Нора Робъртс
Посланието (6)

Глава шеста

Райън пристигна в Лас Вегас сама, по нейно настояване. След като се бе успокоила и бе възвърнала способността си да мисли практично, тя реши, че би било неразумно да поддържа прекалено близки отношения с Пиърс. Когато един мъж е способен с една целувка да те накара да забравиш света около себе си, по-добре го дръж на страна. Това бе новото правило на Райън.

През по-голямата част от живота си тя бе подвластна на своя баща. Не можеше да направи нищо без негово одобрение. Може да не й бе отделял достатъчно внимание, но винаги й бе давал мнението си. А то трябваше да бъде закон.

Едва, когато прехвърли двайсет години, Райън започна да се замисля за собствените си дарби, за личната си независимост. А вкусът на свободата бе много сладък. Тя не можеше да допусне отново някой да доминира над нея, особено що се отнася до психиката й. От опит знаеше, че мъжете не заслужават много доверие. Защо Пиърс Аткинс да е по-различен?

След като плати за таксито, Райън спря за момент, за да се огледа. Това беше първото й пътуване до Лас Вегас. Дори в десет часа сутринта, градът беше умопомрачителен. Булевардът се простираше надалеч и в двете посоки, а различните му части носеха имена като „Дюните“, „Сахара“, „Ем Джи Ем“. Хотелите се надпреварваха да привличат внимание с бликащи фонтани, с неонови светлини и с приказни цветя.

На рекламни плакати с огромни букви бяха изписани известни имена. Звезди, звезди, звезди! Най-красивите жени на света, най-талантливите изпълнители, най-колоритното, най-екзотичното — всичко бе събрано тук. Паркът за развлечение на възрастни бе заобиколен от пустиня и обкръжен от планини. Утринното слънце напичаше улиците, а вечер ги осветяваха неонови светлини.

Райън се обърна и погледна палата на Цезар. Той представляваше огромна бяла богато украсена сграда. Над главата й с огромни букви бе изписано името на Пиърс и датите на неговите представления. Какво ли чувство се прокрадва у мъж като него, като види името си така рекламирано?

Райън взе чантите си и се качи на ескалатора, който щеше да я преведе покрай проблясващите фонтани и италианските статуи. В тихата утрин тя чуваше как водата да се издига и после отново се спуска надолу. Представи си нощния шум на улиците, препълнени с коли и хора.

Веднага щом влезе във фоайето на хотела, Райън чу въртенето и звънтенето на монетните автомати. Трябваше да потисне желанието си да отиде в казиното, за да го погледне, вместо да се отправи към предното гише.

— Райън Суон — тя остави багажа си на пода пред дългия плот. — Имам резервация.

— Да, госпожице Суон. — Служителят на рецепцията каза това с усмивка, без изобщо да провери в компютъра. — Пиколото ще вземе чантите ви — той му даде знак и като пиколото се приближи, му подаде ключа. — Приятно прекарване, госпожице Суон. Ако можем да направим нещо за вас, моля, уведомете ни.

— Благодаря — Райън, без да се замисля, прие вежливостта на този служител. Когато хората разбираха, че е дъщерята на Бенет Суон, започваха да се отнасят към нея като към гостуващ сановник. Това не бе нещо ново за нея и леко я подразни.

Асансьорът ги отведе с пиколото, което пазеше почтителна тишина, чак до последния етаж. Той тръгна надолу по коридора, отключи вратата и й направи път да влезе.

Райън се изненада, че това бе апартамент, а не стая. А следващата изненада бе фактът, че в него вече имаше някой. Пиърс седеше на канапето, а на масата пред него имаше разпилени документи.

— Райън — той стана, отиде при пиколото и му плати. — Благодаря.

— Аз ви благодаря, господин Аткинс.

Райън изчака, докато вратата след пиколото се затвори.

— Какво правиш тук? — попита го тя.

— Този следобед имам репетиция. Как мина полетът ти?

