Барбара Делински
Нежно и красиво (6)

Шеста глава

Беше почти осем вечерта, когато Джим върна Рейчъл в Пайн Манър. След дългите часове чакане Рейчъл успя да разговаря с доста замаяния Том Бюсек, чу гласа му и разбра, че той се оправя. Най-голямата опасност за него бе натоварването по време на самата операция. След като я бе издържал, шансовете да се оправи бяха доста добри.

Само защото Рейчъл го покани, Джим влезе вътре, където в кабинета приготви по едно питие и за двамата. Наполовина изпила своето уиски със сода, Рейчъл облегна глава назад и въздъхна. Следващото нещо, което усети, бе, че Джим взе чашата от неуверените й пръсти и я подкани да стане.

— Хайде, скъпа. Защо не си легнеш? — каза той, сложил ръка на рамото й, и я поведе към подножието на стълбата. — Дълъг ден имаше.

Така беше, особено ако се вземеше предвид и безсънието от предишната нощ, така че тя не се възпротиви. В усмивката й се четеше сърдечна благодарност. И за Джим това бе дълъг ден, но той го бе прекарал с нея.

— Моля те, остани, ако искаш. Довърши си питието.

— Може би — отвърна той замислено. — Всъщност има някои документи, които бих искал да прегледам в кабинета… Ако ти нямаш нищо против…

— Не — промълви, доверявайки му се напълно. Завъртя се и се подпря на парапета, стигна до стаята си, свали полата и блузата, които бе облякла сякаш преди години, приготви си чиста нощница от скрина и изчезна в банята. Горещата вана й дойде добре, като накара напрегнатите й крайници да се отпуснат приятно. Дебелата хавлия, с която се уви, бе не по-малко удоволствие. Бе попила излишната вода, но усещаше кожата си влажна и свежа, когато нахлузи нощницата си. Този път беше синя, прозрачна и романтична, с тънки презрамки и една-единствена връзка под лявата й гърда. Не се зае да реше косата си, просто прокара пръсти през мокрите й краища и се върна в спалнята си. Прекоси с боси крака килима до дрешника, извади малка черна кутия и внимателно сглоби трите блестящи сребърни части.

Никога не бе намерила по-добро място за свирене на флейта от широкия перваз на прозореца в спалнята си в топла пролетна нощ. Облегна се на тежката дъбова каса на прозореца, сви колене нагоре, опря здраво крака върху тапицирания перваз и вдигна флейтата към устните си.

Бризът леко нахлу през отворения прозорец, почти толкова нежно, колкото и сладките звуци на флейтата й. Тя затвори очи и облегна глава на дъбовата рамка, оставяйки настроението да направлява избора на мелодията, премина от изпълнената с надежди и копнежи „Финландия“ на Сибелиус към Малкия валс на Шопен и после към една соната на Хендел, която бе много лека и оптимистична.

Баща й бе понесъл операцията добре. Чувстваше се безкрайно облекчена. За пръв път от седмица насам, откакто живееше с този черен облак, надвиснал над главата й, тя имаше чувството, че бъдещето може би вещае добри дни за Том Бюсек.

След Хендел подхвана безгрижното рондо от един Моцартов квартет, изсвири го цялото, после се улови, че без да се замисля, е засвирила по-съвременната и по-сериозна песен „Мост над развълнуваните води“.^[1]

Ами за нея? Какво й вещаеше нейното бъдеще? Последната седмица я бе накарала да прогледне в няколко аспекта. От една страна, бе си дала сметка, че всички хора са смъртни. Баща й нямаше да живее вечно. Дали е била недалновидна, като си е мислела, че животът й, както е устроен в момента, й е напълно достатъчен? Когато настъпеше денят тя да е напълно сама на света, дали флейтата щеше да й бъде достатъчна?

А и… беше се появил Джим.

На долния етаж, в кабинета, той стоеше в мрака до прозореца, с извадена от дънките риза и ръкави, навити до лактите. Държеше питието, което така и не бе допил, кондензирани капчици, от което капеха върху дебелия килим. Зад него на бюрото бяха разтворени документите, които бе изучавал, когато първите омайни звуци се бяха разнесли в тихия нощен въздух.

Господи, тя бе толкова красива — тялото й, душата й, музиката, която бе продължение на най-съкровената й същност! Ако се бе опитал да назове някое от парчетата, които свиреше, нямаше да успее. Но мелодията — мелодията и чувството, от което бе пропита, достигаха до него силно и ясно. Звуците бяха леки, очарователно безгрижни. Тя се бе успокоила за баща си. И така би трябвало. Бе изкарала тежък ден и се бе справила великолепно.

Рейчъл Бюсек бе силна жена. Въпреки образа си на деликатно същество, тя си беше истински борец. Бе отреагирала на болестта на баща си и операцията, както и на това, че Джим я бе отхвърлил онази сутрин в стаята й. Бе приела всичко това и бе оцеляла. Той си представяше, че тя може да направи почти всичко, което си науми.

Нищо чудно, че се бе влюбил в нея. Това все още го удивяваше. Тридесет и девет години ерген и една кратка седмица — не, то се бе случило още първата вечер, сигурен бе — и бе налапал въдицата. Въпросът бе какво иска да направи в този случай. Рейчъл бе изключително същество, различна от него в толкова отношения. Можеше ли изобщо да се надява, че един ден могат да споделят живота си?

Настроението му стана по-меланхолично, в унисон с музиката горе. Сега свиреше по-съвременни теми, той разпознаваше някои — „Мост над развълнуваните води“, „Звуците на тишината“^[2] и „Време в бутилка“^[3]. Джим Кроче бе един от любимците му, но не за него мислеше сега, а за Рейчъл горе, която свиреше нова тема на флейтата си.

После чу неувереност, търсене. Чу самота и — да, копнеж. Или просто той сам изпитваше това?

Внезапно разпозна „Каквито бяхме“^[4]. Спомняше си филма и той предизвика в съзнанието му още спомени за усмивки и една целувка. Невероятно красивата песен „Когато за пръв път видях лицето ти“^[5] го накара да осъзнае, че тя свири за него.

