Барбара Делински
Вечен инстинкт (8)

Осма глава

Следобед еуфорията на Джордана леко спадна. Тя бе възвърнала самоконтрола си, по-скоро окуражена от факта, че Патрик я обича, отколкото от шансовете той да има разрешение за нейните проблеми.

Започна непрекъснат поток от телефонни обаждания на загрижени брокери. Макар да знаеше, че обявата на „Уидънър“ ще бъде прочетена от много хора, беше се осмелила да се надява, че тя няма да причини мигновена реакция. Повечето от повикванията, на които отговори, бяха положителни. Но имаше и предпазливи запитвания, дори директно изказани съмнения.

Между разговорите си мислеше за Патрик и настроението й се повдигаше.

Том Чъруин остана доволен, когато се обади да му съобщи, че, „Хютън Груп“ е евентуален купувач. „Компанията е честна и има сериозна репутация“ — обясни й той. Макар човекът, който правеше анализите, да бе осигурил вече няколко потенциални клиенти, той обеща да му се обади веднага, за да прибави и „Хютън Груп“ в списъка.

През останалата част от деня Джордана се съсредоточи върху заседанието на управителния съвет, което щеше да се проведе на следващата сутрин. Няколко добре преценени обаждания й дадоха ценна информация за „Уидънър Корпорейшън“, за която подготвяше данни преди събранието. Макар да имаше всички основания да вярва, че съветът ще гласува против сливането на двете компании, не искаше да рискува излишно. Заедно с това натрупа и последни данни за „Уилоу Ентърпрайзис“. Предаде документацията на Лейла за преписване и се върна на бюрото си, за да поеме рутинната работа, която бе пренебрегвала в продължение на два дни.

Беше доста след осем, когато най-после загаси светлините и излезе от запустелите канцеларии. Двайсетминутното ходене до вкъщи беше част от здравословните й навици. С вдигната глава тя посрещна ободряващия декемврийски вятър. Беше уморена, но превъзбудена. Изумена бе колко различно се чувстваше сега, когато Патрик отново се появи в живота й. Сякаш фактът дали „Хютън Груп“ наистина ще може да й се притече на помощ сега й се струваше от второстепенно значение в сравнение с усещането, че там, където бе чувствала празнина у себе си, вече цъфтеше букет от надежди.

Пето Авеню бе оживено и потънало в светлини, които създаваха приятна атмосфера пред коледните празници. Джордана се усмихна на себе си, решена изцяло да се отдаде на удоволствието тази вечер, независимо какво я очаква утре. Той я обича. Какво прекрасно чувство!

Тя се изкачи по стъпалата тичешком, премина фоайето, прибра пощата и взе асансьора до четвъртия етаж. Минути след това пържолите бяха в микровълновата фурна за размразяване, бостънската маруля бе измита, картофите за огретена вряха. Тя се втурна на горния етаж да вземе душ.

Постави лек грим, нахлузи чифт кадифени панталони и бяла копринена блуза с дълги ръкави, обу черни кожени сандали на висок ток. Яркочервен копринен колан допълваше тоалета й. Прекара четката по късо подстриганата си коса, сложи парфюм и изтича обратно в кухнята, за да нареже картофите, да нареди отгоре им лук и сирене. Пъхна огретена във фурната и се зае със салатата. Вече режеше краставицата, когато се позвъни.

Беше точно девет часът. Съвсем навреме. Избърса ръцете си в книжна салфетка и се обади по домофона.

— Ало?

— Обслужване по стаите — разнесе се плътен глас, който тя би познала винаги, независимо от изкривяването на микрофона.

— Най-после — заяде се тя.

— Идвам точно навреме.

— С четири седмици закъснение. Да се надяваме, че храната е още топла.

— О, топла е, не се безпокой. И ще става все по-топла — той сниши глас. — Хайде, Джордана, пускай ме вътре, че някаква твоя съседка точно мина край мен и ми хвърли особен поглед.

Тя се засмя и натисна бутона. После излезе в коридора, за да изчака идването на асансьора.

Патрик се появи, отрупан с пакети. Тя го издърпа вътре и се посмръщи.

— Как си се натоварил! Добре, че не си се спънал някъде и не си разсипал пакетите. Какво ли щеше да стане тогава?

— Зависи за кои неща се притесняваш — провлече глас той, оглеждайки се в апартамента. — Хей, много е приятно тук!