— Добре — отвърна Райън, подравнена от неговия отговор, докато в мислите й нахлуваха подозрения.

— Да ти донеса ли питие?

— Не, благодаря.

Райън огледа добре обзаведената стая, хвърли бърз поглед през прозореца и с широк жест посочи около себе си.

— Какво, по дяволите, е това?

Пиърс повдигна вежди на нейния тон и отговори кротко:

— Нашият апартамент.

— А, не — категорично поклати глава Райън. — Това е твоят апартамент. — Взе чантите си и се запъти към вратата.

— Райън — спокойствието в гласа му я спря и тя се сепна.

— Колко дребен и мръсен номер! — Райън пусна чантите си и те тупнаха на пода, а тя се обърна към Пиърс. — Наистина ли си мислиш, че можеш да промениш резервацията ми и да…

— И да „какво“? — поиска да разбере той.

С широк жест Райън отново посочи стаята.

— Да ме настаниш тук, с теб, без да очакваш, че аз ще се възпротивя. Наистина ли си мислиш, че веднага ще се настаня удобно в леглото ти, защото ти така добре си уредил нещата? Как смееш? Как смееш да ме лъжеш, че ти е необходимо аз да гледам твоите представления, при положение, че единственото, което искаш от мен, е да топля леглото ти?

От тихия обвинителен тон гласът на Райън бе преминал към високи гневни нотки, преди Пиърс да я хвана за китката. Силните му пръсти я накараха да затаи дъх от почуда и паника.

— Аз не лъжа — започна нежно Пиърс, но тя никога не бе виждала погледа му така потъмнял. — Не са ми необходими номера, за да намеря жена за леглото си.

Райън и не се опита да се освободи от него. Инстинктът й я предупреди да не го прави, но просто не можеше да овладее раздразнението си.

— Добре, тогава как наричаш това? — отвърна тя на удара с удар.

— Удобна комбинация — Пиърс усети как пулсът й зачестява под пръстите му. От яд гласът му бе станал застрашително хладен.

— За кого? — попита тя.

— През следващите няколко дни ще ни се наложи да обсъдим редица неща — той изрече това много предпазливо и отмерено, но без да отпуска хватката си. — Нямам намерение всеки път, когато трябва да ти кажа нещо, да тичам до твоята стая. Тук съм, за да работя — напомни й той.

Както и тя.

— Трябваше да ме попиташ.

— Но не го направих — отвърна ледено той. — А и не спя с жена, освен ако тя не ме пожелае, госпожице Суон.

— Не одобрявам да променяш уговорките ни, без преди това да си го обсъдил с мен — Райън твърдо държеше на това, въпреки че коленете й всеки момент щяха да затреперят. Гневът му бе много по-страшен, когато бе сдържан.

— Вече те предупредих, че върша нещата по свой начин. Ако си изнервена, заключи вратата си.

Подигравателният тон изостри тембъра й.

— Този твой начин изглежда е много удобен. Ако заключа, това едва ли ще представлява пречка за теб.

Пръстите му още по-силно и болезнено стиснаха китката й, преди той да я пусне.

— Но може би едно просто „не“ би ме спряло.

Пиърс си отиде, преди Райън да бе успяла да каже каквото и да било. Тя се облегна на вратата и потръпна. До този момент не бе осъзнала колко силно се бе уплашила. Тя бе привикнала да се изправя срещу превзетите избухвания или мрачното мълчание на своя баща. Но това…

Очите на Пиърс излъчваха леденостудена сила. Райън би предпочела да се изправи лице в лице с яростните викове на когото и да е, отколкото с този смразяващ поглед.

Тя машинално разтри китката си. Пръстите му бяха оставили белези върху кожата й, всеки един от които леко пулсираше. Беше права, като казваше, че не го познава. В него се криеше повече, отколкото тя изобщо можеше да предположи. Разкривайки една страна от него, младата жена не беше напълно сигурна дали бе способна да се справи с това, което бе открила. Тя остана облегната на вратата, докато тялото й престана да трепери.