Остави чашата си върху купчината документи, разсеяно изтри ръце в дънките си, напусна кабинета и воден от една сила, на която не можеше повече да се противопоставя, бавно се отправи нагоре по стълбите. На най-горното стъпало спря, поразен от тъжната протяжност на „Толкова далече“^[6]. Без да се замисля за тях, думите изникнаха от само себе си в съзнанието му, толкова пъти ги бе слушал по радиото в колата си, макар и съвсем разсеяно. Ти си надалече само във времето… да те прегърна пак… толкова мечти…

Краката сами го отведоха надолу по коридора. Ръката му отвори вратата безшумно. И тогава я видя, на рамката на прозореца — един силует на фона на нощта. Лунната светлина хвърляше божествено сияние върху косата й, очите, кожата, флейтата. Сърцето му се сви на кълбо, а после сякаш стана огромно, изпълнено от безгранична любов.

Той не помръдна, не можеше да направи нищо, освен да чака, да слуша и да я обожава с всяка фибра на съществото си. Флейтата й звучеше все по-нежно и по-бавно. Но ти си толкова далече… — изплака тъжно без думи, после продължи с едно болезнено, накъсано: Би било прекрасно да те видя на вратата си… Внезапно устните й потрепериха, дишането й се обърка и тонът се разпадна. С тъжно стенание тя отпусна глава върху коленете си, а флейтата остана в скута й.

Джим прекоси килима безшумно и седна на стола до прозореца.

— Рейчъл — прошепна, а ръцете му погалиха косата й и усетиха нейната естествена мекота. Осъзна, че Рейчъл е съвсем естествена и е по-красива от всякога. — О, Рейчъл…

Преди да вдигне глава, тя се протегна и хвана едната му ръка. Притисна я силно към врата си и повдигна очи към него. Изглеждаше поразена.

— Просто… така стана — прошепна, недоумяваща. — Седях тук и си свирех и после… се случи. Обикновено успявам да се контролирам. Но сега не можах. Изобщо.

Признанието й го накара да се почувства много щастлив. Наведе се напред и докосна с устни веждата й. После, без да се отдръпва, я погледна.

— Няма нищо, скъпа. Ти просто свиреше това, което аз чувствах. Бих желал и аз да мога да изразявам вълненията си като теб.

Рейчъл бавно осмисли какво се бе случило. Не би трябвало да я изненадва. Флейтата й винаги бе средство да изразява емоциите си. Но този път тя не я бе направлявала. Сърцето й бе говорило без нейното разрешение и тя не бе сигурна дали харесва това, което то бе казало. Стисна още по-силно ръката на Джим и стегна гърба си, опрян на дъбовата рамка на прозореца. Той веднага усети отдръпването й и изпита болка.

— Какво има, скъпа?

— Страхувам се — прошепна тъжно тя.

— От мен?

— От себе си. От това какво ще се случи, ако и този път си тръгнеш. Не мисля, че бих го понесла, Джим.

Той се протегна решително и отново придърпа тялото й напред. Все още коленете й оставаха помежду им и мускулите на врата й бяха стегнати, но тя не се отдръпна.

— Съжалявам, че ти причиних това, Рейчъл.

Гласът му беше плътен и измъчен, искреността му — несъмнена.

— Но нещата се случиха толкова бързо — той си пое дъх, а устните му не се отделяха от слепоочието й — Ти ми бе сложила примката.

— Аз?

Срещна озадачения й поглед.

— Да, ти. Бях ти казал за липсата си на скрупули. Открито ти бях заявил, че бих се възползвал от теб даже и когато си нещастна. После, когато трябваше да направя точно това, не можах. Просто не можах — гласът му бе също толкова напрегнат, колкото и тогава.

— Но защо? — попита тя, толкова погълната от собствените си самообвиняващи подозрения, че почти не се заслуша, за да чуе наистина думите му. — Аз имах желание — поклати глава. — Оттогава се опитвам да разбера какво стана и не мога. Защо, Джим? Къде сбърках?

— Ти не си сбъркала нищо! Боже мой, Рейчъл! Това ли си помисли?

Очите й се напълниха със сълзи.

— Какво друго можех да си помисля? Толкова те желаех… Мислех си, че и ти ме желаеш — Една самотна сълза се плъзна по бузата й. Джим се наведе, за да я улови с устни, после обхвана лицето й с две ръце и помилва страните й с палците си.

— Аз спрях — обясни той, осъзнавайки, че най-после е дошъл подходящият момент, — защото не исках да се възползвам от теб така. Не и когато си толкова уязвима. Не и когато си изгубила всичките си защитни сили — гласът му бе като милувка. — Спрях, защото в онзи миг, когато те погледнах — усмихна й се нежно, — когато най-после беше гола, толкова красива и очакваща, осъзнах, че означаваш за мен много повече от една бърза авантюра — когато тя примигна, изненадана от думите му, той целуна бузата й. — Шшшшт. Слушай. Онази сутрин се чувствах като слон в стъкларски магазин. Когато те видях под себе си и ти бе толкова дребна и фина, аз се изплаших. Изплаших се, че ще те нараня… физически и емоционално. Но — плъзна ръце зад гърба й и я притисна към себе си, както си беше със свити колене — аз се нуждая от теб, Рейчъл. Все още съм изплашен. Ужасно изплашен. Божичко, нуждая се от теб!

Чувайки страстното му признание, Рейчъл се почувства сякаш слънцето бе изгряло. Ако в крайна сметка причината не бе в нея, може би все още имаше шанс. Тя искаше… толкова искаше да му достави удоволствие… Повече от всичко искаше сега да бъде с него. Може би в крайна сметка е имало причина с Пийт нищо да не излезе. Как би могла тогава да даде на Джим това, което никой друг мъж не бе имал?

— О, Джим! — успя само да промълви, докато облекчението се надигаше в гърлото й. Ръцете й се вдигнаха към врата му и с безкрайно нежно движение Джим я изправи. Флейтата й безшумно и незабелязано се плъзна на пода.

