеше да бъде направено, докато той не се върне в нейния живот. А това щеше да стане след седмица. Засега все още имаше работа, която трябваше да се свърши. Не можеше с магическа пръчка да заличи дните от календара, докато той се върне. Трябваше да ги оползотвори. Отвори бележките си за Пиърс Аткинс и започна да ги преписва. След по-малко от половин час телефонът звънна.

— Да, Барбара.

— Шефът ви вика.

Райън се намръщи над разхвърляните листове върху бюрото си.

— Сега?

— Сега.

— Добре, благодаря.

Мърморейки тихо, Райън събра листовете, отдели тези, които трябваше да вземе със себе си. Баща й можеше да й даде няколко часа, за да се подготви, помисли си тя. Но оставаше фактът, че той щеше да наднича над рамото й в нейната работа по този проект. Предстоеше й да извърви дълъг път, за да докаже своите способности на Бенет Суон. Знаейки това, Райън сложи листовете в една папка и отиде да се види с баща си.

— Добро утро, госпожице Суон — секретарката на Бенет Суон вдигна очи, когато Райън влезе. — Как мина пътуването?

— Много добре, благодаря — Райън забеляза как очите на тази жена се плъзнаха по дискретните й скъпи перлени обеци. Райън си беше сложила подаръка на баща си, като знаеше, че той би искал да ги види, за да се убеди, че изборът е правилен и оценен.

— Наложи се господин Суон да излезе за малко, но ще се върне всеки момент. Пожела да го почакате в кабинета му. Господин Рос вече е вътре.

— Добре дошла, Райън — Нед стана, когато тя затвори вратата след себе си. От чашата кафе, която той държеше в ръката си, се издигаше пара.

— Здравей, Нед. И ти ли ще присъстваш на тази среща?

— Господин Суон иска да работя с теб по този проект — той се усмихна чаровно и леко извинително. — Надявам се да не възразяваш.

— Разбира се, че не възразявам — каза натъртено тя, сложи папката върху бюрото и взе кафето, което Нед й предложи. — И в качеството си на какъв?

— Ще бъда координатор на продукцията, — отвърна й той. — Все още си нова в тази работа.

— Да.

Значи ще ми бъдеш надзирател, помисли си с горчивина тя. На Суон все още му се искаше да командва.

— Как беше във Вегас?

— Страхотно — отвърна Райън и отиде до прозореца.

— Надявам се да си намерила малко време, за да изпробваш късмета си. Твърде много работиш, Райън.

Тя докосна с пръсти колието на врата си и се усмихна.

— Поиграх малко на двайсет и едно. И спечелих.

— Сериозно? Браво на теб!

Райън изпи кафето и остави чашата.

— Мисля, че имам утвърдена основна идея за това как да съвпаднат интересите на Пиърс, на „Суон Продъкшънс“ и на телевизията — продължи тя. — Няма нужда от други, които да повишават нейния авторитет. Един известен гост ще бъде достатъчен. Що се отнася до декора, трябва да говоря с дизайнерите, но вече имам доста ясна представа какъв трябва да бъде той. А относно спонсорите…

— Делово можем да поговорим и по-късно — прекъсна я Нед. Той се доближи до нея и пръстите му заиграха с краищата на косата й. Райън стоеше неподвижно и гледаше през прозореца.

— Липсваше ми, Райън, — каза нежно Нед. — Струваше ми се, че те нямаше месеци.

— Странно — измърмори тя, наблюдавайки как прелиташе някакъв самолет. — Никога не съм предполагала, че една седмица може да измине така бързо.

— Скъпа, докога ще ме измъчваш? — Той я целуна по главата. Райън не почувства никакво възмущение. Не усети абсолютно нищо.

Колкото и странно да бе, тя започна все по-силно да привлича Нед, след като го беше отблъснала. Сега у нея имаше нещо по-различно, но Нед още не знаеше точно какво.

— Ако само ми дадеш възможност, ще се реванширам.

— Аз не те измъчвам, Нед — Райън се обърна към него. — Съжалявам, ако така ти се е сторило.

— Ти все още си ми сърдита.