Райън огледа стаята. Накрая реши, че сигурно не бе постъпила правилно, като така остро реагира на една безобидна делова среща. Нямаше разлика дали щяха да бъдат в един апартамент или в съседни стаи. Ако случаят беше такъв, тя изобщо не би се възпротивила.

Но и той не постъпи правилно, помисли си Райън. Ако първо бе поговорил с нея относно апартамента, лесно щяха да достигнат до съгласие. Когато напусна Швейцария, тя бе решила никога повече да не допусне да й се заповядва.

Но и думите на Пиърс я безпокояха. Той не спял с жена, освен ако тя не го пожелаела. Райън напълно осъзнаваше, че и двамата знаят, че тя го желае.

Едно просто „не“ би го държало настрана. Да, помисли си тя, като взе чантите си. Това зависеше от нея. Той никога не би се насилил по отношение на някоя жена — това просто не му беше необходимо. Райън се зачуди колко ли време щеше да измине, преди тя да забрави да каже „не“.

Райън поклати глава. За Пиърс проектът беше толкова важен, колкото и за нея.

Не беше разумно да поставят началото с караници за това дали ще спят заедно или не или с притеснения за далечни възможности за това. Райън си знаеше своето. Сетне отиде да разопакова багажа си.

 

 

Когато слезе в театралната зала, репетицията вече беше започнала. Пиърс беше застанал в средата на сцената. До него стоеше една жена. Въпреки че беше облечена обикновено, с джинси и пуловер, Райън разпозна в нея внушителната червенокоса асистентка на Пиърс. Спомни си, че на видеозаписите тя бе облечена с къси блестящи костюми или с ефирни рокли. Няма магьосник, който да не пътува с красива асистентка.

Дръж се, Райън, каза си тя. Това не е твоя работа. Тихо слезе и седна на централно място сред публиката. Пиърс изобщо не погледна в тази посока. Без много да съзнава какво прави, Райън започна да си мисли за ъглите, под които камерата показва представлението, и за декора.

Пет камери, помисли си тя. И нищо излишно на заден план. Нищо блестящо, което да отклони вниманието от Пиърс. Необходимо е нещо тъмно, реши Райън. Нещо, което да усили впечатлението за него като магьосник и вълшебник, а не за шоумен.

Тя направо се смая, когато асистентката на Пиърс, след като бавно се наклони назад, легна в хоризонтално положение във въздуха. Райън престана да обмисля плановете си и се загледа. Сега Пиърс не изговаряше нищо, а си служеше само с широки бързи жестове, които напомняха черни пелерини и пламък от свещи. Жената започна да се върти — отначало бавно, а след това по-бързо.

Райън бе гледала този номер на видеозапис, но на живо преживяването бе съвсем различно. Нямаше нищо, което да отвлича вниманието от двамата, които бяха в средата на сцената — нито костюми, нито музика или светкавици, за да усилват напрежението. Райън усети, че е притаила дъх, и направи усилие да издиша. Червените къдрици на жената се развяваха, докато тя се въртеше. Очите й бяха затворени, ръцете — кръстосани на талията. Райън се загледа, за да види прикрепваща тел или нещо друго. Тя притеснено се облегна напред.

Не можеше да не ахне тихо, когато жената, продължавайки да се върти, започна да се премята. Спокойното изражение на асистентката остана непроменено — все едно че бе заспала, а не се въртеше на един метър над пода на сцената. С кратък жест Пиърс спря движението и отново я изправи, докато краката й стъпиха на сцената. Когато прекара ръка пред лицето й, тя отвори очи и се усмихна.

— Как беше?

Райън едва не подскочи, като чу тези най-обикновени думи да отекват в стените на театралната зала.