Джим я притисна между бедрата си, обгърна ръце около кръста й и наклони глава, за да я погледне. Гласът му сякаш идваше от най-дълбоката му същност.

— Това, което исках онази нощ — това, което искам и сега, — е да те любя. Истински. Бавно и нежно, докато никой от двама ни вече не издържа. Мислиш ли… можеш ли… да ми се довериш достатъчно след онзи път и да ме приемеш сега?

Топлината на дъха му върху брадичката й започна да изпраща тръпки по цялото й тяло.

— Не мисля, че доверието има нещо общо с това — прошепна тя тържествуваща. Знаеше, че е така, но имаше толкова много други неща, които я вълнуваха, че доверието изглеждаше на последно място. — Когато ме прегръщаш, се чувствам, сякаш съм изгубена — успя да се усмихне леко. — Слон в стъкларски магазин, боже мой! По-скоро си като скулптор с глината си. Сякаш можеш да ме моделираш в нещо, което никога не съм била.

— И харесваш ли това, което съм оформил? — прошепна й.

Отговорът и бе като лека въздишка:

— Да.

— Тогава целуни ме. Целуни ме, като че ли съм изваял едничкото нещо, което цял живот съм желал, но никога не съм могъл да намеря.

Не беше трудно, защото това „като че ли“ се отнасяше и за двамата. Самият Джим може би беше едничкото нещо, което Рейчъл бе желала цял живот, но никога не бе успяла да намери. Не че съзнателно бе търсила или копняла, или дори осъзнавала какво й липсва досега. Но подсъзнателно си даваше сметка, че животът никога не би бил същият без него, че той е… прав.

Това не бе голяма стъпка, той вече бе там и я прегръщаше в очакване. За частица от секундата тя все пак се запита дали наистина може да бъде онова едничко нещо, което винаги бе желал. Тя нямаше опит, той беше истински мъж. Сърцето й се качи в гърлото, туптейки развълнувано.

После усети по гърба си топлината на ръцете му и пламенността на тялото й достигна до него. Дори без насърчаване това предизвика у нея прилив на всички онези нови и чудесни усещания, позволявайки на неизбежността да възцари.

С пърхащи мигли тя наведе глава и се отпусна напред. Устните й докоснаха леко неговите — твърди, но отстъпчиви, готови да изпълнят всяко нейно желание. Тя отново го целуна съвсем леко и пак — задържана не от стеснителност, а от чистото наслаждение на тези усещания. Беше като в сън. Отново и отново се връщаше — безпомощна, привлечена от уханието му, почти не осъзнавайки, че и Джим отвръща на целувките й, докато устните му не се прилепиха плътно към нейните. Първо леко. Разтваряйки се все повече при всяка следваща целувка, докато накрая, вече широко отворени, се впуснаха в чувствена игра — ту почти без да се докосват, ту дръзко и предизвикателно.

Усещането за устните му изглеждаше напълно естествено, това само прибавяше, с влажната им настоятелност, още по-омайна атмосфера в този толкова опияняващ момент. Замаяна, тя се наслаждаваше на нежните му движения, въздишки от удоволствие се откъсваха от гърлото й, удивяваше се на това толкова просто и неописуемо блаженство. Водена от силата на чувственото любопитство, тя се остави на все по-нарастващото си желание. Джим ахна като поразен.

— Господи, Рейчъл! — движенията на ръцете му ставаха все по-неспокойни върху гърба й. — Толкова е хубаво… сладко. Знаеш точно какво искам.

Думите му я развълнуваха не по-малко от чувствеността на кадифено нежните му докосвания. В ръцете му тя бе истинска жена, пръстите му сякаш я моделираха и извайваха от главата до петите и до най-съкровената й същност. Но може би грешеше, като го оприличаваше на скулптор. Той бе като кукловод, чиито опитни ръце й вдъхваха живот. Защото само при неговото докосване тя оживяваше по този начин.

А наистина бе оживяла като никога. Всяко нейно сетиво сега изглеждаше внезапно изострено, всяко нервно окончание — чувствително. Сякаш тялото й не би пропуснало нищо от мъжа пред нея — нито мускулестата сила на бедрата му, които така интимно я притискаха, нито жизненото му тяло, до което бе долепила своето, нито силните му рамене, върху които бяха отпуснати ръцете й, нито лекия мирис на уиски в дъха му.

Устните му… Те бяха нещо съвсем специално. Нежни, както винаги, сякаш бяха подчинили нейните, удължавайки все повече всяка следваща целувка — всеки път вълнуваща, омайна и различна. Въздишките й от удоволствие потъваха в устата му. По своя воля ръцете й прегърнаха още по-силно врата му в няма молба.

— О, Джим…

— Харесва ли ти така?

— Ммм. А на теб?

— О… да… — прошепна той, после отново я обсеби с една дълга, дълбока целувка, която беше безкрайно възбуждаща и я изпълни с блаженство. Рейчъл почувства, че малки огньове пламват в забравени кътчета на тялото й. Без да осъзнава, притисна се още по-силно към Джим, инстинктивно търсейки облекчение.

Но така изгарящата жега щеше да стане още по-непоносима, преди да настъпи облекчението, а непоносимостта означаваше още по-силна възбуда. Когато Джим прокара пръсти по гърба й, тя се разтреперан. Когато помилва гладката плът на ханша й и ръката му се плъзна по копринената материя на нощницата й, силен спазъм сви стомаха й. През цялото време устните му се движеха върху нейните в неспирна, плавна игра.

После внезапно устните му се отдръпнаха и той обхвана лицето й с огромните се длани. Беше нежен, но настойчив и тя усещаше туптенето на сърцето му до гърдите си.

— Знаеш ли какво ще направя, Рейчъл? — попита с глас, станал съвсем дрезгав от възбудата. Останала почти без дъх, тя поклати глава. — Ще те целувам цялата. Навсякъде — тя се изчерви, а той продължи: — Толкова си мека! Толкова топла! И имаш такъв прекрасен вкус!