— Не, казах ти и преди, че не съм — тя въздъхна и реши, че ще е по-добре нещата между тях да се изяснят. — Бях ядосана и наранена, но не задълго. Аз никога не съм те обичала, Нед.

Не му се понрави извинителният тон на гласа й. Той предизвика отбранителна реакция у него.

— Ние едва започвахме да се опознаваме.

Нед посегна да хване ръцете й, но тя поклати глава.

— Не, ти ни най-малко не ме познаваш. При това — добави незлонамерено тя, — ако трябва да бъда честна, това, което направи после, беше много по-лошо.

— Райън, колко пъти ще трябва да ти се извинявам за глупавото си предложение? — в гласа му се долавяше болка и съжаление.

— Аз не те моля за извинение, Нед. Опитвам се да си изясня нещата. Ти направи грешка като допусна, че мога да повлияя върху баща си. Ти имаш по-силно влияние над него от самата мен.

— Райън…

— Не, изслушай ме — настоя тя. — Ти си мислеше, че тъй като съм дъщеря на Бенет Суон, той ще се вслушва в това, което му казвам. Но в работата си баща ми се съобразява много повече със своите сътрудници, отколкото с мен. Само загуби време да ме настройваш да говоря с него. И ако оставим това настрана — продължи тя, — не си падам по мъж, който иска да ме използва като трамплин. Сигурна съм, че заедно ще работим много добре, но нямам никакво желание да те виждам извън офиса.

И двамата се стреснаха, когато чуха врата на кабинета да се затваря.

— Райън… Рос — Бенет Суон отиде до бюрото си и седна.

— Добро утро — Райън се засуети малко, след като го поздрави, преди да седне на стола. Дали е чул нещо, зачуди се тя. Лицето му не издаваше нищо, така че Райън посегна към папката. — Нахвърлих в общи линии мои мисли и идеи относно Аткинс — започна тя, — но нямах достатъчно време, за да изготвя цялостен доклад.

— Дай ми това, което имаш — той махна на Нед с ръка, за да седне на стола и запали пура.

— Клубната му програма е много стегната — Райън сплете пръстите си, за да не затреперят. — Гледал си касетите и знаеш, че изпълненията му варират от малки фокуси до големи и сложни илюзии и изчезвания, които отнемат две или три минути. Камерата няма да го следи за почти същото време, но публиката очаква това — тя се спря и кръстоса крака. — Разбира се, знаем, че за телевизията ще се наложи да се направят някои промени, но не виждам никакви проблеми. Той е изключително творческа личност.

Суон измърмори нещо, което сигурно означаваше съгласие и протегна ръка за доклада на Райън. Тя стана, подаде му го и отново седна на мястото си. Забеляза, че баща й не беше в най-доброто си настроение. Някой не е отговорил на очакванията му. Райън единствено можеше да бъде благодарна, че не беше тя.

— Доста е тънка — отбеляза той и се намръщи, като видя папката.

— В края на деня ще бъде по-дебела.

— Следващата седмица лично ще говоря с Аткинс — заяви Суон, прелиствайки страниците. — Кугър ще е режисьор.

— Боже, с удоволствие ще работя с него. Искам Блумфилд да направи дизайна — предпазливо предложи тя и затаи дъх.

Суон вдигна поглед и се вторачи в дъщеря си. Блумфилд беше и неговият собствен избор. Той реши това преди по-малко от час. Райън срещна твърдия му поглед, без да трепне. Суон все още не беше сигурен дали е доволен или ядосан от това, че дъщеря му е с една стъпка пред него.

— Ще го обмисля — заяви той и отново се върна на доклада.

Райън тихо си отдъхна.

— Той ще доведе музикален оформител — продължи тя, мислейки си за Линк. — Както и собствен екип и всичко останало. Ако възникне някакъв проблем, ще му кажа да наеме наши хора за генералната репетиция и за предаването. Той прави нещата по свой начин.

— С това можем да се справим — измърмори Суон. — Рос ще бъде координатор на продукцията — той повдигна очи и срещна погледа на Райън.

— Разбирам — Райън издържа на неговия поглед. — Не мога да оспоря избора ти, но си мисля, че щом аз съм продуцент на този проект, би трябвало сама да избирам екипа си.