— Добре — отговори просто Пиърс. — С музика ще е по-хубаво. Искам червени прожектори, ярка светлина. В началото да бъде лека и с увеличаването на скоростта да става все по-напрегната — той даде тези нареждания на осветителя и се обърна отново към асистентката си.

— Ще поработим върху транспортирането.

Райън наблюдаваше вече близо час. Тя бе очарована, объркана, но се забавляваше. Неща, които й изглеждаха безпогрешни, Пиърс ги повтаряше отново и отново. За всяка илюзия той имаше свое виждане за специалните ефекти. Райън виждаше, че творчеството му не се изчерпва с магическите номера. Знаеше как да използва осветлението и звука, за да повиши ефекта, да акцентира и да привлече вниманието.

Перфекционист — отбеляза Райън. Той работеше бавно, без динамиката, която му бе присъща по време на представление. Нито пък имаше следа от безгрижната лекота, която бе забелязала, когато забавляваше децата. Той работеше. Това бе един явен и прост факт. Магьосник може би — разсъждаваше с усмивка тя, — но такъв, който постига всичко с продължителни репетиции. Колкото повече гледаше Пиърс, толкова повече у нея нарастваше уважението към него.

Райън се бе чудила как би се работило с такъв човек. Сега видя. Той беше непреклонен, неуморим и толкова фанатичен по отношение на подробностите, колкото беше самата тя. Щяха да спорят — предвиди тя и започна да очаква с нетърпение този момент. Щеше да бъде страхотно.

— Райън, моля те, би ли се качила тук?

Тя се стресна, когато Пиърс я повика. Беше готова да се закълне, че той не знаеше, че седи в залата. Райън се надигна, обзета от усещане за фаталност. Започна да й се струва, че няма нещо, което той да не знае. Когато се приближи, Пиърс каза нещо на асистентката си, която бързо и жизнерадостно се засмя и го целуна по бузата.

— Поне при този номер ще си остана цяла — каза тя и се усмихна към Райън, която се изкачваше на сцената.

— Райън Суон — представи я Пиърс. — Бес Фрай.

Като я огледа отблизо, Райън видя, че жената не бе красавица. Чертите й бяха прекалено едри за класическа красота. Косата й бе блестящо червена и падаше на букли около лицето. Очите й бяха почти кръгли и нюансът им бе по-тъмен от зелените очи на Райън. Екзотичният й грим контрастираше на обикновените дрехи. Тя бе висока почти колкото Пиърс.

— Здравейте! — в тази единствена дума се съдържаше изблик на приятелско чувство. Бес протегна ръка и енергично се ръкува с Райън. Трудно бе за вярване, че тази жена, твърда като секвоя, се е въртяла на един метър над пода на сцената. — Пиърс ми разказа за вас.

— О? — Райън погледна към него.

— Да — тя се облегна върху рамото му, докато разговаряше с Райън. — Според него вие сте много способна. Той харесва умните хора, но не спомена, че сте толкова хубава. Защо не си ми казал, че е толкова хубава, сладурче?

Райън веднага разбра, че Бес обикновено говори на продължителни изблици.

— И да ме обвиниш, че според мен жената е само сценичен инвентар? — той пъхна ръце в джобовете си.

Бес отново избухна в жизнерадостен смях.

— Той също е способен — каза доверително на Райън и я притисна към себе си. — Вие продуцентка ли ще ни бъдете?

— Да — Райън се усмихна, леко озадачена от преливащото приятелско отношение. — Да, ще бъда продуцентка.

— Добре. Крайно време беше жена да задвижи нещата. Тук съм само сред мъже, сладурче. Единствената жена в екипа. Скоро ще пийнем и ще се опознаем.

Да те черпя едно питие, скъпа? — припомни си Райън. Усмивката й застина.

— Ще ми бъде приятно.

— Е, аз ще отида да видя какво е приготвил Линк, преди отново да потрябвам на шефа. Ще се видим по-късно.

Бес слезе от сцената, изпълнена с ентусиазъм. Райън я проследи с поглед.