Рейчъл можа само да се вкопчи още по-силно в него, едновременно изплашена и превъзбудена. Знаеше, че ще му позволи да направи всичко, което иска, знаеше, че не би могла да му устои. В мислите й бе само той. Сякаш бе създадена да е с него.

— Плаша ли те? — прошепна Джим, като усети, че ръцете й са напрегнати, и се зачуди дали тя няма да размисли.

Отговорът и бе тих и искрен:

— Малко.

— Как?

— Ти събуди всички тези чувства. Никога не съм изпитвала нещо толкова силно.

Изключително доволен да чуе това, той я прегърна силно. Лицето й бе заровено под брадичката му, неговото — в косата й. Тя се възхити на силата му, на чистия аромат и идеалната му форма. После, когато ръцете й започнаха да го милват, усети устните му върху врата си. Влажни целувки — една след друга, пламнали устни, които галеха, наслаждаваха се на вкуса й, точно както бе обещал. Силна тръпка премина през цялото й тяло и той веднага я усети.

— Студено ли ти е?

Изглеждаше настроен да говори, сякаш думите бяха моделирани да изтръгват наяве и подчертават красотата на любовта им. Рейчъл поклати глава.

— Не, просто съм… развълнувана. Толкова е хубаво!

— Радвам се, скъпа — промълви напевно той. — И на мен ми е хубаво — устните му усещаха пулсирането на вената й. — Сърцето ти бие много силно.

Тя се усмихна срамежливо:

— Знам. Но май не мога да направя нищо.

— Нищо, освен да се наслаждаваш на удоволствието — устните му продължиха със сладкото мъчение. Плъзнаха се от гърлото към гърдите й, наслаждавайки се на гладката топлина на плътта й, като се спускаха все по-надолу. Пръстите му пък попаднаха на кръста й и стрелички от възбуда се разнесоха из цялото й тяло, до безбройните чувствени рецептори, които се бяха събудили в нея.

Не само че никога не бе изпитвала нещо такова, но никога не си бе и представяла, че съществува подобно усещане. Някъде на заден план в мислите си тя осъзнаваше, че всичко, което бе изпитвала при случайни целувки с мъже, всичко, което бе изпитала в прегръдките на Пийт Махоуни, бе като детска игра в сравнение с урагана от усещания, който я помиташе с невероятна завихряща сила. Дали не се бе качила на влакче в увеселителен парк — опияняващо и страшно с главоломно резките изкачвания и спускания, набиращо все повече скорост, доближавайки края? Не, разсъждаваше тя. Беше като малка снежна топка на върха на огромен склон, покрит с любовно опиянение, топка, която става все по-голяма с всеки следващ слой възбуда, движейки се неотклонно към центъра на един тъмнокос, широкоплещест дъб, от удара, в който със сигурност щеше да експлодира.

Но в устните, които се спускаха по фината материя, покриваща гърдите й, нямаше нищо студено. Нямаше нищо студено и в кожата под тънкия плат, нито в жегата, която се излъчваше дълбоко отвътре. Отпускайки се напред, Рейчъл се зачуди дали вече се е блъснала в дъба и дали се е пръснала на малки късчета от усещания.

Името му се отрони с дъха й, приглушено от косата му, защото ръцете й притискаха главата му още по-силно. Тя искаше още. Изпитваше нужда от още. Да, наистина искаше да я целува навсякъде. Тялото й копнееше в очакване. Тази нощница… защо я бе облякла? Само пречеше, а тя искаше тялото му да я покрие цялата.

Джим усети желанието й в инстинктивното извиване на тялото й. Отдръпна глава назад и потърси очите й. Отначало затворени, те се отвориха в ням въпрос. Но той се усмихна и сведе глава, подканвайки я да го целуне. Тя с готовност му отвърна, също толкова жадно. Чак когато, останали съвсем без дъх, те се погледнаха отново, ръцете на Джим се плъзнаха около кръста й и после бавно-бавно тръгнаха нагоре, докато дланите му не намериха закръглеността на малките й гърди. Тя едва си пое дъх.

— Идеални са — пръстите му изучаваха контура на напрегнатите полукълба. — Идеални.

— Малки са — изрече тя, прехапвайки устни заради сладката болка, която пронизваше корема й.

— Малки и нежни. Точно като теб.

Рейчъл леко изстена, когато пръстите му разтриха зърната й, вече набъбнали, но още по-напрегнати от ласките.

— Джим… — знаеше какво иска, но още нямаше смелостта да го изрече.

Той сякаш бе разбрал. Дали вкопчените й в мускулите на рамената му пръсти, или накъсаното й дишане, или напрегнатите гърди в ръцете му бяха казали всичко? Отдръпвайки се леко, той се зае с нощницата й, после плъзна пръсти по кожата й и избута копринената материя настрани, разкривайки голотата й под меката лунна светлина.

— О, любима! — простена тихо, поразен точно както и първия път, когато я бе видял по този начин. Тогава видът й го бе накарал да възвърне здравия си разум. Сега тялото й — сребристо под мекото сияние на луната — го възпламени още повече. Сякаш за да увери и двамата, че този път няма да избяга, той пъхна ръце под коприната и плъзна ръце по тялото й. От палците му струеше огнена сила, която разнасяше опияняващи усещания. Когато си помисли, че ще извика, неспособна вече да издържа на това мъчение, той я приюти в прегръдката си, разтвори бедра и я притисна плътно към себе си. Тя усещаше тръпнещото му тяло, но очевидната твърдост, притисната към нея, бе най-яркото потвърждение за възбудата му.

— И това е наистина мое? — прошепна той, изпълнен с благоговение. Още веднъж, сякаш не можеше да повярва, ръцете му се впуснаха да изучават тялото й, притискайки я още по-силно.

Възхитена от дивата му сила, Рейчъл бе поразена от почти същата мисъл. Наистина ли беше неин? Отново, за секунда, се изплаши. Тя бе девствена, а той бе опитен любовник. Въпреки че бе чела доста книги по този въпрос и бе теоретично наясно с любовния акт, реалността можеше да е съвсем различна.