Беше достатъчно деликатна да не започне сама да взима пакетите, затова скръсти ръце и се заоглежда заедно с него.

— И аз го харесвам. Живея тук вече пет години. Предишният собственик е съборил много от стените, тъй че апартаментът изглежда по-голям. И като е на два етажа, общо взето, има пространство.

— Виждам.

Всъщност това, което виждаше, бе безукорният й вкус. Дебели килими по пода, красива тапицерия на креслата, разкошна маса с мраморен плот. Тук-там по ниските масички и малкия дъбов бюфет имаше статуетки от различен материал. Оригинални картини висяха по стените. Общият тон на интериора беше в бежово и синьо.

— От класа, точно като теб — рече той, размаха пакетите и започна да й ги подава един по един. — Затова тази изискана дама получава… цветя… вино… сладолед и… нещо за по-късно.

— За по-късно?

— Да. Не бива да се отваря сега.

Той съблече палтото си и го хвърли върху близкия стол, после взе обратно двата по-големи пакета от Джордана и ги пусна на пода. Извади виното и сладоледа и се запъти към кухнята с такава увереност, че Джордана се зачуди дали не е проучил предварително и разположението на стаите в апартамента й.

— Сложи цветята във вода. Искам да разгледам другите стаи.

Замаяна от присъствието му, тя тръгна да го развежда. Цял ден бе мечтала да го види и сега й костваше усилие да произнесе дори името му, толкова беше развълнувана.

— Пат? Какво става с…

— Бизнеса? Нещата изглежда се нареждат — той надникна през първата попаднала му врата. — Кабинет? Чудесно. Работиш ли много вкъщи?

— Да. Често взимам документи у дома.

— О, ангел мой, колко типично за теб.

Вече се намираше във втората стая — явно това, което търсеше. Стиснал здраво ръката на Джордана, той обгърна с поглед стаята — от лакираната тоалетна масичка и скрин до единственото маслено платно на стената и покритото с бледосиня покривка легло. Пат я придърпа към себе си и прикова тъмнокафявите си очи в нея.

— Тази вечер казвал ли съм ти колко те обичам?

— Изобщо не си разговарял с мен — оплака се тя, но усмивката й показваше, че тези две думи са единствените, които иска да чуе. — Обичам те — прошепна Джордана и обхвана лицето му.

Устните му докоснаха очите й, носа и накрая се впиха в нейните. Вдигна глава и съсредоточи вниманието си върху копчетата на блузата й.

Джордана не се притесняваше, че току-що се бе облякла. Беше го сторила заради Патрик, и може би само за да бъде разсъблечена от него. Тя без колебание пъхна ръце под сакото му.

— Преоблякъл си се — отбеляза.

Пръстите му бяха стигнали до третото копче и продължаваха надолу.

— Държа малко дрехи в офиса — той се наведе да я близне по врата, докато тя изхлузваше сакото от раменете му. — По-лесно ми е, ако искам да се поосвежа, вместо да ходя до вкъщи. И тъй като се наложи да работя до късно…

Тя разхлаби връзката му.

— Нищо чудно, че се е наложило да останеш. Сигурно си прекарал половината ден по магазините. Цветя, вино, сладолед. Сладолед ли?

— С ром и стафиди — той развърза колана й. — Понякога ми се хапват лакомства.

— А какво има в кутиите?

Връзката се освободи. Тя продължи с копчетата на ризата, а в това време той издърпа блузата от панталона й.

— Изненада е. Нали ти казах. За по-късно.

Избута блузата от раменете й и устните му моментално се впиха в гърдите й точно над дантелата на сутиена.

— Пат!

Презрамките му паднаха, и макар да му искаше да я съблича бавно, нямаше търпение да бъде с нея. Тя трескаво разкопчаваше последните копчета, докато Пат я освободи от сутиена. После устните им се сляха в целувка, докато ръцете възбудено се плъзгаха по телата.

В миг забравиха всичко друго, освен че са заедно, голи, слети в прегръдка. Джордана разкопча колана и дръпна ципа на панталона му, а той едва не скъса копчето на кръста й.

Обладана единствено от страстта, тя забрави намерението си да обсъжда делови въпроси. Искаше само да притежава и да бъде притежавана от този зашеметяващ мъж.

Отпуснаха се върху леглото и телата им се преплетоха тъй естествено, че Патрик проникна в нея, преди тя да успее да си поеме дъх.

