Николай Чуковски
Капитани на фрегати (1)

ВЪВЕДЕНИЕ

Тихият океан събира почти половината от всички земни води.

Почти половината от земния екватор преминава по Тихия океан.

Намери Тихия океан на глобуса, и ти ще видиш, че той заема почти цялото полукълбо.

Когато на единия бряг на Тихия океан е ден, на срещуположния е нощ. Когато на единия бряг е утро, на срещуположния е вечер.

Ветровете, които не срещат на пътя си никакви прегради, духат по цели месеци в една посока. Огромни дълги вълни се носят на воля. Бутилка, хвърлена в Тихия океан, може да плува столетия и да не стигне бряг.

От водите на този безкраен океан се издигат хиляди острови. Те са покрити с гъсти тропически гори и напомнят плаващи цъфтящи градини.

Грамадни океански простори лежат между тези острови.

Първият европеец, който видял Тихия океан, бил Балбоа. В 1513 година Балбоа слязъл с малък отряд на атлантическото крайбрежие на Централна Америка и тръгнал навътре в страната. Той се изкачил на един планински гребен и видял пред себе си непознато море. Балбоа се спуснал към това море и без да сваля доспехите и ризницата си, навлязъл във водите му. Застанал до гърди във водата, той обявил целия океан, за чиито размери не знаел нищо, за владение на испанския крал.

Седем години по-късно, в 1520 година, Магелан, който командувал ескадра испански кораби, заобиколил Американския материк откъм юг и влязъл в Тихия океан. Той плавал много месеци по Тихия океан, без да срещне никаква земя. Няколко пъти се опитвал да измери с лот дълбочината, но лотът не достигал дъното. Пък и би ли могъл Магелановият лот да достигне дъното, когато дълбочината на Тихия океан на много места стига десетки километри!/?/ (Максималната дълбочина на Тихия океан в Марианската падина е 11022 метра, така че посочените в книгата стойности в буквален смисъл не са достоверни. Б…).

Магелан пресякъл Тихия океан от Южна Америка до Филипинските острови. Той бил убит в сражение с филипинците.

От ескадрата на Магелан в Испания се завърнал само един кораб. Този кораб, който отначало плавал по Индийския океан, после по Атлантическия, се върнал в Европа и по такъв начин извършил първото в историята на човечеството околосветско пътешествие.

В продължение на следващите двеста години испанците, холандците и англичаните неведнъж минавали по пътя, прокаран от Магелан. Но новите пътешественици не се решавали да се отклоняват настрани от познатия път и затова изследването на Тихия океан почти не напредвало.

По-смел от другите бил холандецът капитан Абел Тасман.

Той се отклонил от Магелановия път на юг и в 1642 година открил Австралия, Тасмания и Нова Зеландия.

През първата половина на XVIII век с изследването на Тихия океан се заели русите. По заповед на император Петър капитан Беринг организирал на Камчатка експедиция, която да отплава на изток и да разбере дали Азия се съединява с Америка. Той пресякъл онази северна част на Тихия океан, която сега се нарича Берингово море, и открил Аляска. На връщане от Аляска Беринг претърпял корабокрушение и умрял от скорбут на един от Командорските острови, който в памет на това събитие се нарича Берингов остров.

И все пак Тихият океан си оставал почти неизследван.

Едва през втората половина на XVIII век европейците могли да го изследват истински.

През втората половина на XVIII век европейските моряци, които търсели удобни търговски пътища и се стремели да завладеят далечни страни, извършили редица героични пътешествия в Тихия океан. Повечето от тези експедиции завършили с гибелта на участниците в тях. Но благодарение на тях човечеството узнало за множество непознати дотогава земи.

Втората половина на XVIII век е епоха на най-високия разцвет на платноходния флот. Никога преди това изкуството да се строят дървени кораби и да се управляват платната не било достигало такова съвършенство. По-късно, когато били изнамерени параходите, това изкуство изчезнало.

Сега дори ни е трудно да си представим колко сложно е било управлението на гигантските фрегати, чиито платна се състоят от двеста отделни части. Двеста платна и всяко има свое предназначение. При промяна на вятъра всяко платно се премествало. Какъв грамаден опит, каква находчивост, какви точни познания са били нужни, за да не сгрешат, да не се объркат!

А какво мъжество е било необходимо, за да скиташ години наред по неизвестни води, без да знаеш какво те чака зад линията на хоризонта. Дървените дъна на корабите гниели, обраствали в кора от раковини. Понякога продуктите не достигали, свършвала се прясната вода. Но хиляди мили оставали зад тях, а все същите вълни се разбивали в борда и само разположението на съзвездията в небето се променяло.

На най-високата мачта висял кош, в който седял моряк. Вълните разклащали кораба и кошът се люлеел като люлка. Морякът седял в коша, взирал се в далечината и се мъчел да съзре суша. Така се люлеел той между водата и небето, без да вижда нещо друго освен вълни. И ето най-после забелязал на хоризонта синя мъглява ивица. Той се спускал стремително долу на палубата и крещял, колкото му глас държи:

— Земя!

Така малко по малко хората откривали нови страни. Така все по-ясни ставали очертанията на исполинския океан. Едни от тези моряци потънали, други загинали в бой и само малцина умрели у дома си, в родината. Но светът никога няма да забрави безстрашните капитани на фрегати. Ето имената на най-прославените от тях: капитан Джеймз Кук, капитан Лаперуз, капитан Иван Фьодорович Крузенщерн и капитан Дюмон Дюрвил.

За тях ще ви разкажем.