— Ако… ти го искаш… — прошепна тя, съвсем разтреперана.

Гласът на Джим сякаш се откърти дълбоко от гърлото му, наситен с напрежение:

— Искам. Искам те — наведе се и докосна с устни гърдата й. — И това…

Рейчъл почувства потръпването дълбоко в себе си, в утробата си и бе удивена от усещането, както и от вълната, която я заля. Затвори очи, въздъхна, очарована от чувството на задоволство, което надделя сред тази буря от страсти. Но в това задоволство имаше и по-дълбок смисъл. Нито за миг тя не се усъмни в моралността на това да се отдаде на Джим, нито се замисли, че скоро ще се прости с девствеността си. Тези мигове, тук с него, бяха прекалено красиви, за да има в тях нещо нередно.

Наведе глава и зарови лице в косата му. Тялото й не спираше да трепери.

— Джим? — извика най-после.

— Мммм ммм?

— Не мога, не мога да издържам повече, Джим. Краката ми са… като гумени.

Когато той вдигна лице към нея, то бе озарено от широка усмивка. Взе я на ръце и я занесе до леглото.

Русата й коса непокорно се разпиля върху възглавницата. Няколко дълги минути Джим само се наслаждаваше на гледката пред очите си.

— Така — изрече провлечено той и опря ръце от двете страни на бедрата й. — Справихме се с омекналите крака. Какъв е следващият проблем?

Тя се бори със стеснителността си само няколко секунди.

— Дрехите ти — прошепна.

— Да? — искаше да я чуе да го изрече пак.

Въпреки че едва го промълви, тя все пак се престраши.

— Свали ги — когато той се усмихна и поклати глава, удивен, тя не го разбра. — Не искаш? — извика разочаровано.

Той бързо я успокои:

— Разбира се, че искам. Не казвах „не“. Просто съм… удивен.

— Удивен?

— Ъ-хъ — кехлибареният му поглед все още бе удивен, докато обхождаше плътта й. Когато тя посегна да се прикрие с ръце, той я спря нежно. — Не, скъпа. Не прави това. Ти си невероятно красива. Бих могъл да те гледам цяла нощ. Но това вече го знаех. Не това ме удиви.

— Тогава какво? — попита настоятелно.

— Ти. Думите ти. Непринудеността ти — прокара пръсти през русите кичури, на които се бе възхищавал само преди миг. Гласът му също бе като нежна милувка. — Не бях сигурен, Рейчъл. Никога преди не съм познавал жена като теб. Не знаех как ще е с теб… Искам да кажа, понякога изглеждаш толкова невинна, както онази първа нощ в Чикаго, когато бе облечена в бяло. А си и толкова по-изтънчена от мен. Но гола, пред очите ми, си толкова естествена. Искрена, без да си открито агресивна. Съблазнително женствена, без да си пасивна. Просто точно толкова срамежлива, че да ме възбудиш още повече — той спря и тя би могла да се закълне, че го забеляза да се изчервява леко. Но стаята бе прекалено сумрачна. Навярно си бе въобразила. — Това, което искам да кажа — продължи той и изглеждаше по-потиснат от всякога, — е, че не бях сигурен как ще е с теб в леглото. Но ти ми доставяш удоволствие, Рейчъл. Ти си много по-страстна, отколкото бих очаквал от жена, която не е семейна и няма постоянна връзка — той спря, после запита: — Прекалено далеч ли стигнах?

Дори и в тъмнината тя видя въпросително извитите вежди под небрежно падналия на челото му перчем и се усмихна, доволна и трогната от думите му.

— Не, Джим — после осъзна, че никога в душата й не е греела такава ярка светлина и прошепна: — Но ти още си облечен. Честно казано, мисля, че тези дрехи трябва да изчезнат.

Той се отпусна с лукава усмивка и вдигна ръка към копчетата на ризата си. Очите му задържаха нейните, а закачливостта бързо се изпаряваше, докато разкопчаваше копчетата едно по едно и накрая се освободи от памучната риза. Тя падна на земята, но Рейчъл не я забеляза, защото погледът й бе прикован върху мускулестите му гърди. Бяха изключително широки и здрави. Следвайки импулсивния си подтик, тя протегна ръка да го докосне.

Кожата му пламна от докосването й. Рейчъл бавно се надигна да седне и се зае с две ръце да изучава невероятната му сила.

— Много си красив — промълви тя, без дори да осъзнава, че го е изрекла на глас.

Джим отново се бе облегнал на юмруци от двете страни на бедрата й и би изглеждал напълно спокоен, ако не бе лекото треперене на ръцете му. Искаше да не избързва, но напрежението от постоянното въздържане започваше да си казва думата. Бе стиснал здраво юмруци — колкото, за да се опре, толкова и за да се овладее.

— Само ако мога да ти доставя удоволствие — каза с много плътен глас. Пое си дъх и се наведе рязко, за да обсеби устните й. Сякаш магнит ги привлече един към друг в незабавна и силна връзка, в едно сливане на душите им, което се отрази дори в движението на Рейчъл, когато тя се изправи на колене. Трескавите движения на ръцете й проследяваха мъжествения контур на гърдите му.

Не можеше да се насити да го докосва. Сякаш така се уверяваше, че той е с нея, че не е само сън, който ще отлети. Когато връхчетата на пръстите й несъзнателно намериха зърната на гърдите му, той затаи дъх и се откъсна от устните й.

— Чакай — помоли дрезгаво и отново я хвърли в ужас за частица от секундата, като го видя, че се отдръпва и става от леглото. Но лунната светлина стана неин съюзник, защото разкри ръцете му, които трескаво разкопчаваха колана. Той изрита настрана обувките си, лесно се справи с ципа на дънките, после, балансирайки първо на единия, а после и на другия си крак, ги издърпа бързо, като едновременно свали и чорапите си.