— Обичам те, обичам те — шепнеше той непрестанно. Тялото й се извиваше да го посрещне и да му се отдаде изцяло.

— О, Господи — изстена той, когато екстазът го разтърси, много по-сладостен, много по-завладяващ и всепроникващ от всякога. — Феноменално беше!

— Обичам те — тя зарови пръсти в косата му. Челото му беше влажно.

— Наистина ли? Кога разбра?

— Не знам точно. Още когато напуснах Ню Хампшир усетих, че с мен се е случило нещо. Бях отчаяна на път за вкъщи. А като се върнах, можех само да мисля за теб и да си въобразявам, че си в леглото ми.

— И аз имах отчаяна нужда от теб. Странно нещо е животът, нали?

— Още ли се притесняваш от това, че… че съм била омъжена за Питър?

— Не, не както преди. Но никога няма да му простя, че се е опитал да те подчини. Един мъж трябва наистина да е голям егоист, за да те ограничи по този начин. Аз те обичам и заради това, че си така отдадена на „Уилоу Ентърпрайзис“.

За първи път откакто бе пристигнал тя почувства топката в стомаха си.

— Мислиш ли, че ще намериш начин да ни спасиш?

— Убеден съм. Двама от партньорите ми проявиха интерес и тримата заедно имаме общо осем ентусиазирани клиенти. Утре ще позвъня на още хора. Междувременно юристите ни работят по предварителните договори. Сега от теб искам само цифри — той се поколеба. — Смяташ ли, че нашият човек може да погледне в документацията ви?

— Разбира се! Поне от моя страна няма проблеми. Утре ще повдигна въпроса пред управителния съвет. Сигурно ще се съгласят, ако ни гарантираш да сте дискретни.

— Дадено.

— О, Пат, наистина ли мислиш, че ще успеем? И ще съумеем да включим клаузите, за които спомена?

— Не виждам какво ще попречи. Организацията ти е стабилна. Никой не иска да променя това. Инвеститорите ще спечелят, от какво могат да се оплакват?

— Цената на акциите ще трябва да е висока, или поне по-висока от тази на „Уидънър“.

— Знам, но ние ще я платим. Ще се възвърне десетократно в най-скоро време.

— Ами ако „Уидънър“ покачи офертата?

— Ще контрираме. Имай ми доверие. Всичко ще се нареди. Ще спечелим — той подуши въздуха и попита: — Не гори ли нещо?

— О, Господи! Огретенът.

За секунди Джордана изскочи от леглото и хукна по стълбите към кухнята. Гола с готварски ръкавици на ръцете тя извади тавата и я сложи върху печката.

— Спаси ли го?

— Непоносимо е! Как исках да те впечатля с кулинарните си способности.

— Не изглежда зле.

— В никакъв случай не бих се похвалила с него, но поне не можеш да кажеш, че не съм опитала.

— Нямам претенции да ми готвиш. Всъщност впечатленията ми досега са, че не обичаш този вид дейност.

Джордана се сети за първата им вечеря в Ню Хампшир.

— Не съм казвала, че не обичам готвенето. Момчетата направиха това заключение. Искам да кажа, за себе си рядко приготвям нещо специално. Но мога да го направя, когато случаят налага.

— Е, в този случай не се налага. Просто исках да прекарам вечерта с теб. Не ми пука за храната.

— Веднага го усетих — рече тя и изведнъж се изчерви, като се сети каква е причината да изгори яденето. Когато бе в прегръдките му, нищо друго нямаше значение.

— Ще ти помогна с вечерята.

— Реших, че не си гладен.

— Промених мнението си, като видях пържолите.

Пат разопакова двете големи кутии, които бе донесъл. Джордана го наблюдаваше с нарастващо любопитство. Той извади два хавлиени халата.

— Не мога да повярвам — засмя се тя, обърна се и напъха ръце в ръкавите.

— Зима е, не искам да настинеш.

— Доста си бил сигурен в себе си?

— Не мога да кажа, че си ме разубеждавала тази сутрин. Никога не бих се натрапил на жена.

— Никога? — подразни го тя, облегнала гръб на гърдите му.

— Е, освен ако е по нейно желание. Някои имат и подобни фантазии.

— Ти обичаш да реализираш фантазиите си, нали?

— Опитвам се.