— Не искаш да работиш с Рос? — попита Суон, сякаш Нед не седеше до нея.

— Мисля, че с Нед ще се справим много добре заедно — каза кротко тя. — И съм сигурна, че Кугър познава операторите, с които ще работи. Ще бъде неуместно да се намесваме в работата му. Но — добави тя с известна твърдост в гласа си, — знам също така кой искам да работи в този проект.

Суон се облегна назад и си дръпна от пурата. Червенината, която обля страните му, бе сигнал за раздразнението му.

— Какво по дяволите, знаеш ти за продуцентството? — заинтересува се той.

— Достатъчно, за да бъда продуцент на тези предавания и те да бъдат сполучливи — отвърна тя. — Както ти самият ми каза да направя преди няколко седмици.

Суон съжали, че се е съгласил на условията на Пиърс.

— Ти си продуцент на записа — отсече той. — Ще си прочетеш името в надписите накрая. Просто прави това, което ти се казва.

Стомахът на Райън се сви, но тя не изпускаше от поглед очите му.

— Щом така приемаш нещата, изхвърли ме още сега — тя бавно се изправи. — Но ако остана, ще направя много повече от това да видя името си сред надписите накрая. Аз знам как работи този човек, познавам и спецификата на телевизионното предаване. Ако това не е достатъчно за теб, намери си някой друг.

— Седни! — изкрещя баща й. Нед потъна в стола си, но Райън остана права. — Не ми поставяй ултиматуми. Аз съм в този бизнес от четиридесет години — той удари с ръка по бюрото. — Четиридесет години! Значи ти познаваш телевизията — процеди презрително той. — Да предадеш едно представление на живо не е като да променяш проклетия договор. Не мога да допусна някакво истерично момиченце да дотича при мен пет минути преди да влезем в ефир, за да ми каже, че има някаква техническа повреда.

Райън преглътна надигащия се у нея гняв и отговори студено.

— Аз не съм истерично момиченце и никога за нищо не дотичвам при теб.

Напълно зашеметен, Суон се вторачи в дъщеря си. Чувството за вина, появило се у него, го накара да избухне още повече.

— Ти едва сега започваш! — очите му светнаха, когато той тресна папката в бюрото. — А започваш, защото аз казвам да го направиш. Когато ти давам съвет, ще го следваш.

— Съвет? — засече го Райън. В очите й проблеснаха противоположни чувства, но гласът й беше много твърд. — Винаги съм уважавала твоите съвети, но днес не чух нито един. Само заповеди. Не ми трябва твоята благосклонност — тя се обърна и се запъти към вратата.

— Райън! — изкрещя гневно той. Никой нямаше право да не се подчини на Бенет Суон. — Върни се тук и седни. Малка госпожице! — извика той, когато дъщеря му не обърна внимание на неговото нареждане.

— Не съм твоята малка госпожица — отвърна тя, като се обърна към него. — Аз съм твой служител.

Баща й я погледна сепнато. Какво може да отвърне на това? Нетърпеливо той посочи с ръка стола.

— Седни — каза и отново, но тя не се отмести от вратата. — Седни, седни — повтаряше той, като раздразнението му беше преминало в гняв.

Райън се върна и спокойно седна на мястото си.

— Вземи бележките на Райън и започни да работиш върху бюджета — нареди той на Нед.

— Да, сър — благодарен, че вече е свободен, Нед се оттегли.

Суон изчака вратата да се затвори и отново погледна към дъщеря си.

— Какво искаш? — попита я той за първи път в живота си.

И двамата в един и същи момент забелязаха този факт.

Райън изчака малко, за да разграничи личните си чувства от професионалните.

— Уважението, което демонстрираш към всеки друг продуцент.

— Но ти нямаш една записана лента — отбеляза Суон.

— Нямам — съгласи се тя. — И никога няма да имам, ако ми връзваш ръцете.

Суон изпусна една въздишка, видя, че пурата му е изгаснала и я захвърли в пепелника.

— В програмата има временна пролука в третата неделя на май, от девет до десет източно време.

— Значи имаме само два месеца.

Той кимна с глава.

— Искат го преди летния сезон. С каква скорост можеш да работиш?

