Барбара Делински
Загадки и обещания (1)

Пролог

Гъст мрак обгръщаше градината на луксозното имение в Холивуд Хилс, където две неясни сенки разговаряха тихо. Двама мъже, единият — висок, широкоплещест и як, другият — излъскан и надменен.

— Сигурен ли си? Абсолютно сигурен? — попита зализаният с тон, който определено не блестеше с изтънченост, отправяйки безмилостен поглед към своя събеседник.

— Не е била в колата… — приглушено настоя високият.

— Но ти твърдеше обратното. После я погребах.

— Погреба урна с пепел, която решихме, че е останала от нея след катастрофата. Само че не е било така, сбъркали сме.

— И откъде си толкова сигурен, че не е била тя? — ноздрите на изтънчения се разшириха, ала не повиши глас.

— Един от нашите дочул да се шушука такова нещо между следователите. Не са открили никакви остатъци от човешко тяло. Само изгоряла чанта и обувки. Разбира се, това са слухове. Официално тя е мъртва или поне такова е заключението на следствието.

Надменният изруга тихо. Измъкна пакет цигари от джоба си. Не бе успял да го отвори, а другият вече поднасяше угоднически запалената клечка.

— Не е намерен труп… — промърмори сякаш на себе си занизаният и изпъна рамене назад. — Значи е офейкала.

Мъжагата благоразумно замълча. Беше наясно какво щеше да последва и не си правеше илюзии, че може да разчита на снизхождение.

— Искам да бъде намерена! — изръмжа онзи с изтънчената осанка. — Още сега!

Мускулестият мъж мълчеше.

— Тя няма близки или поне не ми е казвала, че има. Не знам да има и приятели, освен моите — горящият край на цигарата проблесна за момент в тъмнината. — Ще й трябва помощ — добави, като изпусна спирала дим, която мигом се разнесе. — Нова самоличност, жилище, пари… Мамка му! — изскърца той със зъби. Мозъкът му трескаво работеше. — Бижутата… Продала е бижутата! Никаква кражба не е имало. Тая мръсна кучка е свила бижутата и ги е продала.

— Ще я намеря.

— Ще я намериш и още как! Половин милион в диаманти и рубини и най-малко стотина хиляди в кожи… Никоя жена не може да си позволи да ме обира по този начин!

— Искаш ли да ти я доведа?

Шефът на едрия мъжага явно претегляше идеята. Потърка с пръст гладко избръсната кожа над горната си устна. Когато заговори, гласът му отново беше тих, по-мрачен от самата нощ.

— Тя е крадла. И долна предателка. Устроих царско погребение. Не искам да изпадам в неловко положение, ако тая мръсница изведнъж вземе, че възкръсне от гроба — за момент направи пауза, преди да продължи с арогантен изтънчено перверзен тон. — Без друго официално тя е мъртва. Жива не ми трябва. Но първо искам да я поизмъчиш. Нека разбере, че знам какво е сторила. Измъкни скъпоценности, пари, каквото можеш. Погрижи се после да я заровят на метър и половина под земята, но този път върху надгробния й камък да няма даже знак.

С тези думи зализаният захвърли в тревата горящата угарка и я стъпка с пета. После приглади с длан гънките на коприненото си сако, вирна предизвикателно брадичка и със спокойна крачка се запъти към къщата.