Аманда Браун, Джанис Уебър
Училище за един милиард долара (21)

21

Лиа не си спомняше много от вечерта, прекарана с момичетата, освен че Козмо я бе сложил в леглото и че сметката за вечерята бе две хиляди долара. Когато най-накрая отвори очи в десет сутринта, беше изненадана да види огромен букет рози на масичката до леглото:

„Тази вечер е нашият бал. Да танцуваме!

Мос“

Мос не обичаше да танцува. Нашият бал?

Измъчвана от махмурлука, Лиа слезе долу в дантелен пеньоар. Дузина работници тичаха насам-натам с покривки и кърпи за маси, бутилки и огромни букети цветя. Козмо стоеше насред този трафик с малка дъска за забождане на бележки и полицейска свирка в устата, като регулировчик на кръстовище.

— Добро утро, сеньора. Готова ли сте за вашия най-велик ден?

Лиа потърка челото си, което пулсираше.

— Все ми е едно.

— Оставих термос с кафе в кабинета ви. Най-добре стойте далеч от кухнята.

До термоса имаше и кутийка с аспирин. Лиа глътна осем, докато преглеждаше фактурите под попивателната. До днешна дата Маскарадът Дъсиана бе надвишил малко двеста хиляди долара. Това е нищо, помисли си Лиа, след като откъслечни спомени от предишната нощ се появиха в съзнанието й. Кристъл бе изхарчила почти четиристотин хиляди за две партита с Омар Шариф. Бевърли бе издухала шестстотин хиляди, резервирайки с тази невъзвръщаема сума място на Дъси в бъдеща мисия с космическа совалка. Джослин бе направила като дарение за клуба огромна скулптура на Хаджи, която да бъде поставена зад осемнадесетата дупка на игрището за голф.

Нито един от съпрузите им не бил ентусиазиран по отношение на тези огромни и хазартни разходи. Вивиан запушила устата на своя, като се снабдила е онлайн доклад за кредитите им по Интернет. Отлична стратегия, помисли си Лиа и включи компютъра. Тя поиска справка и чакаше резултатите, когато Пипа влезе с малък, красиво опакован пакет.

— За вас. От Курякин — Пипа наблюдаваше, докато Лиа извади от кутийката диамантена огърлица. — Фантастична е, сеньора!

— Нали ти казах, че цялото мърморене и ръмжене са въздух под налягане.

Усмивката й замръзна:

„На моята обожаема Бинг Бинг. С вечна любов.

Мос“

Тя погледна неразбиращо Пипа.

— Бинг Бинг? Той никога не ме е наричал така.

— Оставете го да ви нарича както си иска. Това е удивителна огърлица, зашеметяваща — с думкащо сърце Пипа мушна картичката в джоба си. — След тридесет минути тръгвате за Риц. Направих ви резервация за целия ден във Вита де Лаго — така през по-голямата част от деня Лиа щеше да бъде навън. — Чувате ли ме, сеньора?

Лиа бе много по-заинтересована от извлечението за състоянието на кредитните им карти, което току-що бе излязло на екрана. Тя дори нямаше представа, че има толкова много карти и че всяка от тях е с двадесет хиляди на червено. Мос все още дължеше четиридесет хиляди за колата. Ипотеката на Каза Боус оставаше четири милиона, подписана от Лиа и Мос Боус. Ипотеката на апартамент в Тръмп Тауър бе два милиона, подписана от Мос Боус и Бинг Бинг Као.

Пипа стоеше като парализирана, докато Лиа свързваше фактите, събираше две и две и бавно проумяваше коя е Бинг Бинг, чието име бе на бележката и ипотеката.

— Той си има любовница — прошепна след цяла вечност тя. Изтича в кухнята и хвърли огърлицата в машината на рязане на отпадъци, като я включи преди някой да успее да я спре.

— Ето какво мисля за Бинг Бинг аз! — крещеше, за да надвика металическото стържене.

Руди нададе вой. Изобщо не го интересуваше прелюбодеянието. Оставаше без машина за рязане на отпадъци!

— Марш от кухнята ми! — викаше той, като размахваше един назъбен нож. — Или ще ти отрежа главата!

Лиа грабна тежък черпак и счупи новата ваза от Френската империя, както и скъпоценния клавесин рококо на Мос. После вдигна тежкия бухал и го изхвърли през прозореца на библиотеката. Тъкмо щеше да започне да разкъсва препарираните птици на Мос, когато Пипа извика:

— Достатъчно, сеньора! Отмъстихте си!

— Дори не съм започнала още! — Лиа вилнееше из Каза Боус, опустошавайки статуетки и антични стенни часовници, докато сребърният черпак заприлича на скулптура от Джакомети. Изтощена, тя се свлече до вратата.

— Как можа да ми причини това, Козмо?

— Връщайте се на работа! — извика Пипа на половин дузина работници, които се бяха събрали около тях. — Трябва да се съвземете и да запазите самообладание — прошепна тя в ухото на Лиа.

— За какво? Първо кучето ми, сега Бинг Бинг! Животът ми е разбит! Край!

Пипа й помогна да се изправи на крака и да се качи по стълбите.

— Трябва да прекарате деня във Вита ди Лаго. Довечера ще бъдете красавицата на най-грандиозния бал, който Лас Вегас е виждал от години. А в понеделник ще бъдете най-новият член на кънтри клуба — а във вторник аз и моята диплома ще бъдем далеч оттук. — Сигурна съм, че е някакво недоразумение. Вие знаете само едната страна на историята.

— Диамантена огърлица „цялата ми любов завинаги“ и любовница. Колко повече ми трябва да знам?

— Повярвайте ми, знам как се чувствате. Имах подобен епизод в Прага преди няколко години.

— Уби ли я?

— Просто си тръгнах. След четири седмици се сгодих.

Пипа отиде до средния гардероб на Лиа. Повече от дрехите, които Дъси бе свалила вчера от закачалките им, все още лежаха на пода. Тя вдигна един бежов плетен костюм.

— Облечете това, хайде!

— Всичките нощи, когато отсъстваше! Месеците, през които работеше до късно! Как съм могла да бъда толкова сляпа?!

— Престанете да се самоизмъчвате, сеньора! Станете и се облечете! Бързо!

Като се облегна на парапета, Пипа издаде няколко заповеди към хората, които се суетяха долу. Как, по дяволите, можа да се случи точно това? Ако Бинг Бинг получеше огърлица, предназначена за Лиа, този път щеше да се върне в Каза Боус с ядрена установка. Тя набра номера на „Безболезнена смяна“ и им нареди веднага да дойдат. Обади се и на мобилния на Кол.

— Тази сутрин Лиа получи диамантена огърлица. Картичката бе адресирана до Бинг Бинг.

— О, мамка му!

— Половината долен етаж е на парчета. Разбити са осем прозореца. Сеньората откри апартамента в Тръмп Тауър.

— Тръгвам натам.

— Остави задника на Мос, ако нямаш нищо против! Освен ако не е много сръчен в събирането на стъкла с прахосмукачка — Пипа проведе един последен телефонен разговор с доктор Цепелин.

— Сеньора Боус току-що откри, че съпругът й има любовница. Вървете във Вита ди Лаго и дръжте ръката й.

— Да направим ли и дълбок масаж на тъканите?

— Можете да изпълните цялата дневна програма заедно.

Лиа излезе от спалнята. Изглеждаше леко отнесена благодарение на успокоителните, които току-що бе изгълтала.

— Защо трябва да ходя в спа центъра, Козмо? — попита тя с детинско гласче.

— Защото доктор Цепелин ще ви чака там — Пипа я поведе по стълбите. — Внимавайте да не се порежете на стъклата — извика тя, като стисна силно ръката на Лиа, докато отваряше вратата. — Веднага се връщам.

