Барбара Делински
Лятото на дързостта (1)

Лятото на дързостта? По-скоро цяла година. Докато пишех тази книга, аз дръзнах да разказвам за две неща, които изобщо не познавах. Става дума за ангорските зайци и лова на омари. Мисля, че мога да си го позволя, защото наистина научих много. Все още не съм убедена, че съм предала всичко напълно достоверно, макар че художествената условност ми дава известна свобода. И все пак щях да се окажа насред морето без кормило, ако не беше помощта на Деби Смит, която отглежда ангорски зайци във фермата си „Айрън Хорс“ в Шерборн, Масачузетс, и на Бети Ан и Дон Локхарт, и двамата от Върмонт, които ми помагаха в проучванията за производството на кленов сироп за моята книга „Случайна жена“ а впоследствие се оказа, че познават добре и лова на омари. Благодаря на Джейсън Марко от „Ъруин Мърин“ в Аакония за много важната информация, относно управлението на лодките по време на буря. Специално по темата за лова на омари изключително ценна помощ ми оказаха и други хора. Те знаят кои са; благодаря им за щедростта и отделеното време.

Както винаги, благодаря на редакторите си — Майкъл Корда и Чък Адамс, както и на Синди Молдоу и екипа на издателство „Скрибнър“. Благодаря на литературния си агент Ейми Берковер, която става все по-добра и по-добра. Благодаря също и на асистентката си Ауси Дейвис, която прави живота ми несравнимо по-лесен.

Към семейството си отправям и своята благодарност и любов: на съпруга ми Стив — за търпението му по време на странните и мрачни настроения, които ме обземат, докато пиша; на синовете ми Ерик, Андрю и Джереми, за това че отговаряха бързо на въпросите, които понякога им задавах; на снахите ми Джоди и Шери за отбивите по темата, съдържанието и образите в книгата.

Колкото повече научавах за лова на омари, толкова повече започвах да уважавам и мъжете и жените, които с мъка изкарват прехраната си в безкрайните дни на усилен труд, изложени на милостта на природните стихии, и които се справят с проблемите на общуването и търговията, доколкото е по силите им. Поздравявам ви всички.

И накрая, посвещавам тази книга на Габриел и Джеси — с любов, която не може да се изрази с думи.