Тя се повдигна на пръсти и го целуна нежно.

— Добре се справяш. Имам чувството, че по професия си благородният рицар.

— Не са ми викали Ланс за нищо, явно много неща ме свързват с рицарския меч.

— Странно, нали когато за пръв път те видях там, мислех за теб като за Ланс, но това се промени бързо.

— Наистина ли? — изражението му изведнъж стана сериозно. Чудеше се дали още я безпокои фактът, че някога е играл футбол. От самото начало му бе дала да разбере, че има отрицателно отношение към играта. — Как възприемаш това сега?

Джордана интуитивно се бе досетила какво мисли той и се чувстваше гузна за някои от изявленията си. Действително, тя бе предубедена и си имаше причина за това. Бе сложила всичко под един знаменател и сега виждаше грешката си.

— Мисля, че си посветил важна част от живота си на тази игра. Мога само да те уважавам за това. Но също смятам, че има толкова други неща у теб — ето, сега разбирам, че си преуспяващ бизнесмен и чудесен човек.

Леко недопечени, пържолите бяха разкошни, също и салатата и като по чудо — картофите, след като изстъргаха изгорялото сирене отгоре. Патрик изгребваше последните остатъци от купичката със сладолед, когато Джордана го загледа развеселена.

— Можеш да я оближеш, ако искаш.

Бузите му пламнаха и той остави лъжичката.

— Извинявай, май се забравих с тоя сладолед.

— Беше приятна гледка — все едно да наблюдаваш с какъв апетит се храни подрастващо момче. Що се отнася до мен, надали през целия месец съм яла… толкова… много наведнъж.

— Я да видя?

Ръката му побутна нейната от стомаха й и го погали.

— Напълнила си го. Най-добре да се поизлегнеш някъде.

— Какво имаш предвид, Патрик.

Той я вдигна на ръце и се запъти към стълбището.

— Леглото. Къде другаде може човек да се излегне удобно?

 

 

Джордана се събуди посред нощ, плувнала в студена пот. С широко отворени очи, тя се вслушваше в приглушените шумове на града. Към обичайните звуци се добавяше още един. Дишането на Патрик. Бавно и равномерно.

Беше сънувала, че е сама, но той лежеше до нея. Обърна се и го докосна по ръката. Допирът до кожата му бе успокоителен, споменът за любовните мигове — зашеметяващ. Настроението й се помрачаваше единствено от мисълта за „Уилоу Ентърпрайзис“.

Непрекъснато премисляше ситуацията. Мина й през ум, че ако „Уидънър Корпорейшън“ не бе предприела тази стъпка, Патрик можеше да не се появи. Макар че някога щеше да го стори.

Опитваше да си представи бъдещето, но не успяваше. Сгуши се до Пат, затвори очи и помъчи да се концентрира върху прекрасните мигове с него. Но сънят дойде много бавно, а с първия слънчев лъч тя бе отново на крака.

Измъкна се внимателно от леглото, облече екипа си, с който бягаше сутрин, остави бележка и излезе на улицата. Тези дни заради напрежението в службата, не бе тичала и го чувстваше. Установи бърз ритъм, вдишвайки хладния утринен въздух на Сентръл Парк.

След четирийсет и пет минути, пробягала около седем километра, тя се върна вкъщи. Нямаше още седем часът. Очакваше да го завари заспал, но не знаеше, че вече половин час той седи в хола, вперил поглед в пода.

Затвори тихо външната врата и се стресна, като го видя.

— Пат! Вече си станал!

— Да — той вдигна към устните си чаша. — Надявам се, не възразяваш, че направих кафе.

Беше някак разсеян. Предположи, че е още сънен.

— Разбира се, че не. Намери бележката ми, нали?

— Да.

Имаше нещо странно в настроението му, но не можеше да усети какво.

— Всичко наред ли е?

— Да.

Искаше да го разпита, но се въздържа. Намръщена се запъти към горния етаж.

— Ще взема душ. Веднага се връщам.

Намери го, в същата поза. Джордана спря пред него и го попита:

— Пат? Има ли нещо?

— Не — отвърна той, но веждите му се сключиха. — Ще ти помогна със закуската.

Тя се загледа след него, после го последва в кухнята. Мълчаливо приготвиха препечени филийки. Минутите минаваха и Джордана знаеше, че би трябвало да побърза с обличането и да тръгне за работа, но чувстваше, че нещо не е наред.