Това беше към Дъси, облечена с изключителна блуза от петдесетте години. Пластмасовата огърлица и гривните в стил „хипи“ проблясваха на слънцето. Лицето й изглеждаше опънато, приличаше на гризач под карираната лента за коса.

— Добро утро. Може ли да вляза?

— Не виждате ли, че излизаме, мадам Деймън?

— Господи, Лиа! Да не си минала през сокоизстисквачка?

— Сеньора Боус току-що приключи урока си по балет с Михаил Баришников — отвърна Пипа. — Тя ще прекара остатъка от деня във Вита ди Лаго — Дъси не помръдна.

— Има ли нещо друго, което можем да доставим за вас? Няколко тона черен хайвер, може би?

— Всъщност аз ви нося нещо — Дъси изрови един голям сребърен черпак от дълбочините на чантата си „Прада“. — Това е от двора на крал Едуард Осми. Разбира се, искам да ми го върнете.

— Струва ми се, че имаме дузина черпаци.

— Наистина ли? — Дъси се усмихна триумфално. — Аз чух точно обратното.

Пипа можеше да се закълне, че температурата на тялото на Лиа спадна поне с десет градуса.

— Сеньора, ще можете ли да отидете във Вита ди Лаго сама? Аз имам още много работа тук, а не искам вие да закъснявате.

— Разбира се — Лиа се заклатушка към гаража.

— Позор! — изсумтя Дъси. — Тази жена не става и за Анонимни алкохолици, камо ли за кънтри клуба в Лас Вегас.

— Поздравявам ви за бързината, госпожо Деймън. Вашият информатор също — къщата гъмжеше от хора: можеше да бъде всеки един от тях. — Трябва да ви кажа обаче, че само си загубихте времето, като дойдохте дотук.

— Трябваше да знам дали слухът за буйството й е верен. Аз имам отговорности към членовете на комитета — гласът й стана лукав и ласкателен. — Може ли да вляза вътре?

— Не. Вървете си вкъщи и си играйте с вашите препарирани коне.

Дъси въздъхна.

— Тогава ще се наложи да предположа най-лошото. Ще бъда морално задължена да напиша писмо, в което да отхвърля членството на Лиа в клуба.

— В такъв случай партито се отлага.

— Как смееш да ме изнудваш, Козмо!

— Просто играя по правилата на вашата игра. Резултатът е нула на нула — Пипа се обърна да влезе вътре.

— Почакай! Мога да направя така, че и двете страни да спечелят! — Дъси дръпна Пипа за ръкава. — Ще гарантирам, че Лиа и Мос ще станат членове на клуба.

Пипа знаеше какво следва. Въпреки това попита:

— И каква е цената?

— Ти ще дойдеш да работиш в Кастилио Деймония една година. Ще ти осигуря персонал от двадесет души.

— По-скоро ще отида да обезвредявам мини в Афганистан.

— Шест месеца и тридесет души.

— Един месец и петдесет — отвърна Пипа.

— Три месеца и четиридесет.

— Две седмици и шейсет. Това е последното ми предложение. Тази вечер ще обявите приемането на сеньората в клуба. На бала.

— Но това е невъзможно! До понеделник комитетът няма да се събира.

— Сигурна съм, че знаете как да проведете конферентна връзка. Е, имаме ли сделка?

— Ами аз… Козмо, ти си безмилостен! — шейсет души персонал. Дъси си бе глътнала езика от възхищение. — Добре, дадено!

Те си стиснаха ръцете.

— Как е мадам Уокър днес? — попита Пипа.

— На седмото небе. Получи малка препарирана птичка с разбиващо послание. Сигурно някой си е направил майтап. Че кой човек с всичкия си ще иска да долети при нея?

— Аз й изпратих птичката. И бележката. Намирам я за изключително привлекателна жена.

Дъси изгуби ума и дума.

— Ти?

— Моля, не й казвайте — Пипа отлично знаеше, че по-скоро адът щеше да замръзне, отколкото Дъси да изпълни молбата й. — Предпочитам да я ухажвам от разстояние.

— О, добре. Ти наистина си пълен с изненади — разтреперана до дъното на душата си, Дъси си тръгна. — Ще се видим довечера, Козмо. Не забравяй, че ще бъда Афродита — богинята на пролетта.

— Доколкото си спомням, богинята на пролетта е Персефона.

Пипа затръшна големите порти от боливийско палисандрово дърво. Преди да се обърне, за да погледне фоайето, си пое дълбоко въздух. За нещастие беснеенето на Лиа не бе сън: Каза Боус изглеждаше така, сякаш слоновете Мици и Бобо бяха танцували из къщата. Повредите и разрушенията сигурно бяха за милиони. Докато обмисляше дали да не приложи една оздравителна доза пожар, в коридора запъхтяна дотича Кери.

— Мо! Ела веднага в кухнята. Положението е критично.

Един от готвачите, покрит с кръв, преследваше друг, също покрит с кръв. Двамата се гонеха около кухненския остров. Всеки размахваше нож и трябваше да бъде превързан, с изключение на Руди, който бе зает да пълни триста яребици с ядки и лешници.

— Какво става тук? — извика Пипа.

— Той се опита да извади нещо от мивката, а другият взе, че включи режещия механизъм. — Кери премига на парцали, когато една тава със задушени тиквички се стовари на пода. — Това не е хубаво.

— Да хванем първия.

— Ти луд ли си? Той ще ни обезглави. Не виждаш ли, че са като подивели кучета?

Кучета! Ами да!

— Имам нещо наум.

Пипа изтича в стаята си за Мачмейс. Първо натисна белия бутон: над леглото й избухна дъга от ярък пламък. Очевидно оръжието се задействаше с черния бутон. Тя се върна в кухнята и се прицели в лицето на всеки от враждуващите и преследването приключи.

Навън Кол закова мерцедеса на сантиметър от камиона на „Безболезнена смяна“ и взе стъпалата на един дъх. Безпорядъкът във фоайето го остави без дъх. Той тръгна по посока на виковете от кухнята, където група готвачи се търкаляха на пода с ръце върху лицата. Други двама се бореха за нещо в мивката. Руди събираше купчина задушени тиквички и си говореше сам. Пипа стоеше насред тях като Статуята на свободата с вдигната ръка.

Той я изведе на патиото.

— Значи наистина всичко е излязло извън контрол — спокойно нави ръкавите си. — Да се хващаме за работа.

 

 

За следващите часове Пипа щеше да си спомня само едно нещо: че Кол беше там. Той не само успя да почисти Каза Боус, но и да убеди Антиквариат де Наполеон да му даде под наем почти всичко от магазина. Замести петимата готвачи и спаси почти половината диамантена огърлица от машината за рязане на отпадъци. Прие всички доставчици. Когато Лиа и доктор Цепелин се върнаха от Вита ди Лаго, той ги изпрати горе и им нареди да слязат в чак осем, направо за приема. Всички счупени прозорци бяха поправени. Руди започна да изнася ексцентричната храна от кухнята. Оркестърът, тигрите и барбекюто пристигнаха. Слънцето залезе. Запалиха свещите.

Десет минути преди осем Кол се отпусна на един диван. Усмихна се уморено на Пипа, която се бе срутила на същия диван само преди няколко минути.

— Да хвърляме ли ези-тура за банята, Козмо?

— Върви пръв.

— Не знам. Имаш вид на човек, който се нуждае от сериозна баня.

— Нуждая се от сериозно питие.

— По-късно. Все още не сме излезли от блатото.

Ако знаеш колко си прав! Теън още не бе видяла павилионите!

— Къде е Мос?

— Ще дойде точно в осем — не беше моментът да й разкрие, че след получаването на огърлицата за жената на Мос Бинг Бинг бе отишла във „Файн Фидърс“ и бе размазала буквално на пух и прах собственика й. — Знаеш ли какво? Стой тук и си почивай. Аз ще се преоблека.