— Чудесна е — каза тихо Райън.

— Винаги съм го мислил.

— На сцената изглежда много хладнокръвна и сдържана — Райън се усмихна на Пиърс. — Отдавна ли сте заедно?

— Да.

Топлината, която Бес бе придала на атмосферата, бързо изчезваше. Райън се изкашля и отново се обърна към Пиърс.

— Репетицията премина много добре. Ще трябва да обсъдим кои от илюзиите възнамеряваш да включиш в предаването и какво ново смяташ да направиш.

— Хубаво.

— Ще трябва да ги пригодим, разбира се, към изискванията на телевизионното предаване — продължи тя, опитвайки се да не обръща внимание на едносричните му отговори. — Но предполагам, че ти желаеш по-съкратен вариант на твоите изпълнения по клубовете.

— Точно така.

За краткото време, през което Райън познаваше Пиърс, тя бе разбрала, че той притежаваше естествена приветливост и чувство за хумор. Но сега той я гледаше с мнителен поглед, очевидно очаквайки с нетърпения тя да си тръгне. Извинението, което възнамеряваше да му поднесе, не би могло да бъде поднесено на този мъж.

— Сигурно си зает — продължи тя почти враждебно и се обърна, за да си тръгне. Усети, че неговото поведение на пълна незаинтересованост я обижда. Той нямаше право да се държи така. Райън слезе от сцената, без да се обръща назад.

Пиърс я наблюдаваше, докато вратите на изхода на театъра с приплъзване се затвориха след нея. С очи, все още вторачени във вратата, той стисна топката, която държеше с едната си ръка, докато не я сплеска. Пръстите му бяха много силни — толкова, че можеха да потрошат костите на китката й, а не да оставят леки следи.

Не му бе приятно, че видя тези следи. Не му бе приятно да си спомня как тя го бе обвинила в опит да я прелъсти с измама. Никога не му се бе налагало да постъпва така с жена. При Райън Суон нямаше да бъде по-различно.

Той можеше да я притежава още първата нощ по време на бушуващата буря, когато тялото й бе плътно прилепнало към него.

„И защо не го направих?“ запита се той и бутна встрани смачканата топка. Защо не я бе отвел в леглото и не бе направил това, което отчаяно бе желал? Защото погледът й бе изпълнен с паника и примирение. Тя бе уязвима. Той разбра, изпълнен с известен страх, че тогава също бе уязвим. Въпреки това Райън завладяваше съзнанието му.

Когато същия ден сутринта тя влизаше в апартамента, Пиърс забрави внимателно подредените бележки, които си бе направил относно един нов номер. Той я бе видял да влиза, облечена с втален костюм, и бе забравил всичко. Косата й бе разрошена от вятъра при шофирането така, както когато я бе видял за първи път. И единственото, което искаше да направи, бе да я прегърне. Да почувства как дребното меко тяло се подчинява на неговото.

Може би тогава гневът му бе започнал да се надига и пламна от думите й и от обвинителния й поглед.

Пиърс не биваше да я наранява. Той сведе поглед към празните си ръце и изруга. Нямаше право да оставя белези върху кожата й. Това бе най-грозното нещо, което един мъж можеше да причини на жена. Райън бе по-слаба от него и той се бе възползвал от това. Бе приложил нрава и силата си — две качества, които много отдавна си бе обещал да не използва срещу жена. Никаква провокация не можеше да бъде оправдание. За този пропуск можеше да обвинява единствено себе си.

Пиърс не бе в състояние да размишлява за това или за Райън и да продължи да работи. Необходимо му бе да се съсредоточи. Единственият начин да постигне това, бе като върне отношенията им там, където Райън бе искала от самото начало. Двамата щяха да работят успешно и толкоз. Той се бе научил да контролира тялото с ума си. Можеше да контролира нуждите си, както и емоциите си. Пиърс изруга и се върна, за да разговаря с екипа за реквизита.