Райън повдигна вежда и се усмихна:

— Достатъчно бързо. Искам Елейн Фишер да е гостуващата звезда.

Суон навъси чело.

— Това ли е всичко? — попита сухо той.

— Не, това е като начало. Тя е талантлива, красива и е популярна и сред жените, и сред мъжете. Освен това има опит с клубовете и представленията на живо — наблегна Райън, а Суон се намръщи и не реагира. — Нейните невинни и широко отворени очи са идеален контраст на Пиърс.

— Тя снима в Чикаго.

— До следващата седмица — Райън спокойно му се усмихна. — И ще сключи договор със Суон. Ако снимането на филма се отложи с една-две седмици, няма да има голямо значение — добави тя и замълча. — Няма нужда да остава в Калифорния повече от няколко дни. Пиърс ще има грижата за представлението.

— Тя има и други ангажименти — отбеляза Суон.

— Ще успее да се вмести в тях.

— Обади се на нейния агент.

— Ще се обадя — Райън отново се изправи. — Ще уговоря среща с Кугър и пак ще дойда при теб — за момент тя се спря, спонтанно отиде до него и застана до стола му. — От години съм наблюдавала как работиш — започна Райън. — Не очаквам от теб да имаш същата увереност в мен, която имаш в себе си или в някой друг с богат опит. И ако допусна някакви грешки, няма да оставя те да бъдат пренебрегнати. Но ако добре си върша работата, което и ще направя, искам да бъда сигурна, че аз съм в основата на проекта и че съм заслужила оказаното ми доверие.

— Представлението е твое — каза просто той.

— Да — Райън кимна с глава. — Точно така. Този проект е особено важен за мен по няколко причини. Не мога да обещая, че няма да допускам грешки, но мога да обещая, че никой друг няма да работи по-усърдно от мен.

— Не позволявай на Кугър да те размотава — процеди тихо той, а след момент добави: — Той обича да подлудява продуцентите.

Райън се усмихна.

— Не се притеснявай, чувала съм за неговите истории — тя отново понечи да излезе, но си спомни нещо. След кратко колебание се наведе и го целуна по бузата. — Благодаря за обеците. Чудесни са.

Суон ги погледна. Бижутерът беше казал на секретарката му, че са подходящ подарък и добра инвестиция. Какво ли беше написал на бележката, която беше изпратил с тях? — зачуди се той. Огорчен от това, че не може да си спомни, реши да помоли секретарката си за едно копие от нея.

— Райън… — Суон я хвана за ръката. Забелязвайки, че тя премига от изненада, баща й сведе поглед към пръстите си. Беше чул целия й разговор с Нед, преди да влезе в кабинета. Беше се ядосал, разстроил и сега, когато видя дъщеря си сепната от това, че взема ръката й, съвсем се смути.

— Добре ли прекара във Вегас? — попита той, като не знаеше какво друго да каже.

— Да — тъй като не знаеше какво друго да направи, Райън отново заговори за работата. — Мисля, че това беше умен ход. Докато наблюдавах отблизо как работи Пиърс, получих много добра представа за него. Съвсем различно е от това да го гледаш на запис. А и се запознах с хората, които са с него. Така по-бързо ще се сработим — тя отново погледна смутено хванатите им ръце. Възможно ли е да е болен? Зачуди се Райън и бързо погледна към лицето му. — Аз… до утре ще имам за теб много по-подреден и точен доклад.

Суон изчака, докато тя свърши.

— Райън, на колко години стана вчера? — той я погледна по-отблизо.

Погледът й от объркан стана мрачен.

— На двадесет и седем — отвърна тя с равен глас.

Двадесет и седем! Суон пое дълбоко въздух и пусна ръката й.

— Няколко години ми се губят — смотолеви той. — Отиди да се уговориш с Кугър — посъветва я той и започна да разлиства страниците на бюрото си. — Изпрати ми бележка, след като се свържеш с агента на Фишър.

— Добре.

Като се преструваше, че чете, Суон проследи как дъщеря му излиза от кабинета. След като тя затвори вратата след себе си, той се облегна на стола. С изумление осъзна, че беше започнал да остарява.