Пипа затвори очи. Откакто Кол беше в къщата, тя се чувстваше в безопасност. Не беше се чувствала така нито с Ланс, нито с Андре. Може би трябваше да го помоли да задържи Теън извън павилионите. Не можеше да измисли начин да я държи далеч от задния двор, освен да я върже.

След известно време един топъл дъх докосна лицето й.

— Той ред е.

Кол се бе навел над нея, прясно избръснат. Носеше ръчно ушит смокинг и изглеждаше изумително.

— Трябва да съм задрямал — рече тя.

— Това беше целта, Козмо.

Пипа се изкъпа и облече чиста униформа. Сложи няколко допълнителни капки лепило на мустаците си. Почисти очилата и отвори малката червена кутийка, която кой знае как се бе появила на масичката й. От Картие с бележка: „Кураж тази вечер“.

Предполагайки, че това бе третата последица от чувството за вина, преследващо Мос, тя извади една диамантена игла, на която бе написано: „КОЗМО“.

Изглеждаше идеално на яката й. Чувствайки се леко безразсъдна, напарфюмира шията си с „Теън“. Преди да се качи горе, пъхна оръжието Мачмейс в джоба си.

— Хубаво — рече Кол. И това ако не бе най-сдържаната похвала на годината! — Имаш нов одеколон?

— Останали ми бяха няколко капки. За специални случаи.

— Предстои ни страхотно парти, Козмо. Ако то не ти донесе дипломата, нищо друго няма да може — кой знае защо думите му я накара да потръпне. — Да направим последен преглед преди отгоре ни да се изсипе истински потоп.

Пипа едва не го хвана подръка, докато преминаваха през Каза Боус.

— Откъде знаеш толкова много за приемите?

— Наблюдавах майка ми в действие, както и много други хора.

Точно в осем започнаха да пристигат бляскави автомобили. Каза Боус се напълни с жени, облечени като ягуари, петнисти коне, соколи и пуми. Мъжете им бяха издокарани като шофьори, макар и с много пайети и индийски десени. Добронамереността плуваше по реки от шампанско. Пипа намери Лиа да циркулира от павилион в павилион заедно с терапевта си. Тя щеше да остане навън цялата вечер; Мос трябваше да стои в къщата. По никакъв повод двамата не биваше да се доближават на по-малко от петдесет метра.

— Сеньора, изглеждате зашеметяващо! — одобри тоалета й Пипа.

Това бе самата истина, Лиа наистина изглеждаше така. Накитът от щраусови пера на главата й се издигаше цели три стъпки над ордата. Хиляди жълти, бели и черни пера подчертаваха формите й. Само от много близо човек можеше да види, че очите й са червени.

— Още една дреболия от любовницата ти? — попита Лиа, като забеляза иглата. — Ти трябва да си страхотен жребец, Козмо.

Пипа стисна ръката й.

— Това ще бъде истинска нощ на триумфа.

Лиа се отдалечи с доктора и чаша шампанско. Каквото и успокоително да й беше дал, очевидно действаше отлично. Пипа отиде в спалнята на Лиа, и пъхна четири хапчета в джоба си. Сетне се върна при вратите от боливийско палисандрово дърво, където Мос наблюдаваше хората, които нахлуваха в къщата. С черната ливрея със златни, копчета приличаше на собственик на погребално бюро. Пипа забеляза две успоредни резки върху бузата му и следи от зъби по ухото.

— Как се справяте, сеньор Боус?

— Без коментар.

— Благодаря много за иглата.

— Мога да мина и без твоя сарказъм — той стисна ръката на една жена толкова силно, че тя се намръщи. — Очарован съм да ви видя — направи същото и със съпруга, който получи ръкостискане като менгеме. — Погледни тези врати — изсумтя Мос, когато двойката отмина. — Изглеждат сякаш са участвали в борба, с бикове.

Пипа трябваше да признае, че Лиа бе нанесла значителни щети с черпака.

— Сеньората беше силно разстроена.

— Здравейте — рече Мос, стискайки поредната женска ръка до болка и бутайки мъжа вътре. — От всички тези шофьори тръпки ме полазват.

— Внимавайте, сеньор. На един от тях трябва да дадете наградата за най-добър костюм.

— О, Боже! Я виж кой е тук! Булката на Франкенщайн.

Лицето на Дъси и горната част на тялото й бяха покрити със зелено-златиста боя. Гърдите й бяха натикани в златисто бюстие и приличаха на чифт потъмнели трофеи Ломбарди^[1]. Носеше златисти шалвари. Зелена роба от органза покриваше всичко златисто като смог над Мексико Сити. Бижутата й, цяло ято от ръчно произведени златни пеперуди, бяха повече наказание, отколкото украшение. В перуката й с дължина до кръста, имаше копринени цветя и тиара, която напомняше за решетка на камина.

Мос пое облечената й в зелена ръкавица ръка.

— Какво въображение!

— Ох!

След нейната ръка той смачка и ръката на Харлън.

— А откъде идва вашият шофьор? От „Стар Трек“ ли?

— Харлън е облечен с униформата на швейцарската гвардия — просъска Дъси. — Папа Йоан Павел Втори лично е благословил тази униформа.

— Хич не ми пука кой я е благословил. Прилича на метеорологичен чорап^[2].

— Костюмът ви е божествен, мадам Деймън! — намеси се с поклон Пипа.

— Благодаря ти, Козмо. Твоето мнение означава много за мен.

— Сеньор Боус — прошепна Пипа, след като двойката влезе вътре. — Моля ви, въздържайте се. Аз сключих сделка с мадам Деймън, но тя все още може да промени решението си.

Очите на Мос бяха обърнати към един облак от бяла коприна, дантела, кринолин и сатен, който пристъпваше по стълбите на Каза Боус. Дори истинската Мария Антоанета не бе пристъпвала с повече високомерие и надменност на собствената си коронация, колкото Теън Уокър, чиято перука, висока три стъпки, бяло напудрено лице, диаманти, брошка и обици накараха много хора да зяпнат с уста. Препарираната птичка бе кацнала на перуката й като черешка върху планина от сладолед.

— Добър вечер, мадам — рече Пипа. Щеше да се пръсне от гордост заради майка си.

Без да й обръща никакво внимание, Теън подуши въздуха. Парфюмът й бе ужасно познат. Но наоколо нямаше жена: вероятно собственият й лак за коса караше обонянието й да халюцинира. Тя подаде ръка на домакина.

— Добър вечер, Мос.

За пръв път тази вечер той не стисна нечии пръсти така, че да ги превърне в каша. Просто гледаше като омагьосан, с обожание и преклонение, птичката в косата й.

— Това е венецуелска черно качулата червена кадънка. Caduels cucullata. Не вярвах, че ще доживея да я видя — той целуна ръката на Теън. — Може ли да я пипна?

Теън завъртя очи.

— Аз нося скъпоценни камъни за два милиона, а той забеляза птичката в косата ми — въздъхна тя, като се обърна с подигравателно отчаяние към двойката, която стоеше зад нея.

— Тази „птичка“ струва два пъти колкото камъните ви, скъпа. През последния половин век са забелязани не повече от пет такива.

По бузите на Теън изби червенина, докато тълпата, която се оформи зад нея, започна да негодува. Тази сутрин едва не бе изхвърлила подаръка на Пипа в боклука. В последния момент реши да я закачи в перуката си, така че да не изглежда твърде бледа до натруфената Дъси.

— Отлично съм запозната с редкостта й, сър.

— Откъде я намерихте?

— Задавате подобен въпрос преди дори да ми предложите чаша шампанско? Грубиян!