Чак когато се зачуди дали не се е разколебал за връзката им, не издържа, смачка салфетката и го погледна.

— Какво има, Пат? Не си ми казал и дума, откакто се върнах от парка. Има нещо, сигурно е за нас…

Той я погледна тъй напрегнато, че тя замълча.

— Да, за нас е. Безусловно — зашари нервно с поглед и рече: — Искам да се омъжиш за мен.

Повече от минута тя загуби дар слово. Подобно предположение съвсем не фигурираше в опасенията й.

— Да се омъжа за теб? — прошепна тя накрая.

— Толкова ли е трудно да го повярваш? — тъжно се усмихна той.

— Да, всъщност не… Толкова е неочаквано.

— Знам. И за мен е така. Искам да кажа, от седмици знам, че те обичам, но до преди малко не бях осъзнал, че толкова много искам да станеш моя жена. Събудих се в сумрак. Посегнах към теб и не те намерих. Изпаднах в паника. Прочетох бележката и се разтреперих. Разбрах, че връзката ни е много нестабилна, че много лесно можеш да решиш и да си тръгнеш от живота ми.

— Напротив, връзката ни е силна, аз те обичам!

— Тогава се омъжи за мен. Нужно ми е да знам, че винаги ще бъдеш тук, ще ме чакаш.

— Пат — прошепна тя и бавно поклати глава, — нали от това избягах, когато се разведох с Питър. Просто не мога да седя и да чакам…

Той я прекъсна с яростен жест.

— Неправилно се изразих. Или по-скоро фигуративно. Няма значение къде се намираш. Може да си в офиса и да се съсипваш от работа, или във вашия завод в Тусон. Можеш да правиш каквото си поискаш, докато го искаш. В никакъв случай не бих те задържал вкъщи. Само имам нужда да знам, че мислиш за мен, че ще се върнеш при мен. Егоистично ли е?

— Не. О, не. Аз също го искам.

— Тогава, омъжи се за мен.

В очите й напираха сълзи. Беше свела поглед и стискаше пръстите му.

— Съвсем не е егоистично да искаш това, което и аз искам. Но не е честно да ме молиш в този момент. През последните два дни животът ми се обърна наопаки. Десет години, Пат. Това са десет години — живея и дишам за „Уилоу Ентърпрайзис“. Не знам какво щях да правя, ако не беше дошъл вчера. Дори да не бе в състояние да помогнеш на компанията, щеше да донесеш необходимото успокоение. Ти ми даваш сили. Не съм вярвала, че мога да кажа това на някой мъж, но е вярно. И все пак не мога да взема прибързано решение. Обстоятелствата, при които се срещнахме, бяха нереални. Ти сам го каза. А и сега те не са по-малко невероятни. Още не мога да помисля за бъдещето. Не виждаш ли, че съм объркана?

С отчаян вид той пусна в ход последното си средство.

— Ако ме обичаш достатъчно…

— Обичам те! Но съм била омъжена и съм била наранена. Този път не искам да сгреша, заради двамата.

Той пое дълбоко въздух и пусна ръката й.

— Е, май се налага да тръгвам. Ще ме обесят за това закъснение.

— Пат? — Джордана също се изправи.

— Трябва да се обличам. Късно е.

Джордана много добре знаеше това. Би трябвало тя също да се приготви. В службата имаше важна работа. Ала нямаше сили да го последва горе. Зае се да чисти кухнята, докато той се върне.

— Извинявай, не биваше да те тревожа. Поне не днес. Знам колко е важно за теб това събрание.

Тя приближи към него. Обгърна с ръце кръста му и зарови глава в гърдите му.

— Ще те видя ли… по-късно.

— Ако искаш.

Младата жена срещна погледа му.

— Да. Искам.

— Да те взема ли от офиса? Към седем? Можем да излезем да хапнем нещо.

— Добре. В седем — за момент тя се поколеба. — Мога ли да ти се обадя след събранието?

Сякаш за миг напрегнатостта му изчезна.

— Ще ми бъде приятно. Бих искал да чуя как е преминало.

Тя кимна.

— Разбира се, нали инвестираш…

— По дяволите, колко си права, Джордана. Затова искам да се уверя, че си добре. На първо място си ти, Джордана.

Преди да успее да го разбере, той я целуна бързо, но настоятелно, после грабна палтото си, и излезе.