Усещаше дъха на Рейчъл до гърдите си. Изправи се пред нея без никакви дрехи — освен белия слип, който под лунната светлина изобщо не скриваше силната му възбуда. Протегна ръце. Тя се впусна в прегръдката му, сякаш се завръщаше у дома след най-дългото турне. Притисна гърди към него, но болката, която изпита, беше и нов прилив на удоволствие — както контрастът между тъмния тен и снежната белота, между мускулите и меките извивки.

— Тук си, скъпа — промълви той, като леко я полюшваше настрани, а после я притисна толкова силно, че би могъл да счупи ребрата й. — Тук си.

— Да…

— Позволи ми да те любя…

— О, да…

И ръцете му сякаш бяха навсякъде, предизвикваха невероятни усещания — като милувка на нежна коприна. После коприната бе изместена от разгаряща се топлина, която избухна в пламъци, и тя усети, че не би могла да издържи повече. Джим я сложи назад върху леглото, без да се отделя от нея, като само за миг се изви, за да свали слипа си, преди да отпусне тяло върху нейното.

Рейчъл никога не бе изпитвала такова нажежено очакване. Ръцете й се бяха заровили в гъстата му коса, притискайки главата му към устните си, към врата и към гърдите си. Нарастващият възел от напрежение в стомаха й не я изненадваше, въпреки че това бе съвсем ново усещане, прекрасно и мъчително.

— Джим! — изплака тя с последни сили, когато той откъсна езика си от меката основа на гърдата й. — Моля те, Джим. Божичко… моля те…

Той нямаше нужда да пита какво иска тя. Невъздържаното извиване на тялото й му казваше всичко. А и не знаеше още колко може да разчита на собствената си издръжливост. Но искаше да я докосва… И тук… И тук…

— Джим! — цялата й вътрешност копнееше болезнено за удовлетворение, копнеж, който пръстите му само засилваха. — Как можеш да ми причиняваш това? — изплака тя.

— Искам да бъде хубаво, скъпа — бе дрезгавият му отговор. — Но не съм сигурен дали мога да чакам още…

С решителност, граничеща с отчаяние, тя спусна ръце надолу по раменете и гърдите му. Спря се точно на кръста, вкопчи се в него и го задърпа, зовейки го към себе си по най-естествения начин.

— Сега… — извика, готова да избухне от възбуда. — Направи го сега…

На границата на собствения си самоконтрол, Джим хвана ръцете й и ги притисна на чаршафа от двете страни на главата й.

— Погледни ме — прошепна настоятелно. — Искам да виждам лицето ти, когато…

Замаяна от страст, Рейчъл го погледна в очите. Видя в тях тържеството на любовта им, причината, доказваща, че са предопределени да са заедно. Не можеше да разтълкува изражението на очите му, не можеше да разсъждава трезво, но погледът му достигна дълбоко до сърцето й и без да осъзнава, тя му отвърна със същия пламенен поглед.

Усети движението между бедрата си. Гърдите й започнаха да се надигат и отпускат все по-бързо, в трескавия ритъм, с който туптеше сърцето й. Подпрян над нея, Джим наведе глава и я целуна. После отново се взря в дълбините на кадифените й очи и направи тласък напред.

В мига, когато той почувства някаква съпротива, тя прехапа устни. После, опитвайки се да проникне по-надълбоко, той спря… И разбра. Внезапно стана съвсем неподвижен и Рейчъл го погледна с широко отворени очи.

— Рейчъл? — поемайки си дълбоко дъх, той се опита да се отдръпне, но тя го хвана здраво и го задържа.

— Моля те, Джим! — изплака, почти не осъзнавайки какво казва. — Мили… боже, само не пак! Не и този път, когато аз… когато аз… — не можа да го каже. Думите бяха в сърцето й, но не в мислите й, още по-малко — на езика й.

В гласа й имаше истинска паника, в очите — неприкрит ужас. Джим видя всичко това, въпреки че бе завладян от собствения си пулсиращ копнеж за удовлетворение.

— Всичко е наред, скъпа — каза развълнувано, докато отместваше мокрите къдрици коса, паднали на лицето й. — Не отивам никъде. Не бих могъл, даже и да се опитам — целуна влажното й слепоочие, после стисна зъби, за да се овладее поне малко. — Толкова те желая! Боже, колко много те желая!

С един вълшебен силен тласък той стигна по-напред и спря, за да утихне измъченото стенание на Рейчъл. Прегърна я силно, докато задъханото й дишане се поуспокои. Ръцете му не се отделяха от нея. Устните му не се отдалечаваха. И през цялото време, потънал дълбоко в нея, той й нашепваше нежни и утешителни думички, за да я накара да се чувства желана и обичана.

Точно така се чувстваше. Самата болка й бе приятна, защото означаваше не само че вече е преминала изпитанието на женствеността, а че е в прегръдката на Джим, в живота на Джим, в най-дълбоката същност на Джим. Здраво обвила ръце около гърба му, за да го притиска силно към себе си, тя се наслаждаваше, че телата им са едно, че са се открили, че са се слели. Дълбокото вълнение надделя бързо над болката и тялото й се разтърси в очакване.

— Джим?… — прошепна тя в ухото му, когато той продължаваше да стои неподвижен. — Всичко наред ли е?

Той леко се надигна и се подпря на лакти. Погледна я, видя меките, блестящи черти на лицето й и възбудата, която усилено се бе опитвал да обуздае, избухна с нова сила.

— Аз трябва да ти задам този въпрос — прошепна усмихнат. Наведе се разтреперан към нея и покори устата й с една бърза дълбока целувка. — Ти добре ли си?

Малките й равни зъби проблеснаха — снежнобели — в широка усмивка.

— Чудесно — ръцете й се плъзгаха по финия слой пот на гърба му. — Чувствам се чудесно. Но… ти изобщо не мърдаш…

В кехлибарените му очи прочете нещо, което не би могла да научи въпреки всички теоретични книги, които бе изчела.