Пипа взе една чаша от таблата за сервиране и пусна четирите малки хапчета в шампанското. Не знаеше докъде щеше да стигне тази работа с кадънката, но искаше да бъде сигурна, че Теън няма да фокусира вниманието си върху гондолите и павилионите на Розамънд — крехкото й добро настроение можеше да се сгромоляса завинаги.

— Шампанско, госпожо Уокър?

Прости ми, мамо!

— Червена кадънка с черна качулка — повтори Теън, поглъщайки цялата чаша. — Има ли черна кадънка с червена качулка, Мос?

— Не. Няма.

Намръщена и разочарована от липсата на творчество у господ Бог, Теън взе втора чаша от минаващия наблизо сервитьор с табла.

— Мразя единствените екземпляри.

— Елате с мен в библиотеката. Ще ви покажа енциклопедия за канарчетата. Погрижи се за пристигащата кола, Козмо — като хвана Теън подръка Мос я поведе.

— Каква кола изобразява костюмът на тази жена? — попита следващата гостенка.

— Гранд Маркиза, така мисля — успокоена, че майка й и Мос поне за малко ще изчезнат, Пипа остана на вратата, за да приветства пристигащите гости. На всеки петнадесет минути Кол идваше да я навести. Тя винаги го питаше дали е видял Мос и мадам Уокър да излизат от библиотеката. Отговорът винаги бе не.

— Нещата в павилиона се нажежиха — съобщи накрая той. — Дъси танцува, по-скоро вилнее.

— А къде е сеньора Боус?

— Седи във фонтана. Мисли си, че е патока Доналд Дъг.

Пипа бе направо слисана.

— А какво прави терапевтът й?

— Седи до нея и кряка като патица. Харесва ми иглата ти. Отново благодарност за специални услуги?

— Не е твоя работа. Опитай се да намериш Кери, моля те! Може да посреща гостите за малко.

Кери не можеше да бъде открита никъде, дори и на алеята за боулинг при бирата и бодигардовете. В дванадесет без четвърт Пипа постави един Арлекин на вратата.

— Ако се появи азиатка с оръжие, за нищо на света не я пускай! Ясно ли е?

Лиа наистина седеше в басейна и играеше на „пържоли“ с терапевта.

— Сеньора — прошепна й Пипа, прегазвайки през водата, — станете. Време е за презентацията.

— Мисля, че Лиа би трябвало да остане там, където е щастлива — намеси се терапевтът.

Добре. Пипа отиде в павилиона. Гостите нагъваха говеждо, стриди, раци, задушен заек, пудинг, пъпеши и задушени зеленчуци, сякаш устите им са били зашити или вързани месеци наред.

Пияната Дъси тропаше по дансинга, натрапвайки се на всеки мъж, който можеше да докопа от тълпата. Зеленият грим отчасти се бе изтрил, придавайки й опозорения вид на Саломе^[3] и Норма Дезмънд^[4]. Нищо чудно, че Харлън бе напуснал кораба.

— Аз съм Парсипани, богинята на пролетта — викаше тя, развързвайки корсета си с още един инч и придърпвайки следващия шофьор на паркета. — Танцувай с мен!

За да минава времето, зяпачите се обзалагаха кога тоалетът й ще се свлече и коя от гърдите й ще лъсне първо. Пипа почука на вратата на библиотеката.

— Сеньор Боус, време е за презентацията.

Отнякъде се появи Кол.

— Да подкарам ли стадото към трибуната?

— Много е тихо там вътре. Не ми харесва.

Парфюмът й го подлудяваше. Той се бореше с поредното си непреодолимо желание да отлепи мустаците й със зъби.

— Вероятно правят нещо на кушетката.

— Глупости! Това е смешно! Няма да чакам повече! Влизам! — избухна във възмущение Пипа.

Тя отвори вратата. Мос лежеше на пода и тихо стенеше. Изглеждаше така, сякаш е бил атакуван от дузина хищника и бейзболна бухалка. Теън лежеше на дивана. Спеше.

Кол произнесе в яката си.

— Той е на земята. В библиотеката.

Отнякъде се появи Дъси. Безпощадното танцуване не бе допринесло за промяна в цвета на кожата й, която си оставаше зелена.

— Козмо, часът е дванадесет без пет. Искам презентацията ми да бъде точно в полу…

В този момент забеляза Мос и нададе вик, който можеше да се чуе в три часови пояса.

Скачайки като дива котка, Кол сложи ръка на устата й. Тя го удряше с лакът в стомаха, докато той изгуби търпение и приложи една хватка от карате. Дъси се свлече на земята като чувал с картофи.

— Сега е по-добре — Кол я завлече и положи на един празен стол.

Междувременно Пипа се опитваше да събуди Теън, но без успех. Под пластовете коприна и дантели успя да напипа слаб пулс.

— Дрогирана е — когато Кол застана до нея, добави. — Аз го направих.

Той сложи два пръста на шията й.

— Ще се оправи.

— Извикай проклетата бърза помощ! — изкрещя му тя. На вратата се появиха Лиа и д-р Цепелин, дрехите им капеха и оставяха мокра пътечка зад тях. Лиа смътно разпозна рубинената огърлица, но високата перука на Теън я обърка.

— Това Бинг Бинг ли е? — тя направи няколко нестабилни крачки напред.

— Стой далеч от нея! Това е госпожа Уокър!

Предполагайки, че щом някой има толкова бледо лице, трябва да е мъртъв, Лиа припадна. Доктор Цепелин покри устата си с ръка и изтича навън.

Докато Кол настани припадналата Лиа на последния свободен стол, в стаята влезе един Арлекин. Той свали маската, си и коленичи над Мос. Пипа се отдръпна с ужас и отвращение, когато разпозна червенокосата жена, която бе видяла предишния ден да влиза в лимузината на Кол.

— Коя сте вие? — попита тя.

— Специален агент Балард — отговори вместо нея Кол. — От ФБР.

Жената отстрани малко записващо устройство, закрепено към крака на Мос.

— Кой е направил това?

— Не знам.

— Ще се оправи ли?

— Не се тревожете.

Когато жената излезе, в библиотеката се възцари тишина.

— Какво става всъщност? — попита с глух глас Пипа.

Кол си пое дъх.

— Работя под прикритие за ФБР. Разследваме Мос от месеци. За трафик на забранени стоки. Пране на пари. Аз съм просто камериерът, ясно?

Заедно с „Бърза помощ“ дойдоха и две ченгета: Пипа бе научила от майка си, че когато приемът е за над петдесет души, винаги трябва да има подръка пълен екип.

— Те са добре — осведоми ги Кол за трите жени в безсъзнание. — Той не е.

Мос бе вдигнат на носилка и отведен.

— Какво стана? — попита едното ченге.

— Все още не знаем — Кол се представи като камериер. — Името му е Мос Боус.

— Той ли е шофьорът тук?

— Не, къщата е негова. Всички мъже гости са облечени като шофьори тази вечер.

— А тези кои са?

Момичета на повикване? Компаньонки? Едва ли, две от тях бяха попрехвърлили годинките.

— Това е сеньора Боус, съпругата на Мос. Тази е Дъси Деймън. А тази — Теън Уокър. Приятели на семейството. Те не са ранени.

— А вие кой сте?

Това пък що за странна птица беше? Момиче, момче или какво?

— Козмо ди Пише, майордом в Каза Боус.

— Има ли наркотици?

— Само алкохол — бързо отговори Кол. — Козмо и аз намерихме Боус да лежи на земята. Мадам Уокър спеше на дивана. Другите две дойдоха след това, влязоха и припаднаха.

— Голямо припадане е паднало.

Лиа дойде на себе си и видя двама мъже в униформа. Реши, че са бодигардове, и им каза:

— Бирата е на алеята за боулинг, момчета.

— Благодарим, но сме на работа. Съпругът ви е пострадал сериозно.