— Опитвам се, скъпа. Опитвам се. Ако изобщо помръдна, не само ще изпиташ ужасни болки — преувеличи той, — но и аз не бих издържал много — дори в момента се напрягаше да си мисли за последните хокейни квалификации или за предстоящия мач за шампионската титла по бокс в свръхтежка категория, но без особен успех. Рейчъл бе обсебила и тялото, и мислите му. Дори само мисълта, че му бе отдала девствеността си, го караше да излезе от релси. — А не искам да свърша — добави по-нежно, отново сведе глава и леко захапа долната й устна в невероятно чувствена милувка. Отпусна се на единия си лакът и прокара свободната си ръка надолу по шията й, през влажната долина между гърдите й, покрай пъпа, до мястото, където най-после бе намерил пристан.

Тя затаи дъх, замаяна и опиянена.

— Хубаво ли ти е? — попита я. Пръстите му се движеха бавно и нежно я галеха.

— Мммм — не би могла да изрече нищо по-членоразделно, защото мислите й се бяха нагодили към трескавия ритъм на тялото й. Джим продължи със сладкото мъчение, после плъзна ръка обратно нагоре, по росната коприна на тялото й, измъчи със закачлива любовна игра на криеница гърдите й, докато накрая тя замоли за милост.

Чак тогава усети, че той се раздвижва в нея — отначало бавно и нежно, усещайки наранената й плът, после по-смело, в синхрон с учестеното им дишане. Сега осъзнаваше неопитността й и я насочваше с нежен шепот:

— Обвий краката си около мен, скъпа… Да, точно така. Усети ритъма. Точно така, можеш да ме докоснеш там… О, божичко!…

Рейчъл бе забравила болката. Започваше да изпитва неща, за които човек не би могъл да прочете в книгите. Усещаше как кръвта й тече във вените като разтопена стомана. Усещаше бавното разгаряне в слабините си, което я караше да се извива и посреща тласъците му с вечния копнеж за удовлетворение, й изключителното чувство за емоционално задоволство, радостта, че е с единствения мъж на света, който можеше да й донесе спасение. Точно той бе, сигурна беше. Съдбата им бе предопределила да се срещнат онази вечер в Чикаго, точно както им бе предопределено, че сега ще се любят. Това бе съдбата. Това бе тъй естествено.

Докато бавната вихрушка в нея набирайте скорост, всички мисли я изоставиха. Всичките й сетива се концентрираха върху нарастващото напрежение, превръщайки в огромна огнена маса онова място, където мъжът и жената се сливат. Тя извика, а от гърлото й се откъснаха леки стенания.

— Всичко е наред, Рейчъл — Джим не можеше да каже нищо повече. — Толкова е хубаво, скъпа. Отдай му се…

Тя се изви, притискайки се към тялото му. Настъпи един момент на върховно напрежение и после експлозия от усещания, която отекна в тялото й с прииждащи като вълни спазми от всепоглъщащо удоволствие. Сега хлипането й беше в изблик на удивление и върховно задоволство, които само след миг отекнаха и в тържествуващия вик на Джим, докато голямото му тяло се стегна, после се разтърси и най-накрая се стовари върху нея задъхано.

— Рейчъл… Рейчъл… — в гласа му звънеше същото онова удоволствие и усмивка озари моделираните й от страстта черти. — О, Рейчъл! — ръцете му я стегнаха в прегръдката си, докато тя вече не можеше да си поеме дъх, после дишането му започна да се успокоява и мускулите му постепенно се отпуснаха. — Рейчъл… — прошепна отново и тя се зачуди дали той не заспива.

Усмивка на чисто женско задоволство озаряваше лицето й, докато милваше влажната му от потта кожа — от широкия гръб до мускулестите бедра. Тежестта му бе като желан товар, който с удоволствие би понесла още по-дълго. Но с прилив на енергия, който напълно я изненада, той се надигна и се търкулна встрани от нея, като я повлече, за да се завърти с лице към него. Пръстите му изучаваха чертите й, сякаш се опитваха да запомнят всяко усещане. После, когато това не му стигна и сиянието на лунната светлина не му бе достатъчно, Джим се протегна назад, търсейки лампата.

— Какво правиш? — запита тя, после примижа — както заради ярката светлина, така и заради собствената си вродена стеснителност.

— Искам да те видя, Рейчъл — гласът му звучеше решително. — Искам да те гледам и да съм сигурен, че си тук.

— Тук съм — отвърна му притеснена, очарована от усмивката, огряла мъжественото лице пред нея.

— Тук си — изрече, сякаш чак сега го е повярвал. Наведе се и обсипа с целувки лицето, което бе изучавал само допреди минута. После подпря с една ръка главата си, а с другата се зае нежно да описва очертанието на ухото й и впери поглед в нея. — Беше нещо невероятно — наведе се, допря леко устни до нейните, после повтори думите, без да се отдалечава: — Нещо невероятно.

Сърцето й се изпълни от такова щастие, че в очите й бликнаха сълзи.

— И за мен.

Тя продължаваше да го гледа — изражението му стана по-загрижено.

— Съжалявам, че ти причиних болка, Рейчъл. Това бе последното нещо, което съм искал.

— Не ми причини болка. Искам да кажа, че има болка… и болка. Това, което изпитах току-що… — гласът й се поколеба — … си струваше всяка болка.

— Всяка болка, а? — усмихна й се закачливо.

— Да.

Още секунда погледите им не се разделиха, изказвайки много повече, отколкото който и да било от двамата би изрекъл на глас. Когато почувства, че не издържа на това напрежение, Джим си пое дълбоко дъх, пъхна ръка под раменете й и отпускайки се по гръб, я издърпа в свивката на ръката си. Тя лежеше настрана, краката й бяха обгърнали дългото му мускулесто бедро. Ръката й се бе разположила върху плоската равнина на стомаха му, а ухото й — върху гърдите му. Чувстваше се уютно — удовлетворена и щастлива.

Лежаха мълчаливо известно време, като просто всеки се наслаждаваше на присъствието на другия. Забравила всякаква умора, Рейчъл осъзнаваше всяко усещане — от допира на къдравата тъмна коса до бузата си до аромата на кожата му, разгорещена от любовта им, от силата на бедрото между краката й до бавното, силно туптене на сърцето на любовника й.