— Ураааа!

— Сеньора!

— Защо казахте това, госпожо Боус?

— Попитайте шибаната му любовница — Лиа се заклатушка към вратата.

— Вие! Ди Пише! — излая полицаят. — Стойте тук. И вие също, госпожо Боус.

Лиа се върна на мястото си, а Дъси дойде на себе си.

— Какво е станало?

— Опитваме се да установим. Кажете ни какво правихте тази вечер.

— Танцувах с цял легион адмирали. Това парти е в моя чест. Наскоро ме приеха в Дружеството на притежателите на Бентли — тя изведнъж се сети и ахна. — Козмо! Закъсняхме за церемонията. Трябва да се върнем в павилиона.

— Кой смятате, че ще ви представи, госпожо? Сеньор Боус е в линейката. Жена му е в шок.

Дъси недоволно тропна с обувката си по пода.

— Би трябвало да знам, че ще стане така. Лиа е позорно безотговорна. На нея не може да се разчита. А Мос е готов на всичко, за да ме провали.

— В това число да се удари сам по главата с тъп предмет?

Дъси притисна устата си с ръце. Устните й трепереха, докато сълзите закапаха по зелените й бузи.

— Нямах представа, че е толкова злобен!

Клепачите на Теън трепнаха. Тя излезе от странния си сън, включващ нейния парфюм и десет акра бяла рокля.

— Пипа?

— Отново споменава проклетата си дъщеря — измърмори Дъси. — Събуди се, звездичке! В безопасност си.

Пипа помогна на майка си да седне. Като по чудо перуката на Теън бе останала непокътната. Тя се огледа из библиотеката, опитвайки се да събере частиците заедно. Нищо не се връзваше, особено ченгетата.

— Пак ли съм направила нещо?

— Не — увери я Пипа. — Сеньор Боус ви показваше книга с червената качулата кадънка. Спомняте ли си?

— Смътно.

— Ще трябва да се напънеш малко повече — намуси се Дъси.

— Какво е кадънка, госпожо Уокър? — попита един полицай.

— Рядко венецуелско канарче. През последния половин век са забелязани само пет. Моето струва повече от четири милиона.

— Надявам се, че не говориш за жалката птичка в косата ти.

Теън посегна с ръка.

— Няма я! Някой е откраднал птичката ми!

— Опита ли се Боус да я вземе от вас? Затова ли го халосахте по главата?

Теън погледна учудено полицая.

— Да го халосам ли? Думата не ми е позната.

Полицаят забеляза полуотворено чекмедже на писалището на Мос в стил Луи Четиринадесети. Изглежда беше изпразнено. Като си сложи латексова ръкавица, той извади купчина химикалки, пачка хартия с водния знак на Каза Боус, шест чифта копчета за ръкавели и три златни тухлички.

— Госпожо Боус — извика той на Лиа, която седеше в унес и си играеше с щраусовите пера, — кажете ми дали това е онова, което си мисля!

Лиа погледна към него.

— Да, това са златни кюлчета.

— Защо са в чекмеджето на писалището?

— Мос ги държеше да са му подръка, за да може да раздава подкупи и да си осигури по-предно място в опашката за бензин в случай на петролна криза.

— Какво друго имаше в това чекмедже? Освен тези стари златни тухлички?

— Откъде мога да зная! Попитайте камериера му.

Полицаят започна да се дразни от странните думи, които използваха тези хора.

— Какво е това по-точно?

— Човекът, който го облича — осведоми го любезно Теън. — Той избира вратовръзките и чорапите, глади идеално ризите и следи всяка част от облеклото на господаря му да бъде в перфектно състояние. Освен това изпълнява ролята на личен секретар, урежда важни светски ангажименти, като среща при маникюриста, фризьора, доктора и учителя по тенис. Първокласният камериер трябва също така да разхожда кучето, да кара лимузина, да тича до банкомата и да сервира закуската в леглото.

— О, и аз си имам един такъв вкъщи — рече ченгето. — Жена ми.

Никой не се разсмя, с изключение на другото ченге.

— Добре, Кол. Какво правихте вие цялата вечер?

— Посрещах и придружавах четиристотин гости.

Теън се намръщи на Пипа.

— Козмо, ти си позволил на камериера да върши това?

— Кол не е просто камериер, госпожо Уокър.

Единият от полицаите наостри уши.

— Вие двамата да не сте нещо повече от камериер и майорхомо?

— Домо — поправи го Пипа и лицето й пламна. — Нашата връзка е строго професионална.

— Както и да е. Кол, вие случайно да сте надникнал в библиотеката по някое време?

— Никога не надничам там, където работодателят ми има лична среща. Нито Козмо.

За нещастие това върна съмненията към Теън и огънят се пренесе отново върху нея. Вниманието на полицая бе привлечено от ненормално високата перука — цяла Еверест от бели къдрици. Там спокойно можеше да се скрие бухалка.

— Ще имате ли нещо против да свалите тази шапка?

— Със сигурност ще имам.

Когато той пристъпи към нея, Теън сграбчи отварачката за писма на Мос от масичката.

— Да не сте посмял да ме докоснете!

На свой ред Пипа скочи и застана между полицая и острото като стъкло острие.

— Офицер! Моля ви! Да накарате една дама да свали перуката си е все едно да й кажете да се съблече гола. Просто не можете да го направите.

— Тогава ще дойде с нас в участъка — отвърна полицаят. — Там ще може да я свали в килията и никой няма да я види.

— В затвора? Отново? Не! — докато Теън с нестабилна стъпка се опита да се скрие зад шкафа с книги зад писалището, обръчите на полата й се закачиха на два глобуса. — Ще ме арестувате ли?

През главата на Пипа като електрически ток мина мисълта, че майка й както винаги носи малкия си пистолет, закачен на жартиер малко над коляното.

— Оставете тези белезници! — развика се тя на полицая. — Госпожа Уокър не е направила нещо лошо!

— Тя ме заплаши с опасно оръжие. И е била единственият човек в стаята, когато Боус е бил нападнат.

Преди нещата да станат още по-лоши Пипа хвана Теън за ръката.

— Дайте ми този нож за писма, госпожо Уокър! — заповяда тя тихо, но твърдо. — Сега. Веднага.

След дълга пауза Теън се подчини.

— Моля, седнете. Нека да сваля тези тесни стари обувки от краката ви. Ще се почувствате много по-добре — Пипа погледна строго полицая, който стоеше зад тях. — Може ли да не гледате, сър? Само съпругът може да види глезените на една дама.

Полицаят погледна встрани, клатейки недоволно глава.

Пипа плъзна ръка под роклята на Теън и намери пистолета над коляното на майка си.

— Козмо! Ръцете ти са ледени!

— Какво става там?

— Нищо, господин офицер — тя пъхна компрометиращото оръжие в джоба си.

Гласът. Парфюмът. Теън прокара ръка по лицето й. Зави й се свят, всичко започна да се върти.

— Козмо? — попита плахо тя, като се огледа из стаята. — Пипа?

— Стегни се, звездичке, ела на себе си! — изкудкудяка Дъси. — Ти лиши дъщеря си от наследство. Отказа се от нея. Тя повече не съществува и трябва да я забравиш. Козмо е майордом на Лиа. За момента — добави тя, преди да се обърне към полицая. — Напоследък Теън преживя голяма семейна драма. Срещу нея са заведени куп дела. Разумът й разбъркан. Напада разни хора от единия до другия бряг без причина. Вкара едно мазерати в плувния басейн на мотел в Далас, посещаван от проститутки. Миналата седмица я намерих в лондонския „Хародс“ да пробва костюм, който излезе от мода още преди четири години. И това ако не е деменция, тогава не знам какво е — тя въздъхна тежко. — И всичко заради онова проклето момиче.

— Ако кажеш още една дума за дъщеря ми, ще те накарам да изядеш тиарата на главата си!

Пипа отиде до стола на Дъси.

— Мълчете, не казвайте нищо. И без това с нищо не помагате.

— Прости ми, забравих — разсмя се Дъси. — Ти сваляш знаменитата госпожа Уокър. Нали й прати умрялата птичка.

— Знаех си, че има нещо странно в това момче — прошепна единият полицай на другия.

— Една препарирана птичка не е мъртва птичка — изръмжа Теън. — Дъси, ти трябва да си последният човек, който би критикувал препарирането, като се има предвид, че циците ти приличаха на два смачкани умрели голи охлюва, преди да отидеш в Рангун.

— Ах ти, кучко такава! Поне не насилвах една развратница да се жени за куотърбек!

Теън все пак успя да докопа зелената шия на Дъси с двете си ръце преди полицаят да я изведе от библиотеката.

— Тази жена е вървяща атомна бомба — задавено произнесе Дъси, хващайки се за гърлото.

— А вие сте още по-лоша — скастри я полицаят. — Махайте се, преди да съм ви затворил заедно с нея.

Кол стисна с ръка рамото на Пипа.

— Запази спокойствие — рече съвсем тихо. — Нуждаем се от теб тук.

След като се увери, че Мос е в линейката, агент Балард се върна в библиотеката.

— Откъде взехте този костюм, госпожо Боус?

— Направи го специално за мен дизайнерът от фирмата на мъжа ми.

Балард издърпа едно черно перо от корсажа.

— Това е перо от тасманийско шарено какаду. Защитен вид.

— Ах, този негодник! Значи ме е облякъл с незаконни пера?

— Ще трябва да конфискуваме костюма ви като доказателство.

— Добре, но аз не нося бельо.

— Ще ви заведа горе.

След като Лиа и агент Балард излязоха, Пипа попита:

— Кога мога да освободя госпожа Уокър от участъка? Когато някой е нападнал Мос, тя е спала.

— Защо казваш това, Шерлок?

Пипа погледна умолително Кол, който обаче не каза нищо.

— Членовете на семейство Уокър не удрят враговете си в тила. Те ги застрелват в гърдите, като почтени хора.

— Благодаря за проницателността. А сега върви да си срешиш мустака.

Пипа затръшна вратата с все сила, но това почти не се забеляза в Каза Боус, където вече се вихреше истинска вакханалия от пайети, алкохол, музика и танци. Тигрите изпълняваха разни номера срещу подхвърлена пълнена яребица. Пипа отиде до вратата, където часовоят, който бе оставила, все още стоеше на пост. Струваше й се, че има два пъти повече Арлекини отпреди, но не бе сигурна.

— Всичко под контрол ли е?

— Една приказна кръстница току-що отпътува с полицейска кола — отвърна Арлекинът. — Ругаеше като хамалин.

В кухнята Пипа откри Руди, който беше пред апоплектичен удар, защото никой не ядеше неговите езици, миди, задушен заек и змиорки. Когато се упъти към задния двор, мобилният й телефон иззвъня: беше Шелдън. Предполагайки, че Теън му се е обадила на път към затвора, Пипа отговори, преди да чуе гласа му дори:

— Аз ще платя гаранцията, колкото и да струва.

— Каква гаранция? — адвокатът не искаше и да знае какво точно иска да каже. — Открих офицер Пиърс. Продава коли втора употреба в Милуоки.

— Изпрати му билет за Вегас. Може да вземе своето ново мазерати още утре.

— На същия адрес, на който пратих мустаците ли?

— Да. Чул ли си вчера мама?

— Доколкото знам, тя е в Лондон на пазар — Шелдън чу силната музика. — Отново ли купонясваш?

— Работя. Какво е наказанието за незаконно носене на оръжие в Невада?

— При първо нарушение трябва да си направил голям гаф.

— Ако удариш някого по главата толкова силно, че да отиде в болница, брои ли се за голям гаф?

— Господи! В какво си се забъркала този път?

Пипа затвори телефона и отиде на двора, където Дъси бе решила да започне собственото си представяне. Тя се бе настанила в една гондола в плувния басейн, където гравираната табелка, удостоверяваща членството й в Дружеството на притежателите на „Бентли“, бе поставена на статив, покрит с плат. Докато гондолата се носеше по водата, Дъси чакаше тълпата да се усмири и да запази почтителна тишина. Тъй като това не стана, тя хвърли две кошници с цветни аранжименти във водата. И това не привлече вниманието им.

Забеляза безжичен микрофон върху една възглавница.

— Добре дошли на Маскарада Дъсиана! Каква прекрасна вечер! Първо имам няколко новини. Мос Боус беше нападнат в библиотеката си. Ако някой от присъстващите тук го е направил, моля да съобщи на Лиа, за да може да му благодари лично.

Разнесе се несигурен смях.

— Давай по същество — извика някой.

— По същество е това — Дъси дръпна плата от табелката. „На Дъсила Деймън, в знак, че е закупила своята десета кола марка «Бентли».“

— Не е ли великолепно?

Пет персийски пъпеша, хвърлени от различни страни на басейна, полетяха във въздуха. И удариха или табелката, или самата Дъси.

— Как смеете — запелтечи тя, докато от устата й хвърчаха слюнки.

— Хей, плашило такова! Що не ходиш да се чукаш! — извика някой, докато втора партида пъпеши намериха своята цел.

Пеги Стоутмайер, единствената личност в Каза Боус, чиято мечта не бе разбита от Дъси, затича към дъската за скокове. Тя не можа да прецени правилно разстоянието, пък и не виждаше добре заради маската си на ястреб. Хвана греблото на гондолата, загуби равновесие и цопна във водата, като при това обърна и лодката. Когато Дъси потъна във водата като отвес, избухнаха одобрителни аплодисменти.

— Мадам Деймън! — извика Пипа и скочи. Тази проява на героизъм обаче бе излишна. Дъси бе паднала в плиткия край, но Пипа нямаше начин да знае това. Пеги Стоутмайер пляскаше с ръце като патица към стълбичката в дълбоката част, чувствайки се като морж във водата.

Пипа отиде в кабината, за да вземе кадифен халат за Дъси. За голяма своя погнуса откри, че мястото току-що е било използвано за прелюбодеяние. На пода се търкаляха чифт червени найлонови гащички и оранжев мъжки колан. Като пъхна и двете вещи в джоба си с намерението да ги изхвърли в първото кошче, Пипа взе чист халат и се върна при басейна.

— Защо хвърлят разни неща по мен? — попита мократа като кокошка богиня на пролетта. В този миг съгледа любовника си Харлън. — Дай ми сакото си! Няма да си отида оттук облечена в кадифен бански халат.

Той се лиши от половината си униформа на швейцарски гвардеец, без да знае, че по горната част на тялото му се кръстосваха пресни любовни следи. За щастие Дъси имаше очи само за табелката, която плуваше под дъската за скокове.

— Извади я, Харлън!

Пипа ги изпрати до вратата.

— Никога няма да забравя ужаса от тази нощ, Козмо — закани се Дъси, качвайки се в бентлито си. — Към къщи, Хорейшио!

Пипа гледа след тях, докато колата се изгуби от погледа й. Беше сигурна, че с нея отпътува и дипломата й. Стоеше като в транс й от дрехите й капеше вода, докато един от Арлекините не мина покрай нея.

— Оправи си мустаците, сладурче — прошепна той.

Десният отново се бе смъкнал надолу.

— Благодаря.

Тя отиде в стаята си. Облече суха униформа и сложи ново лепило на мустаците. Докато поставяше иглата, на вратата се почука. Кол. Изглеждаше разтревожен, но убийствено хубав.