Любовник. Това прибавяше ново измерение към живота й, придавайки му дълбочината, която му бе липсвала, както сега си даваше сметка. Устните й го докоснаха в спонтанна целувка.

— Рейчъл?

— Да.

— Разкажи ми.

— За кое? — попита, но го бе разбрала.

Заговори бавно, като внимателно подбираше думите, с които да й каже, че не я упреква, а просто иска да разбере.

— За това, което се случи… Защо почти се паникьоса, когато си помисли, че няма да го направя? Защо беше девствена?

Погледна го притеснена, после бързо сведе поглед към косъмчетата на гърдите му. След това, което току-що бяха изживели заедно, чувстваше, че той има право да знае. Всъщност сега, когато увереността й бе нараснала, насърчена от очевидното удоволствие, което той бе изпитал с нея, тя нямаше от какво да се страхува.

— Ами почти не съм имала гаджета, когато бях по-млада — промълви, като дъхът й едва се долавяше. — Искам да кажа, в училище и в колежа. Винаги бях прекалено заета с учене и репетиции. — С леко изсумтяване сама се обори: — В действителност предполагам, че бих могла да намеря време. Бог ми е свидетел колко много настояваше татко да излизам с момчета. Но нямаше никой, от когото наистина да се интересувам. Никой не можеше да си съперничи с това, което изпитвах с флейтата си. — Погледна го плахо. — Звучи ли ти перверзно?

— Не. Мисля, че те разбирам. — Той замълча в очакване, усещайки, че историята съвсем не е свършила.

Рейчъл се сгуши отново на гърдите му и въздъхна. Дори само мъжественият аромат на кожата му я насърчаваше да продължи.

— Е, както и да е, бях достатъчно щастлива. Сигурно съм успяла да си внуша, че в живота има и други цели — като консерваторията и кариерата ми на професионален музикант. Едва когато тръгнах на турнета с „Монтаж“, започнах да се чудя. Бях почти на двадесет и четири. Казах си, че… не е нормално за жена на моята възраст да не… да не го е нравила. — Ръката, която нежно галеше гърба й, убедително доказваше, че си е съвсем нормална. Погледът, който хвърли надолу към силното тяло на Джим, мисълта какво бе направил той, какво бяха направили двамата, също й подейства като доказателство.

— Продължавай, скъпа — настоя мъжът до нея, без да подозира накъде се бяха отклонили мислите й.

Тя поклати глава и продължи неспокойно:

— Имаше един човек, който беше… много мил с мен — не искаше да разкрие името му, все пак лоялността и предпазливостта не я бяха напуснали. — Сближихме се и аз си помислих, че може би това е подходящият случай. Може би точно това бях чакала — спря и се замисли колко правилно й се струваше това тогава, сякаш цял живот го бе очаквала.

— И?

— Не беше. Не… просто не се получи — сведе глава. — След като го бях обмисляла и обмисляла и най-накрая бях решила да спя с него, не стана… Той не можа…

— Не можа да го вдигне ли?

— Уф, че си!

— Но това се е случило.

— Мммм. Постоянно повтаряше, че вината не е в мен. Че причината е в него… Но аз все пак се винях. Подейства ми опустошително. След като ми бе струвало толкова много да взема решението…

Сега я разбра защо почти се бе паникьосала. Не веднъж, а два пъти той почти го бе направил — първо онази сутрин, когато я изостави в леглото, и сега, когато тя се изплаши, че той ще направи същото. Прегърна я много силно, после леко разхлаби прегръдката си.

— Рейчъл?

— Да?

— Тази вечер… Какво ти струваше да вземеш решението си тази вечер?

Тя смръщи леко вежди, озадачена, после го погледна. Бе поразена от въпроса му и отначало не каза нищо.

— Аз… нищо — хвърли поглед встрани, после отново към него. — Тази вечер просто… се случи.

— Без да се замисляш? — научи това, което искаше да чуе, но продължи с детективските си умения. Най-лесният път към признанието, както бе научил през годините, беше да нарани гордостта на този, който трябваше да го изрече.

Тя наистина изглеждаше наранена.

— Разбира се, че се замислих.

— Че просто се случва?

— Че това е правилно! Неизбежно! Че не бих могла да го спра, както не бих могла да спра изгрева на слънцето! — гласът й стана по-плътен, наситен с емоции. — Че го желая повече от всичко на света! — бе останала без дъх, а от очите й изскачаха искри.

Джим я придърпа към себе си, пъхна ръце под мишниците й и я изтегли да легне върху него. Прокара пръсти през косата й, за да я отметне от лицето й.

— Исках да чуя това — промълви той, като дрезгавият му глас прозвуча само на сантиметри от устните й. — Имах нужда да го чуя — придърпа главата й, докато устните им се сляха и той без думи й показа колко силна е била тази нужда. Когато устните им се разделиха, тя вече не изпитваше никакви съмнения. Болката бе изчезнала, изместена от прекрасно треперене.

— Джим? — прошепна тя удивена, осъзнавайки, че и той трепери по същия начин.

— Знам — отвърна й Джим, като притискаше тялото й към своето на всички онези издайнически места. — Знам — и я целуна отново.

Беше правилно. Неизбежно. Страстта струеше от пръстите им, гореща и дръзка. Един поглед, едно докосване в този случай със сила, която действаше като могъщ стимул — и емоциите отново ги пометоха. Ако предишния път всичко бе бавно и дълго, изпълнено с новите усещания на откривателството, този път бе по-бързо, по-силно и направлявано от чувство за предопределеност, за силната нужда, която ги изгаряше отвътре, докато накрая, след изблиците на огън и светлина, те се строполиха върху леглото с преплетени тела, облени в пот и с изчерпани сили.

Този път думите се забавиха повече, но бяха още по-сладостни — заради очакването.

— Обичам те — прошепна Джим, без да може да го потиска и минута повече. Нежно побутна с пръст лицето й, за да го обърне към възхитените си очи. — Обичам те.

— И аз — прошепна Рейчъл без колебание. Колебанието щеше да дойде след малко.