— Хиляди благодарности, че ме остави на сухо — тросна му се Пипа. Беше направо бясна. — Ти просто ме провали.

Той стоеше на вратата.

— Работя под прикритие шест месеца. И все още работя.

— Знаеш, че госпожа Уокър не е наранила Мос.

Кол я погледна в очите.

— Всъщност не знам.

— Ако беше го направила, щеше да говори по телефона с адвокатите си на следващата минута. Отрядът й за бързо реагиране щеше вече да е тук и да похапва от бекасите на Руди.

— Ти изглежда знаеш много неща за Теън Уокър — подхвърли ядосано Кол. Беше й казал, че е агент от ФБР. Но в отговор Пипа не бе направила своето признание.

— Естествено. Тя ми е майка.

За нейна изненада той остана невъзмутим и сякаш не бе изненадан.

— Благодаря ти, че все пак ми каза.

— Бинг Бинг може да се е промъкнала маскирана като Арлекин.

— Не ми се вярва, тя е под денонощно наблюдение.

— Мос може да е паднал сам от стълбата — не бе необходима особено силна гравитация за това. — Какво взе приятелката ти от чорапа му?

— Една карта с памет, която ще го отстрани за дълго време. А ти какво взе от обувката на майка си?

Значи беше видял? Браво!

— Пистолетът й.

— Това бе рисковано, Козмо, а също и неразумно. Къде е той?

— В джоба ми.

Кол го конфискува.

— Майка ти е съвършена актриса. Убеди ме, че никога преди не те е виждала.

Лицето на Пипа запламтя, стана й горещо, все едно я заля лава.

— Тя наистина не знае, че съм аз. Изглеждам доста по-различно от последния път, когато ме видя.

— А каква беше тази история с отлъчената дъщеря? За сестра ти ли става дума? Звучеше ужасно.

— Просто я споходи лош късмет — беше всичко, което успя да измисли Пипа. — Сега, ако ме извиниш, ще отида да платя гаранцията на Теън и да я извадя от затвора.

— Не може да напускаш къщата. Трябва да закрием приема. Бъди спокоен, на майка ти няма дай се случи нищо през следващите няколко часа.

Те се върнаха на двора, където Маскарадът Дъсиана бушуваше с пълна сила. Около три сутринта се появиха Лиа, терапевтът й и изчезналата болонка Тициан. Като се вземат предвид обстоятелствата и всичко, което се бе случило тази вечер, Лиа изглеждаше необичайно сияеща и щастлива.

— Ето къде си бил, Козмо! Доктор Цепелин и аз се връщаме от Бинг Бинг. Той смяташе, че трябва да се срещна лице в лице с нея, и се оказа напълно прав. Можеш ли да си представиш? Този негодник Мос беше дал моето куче на любовницата си!

— Само за една седмица — намеси се докторът. — Но въпреки това няма извинение.

Лиа зарови носа си в козината на Тициан.

— Имахме пречистващо преживяване. ФБР я арестува. Пада й се, задето се е опитала да ме облече в незаконно внесени пера от шарено какаду.

Пипа се начумери на доктора, който изглеждаше особено горд от работата си.

— Не трябва ли да бъдете в спешното отделение до съпруга си, сеньора?

— Сигурно се шегуваш! Къде е Дъси? Искам да я замеря с една слива. Тази вечер доктор Цепелин и аз ще се разделим с всички мои потисници.

— Отиде си у тях. Танците я изтощиха.

Телефонът на Кол иззвъня, докато Лиа и нейният еманципатор се отдалечиха.

— Обади ми се агент Балард — съобщи той, като затвори. — Арестувала е Мос веднага щом е дошъл в съзнание.

— Тя партньорка ли е?

— Тя ми е шеф. Работим заедно по случая шест месеца — това, което припламна в очите й, искра на ревност ли беше? Алилуя! — Ако имаш предвид интимен партньор — не. Нямам — набий си това в дебелата глава и го запомни веднъж завинаги, Козмо!

От главата до петите през тялото й премина истинско цунами от изчервяване. Той нямаше гадже, не, не, не! Сърцето й сякаш излетя от клетка и се извиси високо над Каза Боус. Като в мъгла Пипа продължи да изпраща гостите. Само неколцина се сетиха да попитат за Мос и Лиа, но никой не изглеждаше ни най-малко засегнат от липсата им. Кол идваше на всеки час, за да я провери дали все още стои на краката си. На зазоряване на алеята бяха останали само няколко коли. Понеже не искаше да си ходи, докато Руди все още изнасяше храна, семейство Стоутмайер започна турнир по бридж в първата бална зала. Няколко пияни гости спяха по гондолите. Един октет от акордеонисти седеше по бельо в джакузито.

Лиа откри Пипа при входната врата.

— Това беше велико парти, Козмо. Ти си най-добрият!

Пипа позволи да бъде прегърната.

— Сигурна съм, че госпожа Деймън ще се обади с чудесна новина всеки момент.

— Може да вземе своя кънтри клуб и да си го завре… нали знаеш къде. Развеждам се е Мос и се връщам в танцовия състав! Там ми е мястото! Там съм била най-щастлива!

Докато се сбогуваха с малкото останали замаяни гости, Кери се появи с черпака на Дъси.

— Какво да правим с това грозно нещо?

— Дай ми го.

Докато изваждаше мазератито от гаража, се появи Кол.

— Къде отиваш?

— Да върна черпака на Дъси. После ще извадя майка ми от затвора.

— Имаш ли нещо против да дойда с теб? Току-що открихме, че Мос е превел шейсет хиляди долара по сметката на Харлън. Трябва да му задам няколко въпроса.

Двамата пътуваха в пълно мълчание. Кол се хвана, че не откъсва очи от жакета на Пипа. Под сивия вълнен плат се криеха две гърди, които желаеха да бъдат… еманципирани. А бедрата й… Всеки път, когато натиснеше съединителя, дългите гладки мускули се очертаваха и вълнуваха под копринения панталон. Искаше да изхвърли очилата й през прозореца и това щеше да бъде венецът на постиженията в живота му. Тя щеше да изглежда фантастично с грим и сенки. И червило! Той едва не простена.

Пипа го погледна.

— Нямаше да се справя без теб.

— Удоволствието беше мое. Наслаждавах се на всеки миг тази вечер — той забеляза огромния черпак на пода. — На Дъси ли е?

— Да. Сребро от епохата на крал Едуард. Тежи цял тон.

През седалките им сякаш премина ток от един милион волта, когато и двамата си помислиха едно и също нещо: дали това не бе оръжието, стоварено главната на Мос?

— Не, не вярвам — рече Пипа.

— Защо?

— Хайде да открием. Бързо! Не искам да изтърва Харлън.

С голямо задоволство установи, че тя сякаш прочете мислите му. Освен това беше природно надарен бърз шофьор: Кол си мислеше, че е умрял и се е възнесъл на небето. Боже, всичко в това момиче му харесваше!

Един червен мустанг профуча покрай тях точно когато пресичаха рова около замъка. Огледалата за обратно виждане на двете коли почти се целунаха на тесния път.

— Тази кола едва не ни удари оня ден — рече Пипа. — Хорейшио! — икономът на Дъси все още стоеше на стъпалата. — Кой беше това?

— Харлън, сър. Той и мадам отиват на летището. Ще посетят Алжир за няколко месеца.

— На кое летище? — имаше три възможности.

— Това, на което е нейният самолет — естествено.

— Благодаря — Пипа затвори прозореца.

— Кое е най-близкото?

— Северен Вегас.

Пипа се отправи на север.

— Набери ми Лиа — Кол изпълни заръката и сложи телефона до ухото й. — На кое летище занесе миглите на госпожа Деймън преди няколко дни? Благодаря.

Пипа натисна рязко спирачката и направи фантастичен J-завой.

— Шофьорското училище — беше обяснението, когато забеляза удивения му поглед. Стрелката на скоростомера хвръкна нагоре.

— Бяхме на грешен път. Ще отлетят от Хендерсън — тя се засмя, когато произнесе името. — Трябваше да се досетя.

За щастие движението беше слабо, за нещастие Харлън също не спазваше никакви правила за ограничение на скоростта. Пипа и Кол пристигнаха на малкото летище минути след неговия червен мустанг.

— ФБР — извика Кол, размахвайки значката си, докато двамата с Пипа затичаха по пистата. — Никой да не излита! Кажи на пилота да си стои в кабината.

Двамата се спуснаха към стълбата секунди преди стюардът да затвори вратата. Той беше отстранен. Дъси седеше в салона до една масичка и пушеше една от своите дълги цигари „ferame fatale“, отпивайки мартини. На шапката й за сафари се кипреше качулатата червена кадънка на Теън. С бира в ръката Харлън разглеждаше нова рицарска броня, закачена на задната стена. И двамата бяха сменили костюмите си от карнавала с екипи каки, подходящи за Патагония. Дъси изтърва цигарето си от изненада.

— Козмо! Точно навреме — тя огледа Кол от главата до петите. — Освен теб получавам и камериера на Мос? Много щедро от негова страна.

— Не се явяваме по служба — прекъсна я остро Пипа. — Трябва да зададем няколко въпроса на Харлън.

— Кажи ни за шейсетте хиляди долара, прехвърлени от Мос Боус в сметката ти — зададе въпроса Кол.

В отговор Харлън издърпа копието на рицаря, сваляйки при това и цялата задна половина.

— Харлън! — изпищя Дъси, когато предницата на ризницата се разлетя през масата. — Ти развали ризницата, която сър Гилбърт Умфравил е носил при Ейджинкур!

— Я, млъкни! Оставете ме на мира! — изръмжа той, насочвайки заплашително копието. — Не съм направил нищо.

— Тогава остави копието долу — Кол извади пистолета на Теън от колана си. — Или ще трябва да те застрелям.

— Стоп! Няма да позволя прислугата ми да се държи като бунтовници от ИРА! Остави веднага това копие, глупако! А ти пусни този пистолет тук — Дъси свали капачето от шейкъра за мартини. — Веднага — Кол се подчини и пусна пистолета в джина. Дъси гледаше Харлън, докато той на свой ред неохотно остави копието. — Шейсет хиляди! Не ти ли плащам достатъчно за услугите?

— Мос се нуждаеше от информация.

Тя покри лицето си с ръце.

— Платил ти е шейсет хиляди долара, за да научи как съм в леглото?

— Всъщност искаше да знае какво става на срещите на комитета за членството в клуба.

Цигарето падна от устата й в цепката на деколтето.

— И си му издал онова, което ти казвах?

— Шейсет хиляди са много пари.

— Как смееш! Всички ние сме дали кръвна клетва за секретност.

— Какво толкова е станало, госпожо Деймън? Ако съм разбрал правилно, на тези срещи не правите нищо друго, освен да четете писма — обади се Пипа.

Дъси бавно възстанови цвета на лицето си.

— Предполагам, че си прав, Козмо. Както винаги — тя отпи от мартинито. — Мос е ровил за мръсотия на грешното място.

Понеже забеляза, че очите на Дъси прескочиха към купчината листа на масата, за част от секундата Пипа сграбчи няколко преди тя да успее да реагира и зачете първия лист.

„Отхвърлям членството на Джина Крейн. Тя възнамерява да прати децата си в местно училище, вместо в уважавано училище като Choate.“

Сетне мина на втория лист: „Отхвърлям членството на Вивиан Крос. Току-що е продала своя Матис на френски гражданин. Патриотизмът й е под въпрос.“

Всички останали съдържаха подобни съобщения.

— Защо се опитахте да ги изгорите, госпожо Деймън?

— Това е част от работата ми — без въобще да се притесни, Дъси извади чековата си книжка и подписа един чек.

— Козмо, вземи. Нещо дребно за неприятностите ти. Благодаря ти, че ми разкри грозното поведение на Харлън.

Пипа гледаше чека за петстотин долара. Тези странно завъртени „м“-та, тези закривени „т“-та и прекалено голямото „Д“… Неочаквано се пренесе обратно в училището за сватовници и чу как Марла Марбъл анализира почерка на курсистите.

Тя отново разгледа писмата за членство в клуба.

— Какво има? — стресна я Дъси. — Не са ли достатъчно?

— Мисля, че вие сама сте писала всички тези писма — следващата светкавица от милион волта премина през главата й. — И сте се опитала да накарате сеньор Боус да замълчи, когато ви е разобличил.

— Козмо, ти халюцинираш. Миналата нощ бях с Харлън всяка секунда.

— Всяка секунда — потвърди не особено ентусиазирано глупакът.

Пипа реши да рискува с изстрел в тъмното: дръж се, мамо! Тя извади от джоба си и хвърли на масата оранжевия мъжки колан.

— Тогава предполагам, че това е твое, Харлън — след него хвърли и лепкавите червени найлонови гащички. — А това трябва да е ваше, госпожо Деймън. Размер девет.

Дъси едва не се задави от възмущение. Девети размер! При това найлонови! Думите й избягаха, докато се опитваше да проумее как коланът на Харлън с монограм се бе озовал на едно и също място с това червено найлоново отвращение. Скоро успя да стигне до единственото възможно заключение.

— След всичко, което съм направила за теб! — разпени се тя. Сетне извади оръжието, което държеше под масата, в случай че терористи се опитат да разбият нейния „Лиърджет“ в Емпайър Стейт Билдинг.

Прицели се в сърцето на Харлън, но го уцели в рамото. Вторият изстрел беше по-успешен, рикоширайки от шлема на сър Гилбърт в максимус глутеис^[5] на любовника й.

— Махай се от самолета ми! — извика тя.

Виещ от болка, Харлън се заклатушка, оставяйки внушителна следа от кръв.

— Ти! — Дъси насочи пистолета към Кол. — Напусни веднага!

Той не помръдна.

— Направи каквото ти каза! — посъветва го Пипа.

— Няма да си тръгна без теб.

— Мадам Деймън и аз имаме да обсъдим една работа. Не се безпокой, нищо няма да ми се случи.

Кол излезе, като затръшна толкова силно вратата, че още части от ризницата изпопадаха на пода. Пипа се настани в кожения стол срещу Дъси и сплете пръсти, докато си припомняйте модела на оцеляване, практикуван в семейство Уокър.

— Има само едно нещо, което не разбирам. Защо приехте Пеги Стоутмайер в клуба?

Дъси осъзна, че да отрича вината си, най-малкото пред Козмо, ще бъде напразно.

— Не можех да позволя богата и привлекателна жена да взема уроци по крокет при Харлън. Беше застрашена собствената ми самоувереност.

Тя изпразни чашата си.

— Господи! Толкова се радвам, че ще работиш за мен, Козмо. Ако изпия още едно топло мартини, ще полудея!

Очите на Пипа спряха върху птичката на шапката на Дъси.

— Отнесохте се много лошо с госпожа Уокър.

— Не се кахъри, ще оживее! Максималната присъда, която ще получи, няма да е повече от няколко хиляди часа обществено полезен труд.

— Но вие сте тази, която е ударила Мос Боус с черпака. Мадам Уокър не е направила нищо, защото е спала.

— Лош късмет — Дъси щракна златната си запалка половин дузина пъти, но тя не запали. — По дяволите! Сигурно газта ми е свършила, докато се опитвах да изгоря тези хартии.

— Позволете на мен да ви запаля — рече Пипа и извади от джоба си Мачмейс. — Трябва наистина да спрете да пушите, госпожо Деймън. Опасно е за здравето.